РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 15 февруари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.
Д. като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. № 179 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е установителен иск по реда на
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД
Постъпила е искова молба от
„Ч. Е. Б.“ АД (Ч.) с ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление гр. С., 1784, бул. „Ц. ш.“№***, Б. М. Б. Ц., действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт С.Т., със съдебен адрес ***, стая 302 срещу П.Н.А. с ЕГН **********
*** – Б..
Ищецът се позовава на обстоятелството, че
срещу ответницата в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 1 485.10 лева, представляваща задължение по фактура №*********
г., включваща стойността на потребената електрическа енергия за периода от
26.07. – 28.08.2017 г. съгласно корекция на сметка, направена въз основа на
констативен протокол (КП) 3020399/29.08.2017 г. и по реда на Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ), за сумата 39.20 лева
лихва върху начислената сума за периода на забавата от 16.09.2017 г. до
20.12.2017 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението.
Твърди се, че страните са обвързани от
Договор за доставка на ел. енергия по открита партида (бизнес партньор) №*******,
Договорна сметка №****** и аб.№****** с адрес на потребление с. П., общ. Л.,
ул. „Г. С. Р.“ – Б..
На 29.08.2017 г. служители на ЧЕЗ
извършили техническа проверка на адреса, като потребителят не бил намерен,
затова съставили в негово отсъствие КП в присъствието на двама свидетели и полицейски
служител. В хода на проверката установили, че е променена схемата на свързване
на средството за техническо измерване, което довело до непълно отчитане на
потребената ел. енергия.
Въз основа на КП и на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ била направена корекция на количествата електрическа
енергия на клиента. Сметката за периода от 26.07.2017 г. – датата на последната проверка преди
процесната, до 29.08.2017 г., била преизчислена с доставената, неизмерена и
незаплатена ел. енергия, доначислена по правилата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
Преизчислението възлизало на 8 366 Квч и било получено като
изразходваната, но неизмерена енергия за денонощие била умножена по дните за
периода. Потребителят бил уведомен за извършената корекция с писмо от 30.08.2017
г., след което била издадена фактурата с дата 04.09.2017 г., след което
потребителят бил уведомен с писмо от 05.09.2017 г.
Развива подробно правните си аргументи за
това, че отговорността на ответницата е обективна и произтича от закона – чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (редакция ДВ,
бр. 59 от 2012 г.) и ПИКЕЕ, регламентиращи методиката за извършване на
корекция. Цитира относима съдебна практика, като счита, че тази по реда на чл.
290 ГПК на ВКС е неотносима, тъй като решенията са постановени при старата
редакция на ЗЕ.
Иска да бъде установено по реда на чл.
422 ГПК, че има вземане спрямо ответницата за посочените в заповедта за
изпълнение суми – 1485.10 лева – главница, представляваща корекция на сметка, и
39.20 – лева законна лихва за забава от 16.09.2017 г. до 20.12.2017 г., както и
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Представени са писмени доказателства,
посочени са трима свидетели, с чиито показания да се установят обстоятелствата
във връзка с проверката, поискана е и електротехническа експертиза.
Ответницата
П.Н. А. е получила
препис от исковата молба и доказателствата на 02.04.2018 г. и в рамките на предоставения 1-месечен срок не е представила
отговор на исковата молба. Конкретни обстоятелства не са били наведени и с
възражението срещу заповедта за изпълнение. Същото е бланкетно и в него е
заявено, че конкретни съображения ще бъдат изложени в съдебно заседание по
делото.
В открито съдебно заседание страните,
редовно призовани, страните се явяват.
Ищецът се представлява от юрисконсулт
Свилен Трифонов, който поддържа исковата молба.
Ответницата се явява лично и заявява, че
не оспорва твърденията на ищеца и основателността на иска, но моли задължението
й да бъде разсрочено, защото не може да го плати наведнъж, каквато молба е
отправяла и пред ищеца извънсъдебно. Декларира месечните си разходи и
възможността да плати 500.00 лева от задължението и останалата част на месечни вноски
в същия размер.
Въз основа на представените доказателства
и обявените за безспорни факти, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Страните са обвързани от Договор за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, по силата
на който ищецът ЧЕЗ Електро България АД има задължение да продава
електроенергия на ответницата П.Н.А., в качеството й на земеделски производител,
срещу нейното насрещно задължение да заплаща цената за доставената енергия,
включваща стойността й заедно с цената за пренос и достъп до разпределителната
мрежа.
Договорът е сключен при общи условия.
Със допълнително споразумение към
договора уговорили доставката на енергия да бъде в обект „Б.“ в с. П., ул. „Г.
С. Р.“, с електромер - трифазен,
еднотарифен.
На 29.08.2017 г. от служители на ищеца е
установена промяна в схемата на свързване, като консумираната електроенергия изцяло
не се измерва от устройството за отчитане – електромера, за което е съставен
констативен протокол.
Въз основа на това за периода от
последното предходно отчитане на електромера – 26.07.2017 г. до датата на
установената промяна в схемата, ищецът начислил на ответника 1485.10 лева -
стойността на консумираната, но неотчетена електрическа енерргия в размер на
8366 кВч.
При начисляването е спазена процедурата
съгласно чл. 48, ал. 1 от Правилата за изчисляване на консумирана
електроенергия (ПИКЕЕ).
За това е издадена Фактура №********* г.,
с краен срок за плащане – 15.09.2017 г.
Ищецът се е снабдил по реда на чл. 410 ГПК със заповед за изпълнение за сумата 1 485.10 лева, представляваща
задължение по фактура №******* г., включваща стойността на потребената
електрическа енергия за периода от 26.07. – 28.08.2017 г. съгласно корекция на
сметка, направена въз основа на констативен протокол (КП) 3020399/29.08.2017 г.
и за сумата 39.20 лева лихва върху начислената сума за периода на забавата от
16.09.2017 г. до 20.12.2017 г., както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението.
В хода на процеса ответникът плаща
частично задължението си в размер на
500.00 лева с разписка от 15.10.2018 г., което се признава от ищеца.
Между страните няма спор по фактите, а и
същите се установяват от приложените писмени доказателства – договор,
споразумение, общи условия, лицензии, констативен протокол, писма, фактура,
както и от съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Б., която дава
заключение, че фактите отразени в констативния протокол водят до пълно
неотчитане на консумираната ел. енергия от абоната в обекта поради промяна в
схемата на свързване на електромера. Вещото лице е направило изчисления, от
които е установила, че е спазен алгоритъма за изчисление по чл. 48, ал. 1, т. 2
ПИКЕЕ за небитови потребители и остойностяването е съобразно ценовото решение
на КЕВР.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
За ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск, тъй като в негова полза е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е депозирано възражение от ответника.
Уважаването на предявения иск изисква да
бъде доказано: договор между страните за продажба на електрическа енергия при
общи условия, които предвиждат клауза за извършване на корекция на сметката на
купувача при промяна в схемата на свързване, непълно отчитане на потребената
енергия, спазване на методиката на ПИКЕЕ за измерване на неотчетена енергия.
Между страните няма спор, че са обвързани
от облигационно правоотношение по продажба на електроенергия. Правната уредба
на основните насрещни задължения и права, произтичащи от това правоотношение, е
в чл. 183 и сл. ЗЗД, като продажбата има
характер на продажба с периодична доставка.
Поради особения вид на движимата вещ
предмет на договора – електрическа енергия, има специални правила за този вид
продажба, уредени в Закона за енергетиката.
Измерването на доставеното количество
електрическа енергия до купувача (крайния клиент), съгласно чл. 120 ЗЕ, се
извършва чрез средства за търговско измерване, което в случая е описаният
електромер.
Поради промяна в схемата на свързване,
електромерът към датата на проверката не е отчитал консумацията на
електроенергия.
Горното
е породило едностранното потестативно
право на ищеца, произтичащо от чл. 98а, ал. 2, т. 6, вр. с чл. чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ да извърши едностранна корекция на сметката на клиента – ответник.
Действително доставеното количество
енергия при констатирано грешно (липсващо) отчитане от електромера е установено
съобразно правилата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, за което е уведомен клиента –
ответника.
При това положение сумата, за която е
издадена фактурата, е начислена на действително правно основание и представлява
цената на реално доставена, но неотчетена ел.енергия, която следва да бъде
платена от купувача, съгласно задължението му по чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Задължението да се плати тази цена е
възникнало с издаването на фактурата 04.09.2017 г., като забава за длъжника е
от 16.09.2017 г. – деня, следващ посочения във фактурата краен срок за плащане
– 15.09.2017 г.
Като всяко забавено парично задължение,
неплащането на цената на падежа е породило правото, произтичащо от чл. 86 ЗЗД
на кредитора да търси обезщетение за забава – мораторна лихва, чийто размер е
нормативно установен.
При тези съображения съдът достигна до
извод, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.01.2018 г., ищецът, в качеството му на кредитор, е имал вземане
спрямо ответника в целия претендиран размер на 1485.10 лева, заедно с лихвата
от 39.20 лева.
В хода на процеса е ответникът е платил
частично задължението си – сума от 500.00 лева. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът дължи да съобрази този факт.
Това означава, че частично вземането на
ищеца е погасено поради плащане в хода на процеса и съответно частично искът
следва да бъде отхвърлен.
Последиците от плащане, с което се
покриват част от задълженията, се уреждат от правилата на чл. 76 ЗЗД. Съгласно
ал. 1 на текста длъжникът може да заяви кое задължение погасява. В случая с
плащането си ответникът е заявила, че плаща задължение по фактурата от
04.09.2017 г.
При това положение плащането следва да
погаси частично задължението по фактурата, като съобразно правилото на ал. 2
първо следва да се погаси начислената върху това задължение законна лихва в
размер на 39.20 лева.
При това положение искът за установяване
на главното задължение е основателен до
1024.30 лева, представляващи неплатена цена за доставена ел. енергия, а в
частта до пълния претендиран размер от 1485.10 лева и за мораторната лихва,
следва да се отхвърли като неоснователен, поради плащане в хода на процеса.
Разноските, сторени в хода на заповедното
и на настоящото производство, следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в
пълен размер на 367.40 лева, включващи 88.49 лева разноски в заповедното, и 278.91 лева разноски
в исковото производство.
По
отношение на искането за разсрочване на изпълнението
Съдът обсъди искането на ответника П.А.
задължението към ищеца да бъде разсрочено. Съобразно указанията на съда
ответникът представя доказателства в подкрепа на възражението си, че не може да
плати цялата сума наведнъж, чиято дължимост признава.
Представено е извлечение за продажбите на
П.А., в качеството й на земеделски производител за последните 3 месеца, които
са в общ размер на 7 760.00 лева, както и отчет за приходите и разходите
от м. 01 до м. 09.2018 г., съгласно който печалбата й е 18 000 лева.
При тези доказателства съдът намира, че
ответникът не доказа имуществено състояние, което да е основание за разсрочване
на изпълнението на задължението към ищеца, след като очевидно месечният доход
само от тази дейност възлиза на около 2 000 лева.
Пред ответника П.А. стои възможността
дори да се стигне до принудително събиране на задължението да упражни правото
си по чл. 454, ал. 1 ГПК да спре изпълнението, ако внесе 20 на сто от
вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено
да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, че
„Ч.Е. Б.“ АД с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление гр. С., 1784, бул. „Ц. ш.“№***, Б. М. Б. Ц., действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт С. Т., със съдебен адрес ***, стая 302 има вземане срещу П.Н.А. с ЕГН ********** *** – Б., в размер на 1 024.30 (хиляда двадесет и четири лева
и 30 ст) лева, представляващи
остатък от задължение по фактура №******** г., включваща стойността на
потребената електрическа енергия за периода от 26.07. – 28.08.2017 г. съгласно
корекция на сметка, направена въз основа на констативен протокол (КП) *******
г., за която е издадена Заповед за изпълнение №28/26.01.2018 г. по ч.гр.д.№27
по описа на РС Луковит за 2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА за установяване съществуването на вземане по издадената
Заповед за изпълнение за сумата от 460.20
лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 1485.10 лева
задължение по фактура, и за 39.20 лева –
обезщетение за забава, като погасени
чрез плащане на 15.10.2018 г. в хода на процеса.
ОСЪЖДА ответника П.Н.А.
с ЕГН ********** да заплати на ищеца че „Ч.Е. Б.“ АД
(ЧЕЗ) с ЕИК:******** сумата
от 367.40 лева (триста
шестдесет и седем лева и 40 ст. ), представляваща
разноски, от които 88.49 лева сторени в заповедното производство
и 278.91 лева в исковото производство.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника П.Н.А. за разсрочване на изпълнението по чл. 241, ал. 1 ГПК, като й УКАЗВА, че има право да поиска спиране
на изпълнителното производство по реда на чл. 454, ал. 1 ГПК – с внасяне на 20
на сто от дължимата сума и задължение да внася на съдебния изпълнител всеки по
месец по още 10 на сто.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………