№ 864
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502941 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 26.04.2021г. по гр.д. № 1316/2019г на Софийски градски съд /СГС/, І-9
с-в ЗД „Бул Инс“АД е осъдено да заплати на М. И. А. сумата от 60 000лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 28.09.2017г, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2018г., като искът
е отхвърлен над присъдение размер до пълния претендиран от 120 000лв.
Решението е обжалвано от ищеца М. И. А. чрез пълномощник адв.К. в
отхвърлителната му част за сумата от 30 000лв, представляваща разликата между
присъденото обезщетение от 60 000лв и дължимото според жалбоподателя от 90 000лв.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради
това, че пострадалият е получил няколко тежки травми с опасност за живота, които не са
съобразени от първата инстанция, както и необходимостта от постелен режим, през който
пострадалият е разчитал на чужди грижи. Изтъква се още, че съдът не е обсъдил и взел
предвид гласните доказателствени средства, установяващи конкретните преживени болки и
безспокойства на пострадалия. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение
и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в претендирания
размер от 90 000лв.
В срок е постъпила въззивна жалба и от ответника ЗД „Бул Инс“АД против
решението в осъдителната му част за разликата над 40 000лв до присъдените 60 000лв с
1
изложени съображения, че получените от ищеца травми контузия на гръден кош и корем,
както и две фисури на черен дроб с кръвоизлив в коремната кухина, както и
възстановигтелният перииод от месец и половина не обосновава обезщетение в посочения
размер. Изтъква се още, че пострадалият е напълно възстановен и няма никакви данни за
нарушен неврологичен статус, затова определеното обезщетение е прекомерно, не отговаря
на съдебната практика по сходни случаи и се явява в нарушение на чл.52 ЗЗД.
В срок е подаден отговор на жалбата на застрахователя от насрещната по нея страна –
М.А., с който се правят възражения против оплакванията и се иска потвърждаване на
решението в обжалваната му осъдителна част.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с оплакванията и възраженията, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му осъдителна и отхвърлителна
части /чл.269, изр.първо ГПК/. В осъдителната си част за сумите 40 000лв за
неимуществени вреди и 1900лв за имуществени вреди и в отхвърлителната част над размер
от 90 000лв не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са преки искове на увредено лице
против застраховател с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ 226 ал.1 КЗ /отм./ за
компенсиране на неимуществени, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина
на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и
законната лихва от датата на увреждането.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт в осъдителните му
части, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ – наличие на валидна застраховка по риска
„Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, в рамките на действие
на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени и
имуществени вреди на пострадалия ищец, както и причинната връзка между
противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на деликвента.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания предметът на въззивен контрол се свежда
единствено до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и
неговото съответствие с критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.
Пред първата инстанция безспорно е бил изяснен механизма на пътното
произшествие, като настъпило на 28.09.2017г. около 05.00ч в гр.София, при движение на
лек автомобил БМВ 320 Дрег. ***, който поради субективни дейстия на водача излязъл
извън платното за движение и реализирал удар странично в бордюр и стълб за улично
осветление. Пострадалият ищец на 19г. е и бил пътник на предна дясна седалка и в резултат
на пътното произшествие получил травматични увреждания. От приетите пред първата
инстанция заключения е обоснован и извод, че пострадалият няма принос по чл.51 ал.2 ЗЗД
2
за настъпилото увреждане и съответно основание за намаляване отговорността на
застрахователя, защото с или без предпазен колан при този механизъм на директен удар,
травмите /включително и най-тежката от тях на черен дроб/ биха се получили и при
поставен предпазен колан.
Във връзка със спорния въпрос за обема на вредите пред първата инстанция е приета
неоспорена медицинска експертиза, от която е направено заключение, че описаните в
медицинската документация травматични увреждания са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, временно опасно за живота. От изводите на медицинската
експертиза се изяснява, че в пряка причинна връзка с пътното произшествие ищецът е
получил травма в областта на гръден кош и корем и две фисури черен дроб, от които
последвал излив на кръв в коремната кухина около 600мл, като нараняването на органа е
определено за повърхностно при разпита на вещото лице в съдебно заседание. При наличие
на кървяща травма на черен дроб единственото лечение е хирургично и ищецът бил
опериран по спешност. Правилното лечение изисквало след интервенцията 10-15дни
спазване на постелен режим при прогресивно раздвижване след операцията. След
инцидента и до възстановяването пострадалият е чувствал обща отпадналост, дължаща се на
кръвозагубата, която е преодоляна сравнително бързо. От констатациите на вещото лице –
медик е изяснено също, че увреждането не оказва никакво влияние върху здравословното
състояние на организма. В близките седмици след травмата ищецът е имал препоръчително
избягването на храни и напитки, натоварващи чернодробната функция, но след
приключване на възстановителните процеси – в случая около месец – месец и половина
няма такива противопоказания. Поради оперативната интервенция е било необходимо
щадящ режим на коремната мускулатура за един по-продължителен период от време с
оглед избягване на усложнения от страна на оперативния достъп. Ищецът е бил
неработоспособен за около 1-1,5месеца, след който период е напълно възстановен. Вещото
лице отрича възможността пострадалият да изпитва болки занапред при определени
метеорологични условия и температурни амплитуди, както и наличието на обективни данни
в медицинската документация за мозъчно сътресение или съмнение за такова. Категорично
по повод на поставени в тази насока въпроси вещото лице е дал отговор, че пострадалият не
е изследван, нито лекуван за подобна травма, а консултацията с невролог преди приемане в
лечебно заведение не обосновава извод за такава диагноза, напротив- представлява
индикация, че няма открити отклонения в нормалния неврологичен статус.
Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
приятел на ищеца, които следва да се кредитират в частта, в която кореспондират с изводите
на медицинската експертиза относно вида на травмите и периода на лечение. Свидетелят
посещавал ищеца докато бил в болнично заведение един-два пъти седмично, тогава той бил
неподвижен, но после започнал да сяда на леглотоа. Ползвал обезболяващи лекарства,
когато бил в болницата, а после и по време на домашното лечение не можел сам да се
обслужва, затова му помагали родителите. Бил студент по това време и се притеснявал, че
няма да си вземе изпитите, не можел да ходи на лекции и упражнения. Преди ПТП винаги
3
спортувал, ходел на фитнес, бягал навън, разхождал се в парковете, но след хирургическата
интервенция не можел да вдига тежко, да ходи на фитнес, бил на строг хранителен режим.
Започнал да има страхове при пресичане и при возене в автомобил като пасажер, станал и
по затворен и угрижен след инцидента.
С оглед на същите установени като първата инстанция факти, настоящият състав
достига до извод, че жалбата на застрахователя е основателна, а тази на ищеца –
неоснователна.
При определяне на паричен еквивалент на болките и страданията не са отчетени
всички обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД във вр. с
указанията в ППВС № 4/1968г. Първоинстанционният съд правилно е определил
релевантните по този въпрос факти – степента на уврежданията – травма в областта на
гръден кош и корем, както и травма на черен дроб, от която последвал излив на кръв в
коремната кухина, които създават временна опасност за живота на ищеца, претърпяна
оперативна интервенция, както и периода на лечение от меец – месец и половина, през
който първите 14 дни е бил на постелен режим. Тези правилно установени факти, обаче не
са съобразени в достатъчна степен при приложение на принципа по чл.52 ЗЗД, поради това,
че лечебният период е бил сравнително кратък и в рамките на него е настъпило пълно
възстановяване. Вярно е, че в период от две седмици, ищецът е търпял физически страдания
и неудобства, свързани с необходимостта от постелен режим и чужди грижи, и че месец и
половина е бил нетрудоспособен и принуден да спазва строг хранителен режим, както и че е
ограничил физическата си активност, за да щади коремната мускулатура и това в някаква
степен нарушава качеството на живот на млад човек на 19години, но тези неблагоприятни
изживявания не са от характер и естество, че да обосноват компенсация в присъдения
размер. Категорични са изводите на медицинската експертиза, която не е оспорена и
правилно ценена от първата инстанция, че ищецът се е възстановил напълно в рамките на
посочения възстановителен период от месец –месец и половина, и че няма констатирани
каквито и да било усложнения, включително е отречена възможността пострадалият да
изпитва болки при определени метеорологични условия. Търпените болки и неудобства
поради това се свеждат в рамките на лечебния период и се изразяват в необходимостта от
спазване на хранителен и щадящ физически режим, които ограничения имат временен
характер – 1,5 хранителен режим и около няколко месеца щадящ физически режим според
вещото лице при разпита му в с.з. Безспорно пострадалият младеж на 19г е търпял освен
физически страдания и ограничения, но също и негативни последици в психологичен аспект
като пряка последица от преживения стрес /страх от пътуване в автомобил, лични
притеснения за провал на студентските изпити/, но всички те са в сферата на обичайните
изживявания при всяко стресогенно събитие и наред с обсъдените вече обстоятелства
налагат извод, че обезщетението е завишено и не отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД.
Пострадалият макар и получил животозастрашаващи травми е бил възстановен напълно в
съвсем кратък период без каквито и да било данни за следващи неблагоприятни физически
или психически последици /извън обичайните/.
4
В обобщение на посоченото, според настоящата инстанция определеният размер на
обезщетението не е съобразен с конкретните обстоятелства по делото /разгледани по-горе/,
както и с икономическите условия и присъжданите от съдилищата размери на обезщетения
в сходни случаи за същия период /2017г/. Справедлив паричен еквивалент на претърпените
болки и страдания е размер от 40 000лв, за които решението в осъдителната му част не е
обжалвано и е влязло в сила.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 20 000лв, представляваща разликата
между установеното за дължимо обезщетение от 40 000лв за неимуществени вреди и
присъденото от първата инстанция от 60 000л, като вместо това се постанови ново по
същество, с което искът се отхвърли за посочения размер. В останалата обжалвана
отхвърлителна част / за разликата между присъдените 60 000лв и претендирани 90 000лв/
решението ще се потвърди.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото ще следва да се редуцират присъдените пред първата
инстанция разноски с оглед разпоредбата на чл.78 и сл. ГПК, като такива се дължат
съобразно отхвърлената/уважената част на исковете. На ищеца е била оказана безплатна
правна помощ по чл.38, ал.2 ЗАдв. във вр. Наредбата за мин. адв. възнаграждения, поради
което на адв. К. се следва възнаграждение в размер на 1572лв с ДДС, вместо присъденото от
2846,40 с ДДС от първата инстанция / с опредленение по чл.248 ГПК, неразделна част от
решението. При този изход на делото признатите на ответника разноски в размер на 6000лв
ще са дължими от ищеца в размер на 4000лв вместо 3000лв, което ще има за последица
допълнително присъждане на разноски от 1000лв в негова полза. Ще подлежи на отмяна
решението в частта за държавната такса в тежест на ответника по чл.78 ал.6 ГПК, която при
този изход на спора е 1676лв вместо 2476лв, а разноските 150 вместо 250лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски по правилата на чл.78 и сл. ще има само
ответника, който е претендирал и доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1600лв с ДДС, което ще се възложи в тежест на жалбоподателя –ищец.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 26.04.2021г. по гр.д. № 1316/2019г на Софийски градски съд /СГС/, І-
9 с-в в обжалваната му осъдителна част, в която е уважен предявеният от М. И. А. против
ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* иск по чл.432 ал.1 КЗ за неимуществени вреди над
дължимия размер от 40 000лв до присъдения от 60 000лв, в частта за разноските,
присъдени в тежест на ЗК „Бул Инс“АД – възнаграждение за безплатна правна защита на
5
адв.К. по чл.38, ал.2 ЗАдв. над размер от 1572лв с ДДС, вместо присъденото от 2846,40лв, в
частта за разноските в тежест на ЗД „Бул Инс“АД държавна такса над размер от 1676лв до
присъдения 2476лв; разноски над 150лв до присъдените 250лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. И. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
ул.Българска морава 94А- партер чрез адв.П. К. САК против ЗД „Бул Инс“АД ЕИК
********* иск по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие на ПТП на 28.09.2017г. над установения за дължим размер от 40 000лв до
присъдения от 60 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.04.2021г. по гр.д. № 1316/2019г на Софийски
градски съд /СГС/, І-9 с-в в обжалваната отхвърлителна част.
ОСЪЖДА М. И. А. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД сумите: 1000лв – допълнителни
разноски пред първата инстанция и 1600лв – пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6