№ 826
гр. Плевен, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430107512 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** против М.И. и
И.К., като наследници на починалата Д. Д. В., ЕГН **********, Адрес: *** и
лично, в която се твърди следното : ответниците, като наследници на Д. Д. В.,
ЕГН ********** са клиенти на *** и дължат суми за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за техен топлоснабден имот - апартамент,
находящ се на адрес: ***. Вземането се обосновава със следното: като
съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответниците
са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153(1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
1
областта на енергетиката. Съгласно чл.150(1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник *** от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник *** бр.
239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Вземането по пера е както следва : Сума за отопление е ИРУ, начислена за
периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0 лв.; Сума за
отопление без ИРУ , за периодите посочени в петитума на исковата молба в
размер на 242, 78 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 246,15 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 0 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 7, 55 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 2,32 лв.
Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната
2
страна, както следва : 0 бр. водомери за БГВ; 0 бр. уреди /ИРУ/; щранг-лира в
баня.
Ответната страна, видно от приложеното извлечение от сметка за
абонатен № 28925, е използвала доставяната от дружеството топлинна
енергия и не е погасила задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
наследниците на Д. Д. В., ЕГН ********** да заплатят при условията на
разделност на *** сума за консумирана топлинна енергия, доставена до
техния имот, находящ се в ***, в размер на 547, 61 лева, от които: 488, 05
лева главница - представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. и 59, 56 лева - лихва
за забава от 02.04.2019 г. до 03.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и разноски.
С молба, приложена на л.54 от делото е подадена допълнителна,
уточняваща искова молба, в която се конкретизират ответниците – М. ХР.
ИВ. и *** К., от които, от всяка, се претендират сумите, както следва –
244,02лв. главница и 29,78лв. лихва; разноски – по 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответниците.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.***, който
поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. Постъпило е писмено изявление от М. И., с което заявява, че
признава иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан.
По делото не се спори, а това се установява и от доказателствата, че
ответниците са наследници на починалата на 02.03.2019год. Д.В., собственик
3
на топлоснабдения имот, находящ се в ***. По делото са приети като
неоспорени доказателства : нотариален акт за дарение на недвижим имот –
л.30 от делото; удосотверение за наследници на починалата Д.В.
споразумителен протокол от 01.09.2002год. между ищцовото дружество и
***-изпълнител на топлинно счетоводство, което дружество е започнало да
извършва разпределение на топлинната енергия между абонатите от
абонатна станция 1451, находяща се на адрес гр.Плевен, Дружба-113-В-Г, на
основание сключен договор посочената по-горе дата - л.32 и сл. от делото.
Претенцията на ищеца не е оспорена по основание и размер, поради и което
не са назначавани исканите от ищеца експертизи.
На практика предявеният иск не се оспорва от ответниците, а М.И. е
заявила изрично това. Не е спорно, че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден имот. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”***”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца *** и потребителя-
ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон
за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която,
продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени
Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
4
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия
се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост
или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда,
за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и
за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142
ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и
горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от
ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик
следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта
си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на
Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ
клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг
5
- лирата. По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са
длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответниците по делото
имат качеството на собственици на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. Плевен, както и на потребител на ТЕ за
процесния период, и съответно дължат плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ.
Искът следва да се уважи, при условията на разделна отговорност на
ответниците в процеса, както това е уточнено с допълнителна молба от
ищеца.
По отношение разноските по делото: пр този изход на делото,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски на ищеца – всяка
по 100лв. –з а д.такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Ищецът е представил списък на разноските – л.101 от делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ М. ХР. ИВ. и
ИВ. ХР. К., лично и като наследници на починалата Д. Д. В., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на *** със седалище и адрес на управление г***,
сумите, както следва:
М. ХР. ИВ., ЕГН **********, адрес: *** – да заплати сумата 244,02лв.
главница, представляваща дължима и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2019год. до 30.04.2021год. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на исковата молба в съда –
02.12.2021год. до окончателното й изплащане;
ИВ. ХР. К., ЕГН **********, адрес: *** – да заплати сумата 244,02лв.
главница, представляваща дължима и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2019год. до 30.04.2021год. за топлоснабден имот,
6
находящ се на адрес *** ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на исковата молба в съда –
02.12.2021год. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗДД вр. 79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от
ЗЕ М. ХР. ИВ. и ИВ. ХР. К., лично и като наследници на починалата Д. Д. В.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на *** със седалище и адрес на
управление г***, сумите, както следва:
- М. ХР. ИВ., ЕГН **********, адрес: *** – да заплати сумата 29,78лв.
лихва за забава върху главницата за периода от 02.04.2019год. до
03.11.2021год.,
ИВ. ХР. К., ЕГН **********, адрес: *** – да заплати сумата29,78лв.
лихва за забава върху главницата за периода от 02.04.2019год. до
03.11.2021год.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М. ХР. ИВ., ЕГН
**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** със седалище и
адрес на управление г*** разноски по делото в размер 100лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ИВ. ХР. К., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** със седалище и адрес на
управление г*** разноски по делото в размер 100лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7