№ 7469
гр. София, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110147652 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. ИВ. ИВ. против ДАО
/***/ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и
обезщетение за времето, за което е ищецът е останал без работа, а именно от 17.06.2021
г. – 17.12.2021 г. в размер на 37 400 лв. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 26.05.2020 г. е сключил трудов договор с ответника, по
силата на който е назначен на длъжност „Летец – пилот, командир на самолет *****” с
код НКПД ****, като е постъпил на работа. С допълнително споразумение към
договора от 22.02.2021 г. ищецът е преназначен на длъжност „Летец-пилот, Директор
на дирекция“ с код по НКПД ****. Ищецът не спори, че е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди 26.05.2020 г. като
осигурено лице, работещо в условията на първа категория труд. Със заповед № РД –
****/16.06.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 10 б КТ. Ищецът счита, че уволнението е незаконосъобразно, понеже е форма
на проявено спрямо него дискриминационно отношение, основано на признака
„възраст“, като ищецът се намира в сравнима ситуация с всички по-млади от него
служители при ответника. Твърди на първо място, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 2, § 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г., понеже
уволнението на това основание препятства възможността на ищеца да продължи да
упражнява професията си по договор, който е могъл да бъде прекратен на друго
основание, но това не е сторено. Според Директива 2000/78/ЕО пряка дискриминация е
налице и когато разпоредбата се основава на критерий, който е неразделно свързан с
възрастта на служителя. Навършилите пенсионна възраст служители се намират в
същото положение с тези, които не са, но първите са третирани неравноправно, понеже
КТ не им позволява да установят в период, в който са напълно работоспособни,
стабилна заетост по трудов договор. Ищецът излага, че поради ранното си
1
пенсиониране като служител при първа категория труд се е пенсионирал преди
навършване на обичайната възраст по чл. 68 КСО. Твърди, че предвиденото в КТ и
ЗДСл основание за уволнение на лице, сключило договор след навършването на
пенсионна възраст, не е обективно обосновано от законосъобразна цели; че средствата
за постигане на целта не са подходящи и необходими по см. на Директива 2000/78/ЕО.
Сочи, че при липсата на уточнение относно преследваната от законодателя цел, което е
необходимо предвид възможността да се упражни съдебен контрол, то следва да се
анализират мотивите на законопроектите за изменение на закона. В ЗИД КСО §60 е
посочено, че това уволнително основание се отнася за всички работници и служители,
независимо по какъв ред са се пенсионирали – ранно или по реда на чл. 68 КСО.
Излага, че лица в неговото положение макар и формално пенсионери са
работоспособни и често финансово недостатъчно обезпечени, като КТ не следва да
обслужва индивидуалния интерес на работодателя, а общ значим интерес. Сочи и че
средствата за постигане на целта на законодателя са несъразмерни. Твърди на второ
място, че чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ противоречи на чл. 6, ал. 2 КРБ. Предоставената
възможност на работодателя да прекрати трудовия договор на това основание
съпоставя с обстоятелството дали даден служител получава доходи от наем или не.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор. Оспорва исковете
по основание. Не оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ по размер. Сочи, че заповедта е
издадена от компетентен орган и е с необходимото съдържание. Сочи, че посочената
разпоредба на КТ е в интерес на служителя, т.к. в случая се полага труд при условията
на първа категория. Излага, че ищецът сам е упражнил правото си да се пенсионира,
като уволнението не е свързано с възрастта, а с упражненото право на пенсия за стаж
и възраст, която осигурява ежемесечен доход. Сочи, че в т. 14 от Преамбюла на
директивата е записано, че тя не засяга националните разпоредби относно възрастта за
пенсия. Цитираните от ищеца решения на съда на ЕС били по различни казуси.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна
страна.
С доклада по делото, приет при липса на възражения на страните, е прието и
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № **** г., по силата на които
ищецът бил назначен на длъжност „Летец – пилот, командир на самолет *****” с код
НКПД ****, на 8 - часов работен ден, с брутно месечно трудово възнаграждение в
размер 6 240 лв.; че по силата на допълнително споразумение към договора от
22.02.2021 г. ищецът е преназначен на длъжност „Летец-пилот, Директор на
дирекция“ с код по НКПД ****; че ищецът е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст преди 26.05.2020 г. като осигурено лице,
работещо в условията на първа категория труд; че трудовото правоотношение е
прекратено с процесната заповед № *** г., връчена на 16.06.2021 г.; че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълно отработен месец,
предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, е 6 240 лв.;
Същите обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. По силата
на договор № **** г. /л. 7/ ищецът е назначен на длъжност „Летец – пилот, командир
на самолет *****” с код НКПД ****. Трудовият договор е сключен за неопределено
време – чл. 3 от него. Видно от посоченото в договора служителят е постъпил на
работа. Към момента на сключване на договора ищецът е бил на навършени 57 години
2
/роден на 06.09.1962 г./.
Ищецът не спори, че е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди 26.05.2020 г. като осигурено лице, работещо в
условията на първа категория труд на осн. чл. 69б КСО. Според разпореждане от ТП на
НОИ от 27.01.2020 г. /л. 45/ личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца е
1 200 лв. на месец.
С договор за повишаване на квалификацията от 19.01.2021 г. /л. 8/ ищецът се е
задължил да премине курс за инструктор за самолет *** A- 320 и А-319. С
допълнително споразумение на осн. чл. 119 КТ от 22.02.2021 г. /л. 11/ ищецът е
назначен на длъжност „Летец-пилот, Директор на дирекция“ с код по НКПД ****.
Според представената длъжностна характеристика на л. 12 на ищеца, назначен на
длъжност „Летец-пилот, Директор на дирекция“, са подчинени главен пилот, летец –
пилот командир на звено, летец- пилот командир на самолет и други. Задълженията на
ищеца са да ръководи, контролира и координира дейността на дирекция „Летателна
дейност“; да ръководи работата на служителите; да следи за спазването на стандартите;
да проследява подготовката на екипажите на самолетите и други.
С процесната № *** г., връчена на 16.06.2021 г., трудово правоотношение на
ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ. Ищецът не спори, а и се
установява, че заповедта е издадена от компетентен орган- Генерален директор на ***,
и съдържа всички необходими реквизити.
Спорът между страните е съсредоточен около това дали прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца на това основание, а не на друго, предвидено в
КТ, съставлява проява на дискриминационно отношение спрямо него на признак
„възраст“, като се прави съпоставка с всички работници и служители, които към
26.05.2020 г. са били навършили 18-годишна възраст, но не и законоустановената
възраст за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст / параграф последен
от молба от 11.11.2021 г. на л. 44/. Ищецът твърди в тази връзка да е налице непряка
дискриминация поради това, че законовата разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ
поставя лицата, навършили определена възраст, в по-неблагоприятно отношение
спрямо тези, които не са, а не е налице легитимна цел, визирана от законодателя;
средствата за постигане на тази цел не са подходящи и необходими. Ответникът
оспорва иска при твърдения, че в случая уволнението не е свързано с критерий
„възраст“, а с упражнено от служителя право да се пенсионира, като той по този начин
придобива траен и сигурен доход по линията на общественото осигуряване.
В тази връзка в тежест на ищеца е възложено да докаже, че именно вследствие
на прекратяването на трудовото правоотношение от ответника ищецът е останал без
работа за периода, посочен в исковата молба; че към момента на началото на устните
състезания е налице трудово правоотношение, което би съществувало, ако ищецът не
беше уволнен с процесната заповед. По възраженията за дискриминационно третиране
в тежест на ищеца е да докаже /според чл. 9 ЗЗДискр/, че са налице факти, въз основа
на които може да се направи обосновано предположение, че е налице различно
третиране спрямо ищеца в сравнение с лица в същото фактическо и правно положение
при сравними сходни обстоятелства; че това третиране е основано на признака
„възраст“; неправомерност на действията и/или бездействията на ответника; че
различното отношение не съответства на законоопределаната цел, като и средствата за
постигането й са неподходящи и ненеобходими; останалите си твърденията.
В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законно, вкл. че
3
уволнението е свързано с факта на упражненото право на пенсия от служителя;
условията на труд при този работодател, предвид спецификата на осъществяваната
дейност; че целта е законна, а изискването за нея не надхвърля необходимото за
постигането й; останалите си възражения.
В тази връзка е изискана информация от НОИ и НСИ. Според писмо от
10.03.2022 г. /л. 83/ то НОИ не може да предостави информация за общия брой
работници и служители, които са навършили 18 г. възраст, но не и пенсионна възраст.
Според ДИРЕКТИВА 2000/78/ЕО НА СЪВЕТА
от 27 ноември 2000 година
за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите
и Закона за защита от дискриминация то пряка дискриминация представлява всяко по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаци, включително „възраст“,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация представлява поставянето на
лице или лица, носители на признака / в случая „възраст“/ в особено неблагоприятно
положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика,
освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
В случая националната правна уредба допуска да бъде прекратено трудовото
правоотношение на лице, наето след като е упражнило правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, именно поради това обстоятелство – упражнено право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Според § 14 от Директивата то пенсия за осигурителен стаж и възраст то тя не
засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия.
Съгл. чл. 6 от Директивата държавите-членки могат да регламентират, че
разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в
контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от
законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов
пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел
са подходящи и необходими. Такива разлики в третирането могат да включват освен
другото:
а) създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение,
заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и
възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други
лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната
защита; б) определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или
старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със
заетостта; в) определянето на максимална възраст за наемане, основана на изискване за
обучение за дадената длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди
пенсиониране.
Според настоящия състав разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ не води до
по-неблагоприятно третиране на лице, упражнило право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в сравнение с лице, което не е упражнило това право при залегналия
критерий в закона, понеже не са налице сравними сходни обстоятелства. След
упражняване от страна на ищеца на правото му да придобие пенсия за осигурителен
стаж и възраст той има възможност да получава сигурен доход по линията на
социалното осигуряване – доход, който лицата, които не са навършили съответната
4
възраст, не могат да получат. В този смисъл уволнителното основание е свързано не
само с възрастта на работника или служителя, а и с ефективно упражненото от него
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Не биха могли да бъдат сравнени справедливо доходите от пенсия и наем на
имот, както се твърди в исковата молба. За разлика от дохода от наемна цена на
собствен имот то месечният доход от пенсия /до определен размер/ е гарантиран за
всеки български гражданин, който по време на осигурителния си стаж е внасял
осигурителни вноски. Размерът на пенсиите и условията за отпускането им се
определят не в рамките на свободното договаряне между наемател и наемодател, а от
подробни и важащи за всички граждани разпоредби на специално законодателство в
тази насока.
В случая според настоящия състав не е налице и проявление на непряка
дискриминация. Това е така защото въпреки че привидно разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т. 10 б КТ води до по-неблагоприятно третиране на лица, навършили пенсионна
възраст спрямо тези, които не са, то съгласно решение по дело C-*** **** (Age
Concern England) срещу ****, **** при произнасяне относно законосъобразността на
национална уредба, допускаща прекратяване на трудовото правоотношение на
служител въз основа на признак възраст или придобито право на пенсия, е необходимо
съдът да изследва конкретните цели на правата уредба и дали те са обективно и
обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна
политика по заетостта.
Според § 44 от това решение от член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 не
може да се направи заключение, че липсата на специално уточнение в националната
правна уредба относно целите, които могат да се считат за законосъобразни с оглед на
тази разпоредба, би довела до автоматично изключване на възможността въпросната
правна уредба да съществува в хармония с Директивата. В тези случая съдът следва да
анализира други данни, изведени от общия контекст на съответната мярка, да
позволяват установяване на целта, с която тя е приета, с оглед упражняване на съдебен
контрол за нейната законосъобразност /§45 от решението/. Прието като извод в
решението, че от член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 произтича, че целите, които
могат да се приемат за „законосъобразни“ по смисъла на тази разпоредба
и следователно за годни да обосноват дерогиране на принципа за забрана на
дискриминацията, основана на възраст, са цели, свързани със социалната политика
като тези относно заетостта, трудовия пазар или цели на професионалното обучение.
Не може да се изключи възможността при преследването на посочените
законосъобразни цели национална норма да признае определена степен на свобода на
действие на работодателите. Следователно Директивата допуска национална мярка,
която не съдържа точно изброяване на целите, обосноваващи възможността за
дерогиране на принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст. При все
това посоченият член 6, параграф 1 допуска възможност за дерогиране на този принцип
само за мерките, които са обосновани от законосъобразни цели, свързани със
социалната политика като тези относно заетостта, трудовия пазар.
В същия смисъл е и решение по дело дело **** **** срещу *****, в което е
прието, че член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска подобна мярка, когато тя има за цел да разпредели възможностите за заетост
между поколенията в рамките на професията зъболекар, който работи по договор със
здравната каса, ако с оглед на положението на съответния трудов пазар тази мярка
е подходяща и необходима за постигането на посочената цел.
5
Съдът намира, че преследваната с разпоредбата на разпоредбата на чл. 328, ал. 1,
т. 10 б КТ цел е именно от такъв характер – за регулиране на пазара на труда, като е
извън предмета на спора / а и компетентността на съда/ да се произнася относно
действително постигнатия в страната стандарт на живот, справедливата цена на труда /
и свързаното с това ниво на пенсионното осигуряване/, както и осъществените
краткосрочни и дългосрочни икономически цели. Залегналата цел е законосъобразна,
а способите за постигането й не са неподходящи.
Предвид изложеното до тук искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен,
както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
По разноските. На ответника се дължат разноски по исковете в размер на 100 лв.
– юрк възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П. ИВ. ИВ. ЕГН **********, с
адрес: ***“, срещу ДАО, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 КТ за признаване на
уволнението, извършено със Заповед № РД – ****/16.06.2021 г., за незаконно,
възстановяване на ищеца предишната работа на длъжност „Летец-пилот, Директор на
дирекция“ с код по НКПД **** и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за времето, за което е ищецът е останал без работа, а именно от 17.06.2021
г. – 17.12.2021 г. в размер на 37 400 лв.
ОСЪЖДА П. ИВ. ИВ. ЕГН **********, с адрес: ***“, да заплати на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК на ДАО, сумата от 100 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6