№ 329
гр. Пазарджик, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20205200500591 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба , подадена от И. П. С. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П.,
обл. Пазарджик, ул. „И. К. „ № 26 представляван от адв. А. Д. от САК , със съдебен адрес :
гр. С., ул. „И. Д.“ № 12-14 , ет.5, оф.508 срещу Решение № 80/18.06.2020 г. на Районен съд
гр. П. постановено по гр.д. № 960/2019 г. С посоченото решение, Панагюрският
районен съд е отхвърлил исковите претенции на И. П. С. ЕГН ********** против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес : гр. С., ул. „П. „ № 171 А представлявана от гл.
комисар Н.Н. да му бъде заплатена сумата в размер на 1546,00 лв. представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен труд
през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. , както и обезщетение за забава в размер на
184,00 лв. , дължимо за периода от първо число на месеца , следващ месеца за който се
дължи до датата на подаване на исковата молба , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане и
сторени съдебно- деловодни разноски.
С жалбата се излагат оплаквания от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон. Счита, че основният спорен въпрос по делото е точното
прилагане на закона и тълкуване на правните норми, относими към нормалната
продължителност на нощния труд и заплащането на допълнителното възнаграждение за него
1
на лицата, работещи по служебно правоотношение в системата на МВР. Заявява се, че
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, не се установява нормална
продължителност на труда през нощта, а се има предвид , че работните часове на
положения труд през нощта не следва да надвишават 8 часа на 24-часов период. Поддържа
се , че в чл. 188 ал.2 ЗМВР се съдържа изрична препратка към КТ - за държавните
служители , които полагат труд за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., като указва , че същите се
ползват от специалната му закрила. Именно част от тази специална закрила била изричната
уредба на чл. 140 ал.1 КТ , съобразно която нормалната продължителност на работното
време през носта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа , като нощен е трудът , които се
полага от 22,00 ч. до 06.00 ч. / чл. 140 ал.2 КТ/. Относно алгоритъма за определяне на
размера на паричния еквивалент на възнаграждението за този положен труд и методиката за
преизчисляване с коефициент 1,143 , се поддържа , че за процесния период – нито в ЗМВР ,
нито в подзаконовите актове за неговото прилагане – се съдържа такъв алгоритъм. По
силата на препращащата норма на чл. 188 ал.2 ЗМВР следва да се прилага чл. 9 ал.2 НСОРЗ.
Твърди се , че районният съд е постановил своето решение, в противоречие както с
тълкуването дадено в ТР № 6 / 06.11.2013 г. по ТД № 6 / 2012 г. на ОС на ГК на ВКС
относно недопустимостта на диференциран подход спрямо служителите на МВР по
отношение на редица техни права, така в противоречие с Директива 75/ 117 /ЕИО, която
също въвежда принципа на равно третиране на работниците и служителите и забраната за
дискриминация по отношение на прилагане на основните правила на трудовото право. Иска
се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените
искови претенции да бъдат уважени изцяло. Претендират се направените пред двете
инстанции съдебно- деловодни разноски за адвокатски хонорар, съобразен с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения във връзка с чл. 38 ал.2 ЗА – пред
първонинтанционния съд, а пред въззивния съд съответно адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от Договор за правна защита и
съдействие. Не се сочат нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, подаден от Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението „ – МВР представлявана от директора гл.
комисар Н.Н. чрез юрисконсулт С. С.. Оспорва подадената въззивна жалба. Излага подробни
съображения относно точното приложение на материалния закон. Претендира
разноски.Предявява се възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение. Не се сочат нови доказателства.
Страните чрез своите процесуални представители , поддържат своите доводи и
възражения в открито съдебно заседание.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Пазарджишкият окръжен съд, при служебната проверка валидността и
2
допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази относимите към конкретния правен спор норми намира, че същото е
неправилно и следва да бъде отменено.
В исковата молба ищецът И. П. С. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр.
П., обл. Пазарджик, ул. „И. К. „ № 26 представляван от адв. А. Д. от САК , със съдебен
адрес : гр. С., ул. „И. Д.“ № 12-14 , ет.5, оф.508 е предявил срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението „ – МВР искове с правно основание
чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1417,00
лв., представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд, положен от ищеца през
периода 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. , получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд , съобразно въведената с НСО РЗ методика, както и обезщетение за
забава в размер на 220,00 лева, дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки
тримесечен период ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд като „ водач на специален
автомобил и пожарникар“ при РС „ПБЗН“ гр. П. съм ГД „ ПБЗН“ – МВР по служебно
правоотношение. Твърди също така, че през процесния период е изпълнявал служебните си
задължения на смени / дневни и нощни / всяка от които с продължителност от 12 часа ,
съгласно утвърден месечен график при сумарно отчитане на работното време. Твърди , че за
исковия период е положил общо 1656 часа нощен труд, който след преизчисляването му с
коефициент 1,143 дава дължимост на негово възнаграждение в размер на 1417,00 лв. , но
същото до момента не му е платено.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г.
ищецът е полагал труд на длъжност „водач на специален автомобил и пожарникар „ при
РС „ПБЗН“ гр. П. съм ГД „ ПБЗН“ – МВР . Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта / 22. 00 – 06.
00 часа/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове
труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
3
прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през периода
от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. ищецът е положил общо 1620 часа нощен труд. Размерът на
положените часове нощен труд, приравнени към дневен труд с коефициент 1,143 за
посочения период, е общо 1852 часа. Сумата на неначисленото и неизплатено
възнаграждение на ищеца за приравнен към дневен, положен нощен труд за процесния
период е общо в размер от 1546,16 лв. / като чиста сума за получаване след удържане на
ДОД / . Обезщетението за забава за процесния период върху тази нетна сума е общо в размер
на 184,15 лева.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Текстът на чл.3, ал.3 от приложимата към процесния случай Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г./ отм./ изрично е било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Такава
изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр. 60/02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г. / и в
действащата селд исковия период по настоящото дело Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /
обн. ДВ бр. 3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. /. Липсата на такава норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и
такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Още повече, че
ЗМВР съдържа изрична разпоредба-чл.188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда.Следователно при наличие на посочената непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид
препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по
специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
4
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Съдът намира за неоснователни възраженията изложени в отговора на въззивната
жалба , че липсата на регламентация в действащата Наредба от 2016 г. не е непълнота в
правната реграментация, а специален ред за такава регламентация. Прилагането на такъв
подход би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по
трудово правоотношение,които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно
чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с
Разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от
ОСГК на ВКС на тълкувателно решение , но към настоящия момент , такъв тълкувателен
акт не е налице. При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува
закона, като търси целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. В тази връзка съдът намира, че
целта на законовите разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР е да
се спази конституционно закрепеното право в чл. 48 ал. 5 от Конституцията на РБългария
заплащането да съответства на извършената работа. Полагането на нощен труд, без оглед на
вида на извършваната работа,нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за
организма последици,които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различното
отчитане на нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип
за равенство и недопускане на дискриминация,закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от
ЕКЗПЧОС.В случая предвиденото в закона заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд няма
характера на
допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на
конституционното задължение трудовото възнаграждение да е адекватно на положения
труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на
ЕС
по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със
същия предмет на спора. Независимо, че в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби,
които съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да
тълкува, може да се приеме, че съдът на ЕС е
достигнал до същите правни изводи в т.55 от решението, а именно: че чл.8 и
чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003
г.
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл,
че при всички случаи на приета национална правна уредба, която да предвижда ,че
5
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор / каквито
са полицаите и пожарникарите/ е различна от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня,следва в полза на тези работници да има други мерки
за защита,под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Освен това в т.79 от решението на СЕС е посочено, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различните категории работници,намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната от нея цел.
По делото не е установено за полагания нощен
труд да има предвидени други мерки на защита на служителите. В защита по
същество,процесуалният представител на ответника по жалбата излага доводи за
компенсационни механизми / първа категория труд, допълнително възнаграждение за
прослужено време , размер на основния платен годишен отпуск , обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск, , обезщетения за прекратяване на служебното
правоотношение, по- благоприятен режим за заплащане на извънреден труд и др. /, които
действително са допълнителни материални стимули и блага за служителите предвидено в
ЗМВР, но не може да се приеме , че представляват адекватна допълнителна защита или
обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по преюдициалното
запитване, тъй като тези придобивки ползват всички служители на МВР , а не само
полагащите нощен труд, нито пък тяхното предоставяне е предвидено да компенсира
специално продължителността на труда им през нощта.
Не е установено по делото обективен и разумен критерий за разликата в третирането
на полагащите нощен труд по трудово правоотношение и тези по служебно
правоотношение. Разликата в допустимата продължителност на работните часове – нощен
труд по
служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не отразява
допустима от закона цел, която да е годна да обоснове разлика в третирането. При
недоказаност на обективен и разумен критерий за разликата в третирането прави същото
несъвместимо с правото на ЕС и води до необходимост на националния съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен за постигане на разрешение,
съответстващо в най-голяма степен на съответната разпоредба от първичното право.
Относно размера на претенцията вещото лице е определило същия при условията на
6
чл. 9,ал.2 от НСОРЗ.Тази разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал.1 за работа при
трудови норми,за брой нощни часове към брой дневни часове.При така възприето и по
съображения изложени по-горе за приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
НСОРЗ, то съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за плащане на сумата от 1546,16 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период /като чиста сума за
получаване след приспадане на ДОД/ и лихва за забава в размер на 184,15 лв. В проведеното
открито съдебно заседание, ищецът чрез своят процесуален представил е направил искане и
съдът го е уважил, като на основание чл. 214 ГПК размерът на исковата претенция за
главица се претендира като сумата от 1546,00 лв. и в този размер претенцията следва да
бъде уважена изцяло. Основателна се явява акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава в върху тази нетна сума размер на 184,00 лв./ така както се
претендира след допуснатото изменение на иска /, до датата на подаване на исковата молба,
както и за присъждане на законната лихва върху главницата , считано от момента на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява основателна, а обжалваното
решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него , да бъде
постановено друго , с което исковите претенции да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на пълномощника на въззивника се дължат разноски в
размер на 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 ЗА. Пред
въззивния съд, жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар в
размер на 480,00 лв. съобразно договор за правна защита и съдействие, който следва да бъде
присъден изцяло.По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение , настоящата инстанция приема , че същото е неоснователно ,
тъй като както определеното от съда по настоящото дело, така и договореното
възнаграждение е съобразено с Наредба №1от 09.04.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по специално чл. 2 ал.5 от Наредбата , според който
възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове / в настоящия
случай два обективно комулативно съединени иска / и това възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото, на неговата продължителност и не надхвърля
минималния размер предвиден в нормата на чл. 7 ал.2 т.1 и т.2 от Наредбата. Ответникът –
работодател / съобразно т. 10 от ТР № 6 / 12 / 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на
ОСГТК на ВКС / ще следва да заплати следващата се държавна такса в
първоинстанционното производство в размер на 69,20 лв. както и държавна такса пред
въззивна инстанция в размер на 34,60 лв. Ще следва да бъде осъден да заплати в полза на
РС- П. и разноски за вещо лице в размер на 80,00 лв.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 80/ 18.06.2020 г. на Районен съд гр. П. постановено по гр.д.
№ 960/2019 г. , с което са отхвърлени искове на И. П. С. ЕГН ********** с постоянен
адрес : гр. П., обл. Пазарджик, ул. „И. К. „ № 26 представляван от адв. А. Д. от САК , със
съдебен адрес : гр. С., ул. „И. Д.“ № 12-14 , ет.5, оф.508 против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението „ при Министерство на вътрешните работи с
административен адрес : гр. С., ул. „П. „ № 171 А представлявана от гл. комисар Н.Н. да му
бъде заплатена сумата в размер на 1546,00 лв. представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен труд през периода от 01.12.2016 г. до
01.12.2019 г. , както и обезщетение за забава в размер на 184,00 лв. , дължимо за периода от
първо число на месеца, следващ месеца , за който се дължи до датата на подаване на
исковата молба , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане , както и са присъдени съдебно- деловодни
разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при
Министерство на вътрешните работи с административен адрес : гр. С., ул. „П. „ № 171 А
представлявана от гл. комисар Н.Н. да заплати на И. П. С. ЕГН ********** с постоянен
адрес : гр. П., обл. Пазарджик, ул. „И. К. „ № 26 представляван от адв. А. Д. от САК , със
съдебен адрес : гр. С., ул. „И. Д.“ № 12-14 , ет.5, оф.508 сумата в размер на 1546,00 лв.
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден/нощен труд през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. , както и обезщетение
за забава в размер на 184,00 лв. , дължимо за периода от първо число на месеца, следващ
месеца , за който се дължи до датата на подаване на исковата молба , ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба / 02.12.2019 г. / , до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при
Министерство на вътрешните работи с административен адрес : гр. С., ул. „П. „ № 171 А
представлявана от гл. комисар Н.Н. да заплати на адв. А. Д. от САК със съдебен адрес : гр.
С., ул. „И. Д.“ № 12-14, етаж 5 , офис 508 сумата в размер на 600,00 лв. на основание чл. 38
ал.2 ЗА възнаграждение за адвокатски хонорар в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при
Министерство на вътрешните работи с административен адрес : гр. С., ул. „П. „ № 171 А
представлявана от гл. комисар Н.Н. да заплати на да заплати на И. П. С. ЕГН ********** с
постоянен адрес : гр. П., обл. Пазарджик, ул. „И. К. „ № 26 представляван от адв. А. Д. от
САК , със съдебен адрес : гр. С., ул. „И. Д.“ № 12-14 , ет.5, оф.508 сумата в размер на 480,00
лв. за сторени във въззивното производство разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ при
Министерство на вътрешните работи с административен адрес : гр. С., ул. „П. „ № 171 А
8
представлявана от гл. комисар Н.Н. да заплати следващата се държавна такса в
първоинстанционното производство в размер на 69,20 лв. , държавна такса пред въззивна
инстанция в размер на 34,60 лв., както и да заплати по сметка на РС- П. разноски за вещо
лице в размер на 80,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9