РЕШЕНИЕ
№1346/4.7.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и четвърти юни Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 800 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.С.К.,
против Наказателно постановление № 03-009565
/ 02.05.2018г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което му е наложено административно наказание „
Глоба" в размер на 5 000 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
По повод
на тази жалба е било образувано НАХД № 2819/2018г. по описа на ВРС, като след
обжалване постановеното решение е било отменено, а делото върнато за ново
разглеждане.
С
жалбата се навеждат твърдения, че постановлението е незаконосъобразно, че при
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и че описаното в него нарушени не е допуснато,
тъй като отношенията между страните не са били трудово-правни. Поради това се
иска цялостната отмяна на
постановлението, а в условията на алтернативност-приложението на чл.415 „в“ от КТ.
В
съдебно заседание , въз.К., редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Н.С. отново излага становище, че в
случая е било уговорено постигане на краен резултат, поради което и отношенията
между страните са гражданско-правни. За
това и пледира постановлението да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че отношенията между
дружеството и лицето са притежавали характеристики на трудови .
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 01.04.2018г. в гр.
Варна, кв. Аспарухово, м-ст „Боровец“- север ПИ
10135.5401.4134, по повод възникнал инцидент при изграждане на кладенец,
служители на ДИТ – гр. Варна , една от които св.П.М., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство. Установило се , че
имотът бил собственост на въз.К..Неговият доведен баща-св.С.С.,
бил ангажиран с намирането на хора,
които да се заемат с изкопаването
на кладенец. Чрез свои познати той се
свързал с Т.К., който имал опит в подобна дейност.Двамата
договорили цена от 250лв. за линеен метър заедно с материалите, до излизането
на вода.К. от своя страна извикал св.М.М., с когото се
познавали отдавна и с когото и друг път били копали кладенци. Така двамата мъже
започнали да копаят дупка за кладенеца.Св.С. давал уговорените суми на К.,
който пък се разплащал със св.М., като му давал по 50лева на ден.Те работели
сутрин от 08.00ч. до 12.00ч.,като понякога св.С. ходел в имота да види до къде
са стигнали.Мъжете не познавали въз.К..След като кладенеца бил изкопан да
определена дълбочина, следвало да бъде иззидан от вътрешната страна.За това К.
намерил още един мъж, който да им помага-Н..Неговата работа била да пренася с
количка блокчетата за зидане от улицата до кладенеца, като св.М. ги спускал
вътре, а К. зидал с тях.На втория ден, след като пренесъл една количка с
блокчета, Н. седнал да си почине.Оплакал се, че пуши много цигари и го стягат
гърдите.След това запалил една цигара, станал да пренесе още няколко блокчета,
но паднал на земята и починал, както станало ясно по-късно, от масиран
инфаркт. Именно по този повод на място
били изпратени служители на Д“ИТ“-Варна.Св.М. попълнил декларация, в която
посочил че работи за св.С., че е с работно време от 08.00ч. до 13.00ч., че няма
граждански или трудов договор, че е получил възнаграждение в размер на 500лв.
за последните 10 дни, които му били изплатени от св.С., както и че е почивал от
25 до 28 март.Въз основа на установеното при проверката било прието, че
отношенията между св.М. и собственика на имота-въз.К. , са трудово-правни.
Поради това на 26.04.2018г.
против въз.К. бил съставен акт за установяване на нарушение за това, че св.М. е
престирал труд в полза на въззивника, изпълнявайки
трудови функции на длъжност „ общ работник“ при определено работно време,
договорено трудово възнаграждение и определено работно място, без да е налице
сключен трудов договор в писмена форма между страните.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 в чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и било
прието, че е извършено на 01.04.2018г.При предявяване на акта, както и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
На същата дата-
26.04.2018г., било издадено и Постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между св.М. и въз.К..
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 009565/ 02.05.2018г. , с което изцяло възприел
фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и наложил на въз.К.
наказание “ Глоба” в размер на 5
000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана П.М.- свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта,
чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че св.М. е попълнил декларация, в която
отразил елементи на трудово правоотношение, като с оглед на обстоятелството, че
имота е бил собственост на въз.К. е било прието, че той има качеството на
работодател. За изясняване на
фактическата обстановка съдът допусна до разпит
св. С.С. и св.М.М.,
чиито показания също кредитира.Св.С. посочи, че е наел Т.К.
да изкопае кладенец, който на свой ред е
довел св.М. на обекта, че той е договорил цената за работата, която е следвало
да се свърши, а именно да се изкопае и изгради кладенец.Свидетелят посочи, че
въз.К. е знаел, че в имота му се копае кладенец, но не е ходил там, не е наемал
хората, не им е плащал и т.н.Св.М. на свой ред потвърди, че е бил извикан от
своя приятел, от когото е получавал възнаграждение.И този свидетел потвърди, че
не е виждал въз.К., както и че са работели от 08.00 ч. до 12.00ч. за да не се
изморяват много, а и защото майката на Т. била болна и той трябвало да й дава
лекарства по обяд.
Съдът приобщи към материалите по делото
представените от страните съдебни решения,
които кредитира.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и въз основа на
писмените доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в
срок , от надлежна страна и като такава е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 03-009565 / 02.05.2018г.
е издадено от компетентен орган- от Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно
Заповед № -0280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по
труда” и в шестмесечния преклузивен
срок.
Съдът намира обаче,
че материалният закон е приложен
неправилно, тъй като неправилно наказващият орган е определил отношенията между въз.К. и
св.М.М. .Безспорно по делото е
установено, че между страните не е бил
сключен трудов договор, както и че свидетелят е бил ангажиран от своя познат Т.К.
за изкопаване на кладенец в имот, собственост на въззивника. Спорният елемент в
настоящият казус е дали отношенията
между въз.К. и св.М. са били
трудово-правни, респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор и
дали въззивникът е имал качеството на „ работодател“. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в
нормата на § 1 т.1 от КТ "работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Такова въз.К. не е притежавал при осъществяване на допустителството, изразяващо се в бездействие. Това е
така, тъй като по отношение на св.М.,
извършвал дейност като общ работник , въззивникът не е упражнявал
работодателска власт по смисъла на КТ, а именно свързана с ангажиране на св.М. да реализира трудова функция при
конкретно работно време, работно място, и дължимо трудово възнаграждение,
системно да престира работна сила в полза на
дружеството-жалбоподател при предоставени от него материални условия за
осъществяването . От събраните по делото
писмени доказателства, както и от
показанията на св. С.С.
и на самия М., се установява, че
работникът е бил ангажиран от своя познат Т. К., който от своя страна е бил натоварен с извършване
на дейността по изкопаване на кладенеца от св.С., който е близък роднина на
въз.К.. В този смисъл единствено факта, че имотът, в който е извършена
трудовата дейност е собственост на въззивника, не води до извод за обективна и субективна
съставомерност на нарушението. По делото
няма и не се събраха каквито и да е доказателства, че въз.К. е уговорил със св.М. както характера на работа, която следва да се
извърши в обекта, така и възнаграждението, което същият следва да получи,
следователно липсват доказателства, че
същият е съзнавал, че посоченото лице е ангажирано да извършва трудова дейност
в обекта. В този смисъл и след като е ангажирана отговорността на физическо
лице, то следва с категоричност да се докаже, че нарушението е извършено от
него виновно.Доколкото обаче по делото няма доказателства за това въз.К. въобще
да е знаел, че св.М. извършва дейност в
обекта, то той не е имал и субективно
отношение към неговото допускане до работа в имота.
На следващо място съдът намира, че
от доказателствата по делото може да се направи извод, че в случая са
налице елементи на гражданско
правоотношение и по-конкретно на договор за изработка. И писмените, и гласните доказателства са
категорични, че работниците са били ангажирани за постигане на съответен трудов
резултат, а именно изграждането на кладенец, срещу определено възнаграждение,
обвързано именно с посочения трудов резултат. Съдебната практика е
непротиворечива за това, че когато предмет на правоотношението е не постигнат
резултат, а самият процес на полагане на труд, че когато работникът не е
самостоятелен и независим при извършване на работата, а работи под контрол,
указания и нареждания на работодателя, с място на изпълнение на дейността –
обект, посочен от работодателя и при материални условия предоставени от
последния, се касае за осъществяване на трудова функция.В случая обаче , от събраните по делото доказателства не се
установи по безспорен начин наличието на трудово правоотношение с неговите характеристики
и елементи, доколкото св.М. е бил ангажиран с извършване на дейност ,
свързана с реализиране на определен трудов резултат, а не с периодично престиране на работна сила, свързана с осъществяването на
конкретна трудова функция, в т.ч. и трудовата функция свързана с длъжността
„общ работник”.В този смисъл са решения по н.а.х.д.№ 2818/2018г. на ВРС, №
2821/2019г. и решения на Административен съд-Варна по к.а.н.д № 484/2019г. и №
138/2019г. , като представеното от
процесуалният представител на наказващият орган копие на съдебно решение касае
други фактически положения, различни от тези по настоящият казус.
Поради това и като взе предвид гласните и
писмени доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира че неправилно наказващият
орган е ангажирал отговорността на въз.К. за нарушение, което той не е
извършил. С оглед на това и наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009565 / 02.05.2018г.
на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна, с което на Г.С.К. е наложено административно наказание „ Глоба"
в размер на 5 000 лева, на основание чл.
416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на
АПК.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: