Р Е Ш Е Н И Е №261437
11.05.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3979/2020 г. по описа на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Иск на А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да бъде признато за установено по отношение на ответника „Сити кеш ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в
София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, че е недействителен – нищожен договор за
потребителски кредит между страните или отделни клаузи от същия.
Според съдържанието на исковата молба, на
21.10.2019 год. между страните бил
сключен договор за кредит, по силата на който Д. получила в заем сума в
размер на 600 лв., усвоена изцяло. От своя страна, последната се задължила да
върне заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 81.94
лева; кредитора приел разсрочено на 14 двуседмични
погасителни вноски плащане, всяка по 48.71
лв., или общо - 681.94 лева. Договорено било между страните и обезпечение,
а в случай , че такова не бъде представено – и неустойка за неизпълнение на
това задължение , в размер от 216.10 лева, разсрочени като част от вноските. По
този начин, размера на месечната вноска станал 61 лева.
Всички от така договорените за връщане суми били платени. Срокът на
договора изтекъл с падежа на последната вноска, 27.01.2020г.
Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на основанието по
чл. 22 от Закона за потребителския кредит , а договорения размер на
възнаградителната лихва противоречил на добрите нрави, тъй като следвало да
включва и неустойката за непредставено обезпечение, което не било направено;
недействителна – нищожна – поради противоречие със закона била и клаузата от
договора , която предвиждала задължение за заплащане на неустойка при
непредставено обезпечение. Затова се иска от съда да прогласи договора, евентуално – клаузата , предвиждаща неустоечно
плащане, за нищожни или недействителни.
Моли се за присъждане на разноските , а на адвоката на ищеца – и хонорар по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на
договора или своята престация – плащането на 600 лева в полза на Д., но отрича
пороци на договора или отделните му клаузи.
Вещото лице е дало заключение, че
по договора са платени от Д. общо 854. лева , от които – 600 лева главница ,
37.90 лева договорна лихва и 216.10 лева неустойка за непредставено обезпечение
. Ако плащането на неустойката се включи в годишня процент на разходите ,
последният ще е в размер от 132.31 лева на годишна база.
Искове с правно основание в чл.
26 от ЗЗД , чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 143 от Закона за
защита на потребителите.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства ,
съдът съобрази следното:
Сключването на договора между
страните не е спорно, представено и е копие от същия на л. 13 от делото. Тъй като договорът попада
под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се
подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е
редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.; договорът е сключен на
дата 21.10.2019г.
Съобразно
чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона). В
тази връзка съдът следва да отбележи ,
че размера на договорната лихва е един от елементите на годишния процент на
разходите съгласно приложението № 1 към закона , тоест, той е регламентиран
позитивноправно и затова съдът не
споделя довода на ищеца, че размера на лихвата от 40.05% на годишна база
съставлява противоречие с добрите нрави.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 5 от договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и
срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план,
като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата недействителност
на договора според чл. 22 от ЗПК.
Недействителна е обаче -
нищожна – клаузата на чл.8 от договора, която предвижда неустойка при
непредставяне на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на
представени обезпечения е безспорен факт.
С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с
присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито
не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка
е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави. Тази клауза е
и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не
доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието
по чл. 146 от ЗЗП.
Клаузата е нищожна и поради
заобикаляне на закона, в частност императивната разпоредба на чл. 19 ал.
4 от ЗПК. Според заключението на вещото
лице , при включването на размера на неустойката в годишня процент на разходите
, той ще надхвърли значително посочения
там праг.
Разноските по исковете се присъждат в
зависимост от изхода им; предвид отхвърлянето на главния иск, ищецът дължи на ответника
възнаграждение за юрисконсулт в минимален
размер от 100 лева; по евентуални съединения иск, разноските остават в тежест на ответника.
Тъй като всеки от исковете защитава
различен по обем интерес, съдът не може да присъди всички разноски в
тежест на ответника, макар евентуалния да е уважен. На адвоката на ищеца се присъжда минимален
хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се
ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да
отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на А.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да бъде признато за установено по отношение на ответника „Сити кеш
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, че договор за
потребителски кредит № *************г, е нищожен на основанието по чл. 22 от
Закона за потребитеския кредит, чл. 26
от ЗЗД или 143 от Закона за защита на потребителите .
Осъжда А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29,
ет.7, сумата от 100 лева възнаграждение
на юрисконсулт по делото.
Признава за установено по отношение на
ответника „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29,
ет.7, че в отношенията му с ищеца А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, е
нищожна клаузата на чл.8 от договор за
потребителски кредит № *************г.,
поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.
Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София,
ул.„Славянска“ № 29, ет.7,, да заплати на адвокат Е. Г. И. , личен номер ********,
адрес на дейност ******************, сума от 300 лева хонорар по делото.
Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София,
ул.„Славянска“ № 29, ет.7,, да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** ,
сумата от 170 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ