№ 148
гр. Бургас, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501870 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана
частна жалба от „Скания България“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК
*********, представлявано от Беноа Оливие Венсан Мари Танги и адрес на
управление гр. София, ул. „Манастирска воденица“ № 5 чрез процесуалния
представител на дружеството – адвокат Г.Д. против Разпореждане № 6121 от
21.09.2021г., постановено по гр. дело № 5691/2021г. по описа на Районен съд
– Бургас в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Скания България“
ЕООД да му бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, представляваща
възнаграждение за адвокат. В жалбата се претендира атакуваното
разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, по
силата на което да бъдат присъдени и направените разноски от страна на
дружеството в размер на 400 лева. В жалбата изрично се посочва, че
плащането на адвокатското възнаграждение е извършено със заплащането на
Фактура № 622/05.07.2021г., копие от която се прилага с депозираната жалба,
както и копие от платежното нареждане.
Бургаският окръжен съд намира, че депозираната частна жалба е в
допустима, тъй като е спазен срока за нейното подаване - съобщение за
изготвеното разпореждане е връчено на заявителя на дата – 13.10.2021г., а
частната жалба е депозирана на 19.10.2021г. – тоест – спазен е преклузивния
едномесечен срок на основание чл. 418, ал. 4 от ГПК.
1
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Скания България“ ЕООД против
„Рая Транс – 2013“ ЕООД със седалище гр. Бургас за сума в размер от 1 795,
20 лева, ведно със законната лихва от датата да предявяване на настоящото
заявление – 11.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Изрично
в заявлението е посочено, че вземането произтича от дължими суми по
фактури, които са подробно описани с номер на фактурата, дата на издаването
й и сума, за която фактурата се издава. Със заявлението се претендира и да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 35, 90 лева,
представляваща държавна такса, както и сума в размер на 400 лева без
включен ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат.
Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд- Бургас е издал Заповед № 2439
от 21.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като
е разпоредил дружеството – длъжник – „Рая Транс – 2013“ ЕООД със
седалище гр. Бургас да заплати претендираните суми. Постановил е и
Разпореждане № 6121 от 21.09.2021г., постановено по частно гр. дело №
5691/2021г. по описа на БРС, по силата на което е отхвърлил заявлението на
„Скания България“ ЕООД със седалище гр. София за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение против длъжника „Рая Транс – 2013“
ЕООД в частта относно претендираната сума за разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. В своите мотиви, съдът е посочил, че
към подаденото заявление не е представено доказателство, че
претендираното възнаграждение е платено, както и че е издадена фактура,
поради което и искането е неоснователно.
На основание чл. 412, т. 6 от ГПК заповедта за изпълнение съдържа
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които
трябва да плати. В съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ от
06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на
ОСГТК на ВКС на РБ договорът за адвокатска услуга се сключва между
клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
2
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.
Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат
да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. В договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане. Тогава, както и в случаите, при които
е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено
със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В конкретния случай е безспорно, че в първоинстанционното
производство е представен Договор за правна помощ от 05.07.2021г., от който
е видно, че „Скания България“ ЕООД – заявител е възложил на Адвокатско
дружество „Стоянчева и Д.“ срещу възнаграждение да го представлява при
съдебно или извънсъдебно събиране на вземания. По делото е представено и
Пълномощно, подписано от страна на представител на „Скания България“
ЕООД, от което е видно, че е упълномощен адвокат Г.Д. да представлява
дружеството – заявител в настоящото производство като заведе и води дело
от негово име и за негова сметка против „Рая Транс – 2013“ ЕООД за
неплатени задължения по фактури в общ размер от 1 795, 20 лева. Пред
настоящата инстанция е представена и Фактура № 622 от 05.07.2021г., ведно с
преводно нареждане от 16.07.2021г., от което е видно, че е преведена сума в
общ размер от 16 884 лева от страна на „Скания България“ ЕООД в полза на
Адвокатско дружество „Стоянчева и Д.“, като в този общ размер е включено
договореното възнаграждение в размер на 400 лева (ред 12 от представената
фактура). Мотивиран от изложеното и като взе предвид представените по
делото доказателства, включително и представените пред настоящата
инстанция фактура и преводно нареждане, настоящата инстанция намира, че
се установява по безспорен начин, че дружеството – заявител е
упълномощило адвокат Г.Д. да го представлява в настоящото производство и
е заплатило уговореното възнаграждение за адвокат на 16.07.2021г., тоест –
преди депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е образувано настоящото производство,
поради което и следва да се направи извод, че разноските за упълномощения
адвокат са заплатени и следва да бъдат присъдени на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът намира, че депозираната частна жалба
е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното
разпореждане и вместо него да бъде постановено съдът да издаде заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и по отношение на
сторените от заявителя разноски в размер на 400 лева.
Пред настоящата инстанция не се претендират разноски от страна на
жалбоподателя, поради което и съдът не следва да се произнася по тях.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 6121 от 21.09.2021г., постановено по
частно гр. дело № 5691/2021г. по описа на БРС, по силата на което е
отхвърлено заявлението на „Скания България“ ЕООД със седалище гр. София
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение против
длъжника „Рая Транс – 2013“ ЕООД в частта относно претендираната сума за
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в полза на „Скания България“ ЕООД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
83-85, ет. 2, офис 10, представлявано от Управителя Беноа Оливие Венсан
Мари Танги против „Рая Транс – 2013“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 38, вх.
2, ет. 8, ап. 37, представлявано от Емил Руменов Пръвчев за сума в размер от
400 (четиристотин) лева, представляваща разноски в заповедното
производство, а именно - възнаграждение за адвокат.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4