РЕШЕНИЕ
№ 139
гр.
Монтана, 4 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 28.02.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор НИНА БОРИСОВА, като разгледа
докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД
№ 62 по описа на АдмС Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Монтана против Решение от
16 12 2019 г. по АНД № 270/2019 г. по описа на Районен съд Берковица, с което е
отменено Наказателно Постановление № 12-001320 от 18 07 2019 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Монтана.
В жалбата се твърди,
че неправилно въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган е дал
предписание, което е извън неговите правомощия и че това е трудово-правен спор,
който може да се реши само от гражданския съд. По същество не се оспорва и от
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че с протокол
за извършена проверка от 30.04,2019 г. е дадено задължително предписание № 4
със срок на изпълнение до 15.05.2019 г. При извършена повторна проверка по
документи на 17.06.2019 г. е установено, че работодателят не е изпълнил
описаното предписание, ето защо правилно с процесното наказателно постановление
търговецът е бил санкциониран на основание чл. 415, ал. 1 от КТ. Следва да се има в предвид, че
след като дадените задължителни предписания не са обжалвани, нито по
административен, нито по съдебен ред, то те са влезли в законна сила и са задължителни
за адресатите им, като е недопустимо в настоящото производство да се извършва
косвен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност, както е
направил първоинстанционния съд. Счита, че при съставянето на АУАН и при
издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните
изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и
обстоятелства констатиращи нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1
от КТ "задължителното предписание” обхваща всяко задължително нареждане на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителните
предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица в
предприятието, в чийто кръг на служебните задължения е допуснато нарушение на
трудовото законодателство. С него, след като се посочва конкретно допуснато и
констатирано нарушение, се заповядва отстраняването му и в посочените от
контролния орган срокове. Че това нарушение не е отстранено, въпреки даденото
задължително за изпълнение предписание, е видно от приложените с
административнонаказателната преписка писмени доказателства. Счита, че правилно и
законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с
оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, при установения законов минимум,
като е отчетена тежестта на нарушението и липсата на основания по чл. 28, б. "а"
от ЗАНН. Отбелязва, че това нарушение не е първо за дружеството, което има
съставени множество АУАН, респективно НП за неизплащане на заплати и
неизпълнение на дадени задължителни за изпълнения предписания. Тежестта на
нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на
работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, с
което се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на
работниците и служителите. Нарушението е формално, тоест за неговото
осъществяване не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и
респективно вреди за определени субекти, поради което не следва да се приема за
маловажно. Позовава се и на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, според който текст,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В с.з. ст.юрк К*** , поддържа
жалбата и моли съдът да има предвид текста на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Моли
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ЕТ „Д*** -Т.Д.”*** не
взема становище по касационната жалба.
Прокурор от ОП Монтана дава заключение,
че решението на районния съд е неправилно. Счита че независимо, че трудовите
правоотношения са били прекратени към момента на издаване на НП, същите не са
изпълнени и правилно е констатирано като нарушение.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да отмени
обжалваното НП въззивният съд, приема, че Дирекция "Инспекция по
труда" е в правомощията си да осъществява цялостен контрол за спазване на
трудовото законодателство, поради което същата може да дава предписания за
отстраняване на вредоносни за работника последици, когато определен работодател
не изпълнява задължението си за изплащане трудово възнаграждение. Съгласно чл.
404, ал. 1 от Кодекса на труда, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и преустановяване на
вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и
органите по чл. 400 и 401 от КТ могат да прилагат принудителни административни
мерки, представляващи задължителни предписания до работодателите и длъжностните
лица. В константната си практика Върховния административен съд, Решение № 15296
от 3.12.2012 г. на ВАС по адм.д. № 10659/2012 г., VI отделение , Решение
№8519/13.06.2012г. по адм.д. №1770/2012г. на VI отделение на ВАС, приема, че
всички изброени принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1 от КТ
съдържат в себе си изискването за съществуващо, а не съществувало
правоотношение по престиране на работна сила, В тези свои решения ВАС приема,
че употребата на понятията "работодател", "длъжностни
лица", "работници", "служители" в разпоредбата на чл. 404 КТ, сочи на извод за съществуващо правоотношение по престиране на работна сила,
независимо дали се касае за трудово или служебно. В процесния случай трудовото
правоотношение на работника Н*** Ф*** е било прекратено към момента на
извършване на проверката и издаване на предписанията към работодателя. В
случаите, когато трудовите правоотношения са прекратени, имуществени спорове между
работници и работодатели имат гражданско-правен характер, които следва да бъдат
разрешени по исков ред пред граждански съд. В случая като е дал предписание да
се изплати обезщетение на работник по едно прекратено трудово правоотношение,
авторът на предписанието Д"ИТ"-Монтана е излязъл извън рамките на
своята компетентност, тъй като този спор следва да се разреши по исков ред пред
граждански съд. Инспекцията по труда не може с административен акт да разрешава
имуществени спорове между работници и работодатели по прекратени вече трудови
правоотношения. Ангажирайки отговорността на дружеството на основание чл. 415,
ал. 1 от КТ, наказващият орган е издал неправилно и незаконосъобразно
наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
Настоящият съдебния състав не споделя
направените правни изводи от първоинстанционния съд, респ. цитираната от този
съд съдебна практика и намира същите за ирелевантни спрямо установеното
нарушение, респ. същите в противоречие с материалния закон.
Предмет на издаденото Ннаказателно
постановление е деяние, изразяващо се в неизпълнение на дадено задължително предписание
от контролен орган. Дали същото е законосъобразно е въпрос на преценка на съда
в хода на образувано административно производство, резултат на неговото
обжалване, каквото в случая не се твърди/установява да е обжалвано. Влязлото в
законна сила задължително предписание, представляващо ПАМ по смисъла на чл.
404, ал. 1 от КТ, като такова, подлежи на изпълнение, т.е. всички възражения
свързани със законосъобразността на това предписание, са ирелевантни към
административнонаказателното производство, установяващо отговорност за неговото
неизпълнение. Това е така, тъй като косвен контрол върху издаден индивидуален
административен акт, какъвто акт е задължителното предписание, е недопустим.
В тази връзка основателно процесуалният
представител на административнонаказващия орган се позовава на чл. 404, ал. 1,
т. 12, предл. първо от КТ, която норма гласи, че за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, контролните органи
на инспекцията по труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации, могат да дават задължителни предписания на работодателя и органа
по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
След като работодателят е длъжен да
изплати дължимите на работника/служителя възнаграждения/обезщетения, без
значение дали трудовото му правоотношение е прекратено, то това задължение
презумира и възможността за неговото изпълнение, т.е. наличието на действащи и
обективни механизми за това или възражението направено пред въззивния съд за
обективна невъзможност от изпълнение на задължението, се явява неоснователно. В
тази връзка не се сочат и представят доказателства за положените от това
дружество „усилия за издирване на лицето”, а писмената покана за възможността
същото това лице да получи дължимите му се средства, е отправената/получена много
след срока за изпълнение на даденото предписание, респ. след датата на
констатиране на нарушението.
Този състав не установява допуснати
съществени процесуални нарушения, които сами по себе си да представляват
основание за отмяна на издаденото Наказателно постановление, като цитираните
във въззивната жалба правни норми, не представлява изложение на конкретни факти
и обстоятелства, които да могат да бъдат обсъдени, а текста на чл. 414в от КТ е
приложим единствено, когато нарушението е отстранено, непосредствено след
неговото констатиране, каквото отстраняване в настоящия случай не е направено.
При този изход на делото и направеното
искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение, последното се явява основателно.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 16 12 2019
г. по АНД № 270/2019 г. по описа на Районен съд Берковица, като неправилно и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № 12-001320 от 18 07 2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр. Монтана.
ОСЪЖДА ЕТ „Д***
-Т.Д.”*** ДА ЗАПЛАТИ на ИА „Главна инспекция по труда”, гр. София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.