Решение по дело №6371/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1657
Дата: 8 март 2019 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20161100106371
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2016 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

08.03.19г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 07.02.19г. /с участието на секретаря Р. Манолова/  гражданско дело № 6371/16г. и констатира следното:

Предявени са искове от С. Я. и А. Я. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумите: по 130 000 лева за всеки от ищците – частични претенции от цели такива в размер на по 250 000 лева за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените суми, считано от 08.09.15г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 08.09.15г. е настъпило ПТП-е в резултат на което е загинал Р. Я. /наследодател; син на ищците/. Произшествието е причинено от А. Х.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на А. Х./ са удостоверени със събраният по делото писмен, гласен /събран по делегация/ и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно /при условията на чл. 300 от ГПК/ и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд. Към датата на ПТП-е – А. Х. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно установени със събраният доказателствен материали и удостоверяват предпоставките на цитирания законов текст.

Главните искове са основателни до размера на сумите - по 100 000 лева за всеки от ищците:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен случай - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. От друга страна - по делото е разпитан и свидетел, който очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на отношенията в семейството приживе и психологическото състояние на ищците след настъпване на инцидента/.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия, възрастта на ищците и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка:

Обстоятелството, че в момента на инцидента загиналият е бил без поставен предпазен колан /установено от приетата по делото комплексна експертиза/ не може да се окачестви като съпричиняване /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ - предвид изрично констатираната от вещите лица неефективност на предпазния колан /преценена в контекста на конкретният механизъм на инцидента/. От друга страна обаче – пострадалият е предприел две забранени маневри непосредствено преди настъпване на ПТП-е: не е спрял на знак „стоп“ и е завил наляво при забрана за това. Посочените действия /преценени отново в контекста на конкретният механизъм на инцидента – удостоверен както по настоящото дело, така и в рамките на наказателният процес/ следва да се окачествят като допринасящи за настъпване на вредата. Тези две обстоятелства обаче /преценени в контекста на всички останали - относими към правилото на чл. 52 от ЗЗД/ не предполагат съществено редуциране на заявените обезщетения.

Основателен е и акцесорният иск:

На ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху горните главници за периода след 08.09.15г. /датата на произшествието/ доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно – претендираният от ответника адвокатски хонорар надвишава съществено минимума по Наредба № 1, поради което заявената сума следва да бъде – редуцирана.

Съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да плати на С.А.Я. ЕГН ********** и на А.М.Я. ЕГН ********** сумите: по 100 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ и законната лихва върху тези суми от 08.09.15г. до цялостното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ главните искове за сумите над по 100 000 лева за всеки от ищците.

ОСЪЖДА С.А.Я. и А.М.Я. да платят на З. „Б.и.“ АД – 2 510 лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да плати на адвокат К. – 5 530 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да плати на СГС – 8 000 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: