№ 892
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100500799 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №5726/08.12.2021г. от „ДЗИ – общо
застраховане” ЕАД гр. София, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу решение
№190/19.10.2021г. по гр.д. №22/2022г. на РС – Девня, с коeто са уважени исковете на К.Е.
Г., ЕГН **********, с адрес: **** за заплащане на сумата от 4410.18 лв., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 14.12.2020г. до окончателното плащане,
представляваща неплатено обезщетение за причинени имуществени вреди по л. а. „БМВ 730
Д“, рег.№ ********, в резултат на претърпяно ПТП на 20.04.2020г., както и сумата 307.49
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.04.2020г. до
предявяване на иска – 14.12.2020г., на основание чл.405, ал.1 КЗ, чл.86, ал.1, вр. чл.409 ЗЗД
и 78, ал.1 ГПК., на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и необосновано. Сочи се, че изводите на съда са
основани на заключение на вещо лице, по отношение на което са били налице основания за
отвод, след което съдът неосновано е отказал да назначи повторна експертиза. Твърди се
също неправилност на извода на съда за неприложимост на договорна клауза, предвиждаща
основания за отказ на застрахователя да обезщети вреди при наличие на конкретни
предпоставки.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна К.Е.
1
Г., чрез адв. Й.А., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се сочи, че
постановеното решение е законосъобразно и правилно. Изразява се становище за
неоснователност на искането за допускане на повторна експертиза.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Предявени са пред първоинстанционния съд обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от К.Е. Г., ЕГН ********** срещу
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, за заплащане на сумата от
4410.18 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
плащане, представляваща неплатено обезщетение за причинени имуществени вреди по л. а.
„БМВ 730 Д“, рег.№ ********, в резултат на претърпяно ПТП на 20.04.2020г. Ищецът
твърди, че на 20.04.2020г. около 20.00 часа е управлявал автомобила си по път гр.София –
гр.Варна, в района на гр.Велико Търново, когато при приближаване до движещия се пред
него товарен автомобил изхвърчали камъчета, от които се получили увреждания по
автомобила, а именно по предна броня, преден капак, рамка декоративна решетка дясна,
рамка декоративна решетка лява, лайсна водобран таван дясна и лява, преден ляв калник,
задна лява врата, таван и шибидах. Твърди също, че във връзка с настъпилото събитие и
поради това, че има валидно сключена застраховка „Каско +”, клауза „пълно каско“ по
полица №****** със срок на действие от 06.08.2019г. до 05.08.2020г. при „ДЗИ –общо
застраховане“ ЕАД, автомобилът бил предоставен за оглед и при ответника била образувана
щета/претенция №****** от 22.04.2020г. по застраховка „Каско” за заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение. Твърди, че са извършени три огледа на
автомобила и при завеждане на претенцията ищецът е предоставил на ответника всички
необходими документи, но до настоящия момент не е получил обезщетение от
застрахователя.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, в която се сочи,, че исковете са допустими, но неоснователни и оспорва
същите изцяло по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца са страни по валидно
сключена застраховка „Каско +”, клауза „пълно каско“ по полица №****** със срок на
действие от 06.08.2019 г. до 05.08.2020 г. при „ДЗИ –общо застраховане“ ЕАД. Не оспорва
също така, че автомобилът е предоставен за оглед и при ответника е образувана
щета/претенция №****** от 22.04.2020г. по застраховка „Каско” за заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение. Твърди, че при извършения оглед на автомобила е
установено, че нанесените щети не съответстват по време и тежест на посочените от ищеца.
Твърди, че всички констатации от огледите се съдържат в опис-заключения за вреди на
МПС по съответната щета, с които застрахованият се е съгласил чрез надлежното им
подписване, както и че ищецът не сочи никакви доказателства за причиняването на други
неописани в изготвените опис-заключения вреди по МПС, както и за наличието на причинна
връзка между тези вреди и процесното събитие. Оспорва претендирания от ищеца размер на
вредите, като заявява, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените
имуществени вреди в следствие на процесното събитие.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
доказателства наличието на сключен договор за застраховка „Каско+” с „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД по застрахователна полица от 06.08.2019г. за л.а. „БМВ 730D”, рег. № *
**** **.
Представено е по делото свидетелство за регистрация на л.а. л.а. „БМВ 730D”,
рег. № * **** **, собственост на К. ЕФТ. Г., контролен талон и удостоверение за техническа
изправност, както и доказателства за заплащане на застрахователните премии на вноски.
Представен е опис - заключение от 22.04.2020г. на уврежданията по щета
№******/2020г. от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, в който са вписани следните детайли:
предна броня, преден капак, рамка декоративна решетка д., рамка декоративна решетка л.,
лайсна водобран таван д., лайсна водобран таван д., калник преден л., задна врата л., таван,
шибидах /люк/, облицовка PVC праг д.,
Прието по делото е уведомление за щета до „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД от
К. ЕФТ. Г. и писмо от 27.04.2020г., в което ответното дружество е обективирало отказ да
изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета на основание чл.13.1 и чл.9.1,
тъй като застрахователят не дължи обезщетение за увреждания по МПС, констатирани,
описани или заснети при огледа на автомобила относно сключване на застрахователния
договор, както и при деклариране на обстоятелства от застрахования или негов
представител, различни от действително случилото се.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебна автотехническа
експертиза, по което вещото лице е определило пазарна стойност на причинените щети по
процесния автомобил към момента на произшествието в размер на 4567,88 лв. при ремонт с
алтернативни части и 4659,41 лв. при ремонт с оригинални части.
Съобразно приетото в хода на въззивното производство заключение по
назначената тройна съдебна автотехническа експертиза, уврежданията са по челната
повърхност на превозното средство и са вследствие на съприкосновение с твърди предмети
с малка контактна повърхност, обичайно такъв тип увреждания се получават при движение
на автомобила и изхвърчане на камъчета или други обекти от движещо се пред него друго
превозно средство и попадането им по автомобила. Според вещото лице уврежданията са по
предна броня, преден капак, рамка декоративна решетка дясна, рамка декоративна решетка
лява, лайсна водобран таван дясна и лява, преден ляв калник, задна лява врата, таван и
шибидах. Според заключението общата стойност на ремонта, включващ части и труд, по
експертна оценка на застрахователя, е в размер на 1404,75 лв., а по цени на доверени
сервизи е в размер на 3265,06 лв. Според заключението при съпоставка на снимковия
материал при застраховането на автомобила, уврежданията, установени при извършения
3
оглед на автомобила на 28.05.2022г. и снимковия материал, изготвен при завеждане на
процесната щета, се установява, че част от процесните увреждания не са налице при
застраховането на автомобила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба не е направено възражение за недопустимост на
постановеното решение изцяло или частично, но доколкото съдът дължи служебна проверка
на решението, обжалвано в цялост, констатира, че е налице произнасяне по претенция, която
не е била предмет на предшестващото заповедно производство. С обжалваното решение е
присъдена сумата 307.49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
22.04.2020г. до предявяване на иска – 14.12.2020г. Такава претенция не е формулирана в
исковата молба, с която се претендира само законната лихва от датата на завеждане на иска
до окончателното изплащане, поради което по отношение на горната сума е налице
произнасяне свръхпетитум. Съобразно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, решението
следва да бъде обезсилено в тази част и производството прекратено.
В останалата част съдът намира, че обжалваното решение е валидно постановено
в пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо като постановено при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
Предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ съдът счита
за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Основателността на предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ
се предпоставя от доказване наличието на застрахователно правоотношение между
ищцовото дружество и ответника, настъпване на застрахователно събитие, за което се
претендира обезщетение, вида и характера на вредите и размера на дължимото обезщетение.
В настоящия случай във въззивната жалба се поддържат правоизключващи възражения,
релевирани и в отговора на исковата молба, за наличие на предпоставките по т.9.1.9, т.9.3.1,
т.10.8 от ОУ, както и за приложение на клаузата по чл.14.1 от ОУ, предвиждаща лимитиране
отговорността на застрахователя до 10% от застрахователната сума. Релевирани са и
възражения относно определяне на дължимия размер на застрахователно обезщетение.
Сключването и действителността на процесния застрахователен договор не са
спорни между страните. Основанията за отказ от плащане на застрахователно обезщетение
са регламентирани в чл.403, ал.4, чл.408, ал.1, чл.395, ал.4, чл.363 от КЗ. В случая не се
твърди неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство, доколкото наличните към
момента на застраховане увреждания са описани при огледа на застрахованото МПС.
4
Твърди се в отговора и се поддържа във въззивната жалба възражение за наличие на
изключени рискове съобразно предвиденото в т.13.1 от общите условия, която предвижда,
че не се покриват щети, когато са в резултат на налично увреждане по детайлите на МПС,
констатирано, описано и/или заснето при извършването на оглед на автомобила при
сключване на застраховката. От заключението на вещите лица се установява, че част от
процесните увреждания не са били налице при застраховането на автомобила, но няма
данни, позволяващи да се направи извод кои детайли са били увредени при застраховането и
по кои има нови увреждания. Поради липсата на такова разграничение се налага извода, че
по едни и същи детайли са налице стари и нови увреждания, тоест отстраняването на
старите повреди ведно с новите не би увеличило обема на ремонта и съответно разходите за
ремонт, което води до неприложимост към настоящия случай на клаузата по т.13.1 от
общите условия.
На следващо място, релевирано е възражение за приложение на клаузата по
чл.14.1 от ОУ, предвиждаща лимитиране отговорността на застрахователя до 10% от
застрахователната сума. Видно от приложените общи условия, т.14.1 урежда отговорността
на застрахователя за събитие, доказано на база писмена декларация по образец до размер на
10% от застрахователната сума и не повече от 20% за срока на договора. В т.14 е
предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер при невъзможност на
застрахования да представи някои от документите съгласно раздел II, т.9.6 – оригиналите на
изисканите документи, съответно посочените в отделни хипотези според вида на
застрахователното събитие. В т.9.6.1 е предвидено при щети от ПТП задължение на
пострадалия да представи пред застрахователя си констативен протокол за ПТП, двустранен
констативен протокол и др. В случаите по т.14 ОУ застрахователят, въз основа на писмена
декларация по образец, определя обезщетение в размер до 10% за конкретната щета или до
20% за срока на действие на договора, от застрахователната сума.
Съдът намира за допустимо уговарянето на ограничения в отговорността на
застрахователя по доброволната имуществена застраховка, стига същите да не противоречат
на императивни правни норми. Съгласно чл.345, ал.5 КЗ, застрахователният договор трябва
да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от
покритие, условията за плащане на премиите и последиците от неточното изпълнение на
това задължение, начина на определяне размера на обезщетенията, задълженията при
настъпване на застрахователно събитие и неговото доказване и др., посочени в
разпоредбата. От значение при тълкуване клаузата на т.14 от ОУ на застрахователя е и
разпоредбата на ал.7 на чл.345 КЗ, която сочи, че застрахователят не може да предвижда
условия и представяне на документи или други доказателства от ползвателя на услугата, за
които документи може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение за
доказване на застрахователното събитие или за установяване размера на щетите, както и
такива документи или доказателства, за които може да се прецени, че съществува правна или
фактическа пречка да бъдат осигурени. Именно в продължение на тази разпоредба е прието
в ОУ на застрахователя, че в случаите, когато е невъзможно документално установяване
5
начина на увреждане /застрахователното събитие/, застрахователят си запазва правото да
изплати обезщетение в намален размер.
В случая цитираната клауза от ОУ е ясна и точна като въз основа на същата може
да се извлече директно икономическия смисъл, поради което отговаря на изискването в
чл.345, ал.5 КЗ. Клаузата не предвижда изключване на отговорността на застрахователя, а
ограничаване по размер при настъпили частични вреди по МПС, които не могат да бъдат
установени посредством официален документ или от посочените в т.9.6 от ОУ. По
възражението за нищожност съдът намира, че процесната клауза не противоречи на
повелителни правни норми, не се явява и неравноправна по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП,
а именно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В случая клаузата е формулирана ясно и цели
избягване на умишленото или при явна небрежност имущество на застрахования. В КЗ
липсва норма, която отнема правото на застрахователя да определи с договора обхвата на
покритите рискове /арг. чл.343 КЗ/. В случая с процесната клауза на т.14 от ОУ
застрахованият се освобождава от доказване, като може да представи единствено писмена
декларация по образец, като тази възможност се компенсира с лимитиране на отговорността
на застрахователя. Застрахованият е приел по своя преценка да сключи договора, при ясни
клаузи и при информираност относно приложимите ОУ, поради което не се установява
наличието на предпоставките по чл.143 от ЗЗП. Съдът намира, че липсва основание
цитираната клауза да бъде преценена като неравноправна, съответно нищожна.
В случая са налице предпоставките за приложение на т.14 от Общите условия,
които ограничават отговорността на застрахователя. Доколкото не са ангажирани
доказателства за друга щета в срока на действие на процесния договор, която да е била
обезщетена по т.14 от ОУ, следва да се приеме за приложима втората хипотеза, при която
общият размер на щетите не може да надхвърли 20% от застрахователната сума, която в
случая е 13 000 лв., тоест общият размер на щетите не може да надхвърли 2 600 лв.
На следващо място оплакванията във въззивната жалба са свързани с начина, по
който е определено дължимото обезщетение – твърди се, че в чл.19, ал.1 от процесния
договор е предвиден начин на обезщетяване по експертна оценка, като в този смисъл е било
и искането, отправено от представител на ищеца в уведомлението за щета, поради което не
се дължи изплащане на сумата по представената фактура.
Като съобрази трайната практика на ВКС в решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№
652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.;
решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013г. по т.д.
№ 469/2012г. на ВКС, т.о., настоящият състав счита, че при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната или възстановителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208 от КЗ /отм./, като ползва
6
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КНФ.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени,
тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество - чл. 400, ал.1 от КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400,
ал.2 от КЗ.
В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в специализиран
сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на
направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на
чл. 400 от КЗ. В настоящия случай такива доказателства не са представени, поради което
възстановителната стойност се установява от заключение на вещо лице. Съдът кредитира
заключението на вещите лица по тройната САтЕ, назначена и приета в хода на въззивното
производство, което е изчерпателно и обосновано, посочени са източниците, които са
използвани. Видно от заключението е изчислена стойността на ремонта в общ размер
3265,06 лв., включващ части и труд, към датата на настъпилото застрахователно събитие, по
цени на доверени сервизи, с които застрахователят има сключени договори. Така
определеният размер на обезщетението надхвърля 20% от застрахователната сума, поради
което съобразно приложимото ограничение на т.14 от ОУ дължимият размер е 2600 лв.
Въз основа на изложеното настоящият състав намира за основателна претенцията
в размер на обезщетение вреди в размер на 2600 лв.
Съобразно изложените мотиви и предвид несъвпадане на изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното решение следва да се
отмени изцяло, за сумата над 2600 лв., както и да се обезсили в частта, в която е присъдена
сумата 307.49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
22.04.2020г. до предявяване на иска – 14.12.2020г.
Съобразно изхода от спора следва да бъдат ревизирани присъдените от
първоинстанционния съд разноски. В полза на ищеца се дължи сумата 616 лв.,
представляваща съответна на уважената част от иска част от общо претендираната сума в
размер на 1046,38 лв. разноски за адв.хонорар, депозит за вещо лице и държавна такса.
Възражението за прекомерност на адв.хонорар, релевирано своевременно, се явява
неоснователно с оглед съответствието на претендирания размер с минималния съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.
7
В полза на ответника се дължи сумата 370 лв., представляваща съответна на
уважената част от иска част от общо претендираната сума в размер на 900 лв. разноски за
адв.хонорар и депозит за вещо лице. Възражението за прекомерност на адв.хонорар,
релевирано своевременно, се явява неоснователно с оглед съответствието на претендирания
размер с минималния съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват на въззивника в размер на 754 лв. адвокатско възнаграждение
съобразно отправеното в отговора на въззивната жалба искане и представени писмени
доказателства. На въззиваемата страна се следват разноски в размер на 383 лв., съответно на
частта, в която решението е оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №190/19.10.2021г. по гр.д. №22/2022г. на РС – Девня, В
ЧАСТТА, с която са уважени исковете на К.Е. Г., ЕГН **********, с адрес: **** срещу
„ДЗИ – общо застраховане” ЕАД гр. София, ЕИК *********, със седалище гр. София за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди по л. а. „БМВ 730 Д“, рег.№
********, в резултат на претърпяно ПТП на 20.04.2020г., за размера над 2600 лв., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 14.12.2020г. до окончателното плащане,
на основание чл.405, ал.1 КЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която са присъдени
разноски.
ОБЕЗСИЛВА решение №190/19.10.2021г. по гр.д. №22/2022г. на РС – Девня, В
ЧАСТТА, с която е присъдена сумата 307.49 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 22.04.2020г. до предявяване на иска – 14.12.2020г., на осн. чл. 270,
ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД гр. София, ЕИК *********, със
седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на К.Е. Г., ЕГН **********, с адрес: **** сумата 616
лева, представляваща разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата 383 лв. за
разноски през въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Е. Г., ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – общо
застраховане” ЕАД гр. София, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 370 лева,
представляваща разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата 754 лв. за разноски
през въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9