№ 260015 / 28.1.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г. 28.01.2021г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–г.НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в. публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в. състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1114 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от ,,У. К. Ф. Е., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. р. ,. к. у. ,.” № 14, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № К – 0026497 издадено на 16.07.2020г. от Директор на регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция ,,Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите / К./, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция от 3 000 (три хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.11, ал.1 т.21 във вр. с чл.28 ал.3 от ЗПК.
Недоволно от така издадения санкциониращ административен акт е останало наказаното търговско дружество, което в. подробна жалба развива възражения относно неговата материално правна и процесуално правна законосъобразност. В. заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като присъди и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В. съдебно заседание жалбоподателят ,,У. К. Ф. Е., редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Директор при К. - гр. Монтана, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски.
Районен съд - г. след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в. законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в. хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 09.01.2020г. жалбоподателят ,,У. К. Ф. Е. сключил със свидетелката М.Ц.М. договор за стоков кредит № 4025477/09.01.2020г. като свързан договор за кредит за придобиване на стоки от продавача ,,В.. Л. Е. в. извън търговски обект в. хотел ,,О. в. г. у. Я.” № 1. Договорът не съдържал пълна информация за правата на потребителя, произтичащи по чл.28 от ЗПК, като в. условията за упражняване на тези права, а именно по чл.28, ал.3 от ЗПК.
Проверката било извършена вследствие на подадена жалба от свидетелката М.М. от служители при К. – г. а именно ст.инспектор Р.И., Ж.М. и В..Ц.. В. нея се съдържали оплаквания, че М. била подала заявление до дружеството жалбоподател за отказ от сключения договор за кредит, който в. законоустановения 14 – дневен срок до момента на подаване на жалбата, не бил прекратен.
По време на проверката ,,У. К. Ф. Е. било запознато с изложеното в. жалбата като му е изискано становище, във връзка със сключения договор и подаденото заявление за отказ от същия.
На 21.02.2020г. в. К. – РД – гр.Монтана е постъпило допълнение към жалбата от свидетелката М., с която уведомява, че й било изпратено от жалбоподателя текстово съобщение на телефона, в. която я приканват да заплати месечна потребителска вноска по кредита в. размер на 65,63 лева. Поради което и на същата дата била извършена последваща проверка и с Констативен протокол № К – 2701686 в. офиса на търговеца, където била изискана последваща информация от негов представител относно обстоятелството дали е бил прекратен договора за кредит, но такава не била предоставена.
С констативния протокол било указано на дружеството да предостави информация и документи в. К. във връзка с договора, както и с неговото прекратяване.
На 26.02.2020г. в. офиса на К. в. гр.Монтана било получено писмо с вх. № М – 03 – 41 от страна на търговеца, в. което било посочено, че договорът със свидетелката М. М. бил прекратен, като било приложено и издадена на 21.02.2020г. удостоверение за липса на задължения. Предоставена била информация, че в. чл.3 и чл.6 от Общите условия към договорите за кредит, са включени правата на потребителите, посочени в. чл.27 и чл.28 от ЗПК.
Въз основа на извършената проверка бил съставен АУАН № К – 0026497 от 13.03.2020г., който бил връчен на упълномощено от дружеството лице и впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от жалбоподателя и неговия защитник, поради което и съдът я възприе за безспорно установена и доказана от свидетелските показания и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от разпита на актосъставителя Р.И., В..Ц. и М.М. в. съдебно заседание е, че и трите потвърждават отразената фактическа обстановка в. обжалваното наказателно постановление. Особено значими са показанията на самата жалбоподателка, която подробно описва цялостното положение по време на сключване на договора и извършения последващ отказ от него, като и действията от страна на наказаното дружество. Макар и извършена проверка по документи, показанията на свидетелите И. и Ц. потвърждават извършените впоследствие констатации във връзка с липсата на важни реквизити в. сключения договор по ЗПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели като напълно еднопосочни, логични и подкрепящи се от приобщените по чл.283 от НПК писмени доказателства. В. последните се съдържат самия договор, жалбата на свидетелката М., отразените констатации при извършените проверки както и установените липси на законови реквизити в. самия договор.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения АУАН, така и обжалваното НП отговарят на изискванията на ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.11, ал.1 т.21 във вр. с чл.28 ал.3 от ЗПК.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие, т.е. към момента на сключването на процесния договор не са били отразени изискуемите от закона клаузи по правата на потребителя.
От субективна страна отговорността на търговеца – юридическо лице е обективна и безвиновна.
Съдът не споделя наведените от защитника на жалбоподателя възражения, относно наличието на материално правна и процесуално правна незаконосъборазност на обжалваното наказателно постановление.
Видно от приложената към кориците на делото Заповед № 677/ 21.08.2019г. е, че административно наказващият орган е имал необходимата материално правна компетентност по издаване на наказателни постановления за констатирани административни нарушения във връзка със ЗПК, а актосъставителят и АУАН на територията на цялата страна. Следователно се явява напълно неоснователно възражението за липса на материално правна, а и териториална компетентност.
На следващо място в. правната теория, а и съдебна практика липсва понятието ,,недопустимо” наказателно постановление. Комисията за защита на потребителите не е необходимо да проверява само наведените в. жалбата оплаквания от страна на определен гражданин. В. нейните прерогативи е извършването на цялостна проверка по конкретен казус и в. случай на установяване на нарушение, различно от описаното, същата е овластена да вземе становище по случая и да предприеме съответните законови действия. Законодателят не е въвел изискване кога и как трябва да бъдат преглеждани въпросните документи, нито пък всяко едно действие, следва да бъде облечено в. съответна форма и документирано.
По отношение на датата и мястото на извършване на нарушението съдът намира, че същите са прецизно посочени както в. описаната фактическа обстановка на обжалваното наказателно постановление, но така също и в. самия АУАН. Процесното деяние е било извършено със сключването на въпросния договор стоков кредит, като нарушението е било констатирано впоследствие при извършената проверка. Жалбоподателят и неговия защитник е следвало да направят необходимото разграничение между извършване и откриване на едно противоправно деяние.
Не следва да бъдат споделено и оплакванията, че по силата на сключения договор, свидетелката М.М. е било уведомена в. правото си да го прекрати, тъй като в. чл.3 и чл.6 от същия е имало такива изрични клаузи. В. случая очевидно и след нейното изявление това не е било сторено, а и не е упоменато в. самия договор. В. чл.6 от самия договор са били регламентирани съвсем различна хипотеза от тази по чл.28, ал.3 от ЗПК, а именно пълно или частично погасяване на задълженията по сключения договор, а в. чл.3 пък липсва изрично отразяване, че когато упражни правото си на отказ, потребителят не обвързан от клаузите на свързания с него договор. Липсата на подобно описания обуславя двусмисленост и неяснота при договора и възможността за злоупотреби, както се е получило след като впоследствие, на 21.02.2020г., потребителката е получила текстово уведомление за заплащане на месечна погасителна вноска по кредита. Нарушенията на правилата за защита на потребителите засягат важни обществени отношения, свързани с гражданския оборот и доверие в. кредитните институции, поради което и случаят не би могъл да бъде възприет като маловажен по чл.28 от ЗАНН (в. този смисъл е и Решение № 86/17.02.2020г. по КАНД № 50/2020г. по описа на Административен съд – гр.Монтана).
Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.45, ал.1 от ЗПК предвижда наказание за едноличните търговци и юридически лица имуществена санкция в. размер от 3 000 до 8 000 лева. В. случая административно наказващият орган е наложил минималното по размер наказание, което е законосъобразно и справедливо и не търпящо редуциране под предвидения в. закона минимум.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Ето защо и предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираните разноски и при този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административно наказващият орган сумата в. размер на 150.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № К – 0026497 издадено на 16.07.2020г. от Директор на регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция ,,Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите / К./, с което на ,,У. К. Ф. Е., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. р. ,. к. у. ,.” № 14 е наложено наказание имуществена санкция в. размер на 3 000.00 (три хиляди) за административно нарушение по чл.11, ал.1 т.21 във вр. с чл.28 ал.3 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, ,,У. К. Ф. Е., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. р. ,. к. у. ,.” № 14 да заплати на Директор на регионална дирекция за Областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция ,,Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите / К./ сумата в. размер на 150.00 (сто и петдесет) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в. 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: