РЕШЕНИЕ
№ 6700
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20231110122263
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ...............,
седалище и адрес на управление: .............., срещу В. П. П., ЕГН: **********,
адрес: ............... с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1 525,83 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № .............. от 09.09.2019 г.,
сключен между кредитора ............. и В. П. П., вземанията по който са
прехвърлени от кредитора-цедент на ищцовото дружество-цесионер съгласно
Приложение № ........... г. към договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от същата дата, ведно със законната лихва върху нея, считано от
01.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 290,29 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 30.09.2019 г. до 28.02.2021 г. по договора за
потребителски кредит № .............. от 09.09.2019 г.; 1 746,32 лв. – дължимо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 09.09.2019
г., сключен между кредитора ............ и В. П. П., вземанията по който са
прехвърлени от кредитора-цедент на ищцовото дружество-цесионер съгласно
Приложение № ........... г. към договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от същата дата; 197,36 лв. – мораторна лихва за периода от 17.12.2020
г. до 01.07.2021 г., за които суми е издадена заповед № 5047 от 10.07.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2021 г. по ч.
гр. д. № 38629/2021 г. на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.
1
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2019 г. между ............. и
ответницата бил сключен договор за потребителски кредит № .............., по
силата на който на В. П. П. бил отпуснат потребителски кредит, която се
задължила да върне получената сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва, при условията и сроковете на договора. Твърди се, че между
ответницата и ............ бил сключен договор за предоставяне на поръчителство
във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя, по който било уговорено
възнаграждение в общ размер на 1 746,32 лв. На същата дата между ............ и
............. бил сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по
договора за потребителски кредит № .............. от 09.09.2019 г. Поради
неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от
страна на ответницата, същото било изпълнено от солидарния длъжник –
............, като ответницата не възстановила заплатената по последния сума по
договора за потребителски кредит. На 17.12.2020 г. по силата на Приложение
№ 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от същата
дата ............. и ............ прехвърлили на ................ вземанията, произтичащи от
процесния договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство, ведно
с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. За извършените
цесии до ответницата било изпратено писмо от 13.01.2021 г. Отделно от това
към исковата молба било приложено копие от уведомлението за връчване на
ответницата. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2021 г.
по ч. гр. д. № 38629/2021 г. на СРС, II ГО, 59-ти състав. Ответницата е
възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. П. П. е подала отговор на
исковата молба чрез адв. Б. Б.. Процесуалният представител оспорва исковете
като недопустими и неоснователни. На първо място прави възражение за
недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК.
Твърди, че ако потребителят е заявил обезпечение на кредита чрез
поръчителство на одобрено от заемодателя ............. юридическо лице, срокът
за одобрение на заявлението за отпускане на кредит бил 24 часа от
предоставяне на обезпечението, а при непосочване на същото – 14 дни от
подаването му. Счита, че е налице неравноправно третиране на бъдещи
клиенти на кредитора с оглед срока на одобрение на заявлението в полза на
тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на
юридическо лице, одобрено от кредитодателя. На следващо място, твърди, че
е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че дължимото по
договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение в размер на 2
2
125,62 лв. представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, поради което е следвало да бъде включено в ГПР по кредита. В
случая това не било сторено, поради което счита, че посоченият в договора за
кредит размер на ГПР от 28,07 % не отговаря на действителния такъв, който
надвишавал допустимия от закона максимален размер. Отделно от това,
счита, че посочването в договора за кредит на по-нисък размер на ГПР от
действителния представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент от договора
– неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Освен това, счита, че
неяснотата относно включените в ГПР компоненти представлява и нарушение
на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, а именно клаузите, определящи
основания предмет на договора, да са ясни и разбираеми. На следващо място,
твърди, че клаузата в договора за кредит, предвиждаща задължение за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е неравноправна и
противоречи на добрите нрави, същата не е индивидуално уговорена, поради
което счита, че същата е нищожна. На следващо място оспорва процесните
вземания да са били прехвърлени надлежно от ............. и ............. на ищцовото
дружество, тъй като в приложеното към исковата молба Приложение 1 към
договора за цесия процесните вземания не били индивидуализирани. Отделно
от това, по делото не били налице данни за надлежно връчване на съобщение
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията преди образуване на
настоящото дело. На следващо място прави възражение, че претендираните
суми са погасени по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. и за двете производства.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените писмен договор за
потребителски кредит № .............. от 09.09.2019 г. и Приложение № 1 към
него, се установява, че между „................“ ............ и В. П. П. в качеството на
кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата
на който „................“ ............ се задължил да предостави на ответницата
потребителски кредит в размер на 1600 лв., при лихвен процент от 25 % и
ГПР в размер на 28,07 %, а последната се е задължила да върне общо 1 935,18
лв. на 18 месечни вноски – всяка от по 107,51 лв., в срок до 28.02.2021 г.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще
предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности,
а именно да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на
3
„................“ ............ или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението
в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да
бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че е
заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от горните
условия, договорът не поражда действие между страните - чл. 4, ал. 2 от
договора за кредит.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни
от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението,
договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в
последния е предвидено връщане на кредита на 18 месечни вноски по 107,51
лв., всяка от които включваща главница и лихва.
Не се спори, а и от представените по делото договор за предоставяне на
поръчителство от 09.09.2019 г., ведно с Приложение № 1 към него, се
установява, че между В. П. П. и „.......... е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил
да сключи договор за поръчителство с „................“ ............, въз основа на
който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно
118,09 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, което
възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.
Представен е и договор за поръчителство от 09.09.2019 г., сключен
между „................“ ............ и „......., по силата на който поръчителят ........ се
задължил да отговаря пред „................“ ............ солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит (чл. 1 от договора).
На следващо място, от представените по делото доказателства се
установява, че между „................“ ............, ......и .........“ ............ е бил сключен
на 17.12.2020 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
Видно е от клаузите на договора, че по отношение на индивидуализацията на
прехвърлените вземания договорът съдържа изрично препращане към
Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част, извадка от което е
представено по делото, като в същото фигурират вземанията по процесните
договори за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от
09.09.2019 г., сключени с ответницата В. П. П..
4
Като писмени доказателства по делото са приети два броя пълномощни,
видно от които ............. и ............ са упълномощили ................ от тяхно име да
уведоми всички длъжници, в т.ч. ответницата, за прехвърлянето на
вземанията им в полза на ищцовото дружество, извършеното със сключения
между тях договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020 г.
Към исковата молба е приложено и уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания (цесия), изходящо от ищцовото дружество и
адресирано до В. П. П.. В същото е посочено, че ................ от името на ............
и „................“ ............ уведомява ответницата, че ............ е встъпило в правата
на ............. и е прехвърлило на ищцовото дружество всички вземания,
произтичащи от договор за паричен заем № .............., както и че по силата на
сключен между ............, „................“ ............ и ................ последният се явява
кредитор на ответницата. В уведомителното писмо се съдържа и покана за
доброволно плащане на посочената в него сума.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, се установява, че ответницата е усвоила изцяло
отпуснатия й кредит в размер на 1600 лв. по процесния договор за
потребителски кредит, чрез извършен от ............. банков превод на 09.09.2019
г. Видно от приложената към заключението справка – извлечение от
системата на ............., в системата на дружеството по процесния договор за
кредит е отразено плащането на сума по погасителна вноска в размер на
108,16 лв. Видно от приложената към заключението справка – извлечение от
системата на ............, в системата на дружеството по процесния договор за
предоставяне на поръчителство е отразено плащането на сума в размер на
143,84 лв. Установява се също така, че след датата на цесията 17.12.2020 г.
няма извършени от ответницата плащания, като в системата на ищцовото
дружесво фигурират следните задължения: 290,29 лв. – остатък от договорна
лихва; 1525,83 лв. – остатък от договорна главница; 1746,32 лв. – такси;
114,79 лв. – мораторна лихва до 17.12.2020 г. 480,81 – мораторна лихва за
периода от 17.12.2020 г. до 01.12.2023 г.
При изслушването му в съдено заседание, проведено на 23.02.2024 г.,
в.л. Г. А., на поставени от процесуалния представител на ответницата въпрос
е отговорил, че ако възнаграждението за предоставяне на поръчителство се
включи в ГПР по договора за потребителски кредит, то размерът му би
надхвърлил 50 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
по делото пълно и главно: факта на сключен между ответницата и „................“
............ на 09.09.2019 г. договор за потребителски кредит със съдържанието,
посочено в исковата молба, както и предоставяне на сумата на ответницата;
изискуемост на вземането и размер на същото; факта на сключен между
5
„................“ ............ и .......... на 09.09.2019 г. договор за поръчителство със
съдържанието, посочено в исковата молба, както и заплащане на сумите по
договора за кредит от поръчителя на „................“ ............; валидно сключен
договор за цесия и факта на уведомяване на ответницата за цесията.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото и
заключението по ССчЕ настоящият съдебен състав приема, че между
„................“ ............ и В. П. П. е бил сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който „................“ ............ предоставило на ответницата-
кредитополучател потребителски кредит в размер на 1 600 лв. за срок от 18
месеца. Установява се и че кредитът е усвоен изцяло.
Установява се също така, че между В. П. П. и „......... е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължил да сключи договор за поръчителство с „................“ ............, въз
основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на В. П. П., възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия
съгласно Приложение № 1, а именно 118,09 лв. месечно за периода на
действие на договора за кредит.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в
Закона за потребителския кредит – чл. 9 ЗПК, като това е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е
писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора
(дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на
ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация).
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай
съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя
стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.
13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по
6
инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от
разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация
на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при
използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за
гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра
по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), като според чл. 6 от същия, договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на
понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е
всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а
на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги
от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва,
че е: 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на
потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието
на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване на електронни изявления се прилага
Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ) в приложимата в случая редакция от 03.01.2019 г., като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е словесно изявление, което може да съдържа
и несловесна информация, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а
електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис
– чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
7
на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но също
така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат
на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание (виж Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на
ВКС, IV г. о.). В случая ответницата не е поискала представянето на
електронните документи, представени на хартиен носител (договор,СЕФ и
Общи условия), поради което съдът счита, че същите следва да бъдат ценени
като доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК, тъй
като възпроизвеждането им върху хартиен носител не променя
характеристиките му и ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание
(Решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/14 г. на ВКС, IV ГО;
Определение № 838/21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/6 г. на ВКС, IV ГО;
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV ГО). Поради
изложеното от съвкупната преценка на представените доказателства
настоящият съдебен състав намира, че между кредитодателят „................“
............ и ответницата е бил сключен договор за кредит за предоставяне на
сумата от 1600 лв. По същият начин е подписан и сключеният между В. П. П.
и ........... договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са
сключени договорите.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки,
така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните
8
договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в
ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1
ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В конкретния случай, в приложение № 1 към процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 28,07 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
сключен от потребителя с ........, което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в
полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. От служебно извършена справка в Търговския регистър се
установява, че „................“ ............ е едноличен собственик на капитала на
........., като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време,
съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
„................“ ............ е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
9
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора, а именно чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя „................“ юридическо лице поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит,
се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че
се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят
разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две
седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването
на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на
потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на
юридическо лице-поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за
кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за
предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице-
поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай
договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори (за кредит и за
предоставяне на поръчителство), формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на
искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на „................“ ............ по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №
10
9991/2020 г. по описа на СГС и др.).
В конкретния случай, възнаграждението на поръчителя е в размер на
118,09 лв. месечно за целия срок на договора (18 месеца), видно от
приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство,
следователно общия му размер възлиза на 1 945,44 лв., т.е. същото е в размер
на 121,59 % от заемната сума от 1600 лв. (главница) и над 100 % от общия
размер на всички плащания, посочен в договора, от 1935,18 лв. Съдът като
съобрази посочените параметри, намира, че при включване на
възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство,в
ГПР по кредита, то размерът на последния със сигурност би надвишил
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален праг, в какъвто смисъл е и
становището на в.л. Г. А., изразено в съдебно заседание от 23.02.2024 г. При
това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона
и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
(в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019
г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.
гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Следва да се отбележи и че договорът, сключен между потребителя и
„................“ ............, и договорът, сключен между потребителя и .........., се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения
между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията (така Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС и др.).
Доколкото по делото се установи недействителност на посочените
11
договори, на основание чл. 23 ЗПК ответницата дължи връщане единствено
на чистата стойност на кредита (главницата). От заключението на вещото
лице по ССчЕ се установи, че от ответницата са извършени плащания в общ
размер на 252 лв., от които 108,16 лв. са отнесени за погасяване на вноска по
договора за кредит, а 143,84 лв. – за погасяване на вноска по договора за
предоставяне на поръчителство. Следователно по договора за кредит е
останала непогасена главница в размер на 1 491,84 лв.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че договорът за
цесия, сключен между ............. и ............, от една страна, и ................ е
валиден и е породил правно действие между страните по него. Настоящият
съдебен състав намира, че вземането, предмет на договора, е
индвидуализирано в достатъчна степен – посочени са номер и дата на
договора за кредит; три имена и ЕГН на длъжника; размера на отпуснатия
заем, непогасените по него задължения към датата на сключване на договора
за цесия – главница, договорна лихва, мораторни лихви, такса поръчител,
както и общата дължима сума от длъжника, видно от приложение № 1 към
договора за цесия, където под № 4596 фигурират именно вземанията срещу
ответницата. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, договорът за цесия има действие за
длъжника от деня, в който прехвърлянето на вземането му е съобщено от
предишния кредитор. Безспорно е обстоятелството, че до момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и на исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, цесията не е съобщена от
............. и ............ на В. П. П., съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за да породи
действие спрямо нея – ал. 4. С исковата молба ищецът е представил писмено
потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя, както и пълномощно,
с което последният го е упълномощил да уведоми от негово име длъжника за
нея. Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от
книжата по делото ответницата е била надлежно уведомена за извършената
цесия, съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД – обстоятелство, което
следва да бъде зачетено при постановяване на решението, съгласно чл. 235,
ал. 3 ГПК, и към настоящия момент ищецът се явява неин кредитор.
С оглед гореизложеното искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД е основателен за
сумата от 1 491,84 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 1 525,83 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Като законна последица от уважаването на
иска, върху сумата от 1 491,84 лв. се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.07.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането. А останалите искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 2, чл. 86,
ал. 1 и чл. 99 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
12
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени направените в заповедното и в настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е сторил разноски в
заповедното производство в размер на 25 лв. за държавна такса, а в исковото
производство в общ размер на 555,68 лв., от които 155,68 лв. за държавна
такса и 400 лв. за депозит за ССчЕ. Същият претендира и юрисконсултско
възнаграждение за двете производства. Съдът като взе предвид, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 и чл. 26 НЗПП, определи юрисконсултско
възнаграждение за двете производства в минималния размер, а именно: 50 лв.
за заповедното производство и 100 лв. за настоящото производство.
При това положение ищецът има право на разноски в размер на 29,76 лв. за
производството по ч.гр.д. № 38629/2021 г. на СРС и в размер на 260,17 лв. в
настоящото исково производството.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същата е направила искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв и за двете производства. В производството по ч.гр.д. № 38629/2021 г. на
СРС и в настоящото производство ответницата е била представлявана от адв.
Б. Б. Б.. Съдът като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, намира, че в полза на процесуалния представител на
ответницата следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в
минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 361,59 лв. за
заповедното производство – чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 (съгласно приложимата
редакция от 31.07.2020 г.), и в размер на 675,98 лв. за настоящото
производство – чл. 7, ал. 2, т. 2 (съгласно актуалната редакция). С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно в размер на 218,12 лв.
за производството по ч.гр.д. № 38629/2021 г. на СРС и в размер на 407,76 лв.
за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ..............., седалище
13
и адрес на управление: .............., срещу В. П. П., ЕГН: **********, адрес:
............... иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД, че В. П. П. дължи на
................ сумата от 1 491,84 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № .............. от ...... г., сключен между кредитора .............
и В. П. П., вземанията по който са прехвърлени от кредитора-цедент на
ищцовото дружество-цесионер съгласно Приложение № ........... г. към договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от същата дата, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 01.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед № 5047 от 10.07.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2021 г. по ч. гр. д. № 38629/2021
г. на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..............., седалище и адрес на управление:
.............., срещу В. П. П., ЕГН: **********, адрес: ............... искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че
В. П. П. дължи на ................ разликата над уважения размер от 1 491,84 лв. до
пълния предявен размер от 1525,83 лв., представляваща главница по договор
за потребителски кредит № .............. от ......... г., сключен между кредитора
............. и В. П. П., вземанията по който са прехвърлени от кредитора-цедент
на ищцовото дружество-цесионер съгласно Приложение № ........... г. към
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от същата дата; сумата от
290,29 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.09.2019 г. до 28.02.2021
г. по договора за потребителски кредит № .............. от .... г.; сумата от 1 746,32
лв. – дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
от ........ г., сключен между кредитора ............ и В. П. П., вземанията по който
са прехвърлени от кредитора-цедент на ищцовото дружество-цесионер
съгласно Приложение № ........... г. към договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от същата дата; сумата от 197,36 лв. – мораторна лихва за
периода от 17.12.2020 г. до 01.07.2021 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН: **********, адрес: ............... да заплати на
..............., седалище и адрес на управление: .............., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 29,76 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. №
38629/2021 г. на СРС и сумата от 260,17 лв. – разноски в настоящото исково
производството.
ОСЪЖДА ..............., седалище и адрес на управление: .............., да
заплати на адв. Б. Б. Б., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата
от 625,88 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена в производството
по ч.гр.д. № 38629/2021 г. на СРС и в настоящо производство безплатна
правна помощ на ответницата В. П. П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
14
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15