Решение по дело №5611/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                            Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана П. разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 5 611 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на Р.Б.П.:

 - 28 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 12.01.2016 г., плюс законната лихва от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 40 000,00 лева от общо 120 000,00 лева;

- 373,35 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение - вследствие на увреждания от ПТП от 12.01.2016 г., плюс законната лихва от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане;

- 243,48 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за имуществени вреди – неполучено трудово възнаграждение - вследствие на увреждания от ПТП от 12.01.2016 г., плюс законната лихва от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане

- 5 307,13 лева на основание чл. 78, ал.1  от ГПК разноски по делото. Р.П. е със съдебен адрес – адвокат П.С.,***, офис 9. З. „Б.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на Р.П. ***“ АД:

- иска за неимуществени вреди за разликата над 28 000,00 лева до предявения размер от 40 000,00 лева;

- иска за имуществени вреди – разходи за лечение – за разликата над 373,35 лева до предявения размер от 439,14 лева;

- иска за имуществени вреди – неполучено трудово възнаграждение – за разликата над 243,48 лева до предявения размер от 313,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Р.П. да заплати следните суми:

1. на ЗК „Б.И.“ АД – 74,45 лева разноски по делото и 1 191,13 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

2. на СГС- 200,00 лева държавна такса на основание чл. 77 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 560,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако ищцата обжалва изцяло решението тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 265,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, тя следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа И.танция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] Р.П. заявява в искова молба от 05.05.2017 г., че на 12.01.2016 г. е пострадала от ПТП, причинено от Г.Г., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). От ПТП ищцата е получила скъсване на връзки на левия крак. От това тя е претърпяла болки и страдания, които оценява на 120 000,00 лева. Х.Л.е заплатила и 439,14 лева за лечението си и е загубила 313,00 лева трудово възнаграждение.

 

[7] Б.И. не е изплатил на Р.П. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Затова тя моли съда да осъди Б.И. да ѝ заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 120 000,00 лева, и 752,14 лева обезщетение за имуществени вреди – 439,14 лева разходи за лечение плюс 313,00 лева неполучено трудово възнаграждение (исковата молба, л. 2-5).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Б.И. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Г.Г. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла твърдените увреждания;

3. търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно (писмения отговор, л. 160-164; определението на съда от 30.03.2018 г., с което е приел, че липсва възражение за съпричиняване от ответника, л. 136).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] Не се спори, че Р.П. е била родена на *** г. Тя е била щастлив и мил човек, работила е, общувала е с хората, ходила е на кафе и по магазини с приятелки (показанията на свидетелките Й.и Г., л. 143-144).

 

[10] На 12.01.2016 г. около 07:00 часа сутринта Р.П. и свидетелката Й.са отивали на работа в завод „Мизия“ в гр. Плевен. Все още е било тъмно. Те са видели светлината от фарове на автомобил, но са помисли, че ще успеят да пресекат и със спокоен ход са започнали да пресичат долното ляво пътно платно към кръговото движение в близост до завод “Мизия“ (погледнато отгоре) (показанията на свидетелката Й., л. 140-141; заключенията на вещите лица М. и доц. А. и скиците към тях, л. 121-124 и л. 158-163). 

 

[11] В това време на около 51,84 метра от мястото на удара Г.Г. е управлявал лек автомобил ТОЙОТА по същото платно за движение и с посока към Р.П. и свидетелката Й.. Той се е движил с 40 км/ч. Г.Г. не е предприел аварийно спиране и така е ударил Р.П.. Ако той е предприел такова спиране веднага след като двете пешеходки са навлезли на пътното платно, той е щял да избегне удара (заключенията на вещите лица М. и доц. А.).

 

[12] От удара Р.П. е получила контузия на лявото коляно с  разкъсване на вътрешната колатерална връзка (заключението на вещото лице д-р М., л. 125-128). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност (ГО) на Г.Г. е била застрахована при ответника Б.И. с договор за застраховка от 19.09.2015 г. (вж. и констативния протокол, л. 7; справката от Гаранционен фонд, л. 46).

 

[13] Травмата на ищцата се е изразявала в контузия на меките тъкани около коленната става, като е имало хематоми, оток и лека деформация. Структурите на ставната капсула и стабилизиращите я връзки са били разтегнати с микроизливи и частични разкъсвания. Най-засегната е била вътрешната колатерална връзка, като около нея кръвоизливът е бил обилен, а посттравматичният оток по-интензивен.

 

[14]   Първоначално Р.П. е била лекувана амбулаторно. Тъй като кръвоизливът и отокът са нараснали, а болката се е засилвала, след втори преглед е било установено, че медиалната коленна нестабилност е била от втора степен, което е било индикация за оперативно лечение. Затова Р.П. е била оперирана, като е била извършена атроскопия, артротомия и лигаторафия на вътрешната колатерална връзка. Около 30 дни след операцията е започнала рехабилитация. Ищцата е била временно неработоспособна 138 дни, колкото е бил и периодът за възстановяване.

 

[15] В момента е налице крепитация  на меките тъкани (звуково усещане за специфично търкане) около шева и около вътрешната страна на коляното. Р.П. има стеснена медиална ставна цепка със субхондрална склероза на костта и нарушен конвекситет на контура на вътрешния бедрен кондил на лявата коленна става - хрущялната повърхност е малко по-тънка и костта под хрущялната повърхност страда. Това може в средносрочен план да даде начало на артрозен процес. При натоварване и промяна на времето е възможно ищцата да изпитва болки (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 125-128 и л. 137-139).  

 

[16] ПТП е предизвикало у Р.П. силен психологически стрес. Впоследствие тя е развила адаптационна реакция с прояви на безпокойство, неспокоен сън, тревожност, потиснатост, оживяване на спомена за преживяното. Тя все още изживява психически дискомфорт от случилото се. При нея са налице елементи на посттравматичен стрес.

 

[17] Р.П. е заплатила за лечението си 373,35 лева (т. 5 от заключението на д-р М., л. 128[1]; платежните документи, л. 32-37 и л. 39). Разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищцата е щяла да получи за периода на временна неработоспособност, и обезщетението, което тя е получила поради временна неработоспособност, е 243,48 лева (заключението на вещото лице Р.Б., л. 118-120).

 

[18] Към 27.06.2016 г. Р.П. *** изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди (писмото от Б.И., л. 42). Не се спори, че Б.И. не е изплащал обезщетение на Р.П..

 

[19] Р.П. е заплатила: 1 250,00 лева държавна такса (л. 53); 5 257,68 лева на адвокат (л. 61а); 1 040,00 лева за вещи лица и депозит за свидетел (л. 68, 95 и 151); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 71). Общо разноските са 7 557,68 лева. Б.И. е заплатил: 250,00 за вещи лица (л. 149); 11 250,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (л. 99-100).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[20] Р.П. е предявила искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди[2].

 

1.      По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[21] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. Р.П. е участвала в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на ищцата;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Г.Г., защото не е предприел аварийно спиране, за да избегне удара с Р.П., въпреки че е могъл да го направи, а гражданска отговорност на Г.Г. ***;

4. от уврежданията ищцата е претърпяла неимуществени вреди, заплатила е 373,35 лева за лечението си и е загубила 243,48 лева трудово възнаграждение;

5. Б.И. не е изплатил обезщетение на ищцата за тези вреди.

[24] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[25] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[3]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 12.01.2016 г.

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на Б.И.; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[4]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[5]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Към 12.01.2016 г. Р.П. е била на 47 години. Тя е била щастлив и мил човек, работила е, общувала е с хората, ходила е на кафе и по магазини с приятелки. От ПТП Р.П. е получила контузия на лявото коляно с  разкъсване на вътрешната колатерална връзка. Травмата се е изразявала в контузия на меките тъкани около коленната става, като е имало хематоми, оток и лека деформация. Структурите на ставната капсула и стабилизиращите я връзки са били разтегнати с микроизливи и частични разкъсвания. Най-засегната е била вътрешната колатерална връзка, като около нея кръвоизливът е бил обилен, а посттравматичният оток по-интензивен.

 

[30]   Първоначално Р.П. е била лекувана амбулаторно. Тъй като кръвоизливът и отокът са нараснали, а болката се е засилвала, след втори преглед е било установено, че медиалната коленна нестабилност е била от втора степен, което е било индикация за оперативно лечение. Затова Р.П. е била оперирана, като е била извършена атроскопия, артротомия и лигаторафия на вътрешната колатерална връзка. Около 30 дни след операцията е започнала рехабилитация. Ищцата е била временно неработоспособна 138 дни, колкото е бил и периодът за възстановяване.

 

[31] В момента е налице крепитация  на меките тъкани (звуково усещане за специфично търкане) около шева и около вътрешната страна на коляното. Р.П. има стеснена медиална ставна цепка със субхондрална склероза на костта и нарушен конвекситет на контура на вътрешния бедрен кондил на лявата коленна става - хрущялната повърхност е малко по-тънка и костта под хрущялната повърхност страда. Това може в средносрочен план да даде начало на артрозен процес. При натоварване и промяна на времето е възможно ищцата да изпитва болки. 

 

[32] ПТП е предизвикало у Р.П. силен психологически стрес. Впоследствие тя е развила адаптационна реакция с прояви на безпокойство, неспокоен сън, тревожност, потиснатост, оживяване на спомена за преживяното. Тя все още изживява психически дискомфорт от служилото се.  При нея са налице елементи на посттравматичен стрес.

 

[33] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. – 2 000 000,00 лева (чл. 266 и § 27 от ДР на КЗ (отм)). Или увеличението от 2010 г. до 26.12.2013 г., когато е настъпило ПТП, е 100 % ((2 000000-1 000000)/1 000000Х100)).

 

[34] Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 12.01.2016 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ), която е била: 270,00 лева до 01.05.2012 г.^[6]; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[7] до 01.01.2013 г.310,00 лева от 01.01.2013 г.^[8] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[9]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[10]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[11]. Увеличението на МРЗ от 22.03.2012 г. до 12.01.2016 г. е 51,85% (420,00-270,00/270,00х100,00).

        

[35] Съдът откри едно решение на САС, чийто предмет е включвал обезщетяването на неимуществени откри и от скъсване на колатерална връзка - 1481-2018-12-ти с-в по гр. д. 1850/2018 г. Решението на САС е за много по-тежко увреждане от настоящото, защото освен скъсването на колатералната връзка, пострадалата е имала: многофрагментно счупване на дясната подбедрица (голям и малък пищял) в горната част; частично изкълчване на дясна колянна става, довело до пълно разрушаване на ставата с дълбока депресия на големия пищял; разкъсване на латералния мениск[12].

 

[36] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането, предмет на цитираното решение на САС, е настъпило много по-рано от процесното – през март 2012 г. – когато МРЗ е била с 51,85% по-ниска от тази към 12.01.2016 г. Съдът отчита също така обаче, че увреждането, предмет на решението на САС, е много по-тежко от процесното – травмите са повече и по-тежки, възстановителният период е по-дълъг, остатъчните последици са по-сериозни, възрастта на пострадалата е по-висока. Затова съдът приема, че 28 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата.

 

[37] Ето защо съдът осъжда Б.И. да заплати на Р.П. 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 40 000,00 лева. Съдът осъжда Б.И. да заплати на Р.П. и обезщетение за имуществени вреди от: 373,35 лева за разходи за лечение, като отхвърля иска за разликата над тази сума до предявения размер от 439,14 лева; 243,48 лева неполучено трудово възнаграждение, като отхвърля иска за разликата над тази сума до предявения размер от 313,00 лева.

 

2. По разноските

[38] Р.П. търси разноски. Тя е направила такива за 7 557,68 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на Р.П. за 28 616,83 лева при предявен размер от 40 752,14 лева. Затова съдът осъжда Б.И. да заплати на Р.П. 5 307,13 лева разноски по делото (7 557,68х28 616,83/40 752,14). На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда Р.П. да заплати още 200,00 лева държавна такса по сметка на СГС (40 000,00х0,04+50,00-1 250,00).

 

[40] Б.И. също търси разноски. Той е направил такива за 250,00 лева и е заплатил 11 500,00 лева на адвокат.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на Р.П. за 12 135,31 лева при предявен размер от 40 752,14 лева. Затова съдът осъжда Р.П. *** 74,45 лева разноски по делото (250х12 135,31/40 752,14). Р.П. е възразила, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника е прекомерно. Съдът приема, че това е така и, че дължащото се възнаграждение с ДДС е 4 000,00 лева. Затова съдът осъжда Р.П. *** 1 191,13 лева адвокатско възнаграждение.

Съдия: