Определение по дело №11/2023 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 32
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Татяна Митева
Дело: 20234300500011
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. Ловеч, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500011 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производствопо чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 5779/ 09.12.2022 година (клеймо 06.12.2022
година) от „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, чрез адвокат Г. З. - САК, съдебен
адрес: град София, бул.”България”№ 56А, ет.3, офис 3, срещу Разпореждане № 2272/
21.11.2022 година, постановено по ч.гр.д.№ 861/ 2022г. по описа на РС-Тетевен, в
частта, с която е отхвърлено заявлението за дължима и незаплатена неустойка в размер
на 415.01 лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и сумата от 360
лева с ДДС, представляваща разноски по делото. Жалбоподателят счита заявлението в
отхвърлителната му част за незаконосъобразно и неправилно, като моли да бъде
отменено и постановено уважаване на претенцията.
Изтъква, че първостепенният съд неправилно е приел, че не се дължи неустойка,
тъй като длъжникът не е уведомен за предсрочното прекратяване на договора и в този
смисъл не е доказано прекратяването. Посочва, че договорите са прекратени валидно
едностранно на основание чл. 75, вр. чл. 19б, б.в от Общите условия. Твърди, че
потребителят не е изпълнил задължението си по чл. 71 от ОУ, поради което ищцовото
дружество има прави да прекрати договора едностранно, за което не се изисква
месечно предизвестие. Посочва, че неустойката, за която е издадена фактура е
кумулирана от две самостоятелни неустойки – три месечни вноски за мобилни услуги и
разликата между преференциалната и действителната цена на мобилното устройство.
Развива подробни съображения за добросъвестност и отговаряща на изискванията на
добрите нрави, както и на изискванията за равноправност на договорните клаузи,
уговорени с потребители на уговорената неустойка.
1
Счита, че в т.12 от заявлението са изложили основанията, на които е
претендирана неустойката, а именно на основание т. 11 от договора за мобилни услуги.
По отношение на претендираната сума за адвокатско възнаграждение, посочва,
че изводът на PC Тетевен, че не са представени доказателства за направените разноски
е неправилен и в противоречие с обстоятелствата по делото. Решаващият съд не е
признава характера на „разписка“ на сключения договор за правна помощ, въпреки
задължителната съдебна практика.
Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено атакуваното
Разпореждане № 2272/ 21.11.2022 година, постановено по ч.гр.д.№ 861/ 2022г. по описа
на РС-Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението за дължима и незаплатена
неустойка в размер на 415.01 лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
и сумата от 360 лева с ДДС, представляваща разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град София, ЖК “Младост - 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез адвокат Г. З. - САК, съдебен адрес град София,
бул.”България” № 56А, ет.3, офис 3, заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против длъжника Т. И. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: град
Тетевен, Община Тетевен, Област Ловеч, ул. „Баньо Маринов“ № 62, за парично
вземане общо в размер на 1010.05 лева, от които 400.75 лева задължение формирано за
преден период 25.09.2020 г.-24.10.2020 г., от които - 225.18 лева по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
30.10.2020 г. в размер на 170.28 лева, представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и сума в
размер на 1.92 лева вноска по договор за лизинг от 23.12.2019 година за Базови
аксесоари; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
23.12.2019 г. в размер на 22.99 лева, представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги и сума в размер на 29.99 лева вноска по договор за
лизинг от 23.12.2019 година за мобилен телефон; - 79.51 лева дължими за период
25.10.2020 г.-24.11.2020 г., от които по допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 30.10.2020 г. в размер на 23.68
лева, представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги и сума в размер на 1.92 лева вноска по договор за
2
лизинг от 23.12.2019 година за Базови аксесоари; по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 23.12.2019 г. в размер на 23.92 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и сума в
размер на 29.99 лева вноска по договор за лизинг от 23.12.2019 година за мобилен
телефон; 81.89 лева дължими за периода 25.12.2020 – 24.01.2021 г. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 30.10.2020 г. в размер на 26.99
лева, представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги и сума в размер на 1.92 лева вноска по договор за
лизинг от 23.12.2019 година за Базови аксесоари; по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 23.12.2019 г. в размер на 22.99 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и сума в
размер на 29.99 лева вноска по договор за лизинг от 23.12.2019 година за мобилен
телефон; - 14.17 лева, дължими за период 25.12.2020 – 24.01.2021 г. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 23.12.2019 г., представляващ
частична вноска по договор за лизинг от 23.12.2019г. за Алкател; 319.10 лева дължими
лизингови вноски за периода 25.01.2021 – 24.02.2021 г., от които сума в размер на
299.90 лева по договор за лизинг от 23.12.2019 година аз Алкател и 19.20 лева по
договор за лизинг на Базови аксесоари; 290.20 лева неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги, формирани както следва по допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 30.10.2020 г. в
размер на 98.02 лева представляващи тримесечни такси; по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
16.01.2019 г. в размер на 0.75 лева за Nokia 3.1 Plus Dual Grey, представляваща
разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната
цена; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 23.12.2019
г. в размер на 191.43 лева, от които 124.81 лева тримесечни такси и сума в размер на
66.62 лева за ALKATEL 3X 2019 Black+ Thomson 43 SmartTV, представляваща
разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната
цена, за които суми е издадена фактура № **********/ 15.02.2021 година, както и
разноски – 360.00 лева адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.01.2019 г.; като с
посоченото споразумение купува Nokia 3.1 Plus Dual Grey на преференциална цена,
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 23.12.2019 г. и договор за лизинг от 23.12.2019 година за Базови
аксесоари; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
23.12.2019 г. и договор за лизинг от 23.12.2019 година за ALKATEL 3X 2019 Black+
Thomson 43 SmartTV.
Посочва, че по договора длъжникът не е заплатил в срок издадените фактури за
3
периода от 25.09.2020 година – 24.02.2021 година в общ размер на 719, 85 лева, като
това неизпълнение е ангажирало договорната му отговорност да заплати на
дружеството неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, поради
виновно неизпълнение, изразяващо се в заплащане на дължимите суми съгл. т. 11 от
индивидуалния договор в размер на трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти без ДДС, както и разликата между преференциалната и действителната
цена на лизинговите устройства.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението с Разпореждане № 2272/
21.11.2022 година, постановено по ч.гр.д.№ 861/ 2022г. по описа на РС-Тетевен, в
частта за дължима и незаплатена неустойка в размер на 415.01 лева за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент и сумата от 360 лева с ДДС, представляваща
разноски по делото, с мотиви, че не се сочат данни за прекратяване на договора, за
което да е уведомена другата страна, което от своя страна да обоснове възникване на
задължението за заплащане на неустойка на това основание. Развити са съображения и
по същество за отхвърляне на заявлението, поради неравноправност на неустоечната
клауза.
По отношение на адвокатското възнаграждение е посочено, че не са представени
доказателства за заплащането на сумата в брой както е отразено в договора за правна
помощ.
При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на
изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. Видно от
приложените договори, допълнителни споразумения и ОУ е предвидено, че при
неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане
на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и
лизингови вноски. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на
задължението за периода 25.09.2020 година – 24.02.2021 година в общ размер на 719,
85 лева, поради което е възникнало задължение за Т. за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина.
В индивидуалния договор и в Общите условия не е посочено по какъв начин,
другата страна ще бъде уведомяване на изменение, респ. предсрочно прекратяване на
договора (разваляне на договора). Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите
4
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при
действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива.
В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради
виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Касае се за
писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма,
както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл
липсват твърдения в заявлението, като това не се установява и от приложените към
заявлението писмени доказателства, съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК.
Предвид на това, че е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не
следва да се произнася относно това дали са налице предпоставките за отхвърляне на
заявлението по см. на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК - неравносправност на неустоечната
клауза.
По отношение на претендираното заплащане на сумата от 360 лева с ДДС
договорено адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна
помощ от 19.10.2022 година в т. 4.1 е посочено, че плащането ще се извърши към
момента на подписване на договора в брой. В този смисъл не може да се приеме, че
договорът в тази част има характер на разписка, тъй като не е отразено, че е платено в
брой. С частната жалба е представена фактура, като е отразено, че плащането на
възнаграждението от 360 лева ще бъде извършено в брой. Към фактурата няма касов
бон който да отразява извършено плащане по см. на т.1 ТР № 6/ 2012 от 06.11.2013
година по тълк.д. № 6/ 2012 година на ОСГТК на ВКС, за да бъде присъдена сумата.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2272/ 21.11.2022 година, постановено по
ч.гр.д.№ 861/ 2022г. по описа на РС-Тетевен, в частта, с която е отхвърлено
заявлението за дължима и незаплатена неустойка в размер на 415.01 лева за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент и сумата от 360 лева с ДДС,
представляваща разноски по делото.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6