№ 156
гр. София , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503019 по описа за 2020 година
С решение № 2232 от 30.03.2020 г., по гр.д. № 8612/18 г., СГС, І-6 с-в,
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ да заплати на М. С. К. на основание чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.) сумата от 30 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на брат му Т. М. Т., настъпила на 10.05.2014 г. при ПТП, ведно със
законната лихва от 27.06.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска над тази сума до пълния предявен размер от 200 000 лв. (част от иск на
обща стойност от 280 000 лв.).
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен е депозирана
въззивна жалба от ЗАД „Армеец“. Твърди, че по смисъла на ТР № 1 от
21.06.2018 г. по т.д. № 1/16 г. на ВКС, ищецът не е от кръга на лицата, които
са материалноправно легитимирани, тъй като не се установява особена
близост на отношенията. Подчертава, че от показанията на свидетели, дадени
по други дела, се установява различна фактическа обстановка. Намира, че §
96 КЗ следва да се приложи и същият не противоречи на Директива
2009/103/ЕО. Отделно счита, че съдът е приложил неправилно принципа на
чл. 52 ЗЗД, както и че неправилно е определен процента на принос на
загиналия, който следва да е поне 2/3 (предвид множеството нарушени от
1
него норми – чл. 80, чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 5, ал. 2, чл. 37 ЗДвП и пр.).
Претендира да се отмени решението, като се отхвърли иска и се присъдят
разноски.
Ответникът М. С. К. оспорва жалбата и претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът М. С. К. твърди, че на 10.05.2014 г., в с. Иново, обл. Видин,
настъпило ПТП, при което загинал брат му Т. М. Т. - велосипедист, по вина
на водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. Ищецът поддържа, че бил с брат си в изключително близки
отношения и тежко преживял загубата му, поради което претендира
обезщетение в размер на 200 000 лв., частичен иск от обща сума 280 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на ПТП, както и разноски.
Ответникът по иска ЗАД „Армеец“ оспорва иска, като сочи, че ищецът
не е материално легитимиран. Оспорва съществуването на трайна и
емоционална връзка между двамата братя, както и наличието на
неимуществени щети. Възразява срещу размера, като твърди още, че е налице
съпричиняване, тъй като пострадалия сам е поставил живота и здравето си в
опасност и не е съобразил поведението си с това на другите участници в
движението.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 10.05.2014 г. е
настъпило ПТП, при което е загинал Т. М. Т., брат на ищеца. Няма спор
относно факта, че инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно
поведение на водач (в наказателно производство е сключено споразумение),
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, както
2
и че е налице причинната връзка между произшествието и смъртта на Т..
Спорните въпроси пред настоящата инстанция касаят материално правната
легитимация на ищеца, съпричиняването и размер на обезщетението.
Приетата САТЕ установява, че водачът на лекият автомобил, участващ
в произшествието се е движел със скорост от 78 км/ч (над разрешената от 50
км/ч в населено място), като насрещно срещу него се движел велосипедистът
Т. Т.. Посочено е, че причина за инцидента е непредприемането на действия
по спиране от страна на водача на автомобила, който е имал техническа
възможност да възприеме велосипедиста (от 100 м.) и предприетата от него
маневра завой на ляво (от 58-59 м.). От друга страна е посочено, че Т. е бил
алкохолно повлиян (4,72 %о), и не се е съобразил със скоростта и посоката на
движение на автомобила. Относно механизма е разяснено, че когато
велосипедистът е започнал завой на ляво, автомобилът е предприел
спасителна маневра завой на ляво като така е навлезнал в насрещната лента. В
същото време, велосипедистът на свой ред е започнал връщане към своята
лента. При тези траектории е настъпил удара (на около 40-50 см в лентата на
автомобила, който обаче е навлезнал с по-голямата си част в насрещната
лента - обяснения на вещо лице на л. 76), довел до леталния изход за
велосипедиста.
Разпитана по делегация е св. М. Г. Н., която сочи, че видяла сблъсъка,
който настъпил в лентата за движение от Брегово към Видин, където се
движел велосипедиста. Според свидетелката велосипедиста се движел
нормално и не бил предприел някаква маневра. Пътя бил с две платна,
разделени с непрекъсната линия. Точна на спирката, където чакала автобус
свидетелката, имало кръстовище, но инцидентът станал на около 70 м преди
това.
Св. И. В. М. разказва, че Т. и брат му израснали без баща, били много
задружни, абсолютно неразделни, като близнаци. Живеели в една къща с
майка си. М. тежко понесъл загубата на брат си, не е толкова контактен,
споделял колко му е тежко, не е превъзмогнал загубата. Ходел на гроба на
брат си. Сега майка му починала, а той имал дете на 3 години. Свидетелят
сочи, че Т. живял с някакви момичета, но нямал брак.
Св. П. Л. П., кмет на селото, разказва, че братята били в бедно
3
семейство. Т. бил тихо момче, живеел с майка си и брат си. Братята си
помагали, били в отлични отношения, М. скърбял постоянно, ходел на
мястото на катастрофата, оставял цветя, чистел тревата край паметника. Сега
М. имал син.
На л. 79 е приложена справка от База данни „Население“, от която е
видно, че М. има две сестри и един брат.
Приетата СМЕ сочи, че данните за алкохолно опиване на Т. са
противоречиви, макар да е посочено, че е констатирана проба от 4,72 %о.
Вещото лице твърди, че подобна стойност не е виждал в практиката си, както
и че при трупните проби може да има неточности. Посочено е, че по
свидетелски показания им лека степен на алкохолно опиване, която са
отразява на възможностите за реакция.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищецът (36 г. към датата на
ПТП) е по-малък брат на загиналият при ПТП Т. Т. (на 38 г.), че инцидентът е
настъпил поради виновно и противоправно поведение на водач, за чиято
гражданска отговорност е била налична застраховка при ответното дружество
и като пряка последица от това е загинал велосипедиста.
По въпросът за материално правната легитимация съдът намира
следното:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
4
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай е обусловена от спецификата в
семейството на ищеца и загиналия Т. Т.. От една страна се установява, че
двамата братя (близки по възраст) са имали отношения, сочещи за по-особена
близост, характеризирана в свидетелските показания като при близнаци -
данните сочат, че те живеели съвместно в дома на майка си, били „абсолютно
неразделни“, всичко вършели заедно. От друга страна се установява, че
братята израснали без присъствие на втори родител (баща) в семейството.
Това обстоятелство създава условие между мъжете да е възникнала по-силна
връзка, различна от типичната между братя, тъй като същите е следвало да се
справят с взаимна помощ и подкрепа в нетипични за подрастващи ситуации.
Отделно от това се установява, че преживелият брат тежко понася загубата,
не можел да превъзмогне скръбта си, като свидетелите разказват, че той се
променил, ходел често на мястото на инцидента и на гробища, носел цветя.
Обстоятелството, че понастоящем ищецът имал отношения с момичета, и
вече има свое дете, не може да игнорира извода, че той е имал с починалия си
брат нетипична близост, силна привързаност, както и че от загубата му е
5
преживял болки и страдания в един отличаващ се от обичайните случаи
аспект.
Поради казаното настоящият състав приема, че размерът на
обезвредата, определен от първостепенния съд – общо 45 000 лв., е съответен.
Този размер кореспондира с възрастта на загиналия и преживели ищец,
момента на инцидента, респ. конюнктурата към него, съдебната практика и
принципа за справедливост.
Настоящият състав възприема и определеният от СГС принос от
загиналия велосипедист в размер на 1/3. За този извод съдът взе предвид, че
поведението на водача на МПС е способствало в по-голяма степен за
настъпването на инцидента – той се е движел с превишена скорост (близо 80
км/ч) в населено място, в район на кръстовище и спирка на масов транспорт и
въпреки че е имал възможност да намали и да спре като така избегне
инцидента, той не е сторил това. Вярно е, че велосипедистът не се е движел в
най-дясната част на платното си за движение (чл. 80, т. 2 ЗДвП), но в САТЕ е
посочено, че той е предприел маневра „завой на ляво“. Съдът намира, че
противоправното поведение на велосипедиста е свързано с употребата на
алкохол – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (макар и по делото да не е доказано с
категоричност високото ниво на същия), както и с предприемането на ляв
завой без да се съобрази с всички условия на пътната обстановка и насрещно
движещото се МПС (чл. 37, ал. 1 ЗДвП), вкл. и с непоследователното
криволичещо движение при извършването на маневрата (по всяка вероятност
повлияно и от алкохолната консумация).
Въззивният състав намира, че правилото на § 96 от новия КЗ
(ограничаващо размера на обезщетение до 5000 лв.) не следва да бъде
прилагано. От една страна настоящият процес се развива по правилата на
отменения КЗ. От друга страна относно цитираната норма е налице
противоречива практика, като въззивната инстанция възприема тази, според
която въведеното ограничение за размера на обезщетение противоречи на
правото на ЕС. Сочената разпоредба предвижда лимит, който е под
посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност"
6
(предвидени за телесно увреждане са минимална застрахователна сума 1 000
000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите, а за имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите). Тези лимити са транспонирани
в чл. 266 КЗ (отм.). Според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С -
277/12 не се допуска да се определи максимална сума на обезщетението на
неимуществени вреди за смърт, по-ниско от посочените лимити. Решенията
на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право
и са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки
съгласно чл. 633 от ГПК. За съда е налице задължение да прилага
общностното право, поради което правилото на § 96 КЗ, определящо горна
граница на обезщетението, е неприложимо.
Предвид изложените аргументи следва да се отхвърли въззивната жалба
на застрахователя, като се присъдят разноски в полза на представителя на
ответника по жалбата в размер на 1716 лв., като адвокатски хонорар по чл. 38
ЗА с припадащ се ДДС.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2232 от 30.03.2020 г., по гр.д. № 8612/18
г., СГС, І-6 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ да заплати на
М. С. К. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 30 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ да заплати на адв Л. Б. сумата от 1716 лв., на
основание чл. 38 ЗА с припадащ се ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8