№ /…………………2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Ангелина Георгиева и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д. №562 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.М.Д. ЕГН ********** ***, против Решение № 260071/22.01.2021г., постановено по АНД № 4690/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3943188 на ОД на МВР –
Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В
касационната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснато
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Навеждат се
твърдения, че въззивният съд не е извършил проверка на всички твърдения
изложени в жалбата. Касаторът посочва, че не става ясно в електронния фиш дали
е приспаднат толеранса от 3 %, която промяна ще повлияе на наказанието. Твърди
се, че електронният фиш не съдържа информация дали подлежи на обжалване, в какъв
срок и пред кой съд, задължителен реквизит според чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН. Посочва, че въззивният съд не е установил при
заснемане на нарушението дали е имало служител на мястото или не. На
изложените основания сезира касационната инстанция с искане за отмяна на
обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност
и постановяване на решение, с което да се отмени издадения електронен фиш.
В съдебно заседание редовно призован,
касаторът не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба редовно
призован , не се представлява. Представени са писмени бележки бележки с.д. №5951/21.04.2021г.,
в които на подробно изложени мотиви оспорва касационната жалба и прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на И.М.Д. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3943188 на ОД на МВР –
Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 05.09.2020 г. около 13.26 ч. в района на Община
Аксаково, по път ІІ-29, в посока от гр.Варна към гр.Добрич бил управляван
л.а.”Шкода Кодиак” с рег.№ ТХ **** АТ, със скорост от 91 км. /час при
ограничение на скоростта от 60 км. /ч., въведено със знак В-26, , като
нарушението било установено с АТСС /ARH CAM S1/, при отчетен толеранс от 3%. Превишение на
разрешената скорост от 31 км. /час. Тези факти въззивният съд приел за
удостоверени, чрез приложения по делото снимков материал/клип/, заснемащ
движение на процесното МПС на процесната дата и засечената скорост на
автомобила, от Протокола /по образец/ за използване на АТТС, от представените
писмени доказателства – Протокол от проверка за техническа изправност на
ползваното техническо средство, данни за собственика на МПС.
Въз основа на доказателствената съвкупност, РС приел, че наказаното лице извършило
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и правилно
бил санкциониран на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП с предвиденото наказание "глоба" в размер на 300 лева.
Въззивният съд приел за несъстоятелни възраженията на Д. за неяснота относно
мястото на нарушението, тъй като изрично в ЕФ било посочено- район Община
Аксаково, обл.Варна, километър 8, път ІІ-29, в посока от гр.Варна към
гр.Добрич. Също за несъстоятелно било прието и възражението, че в ЕФ не е
посочено, че може да се подаде възражение или да се обжалва, тъй като касатора
е реализирал правата си и не е било нарушено правото му на защита.
Също за неоснователни били възприети и възраженията, че не ставало ясно
дали техническото средство е калибрирано, дали е от одобрен тип средство за
измерване, както и местоположението на техническото средство и дали е имало
служител. Въззивният съд, след проверка на приложените с административната
преписка доказателства, е приел, че са приложени доказателства относно вида на
техническото средство, неговата техническа годност и местоположение, както и че
е отчетен размера на приспаднатия толеранс.
Съдът при
касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и
възраженията на ответника по касация формира извод, че въззивният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил
цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания електронен
фиш. Изводите на съда относно компетентността на наказващия орган, формалната
законосъобразност на електронния фиш и спазването на процедурата по издаването
му, както и за материалната му законосъобразност и доказаността на извършеното
административно нарушение, са обосновани и правилни. Тези изводи се споделят
изцяло от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Касаторът твърди, че са му ограничени процесуални
права, тъй като не били обсъдени всички възражения в жалбата.
Настоящата инстанция намира това оплакване за напълно
неоснователно, като се съобрази обжалваното решение. Видно от неговото съдържание,
то дава самостоятелен отговор на всяко повдигнато от жалбоподателя, настоящ
касатор оплакване в насока незаконосъобразността на процесния ЕФ, който съдът е
обосновал със събраните писмени доказателства. Ето защо твърдението за наличие
на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се явява изцяло неоснователно. Не е допуснато от РС нарушение на
съдопроизводствените правила, което да води до ограничаване процесуалните
правила на страната.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че
не става ясно дали техническото средство е било в автомобил, дали е имало
служител или служители при техническото средство. Видно от приложения снимков
материал се установява, че АТСС е монтирано на статив и захранвано от
автомобила. Съответно е поставено извън автомобила, както се вижда от снимковия
материал, за което съответния служител се е подписал, като датата съответства
на датата на извършване на нарушението. АТСС е поставена в съответствие с § 6,
т. 65, б.”а” от ДР на ЗДвП според която "Автоматизирани технически
средства и системи" - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и които могат да бъдат стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган.
Неоснователно е и възражението, че от ЕФ не става ясно
дали при установена скорост от 91 км/ч е приспаднат толеранса от 3 %. Видно от
приложения снимков материал, на който е заснет автомобила на касатора, в
детайлите към снимката се вижда, че засечената скорост е 94 км/ч, при „лимит” –
60 км/ч. След като в ЕФ е посочено, че установената скорост на автомобила е 91
км/ч, то съответно е приспаднат толеранса от 3%.
Неоснователно е възражението за допуснато от
административно-наказващия орган, нарушение на административно-производствените
правила, като не е посочено в ЕФ дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред
кой съд, задължение по реда на чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН/в относимата
редакция/. Производството по издаване на електронен фиш е особено
административно-наказателно производство, което се реализира съобразно
регламентацията на чл. 189 от ЗДвП, а не по ЗАНН. В случая допуснатото
нарушение не влияе върху незаконосъобразността на същия. Единственото
задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са
посочени в правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Очевидно
е, че законодателят не е регламентирал пълно уеднаквяване на формалните
елементи , които следва да съдържат наказателните постановления и електронните
фишове. В случая изискуемите реквизити на ЕФ са налице, а оплакването на
касатора за непосочване реквизитите на чл.57, ал.1, т.10 от ЗАННв относимата
редакция, който не намира приложение по отношение на ЕФ, са изцяло
неоснователни. Правилно въззивния съд е
приел, че лицето е упражнило правото си на защита, разрбало е в какво е
обвинено/наказано и срещу какво да се защитава, поради което не е налице
соченото нарушение.
Изцяло правилен се явява правният извод на въззивния
съд, че пред него се доказва не само законосъобразно установено от органа
нарушение на ЗДвП, но и законосъобразност на самия ЕФ, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на конкретния деец, тъй като фактите
от обективна страна, сочени във фиша изцяло се потвърждават по несъмнен начин
от доказателствата пред РС, както и е налице и субективния елемент от
фактическия състав на противоправното деяние. Наложената глоба е правилна по
вид и размер с оглед установеното превишение на скоростта на движение в този
участък от 31 км. /час.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни
основания.
Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна тапомощ в размерна 80,00
лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260071/22.01.2021г., постановено по АНД № 4690/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
