СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
08.04.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 11.03.21г. /с участието на секретаря Х. Ц./ гражданско дело № 4545/17г. и констатира следното:
Предявени са
искове от С. Х. против „Ю.Б.“ АД с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД /за прогласяване нищожността на чл. 1, ал. 1
и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 22, чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл.
12, ал. 1 от договор за банков кредит, сключен на 28.03.08г.; чл. 1, ал. 1, чл.
2, ал. 1 и чл. 2а, ал. 2 от договор за банков кредит, сключен на 15.09.14г./; чл.
55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумите: 58 847, 27 лева /във връзка с
договора от 28.03.08г./ и 18 000 лева /във връзка с договора от
15.09.14г./; чл. 86 от ЗЗД за сумата 15 382, 87 лева /мораторна лихва
върху първата главница за периода 15.09.14г. – 11.04.17г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Събраните по
делото доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност/ удостоверяват,
че:
Страните
/ответникът – банка, заемодател; ищцата – длъжник по договори за кредит от
28.03.08г. и от 15.09.14г. - в качеството си на правоприемник на
кредитополучателя по тези сделки С. С. – съгласно договор за продажба -
придобиване на наследство от 31.01.17г./ са били обвързани от правоотношение
/възникнало на основание на посочените договори/ за банков кредит. В рамките на
посочената договорна връзка „Ю.Б.“ АД е предоставила /по
договора от 28.03.08г./ на С. С. заем /кредит/ в размер на сумата общо 136 000
лева /левова равностойност на 112 480, 36 швейцарски франка/. Тази сума е
била отпусната /по блокирана сметка/ от банката първоначално в швейцарски
франкове, но веднага след това е била превалутирана в лева и едва след това е
била получена фактически /усвоена реално/ от кредитополучателя. На 15.09.14г.
същите страни са сключили втори договор, по силата на който: ответникът е
отпуснал на С. С. втори /целеви/ кредит - предназначен да погаси вземането на
банката по първия договор /което е било и сторено както следва: сумата по втората
сделка не е била получавана реално – фактически от кредитополучателя, а директно
е била отнесена счетоводно от банката – използвана за погасяване на стария
дълг/.
Исковете по чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД са частично основателни:
От
една страна:
В
настоящата хипотеза /и във всяка подобна такава/ следва /предвид сложността в
съдържанието – естеството на процесното правоотношение/ да се презумира /като
този факт е и установен по делото - с гласни доказателства/, че: преди
подписването на двата договора за кредит - страните /в това число и ищцата –
като пълномощник на кредитополучателя С. С./ са провели /нееднократно/
преговори /с оглед очертаване по взаимно съгласие – параметрите на договорните
връзки/. Тези преговори са довели до сключване на сделките в конкретното им
съдържание, в това число и до подписването на спорните клаузи. Последните
/преценени сами по себе си по съдържание и в контекста на цялостната логика на учредените
правоотношения/ налагат извода, че: сделките са били договорени „индивидуално“
/по смисъла на чл. 146 от ЗЗП/.
От
друга страна обаче:
Процесните
/атакуваните/ договорни текстове предвиждат: сумата по първия кредит да бъде
отпусната /и получена - усвоена/ в лева; връщана в швейцарски франкове; право
на банката едностранно да променя /в това число – да увеличава/ първоначално
уговорения лихвен процент /което автоматично рефлектира върху размера на
месечните вноски, включващи – главница и лихва/. В този си конкретен вид –
спорните клаузи залагат /макар и косвено – индиректно/ предварително
/изначално/ риск за кредитополучателя – икономически по-слабата страна по
договорните връзки /потенциална опасност за бъдеща промяна в съдържанието на
правоотношението; в размера на дължимите месечни вноски/ в хипотеза на -
промяна в показателите на финансовия и валутен пазар /на практика - при
отсъствие на възможност за физическото лице да прецени – предвиди отнапред
процесния финансов риск и да контролира параметрите на договорната връзка във
времето след учредяване на правоотношението/. Същите договорни текстове /относими
към формирането и изменението на дълга във времето/ позволяват на заемодателя да
получи допълнителна /изначално непредвидима като размер за кредитополучателя/ финансова
облага /печалба/, каквато не би се реализирала в полза на банката при различна
договорна регламентация. С други думи: процесният финансов риск /който създава
принципно неравенство между страните по договорната връзка/ се явява – изначално,
предварително /целево/ заложен в основата на кредитното правоотношение - в
ущърб на кредитополучателя. Безспорно /следващото обстоятелство в настоящата
хипотеза, а и във всяка подобна такава - следва да се презумира/: за банката /в
качеството й на търговец, извършващ по занятие - по предназначение сложни
финансови операции с цел - печалба/ е била /за разлика от другата страна по
правоотношението - в случая физическо лице/ изначално ясна /лесно предвидима -
още към момента на учредяване на процесната договорна връзка/ възможността –
във времето да настъпи посочената финансово - икономическа промяна /в негативен
за кредитополучателя аспект – изражение/. В такава хипотеза следва да се
приеме, че спорните договорни текстове противоречат /в принципното си
съдържание, което именно позволява да бъде създадено изначално неравенство в
правата на страните – в ущърб на физическото лице/ на императивното законово
определение за „добросъвестност“ /“добри нрави“/ по смисъла на: чл. 9 от ЗЗД,
чл. 12 от ЗЗД, чл. 20 от ЗЗД, чл.
26, ал. 1 от ЗЗД /и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП/.
Събраните
по делото: писмени доказателства и счетоводни експертизи /преценени в
съвкупност/ удостоверяват, че: именно спорните текстове от правоотношението са
позволили на ответника - да получи /през времето на действие – изпълнение на договора
от 28.03.08г./
допълнителни суми – месечни вноски /увеличени плащания по главницата и по
лихвата/ поради /в следствие на/ от една страна: промяна във времето на
валутните курсове /швейцарски франк - лев/ и от друга страна: заради едностранната
промяна /увеличаване/ на лихвения процент по кредита. Посочените разлики
/имуществен позитив за ответника, финансов негатив за кредитополучателя,
съответно и за ищцата – като правоприемник на последния/ са удостоверени
конкретно /по размери/ с приетите по делото експертизи /основна и допълнителни/.
Вещото лице констатира /изчислява/ получената в повече сума /по първия договор/
до размера на общо 56 510,
99 лева /съгласно добавката към втората експертиза/.
С
оглед изложеното /независимо от констатациите, съдържащи се в първия абзац на
настоящото изложение/ спорните /процесните/ договорни клаузи /но само тези –
имащи конкретна връзка с изчисляването на дълга, т.е. само текстовете, чието
действие е позволило на банката да получи недължими суми по двата кредита, а
именно: чл. 6, ал. 2, чл. 3, ал. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 22 от първия договор/ следва /като противоречащи на
основни правни принципи – изброени в горните законови текстове/ да бъдат
прогласени за недействителни /нищожни/. Като следствие от това – следва да бъде
уважен и акцесорният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД /заявен във
връзка с договора от 28.03.08г./:
Досежно
правната квалификация на този иск:
Ищцата
поддържа /на практика – такъв извод налага цялостното съдържание на процесната
искова молба – преценена комплексно: като фактически обстоятелства и петитум/,
че: поради недействителността /нищожността/ на атакуваните клаузи от двата договора
– банката е получила суми в повече /без основание/. Именно тези суми
/конкретизирани по-долу/ се претендират в процеса /да бъдат върнати - като недължимо
получени от ответника/. С оглед това – председателят на състава приема
/независимо от непрецизния петитум, заявен по т. 3 от исковата молба/, че –
правното основание на процесния иск е по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във
връзка с чл. 26 от ЗЗД и договора от 28.03.08г.
/а не по чл. 79 от ЗЗД във връзка с договора от 15.09.14г./. В
същата насока на практика /съгласно уточняващата молба на банката от
16.06.17г./ е и становището на ответника /заявено косвено – във връзка с
правилото на чл. 110 от ЗЗД/. В същата връзка: претендираната /процесната/ главница
от 58 847, 27 лева /установена от добавката към втората счетоводна
експертиза до размера на сумата общо 56 510,
99 лева, явяваща се неусвоен остатък от кредита по втория
договор, след редуциране на вземането по първия договор – в съответствие със
следващите съображения/ не може да бъде присъдена при условията на чл. 79 от ЗЗД /именно предвид конкретното – целево предназначение на втората сделка:
единствено и само - да погаси вземането на заемодателя по първия договор, а не
да кредитира С. С. с нова – следваща, допълнителна сума; тази природа на
второто правоотношение е изрично фиксирана в чл. 2а от договора от 15.09.14г.;
с други думи: с погасяването на задълженията на ищцата по първия договор –
втората договорна връзка се явява изчерпана като предмет и това обстоятелство
именно съставлява пречка да бъде търсена имуществена отговорност от ответника по
второто правоотношение в хипотезата на чл. 79 от ЗЗД/.
От друга страна /по същество/:
Имуществената
сфера на кредитополучателя С. С. /в това число и на ищцата – като правоприемник
на последния/ в случая се явява засегната именно поради действието на
процесните /недействителни; неравноправни, противоречащи на добросъвестността/ текстове
от първия договор /заради това, че същите изискват – налагат: превалутиране на
дълга; връщането му в швейцарски франкове; позволяват на банката - едностранно
да променя дължимата по правоотношението лихва/. С оглед това: целият
реализиран /през периода на действие – изпълнение на договора от 28.03.08г./ в полза на банката финансов
позитив /облага – печалба/ в размер на общо 56 510, 99 лева /съгласно
допълнението към втората счетоводна експертиза/ следва да бъде възстановен
/върнат/ на ищцата /при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД/.
Акцесорният
иск по чл. 86 от ЗЗД /мораторна лихва върху претендираната главница за периода
15.09.14г. до 11.04.17г./, заявен до размера на сумата 15 382, 87
лева /която сума е
лимитирана от добавката към втората счетоводна експертиза до размера на сумата 14 772,
22 лева/ е неоснователен:
В
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД /този принцип е приложим и при
условията на чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД/ законна лихва се дължи
при условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД /в тази насока е и ТР № 5 от 19г. на
ВКС/. Липсват доказателства /и твърдения/ ответникът да е бил канен
/предварително – извънсъдебно/ да плати /върне/ горната главница. С оглед това:
тази претенция следва да бъде – отхвърлена.
Искът
по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД /заявен във връзка с договора от 15.09.14г./ е
частично основателен – до размера на сумата 3 314, 64 лева /която сума е
удостоверена от добавката към втората счетоводна експертиза/:
Събраният по делото доказателствен материал /писмен и
експертен – преценен в съвкупност и в контекста на горните съображения/ налага
извода, че: посочената сума се явява разлика /недължимо получен от банката
финансов позитив/ между сумата, която реално е била събрана от ответника по
време на действие /изпълнение/ на втория договор и сумата, която би била събрана
от банката при съобразяване на горната редукция /сторена в хипотезата на чл. 55
от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД/ на вземането по първия договор. С оглед това
– посочената разлика също следва да бъде върната /възстановена/ на ищцата.
Възражението на ответника по чл. 110 от ЗЗД се явява /в
случая/ неоснователно: доколкото процесните осъдителни искове /по чл. 55, ал.
1, предл. 1-во от ЗЗД/ са заявени не самостоятелно, а във връзка с /като
акцесорни на/ установителните искове по чл. 26 от ЗЗД. Дори този извод да не
бъде споделен: процесното възражение не може /на практика/ да бъде разгледано
по същество и съобразено поради това, че същото не е конкретизирано надлежно от
ответника като размери и периоди; в това число и в допълнителната – уточняваща
молба на банката от 16.06.17г.; изчисления в посочената насока не се съдържат и
в приетите по делото експертни заключения.
Възраженията
по чл. 78, ал. 5 от ГПК са неоснователни /заявените от страните адвокатски
хонорари не се явяват прекомерни, преценени в контекста на: цената на исковете;
праговете по Наредба № 1; фактическата и правна сложност на процесния правен
спор; продължителността на процеса във времето; вида, естеството и обема на
извършените по делото процесуални действия/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА /по
иска на С.Х.Х. ЕГН ********** против „Ю.Б.“ АД с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД/ нищожността на:
чл. 6, ал. 2, чл. 3, ал. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 22 от договор за банков кредит
/сключен на 28.03.08г. между „Ю.Б.“ АД и С.С.С./.
ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД /заявен във връзка с горния договор/ в
останалата част, а иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД /заявен във връзка
с чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 2а, ал. 2 от договор за банков кредит от
15.09.14г., сключен между „Ю.Б.“ АД и С.С.С./ - изцяло.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД да плати на С.Х.Х. ЕГН ********** сумите: 56 510, 99 лева и 3 314, 64 лева –
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД; законната лихва върху тези суми
от 11.04.17г. до цялостното им изплащане и 6 430 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумите над 56 510, 99 лева и над 3 314, 64
лева, а иска по чл. 86 от ЗЗД /заявен във връзка с първата главница/ - изцяло.
ОСЪЖДА С.Х.Х. да
плати на „Ю.Б.“ АД 1 807 лева - съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: