№ 19
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА И. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА И. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20201110144317 по описа за 2020 година
Ищецът „Д.О.З.” АД е предявил срещу ответника ЗД „Е.” АД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 843,78лв.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба – 15.09.2020г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 18.07.2019 г. ПТП в гр. София, на бул.
„Ситняково“ пред №63 е изплатил сумата от 3021,73лв., представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по лек автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК № рег.№, застрахован
по застраховка Каско при ищеца, със застрахователна полица № 4401213192255, валидна
към момента на застрахователното събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил с марка
„Фолксваген”, рег. № рег.№, но задължението към ищеца не било погасено, въпреки
отправената регресна покана до ответника. Заявява, че е чрез прихващане е погасена част от
дължимата сума в размер на 2120,01лв., но е останала незаплатена такава в размер на
претенцията по настоящото дело. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по
имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и претендира
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „Е.” АД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП. Отделно от това релевира възражение за съпричиняване от страна на
1
водача на застрахования при ищеца автомобил. Възразяват, че не всички констатирани,
отремонтирани и заплатени вреди по л.а. Рено Клио са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Отделно от горното заявява, че заплатената от ищцовото дружество сума
е завишена.Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване са обявени следните обстоятелства,
че лек автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК № рег.№, е застрахован по застраховка Каско
при ищеца; че лек автомобил марка „Фолксваген”, рег. № рег.№ е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и че ищецът е изплатил сумата
от 3021,73лв. за обезщетение на вредите по застрахования лек автомобил „Рено”, модел
„Клио“, с ДК № рег.№.
Установява се от приетото по делото Уведомление от ответното дружество на л.45 и 46 от
делото, че процесната щета е одобрена до сумата от 2192,95лв., като същата е погасена чрез
прихващане на вземания между двете дружества.
Спорни между страните са механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и размерът
на претендираните вреди за които е възникнало регресното вземане.
Механизмът на процесното ПТП се установява от съставения по делото двустранен
констативен протокол, разпита на свидетелите – участници в процесното ПТП и изготвената
САТЕ. Въз основа на цитираните доказателства съдът приема, че на 18.07.2019г. в гр.
София, водачът на МПС Фолксваген Туаран с рег. № рег.№ се движел в гр. София, бул.
Ситняково с посока на движение към гара Подуяне, като в района на №63 в процес на
застигане реализира ПТП в задната габаритна част на движещия се пред него автомобил по
лек автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК № рег.№, като вследствие на удара се измества и
2
с предната си габаритна част реализира удар в бордюра.
Установява се от заключението на САТЕ, че щетите на нанесени по процесното МПС лек
автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК № рег.№ се намира в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, с изключение на предна лява врата. Вещото лице дава вариант за
стойността на размерът на щетите нанесени на процесното МПС към датата на ПТП е в
размер на 2995,37лв., а с включени ликвидационни разходи в размер на 15лв. е в размер на
3010,3лв. Във втория вариант щетите в процесното възлизат в размер на 2628,68лв., а с
включени ликвидационни разходи е в размер на 2643,68лв. Посочената цена е формирана с
прилагане на стойност на труда от алтернативни сервизи, различни от официалния за
марката и модела. Вложените нови части за ремонт са оригинални, като с оглед
гаранционния период не се предлагат и не се влагат алтернативни части.
Съдът дава вяра на показанията свидетелите Х.И. и Ф. С., както и от разпита на вещото лице
С. в съдебно заседание, след непосредственото изслушване на показанията и на двамата
свидетели.
Съдът кредитира заключението по отношение определената стойност на вредите без
овехтяване /в която се включва цената на оригинални части и на части, предлагани от
алтернативни доставчици, както и ремонт в официален сервиз и в такъв, който не е
официален за марката на процесния автомобил/, тъй като ищецът не твърди, че е имало
необходимост от ремонтиране на автомобила в конкретен сервиз и от влагане на
оригинални части. Посоченият в задача № 6 на заключението по-нисък размер от 2628,68
лева представлява стойността, необходима за възстановяване на автомобила по цени само на
алтернативни доставчици, без отчитане цените на официалния представител. Настоящият
съдебен състав намира, че стойността на действително претърпените вреди по смисъла на
разпоредбата на чл. чл. 386, ал. 2 КЗ се определя по средни пазарни цени, като следва да се
отчетат както цените на официалния доставчик, така и цените на алтернативни доставчици с
оглед постигането на оптимално осреднен вариант на стойността на частите и труда,
предлагани на пазара. Ето защо, действителната стойност на причинените на застрахования
при ищеца лек автомобил щети е 2628,68 лева. Регресното вземане възниква в размера на
по-малката от двете суми - на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая -
в размера на вредите. Предвид частичното плащане на сумата от 2192,95 лева искът следва
да бъде уважен за незаплатения остатък от 435,73 лева. За разликата до пълния предявен
размер от 843,78 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора разноските по делото се разпределят между страните по правилата
на чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК. съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част от исковете.
Ищецът претедира сумата от 600лв. – разноски по дело, от които 50лв. държавна такса,
50лв. – депозит за разпит на свидетел, 200лв. –депозит за САТЕ и 300лв. адвокатски
3
хонорар. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 309,84лв.
Ответникът претендира разноски по делото в размер на 200лв. – депозит САТЕ, 50лв. –
депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100лв.
съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от 169,28лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ЕАД, с ЕИК № и адрес: гр. София, бул. „адрес да заплати на „Д.О.З.”
ЕАД, ЕИК№ със седалище и адрес на управление гр. София, адрес на основание чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 435,73 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди лек
автомобил „Рено”, модел „Клио“, с ДК № рег.№, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 18.07.2019 г. в гр. София, на адрес заедно със законната лихва
от 15.09.2020 г. до погасяване на задължението, като отхвърля иска до пълния предявен
размер от843,78лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ЕАД, с ЕИК № и адрес: гр. София, бул. „адрес да заплати на „Д.О.З.”
ЕАД, ЕИК№ със седалище и адрес на управление гр. София, адрес на основание чл.78,ал.1
ГПК сумата от 309,84лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК№ със седалище и адрес на управление гр. София, адрес да
заплати на ЗД „Е.“ЕАД, с ЕИК № и адрес: гр. София, бул. „адрес на основание чл. 78,ал.3
ГПК сумата от 169,28лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4