Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...04.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седми април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ИВАН КИРИМОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 2661/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5202248/03.12.2019 г. на „Т.С.” ЕАД –ищец по гр.дело № 25104/2018 г., Софийски районен съд, 43 състав срещу постановеното по него Решение № 270201/11.11.2019 г., с което са отхвърлени изцяло исковете за установяване, че ответницата Ц.З. дължи сумата от 1 815, 18 лв. главница за доставена в периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. до имота собственост на ищцата, но останала незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва от 14.09.2017 г. до изплащане на вземането; 502 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 15.09.2014 г. – 07.09.2017 г.; 34, 56 лв. главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; 9, 31 лв.лихва за периода 15.09.2014 г. – 07.09.2017 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че по делото не е постъпвало оспорване на облигационната връзка в срока за отговор на исковата молба. Поради това не било направено оспорване и на правото на собственост или вещното право на ползване.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Ответникът Ц.З. оспорва жалбата. Поддържа, че чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.с.” ЕООД редовно уведомено не взема становище.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 25104/2018 г., Софийски районен съд, 43 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД с твърдението, че ответницата Ц.З. е собственик на топлоснабден имот с абон. № 288825, до който е подавана топлинна енергия за битови нужди в периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., която потребителката не я е заплатила. Към нейната стойност останала неиздължена и таксата за дялово разпределение, извършвана ежемесечно от топлинен счетоводител, избрано от ОС на Етажната собственост, с който дружеството имало договор за възлагане изпълнението на тази услуга. Предвид проведеното заповедно производство по което постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение за дружеството възникнал правен интерес да установи вземането си срещу ответницата в общ размер на 2 361, 05 лв.
Ответницата Ц.З. била редовно уведомена на 25.03.2019 г., но не взела становище в законоустановения срок.
По делото е конституирано „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
По делото са представени: Договор № 3792/18.09.2001 г. за възлагане извършването на услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост, в която се намира топлофицирания апартаменти и „Техем сървисиз” ЕООД, ведно с протокол от проведено ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, в който името на ответницата е под номер 39; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***. За 2012 г.; Договор № 94/01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.” ЕАД и „Т.с.” ЕООД; извлечение от счетоводството на дружеството за задълженията на абонатен № 288825 ; дялово разпределение за отоплителните периоди 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; известия за доставка на дялово разпределение за процесния период; писмо от Агенцията по вписванията, че липсват данни за собственост на процесното жилище.
Според изслушаната и приетата по делото СТЕ технологичните разходи на абонатната станция били приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. В.л. е посочило, че разпределянето на топлинна енергия през процесния период за абонатен № 288825 било в съответствие с нормативната уредба. Начислените суми по фактури по прогнозно потребление били в размер на 2 244, 45 лв. От тази сума били приспаднати 429, 25 лв. от изравняване на сметките. Топломерът в абонатната станция минал през метрологични проверки през 2012 г. и 2014 г.
По делото е изслушана и приета ССчЕ, според чието заключение за процесния период няма постъпили плащания.. Изравнителните сметки били въведени в информационния масив на ищцовото дружество през 07.2014 г. и 07.2015 г. Общият размер на неплатените от ответника суми за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. бил в размер на 1849, 74 лв., а фактурираните суми били в общ размер на 2 244, 45 лв. Мораторната лихва от датите на падеж на съответните фактури до 07.09.2017 г. бил в размер на 511, 31 лв.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел в своето решение, че липсват доказателства за собствеността на жилището и поради това е отхвърлил иска, тъй като това е първата предпоставка за уважаване на предявените искове на посоченото правно основание.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано
по същество е правилно поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите му. Съобразно изложените възражения в жалбата следва да
бъде отбелязано следното:
Облигационното правоотношение между клиент на топлинна енергия и предприятието-доставчик възниква по силата на закона, но при определени предпоставки, една от която е качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване – чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката. Съдебната практика приема, че клиент на топлинна енергия може да бъде и лице извън посочените, но заявило откриване партида на свое име. Тези хипотези са правопораждащи договорното взаимоотношение и в съответствие с чл. 156, ал. 1 ГПК страната която ги твърди следва да ги докаже.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсата на оспорване го освобождава от задължението да докаже твърдените от него обстоятелства.. Още повече, че по делото е представено доказателство, че ответницата не е титуляр на право на собственост – Писмо от Агенция по вписванията с изх. № 5356/08.10.2019 г. Поради това правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни, тъй като ищцовото дружество не е доказало пасивната процесуална легитимация на ответника.
Въз основа на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Въззиваемата страна е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв, срещу което е направено възражение за прекомерност. Съобразно обжалваемият интерес, който попада в приложното поле на чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004 г., възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270201/11.11.2019 г. по гр.дело № 25104/2018 г., Софийски районен съд, 43 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Ц.Ц.З., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./