РЕШЕНИЕ
№ 1341
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300501685 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление ***, против решение № 80/04.04.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1734/2021 г. на Районен съд – Асеновград, първи
граждански състав, с което е обявен за недействителен договор за
потребителски кредит № ***г., сключен между В. Н. К. с ЕГН ********** от
***, и „Неткредит“ ООД. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че
обжалваното решение е неправилно, като се поддържа, че неустойка не е
начислявана и не е претендирана, поради което такава не се дължи от
получателя. Същата не може да бъде част от възнаградителната лихва, а
изпълнява обезпечителни функции. Жалбоподателят моли за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което
предявеният иск да се отхвърли. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли първоинстанционното решение в тази му част като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира заплащането на разноски
за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
1
е неоснователна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Ищцата е изложила твърдения в исковата молба, че е сключила с
ответника договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е
получила от ответника в заем сума от 500 лв., срещу задължението от нейна
страна да върне тази сума на ответника на 6 месечни вноски от 93 лв. всяка, с
уговорена възнаградителна лихва от 38,75% годишно и уговорен годишен
процент на разходите от 46,42%. В договора било уговорено и задължението
и за заплащане на кредитора на неустойка в размер на 420 лв., дължима в
случай на неизпълнение на задължението на длъжника за представяне на
посочено в същия обезпечение.
Ищцата твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК, както и че на самостоятелно основание са
недействителни отделни негови клаузи. Така твърди, че договорът не е
еднакъв по вид и форма и е на шрифт, който е по-малък от 12. Не е посочено
по никакъв начин как се определя и изчислява лихвения процент, липсва
методология. ГПР не отговаря на реалния такъв, поради което е налице
нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК. Твърди, че в него не е включено скрито
оскъпяване на кредита поради задължение за заплащане на неустойка,
уговорката за която също била нищожна, тъй като противоречи на добрите
нрави и е прекомерна. Иска се от съда да обяви договора за кредит за
недействителен, а при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на
този иск, да се обяви нищожността на клаузата на чл. 6 от същия,
предвиждаща заплащане на неустойка.
С решението си районният съд е приел за установено, че на 09.02.2021г.
между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата
на който на ищцата е предоставена сумата от 500 лв., а тя се е задължила да я
върне на 6 месечни вноски от 93 лв., в които е включена главница и
договорна лихва в размер на 38,75% годишно, като общо дължимата сума е
558 лв., а годишния процент на разходите – 46,42%. Приел е, че договорът за
кредит е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.
Приел е за установено въз основа на приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза, че размерът на шрифта, на който е изготвен
договорът е 12, като е спазено изискването на закона за минимален размер на
шрифта за изготвянето му.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред
настоящата инстанция.
С решението си районният съд е направил извод за нищожност на
договора поради противоречието му с нормата на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.
2
Настоящият съдебен състав на съда също приема, че са налице
основания за приемане за недействителен сключения между страните договор
за кредит, по следните причини:
С клаузата на чл.6, ал.1 от договора страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението на длъжника да представи на кредитора
гаранция по чл.4, ал.3 от договора за кредит, в установения срок и съгласно
условията предвид общите условия по договора, той дължи на дружеството
неустойка в размер на 420 лв. Уговорено е, че неустойката се начислява на
месец, заедно с всяка погасителна вноска.
Включването на задължението за неустойка в погасителните вноски
води до скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към
възнаградителната лихва, като представлява сигурна печалба за заемодателя.
Тази уговорка не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
съгласно който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 46,42 %. но без
да са включени разходите за неустойка. С клаузата за заплащане на неустойка
се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР до пет пъти размера на законната лихва. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От
определението е видно, че годишният процент на разходите включва
лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва
да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. В
случая обаче разходът за неустойка, с уговорката същият да се заплаща на
равни месечни вноски и представляващ допълнително оскъпяване на кредите
не е включен в ГПР.
Предвид констатациите да не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Ето защо съдът приема за правилен извода на районния съд , че
договорът за потребителски кредит е недействителен. Предявеният иск е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Предвид изложеното съдът приема, че решението на районния съд е
правилно. Като такова същото ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред
3
въззивната инстанция, възлизащи на 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/04.04.2022 г. по гр.д. № 1734/2021 г.
На Районен съд – Асеновград, първи граждански сътав.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление *** да заплати на В. Н. К. с ЕГН ********** от *** сумата от
сумата от 300(триста) лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4