РЕШЕНИЕ
№……………..
гр.
София, 11.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав ,
в закрито
заседание на единадесети март, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Иванова гражданско дело № 277 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и чл.248 от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
Образувано
е по молба вх.№ 25703/26.02.2020г. на адвокат И.-А.
Ч. Н., с която е поискал от съда на
основание на чл. 247 от ГПК, евентуално – на основание на чл. 248 от ГПК да поправи,
съответно – да измени решението по
делото в частта за разноските, като му присъди възнаграждение по чл.- 38, ал.2
от ЗАдв. в размер на 1578,46лв. с ДДС за всяка инстанция. Посочил е, че в
мотивите на решението съдът е посочил че
дължимо възнаграждение е 657,69лв. за СГС, а за СРС още 67,63лв., но присъдена
сума е без да се начисли ДДС, а такъв се следвал с оглед регистрацията му. Следвало да се присъди двукратния размер на
минималния хонорар да всяка инстанция, да се начисли ДДС, отделно следвало да
се присъди и по 100лв. възнаграждение за всяко съдебно заседание пред СРС след
второто.
Ответникът
по молбата А.А.Ф., ЕГН ********** е оспорил молбата
като неоснователна.
Третото лице помагач на страната на ответника по
исковете - З. “ А.Б.“ АД ЕИК*******не е изразило
становище
Съдът, като обсъди изявленията на страните и представените по делото
доказателства, приема следното:
По молбата по чл. 247 от ГПК:
Съгласно
разпоредбата на чл.247 от ГПК във всеки един момент съдът по свой почин или по
молба от страна по делото може да поправя допуснатите в решението очевидни
фактически грешки. Такива грешки са само
онези, които представляват несъответствия между формираната от съда воля и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението – погрешно посочване на
съда, на страните, на цифри, числа при обозначения на имоти, суми и т.н. Поправката на очевидната фактическа грешка не
представлява изменение или отмяна на формирана воля на съда и затова
законодателят е предоставил в правомощията на съда, който е постановил
решението, да поправя очевидните фактически грешки в него. В това производство
съдът черпи данни за наличието на явна фактическа грешка както от мотивите на
решението, така и от досието на делото – например неоспорени документи, касаещи
обстоятелството, за което се твърди, че в решението е допусната грешка.
В конкретния
случай с мотивите на решението по отговорността за разноски съдът е посочил, че
на адв. Н. следва да се присъди възнаграждение за производство пред СГС от 657,69лв., а за производство пред СРС –
още 67,63лв. С диспозитива на
решението на адв. Н. е присъдена сумата от общо 725,32лв. като адвокатско възнаграждение за производство пред СРС и
СГС. Присъдената сума е сбор от сумите,
посочени в мотивите на решението и съдът приема, че не е допусната грешка при
изчислението. При така възприето съдът приема, че изявена воля на съда в
постановеното решение съответства на формирана такава и молбата по чл. 247 от ГПК е неоснователна.
По молбата по чл. 248 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, ако решението
е обжалваемо, а ако е окончателно – в
едномесечен срок от постановяването му, страната може да поиска от съда да
допълни или измени решението в частта за разноските.
С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят
е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по
делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските. Втората хипотеза е
за допълване на решението в частта
за разноските. Разликата между двете хипотези е в това дали съдът е формирал
воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане. В
хипотеза, в която съдът не се е
произнесъл по направеното искане за разноските, е налице непълнота при
формирането на волята на съда. Тази непълнота може да се отстрани по реда на
чл. 248, ал.1, пр. 1 от ГПК - по искане за допълване
на решението в частта за разноските, която възможност е уредена от законодателя
в отклонение от принципа на чл. 246 от ГПК. За да се реализира тази възможност
от страната не е нужно тя е да е представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Втората хипотеза на чл. 248, ал.1 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, намира приложение
тогава, когато при валидно направено искане за присъждане на разноски съдът е
определил дължимите разноски с решението, но страната твърди и иска решението в
тази част да бъде коригирано в съответствие с твърденията и за действително
направените разноски от страната. При тази хипотеза искането не е да се допълни
решението като съдът се произнесе и по отговорността за разноските, а е налице
искане за изменение в размера на вече присъденото. Списъкът с разноски е процесуална предпоставка само за упражняване
на правото по чл. 248, ал.1, пр. 2 от
ГПК- в частта за изменение на решението в частта за разноските и то независимо че страната е направила само
един разход по делото. Липсата на списък на разноски води до процесуална
недопустимост на искането за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК в
частта за разноските. Липсата на този списък, обаче, не води до процесуална
недопустимост на искането за допълване на решението в частта за разноските по реда
на чл. 248 от ГПК. Това е така, защото разпоредбата на чл. 80 от ГПК е
императивна и ограничителна, същата визира единствено и само искането за
изменението на решението в частта за разноските, поради което и не може да се
тълкува разширително. При така възприето, съдът приема, че списък с разноските
не е условие за допустимост на молбата по чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта за
разноските. (В този смисъл т.2, т. 8, т.
9 Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г.
по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).
В
конкретния случай съдът е определил дължимите разноски с решението, но страната
твърди и иска решението в тази част да бъде коригирано , поради което и
представянето на списък с разноски е условие за допустимост на молбата. Такъв
списък с разноски във въззивното производство
не е представен , поради което и съдът приема, че молбата е недопустима.
Следва да се посочи, че пред СРС също не е представен списък с разноски за
възнаграждение за адв. Н.. За да е налице списък с разноски по смисъла на чл.
80 от ГПК следва да се посочва основание
и размер на всяка сума, за която се предявява искане за присъждане по реда на
чл. 78 от ГПК. Вземането за разноски е облигационно вземане, уредено в процесуален
закон и за индивидуализацията му важат общите правила. Непосочването на основание или на размер на
вземането за съдебна разноска препятства извод, че списък за нея е представен. Целта на законодателя с
разпоредбата на чл. 80 от ГПК е постигане на яснота в претенциите за разноски.
Обстоятелството, че размер на някоя от съдебните разноски се определя от съда
не може да обоснове обратен извод. Всяка страна следва да представи списък с
разноските, които претендира, като ги индивидуализира по основание и размер и в
рамките на така заявените претенции с оглед на диспозитивното начало съдът се
произнася в хипотеза на искане за изменение на съдебния акт основание на чл.
248 от ГПК. Да се приеме, че само изброяване на разноските по основание, тоест
изброяването им чрез преписване на чл. 78 от ГПК, представлява списък по чл. 80
от ГПК съдът приема, че не съответства на целта на законодателя с разпоредбата
на чл. 80 от ГПК. При така възприето и доколкото списък с разноски за
възнаграждение за адв. Н. не е представен нито пред СГС, нито пред СРС, то
съдът приема, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е
недопустима поради непредставяне на списък с разноски и като такава следва да
бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба вх.№ 25703/26.02.2020г. на адвокат И.-А. Ч. Н. за поправка на основание на чл. 247 от ГПК на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молба вх.№ 25703/26.02.2020г. на адвокат И.-А. Ч. Н. за изменение на основание на
чл. 248 от ГПК на решението по
делото в частта за разноските.
Решението в частта с характер на
определение по чл. 248 от ГПК може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок съобщението до молителя.
В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.