Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 61
гр. Велико Търново, 20.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 773 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от ЕТ “Даница - Д.С.“ от гр. Г. Оряховица, ул. „П. Цвикев“ № 29, ет.
3, чрез *** М.И.,*** против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000417003347-091-001 от
28.12.2017г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново,
потвърден с решение № 66/20.03.2018г на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ при ЦУ на НАП.
По жалбата е образувано и приключило адм. дело №
250/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново. С Решение №
205/19.04.2019г. по горепосоченото дело съдът е отменил РА в частта, в която по реда на чл.122 от ДОПК
по ЗДДС за данъчни периоди м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.08, м.10.2015г. е
допълнително начислен ДДС общо в размер на 18 957,57 лв. и лихва върху тях в
размер на 4 607,32 лв. и изменил РА в частта, в която по реда на чл.122 от ДОПК
по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2014г., м.06, м.07, м.09, м.11, м.12.2015г.,
м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10.2016 г. са
установени задължения общо в размер на 70 403,63 лева и лихви в размер на
12 176,11 лева, като вместо него определя задължения по ЗДДС общо в размер
на 19 350,45 лв., както следва: за м.12.2014г. в размер на 680,17 лв.; за м.06.2015г. в размер
на 763,69 лв.; за м.07.2015г. в размер
на 1355,46 лв.; за м.09.2015г. в размер
на 744,84 лв.; за м.11.2015г. в размер
на 647,86 лв.; за м.12.2015г. в размер
на 1981,36 лв.; за м.01.2016г. в размер
на 1055,09 лв.; за м.02.2016г. в размер
на 141,35 лв.; м.03.2016г. в размер на
3077,25 лв.; за м.04.2016г. в размер на
302,37 лв.; за м.05.2016г. в размер на
4029,12 лв.; за м.06.2016г. в размер на
3212,88 лв.; за м.07.2016г. в размер на
1966,99 лв.; за м.08.2016г. в размер на
2341,88 лв.; за м.09.2016г. в размер на
5016,53 лв.; за м.10.2016г. в размер на
1435,55 лв., ведно със
съответните на тези задължения лихви в размер на 4679,79 лв.
Жалбоподателят
твърди в жалбата си, че ревизионният акт е нищожен като издаден от
некомпетентен орган. Твърди се също незаконосъобразност поради неправилно
прилагане на процесуалните норми на ДОПК и противоречие с разпоредбите на
материалния закон. Оспорва
наличието на предпоставки за извършването на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК, за което излага подробни съображения. Поддържа се, че при ревизията са
допуснати нарушения на залегналите в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК принципи на
служебно начало, безпристрастност и обективност, а на събраните доказателства е
извършена неправилна интерпретация. Намира, че неправилно органите по приходите
са използвали обезпечената информацията, събрана в хода на проверката на
ревизираното лице, за облагане с ДДС на установените недекларирани приходи, тъй
като същата е събрана в нарушение на процесуалния закон. Оспорва достоверността
на събраната информация от ревизиращите органи при извършените проверки. Моли
оспореният РА да бъде прогласен за нищожен, в условията на алтернативност да
бъде отменен като незаконосъобразен.В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа жалба. Претендира направените по делото разноски, за
което представя списък с разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на
Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител ***Н., оспорва
същата като неоснователна и недоказана. Намира,
че правилно ревизионното производство е проведено по особения ред, тъй като са
налице установените в закона предпоставки за това. Моли да бъде потвърден
оспорвания РА като се имат предвид съображения, изложени в потвърдителното
решение на директора на Дирекция „ОДОП”- В. Търново. Представя писмени бележки
вх. № 650/17.02.2020г. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък,
изчислени въз основа на материалния интерес, вкл. за касационното производство,
в общ размер на 11356,02 лева.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа
страна намира за установено следното :
С Решение № 17196/16.12.2019г. по адм. дело № 7743/2019г. по описа на
ВАС, по подадени две касационни жалби, Върховният административен съд е отменил
Решение № 205/19.04.2019г. на Административен съд Велико Търново, постановено
при първото разглеждане на делото и върнал същото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
За да достигне до този резултат ВАС е приел, че обжалваното решение е
неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при
преценка на доказателствата по делото и неправилно установена фактическа
обстановка, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. В
решението липсвали мотиви по съществото на спора и съвкупен анализ на
приложените по делото доказателства. Съдът бил придал съществено значение на
заключенията на основната и допълнителната СИЕ, като в нарушение на чл. 202 от ГПК не били обсъдени възраженията направени в с.з. 24.01.2019 г. от
процесуалния представител на приходната администрация и в писмените бележки на
л.296 - 299, в които са изложени подробни доводи за допуснатите от вещото лице
съществени грешки при проверка на установените данни за извършените продажби,
отчетените такива и размерите на дължимия ДДС, конкретно посочените фактически
грешки, необосноваността на изводите за дублиране на облагането и т. н. За основателни
са намерени възраженията в жалбата на приходната администрация, че съдът
механично е пренесъл от таблица 3 на допълнителното заключение на СИЕ в
диспозитива на решението общият размер на задълженията, които РЛ остава да
дължи – 19 350,45 лв., която не съответствала на сбора от определените от съда
задължения по ЗДДС по периоди, който е 28752,39 лв. Не ставало ясно и как съдът
е изчислил размера на дължимите лихви, като в съдебния акт за всяко задължение
по ЗДДС по данъчни периоди липсват посочени конкретни размери на
съответстващите им лихви. Не били изложени и подробни мотиви относно събраните
доказателства и приетите за установени правнозначими факти относими към
определянето на задълженията за ДДС. Съдът не бил обсъдил констатациите в РА и
РД основани на анализа на данните от обезпечената информация произхождаща от
ревизираното лице при съпоставка с отразеното в СД и дневниците по продажби,
като определените задължения за ДДС се основават на разликата между данъчните
основи на всички продажби без отчетените в отчетните регистри по ЗДДС, както и
че са установени две групи данъчни основи /едната - за извършени продажби без
касов бон и т.н. и другата основана и на обясненията на ревизираното лице
относно безплатна храна на персонала, във връзка с които е прието, че са налице
възмездни доставки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В тази връзка не били
изложени мотиви, защо не се възприемат доводите на органите по приходите в РА,
вкл. и тези на /стр.10/ поради каква причина се явявали неоснователни
оплакванията за двойно облагане с ДДС. Съдът не бил обсъдил и възраженията на
ЕТ свързани с обезпечаването на доказателствата по чл. 40 от ДОПК и налице ли е
нарушение на нормата на чл. 111 от ДОПК.
Настоящото административното производство по издаване на РА № Р-04000417003347-091-001/28.12.2017 г.
на орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000417003347-020-001/01.06.2017г.,
издадена от Б.И.Б.– ***, оправомощен за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Посочената ЗВР е редовно връчена на ревизираното лице на 05.06.2017 г. и
определя тримесечен срок за приключване на ревизията, считано от тази дата. На
основание чл. 113, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 2 от ДОПК със ЗИЗВР №
Р-04000417003347-020-002/24.07.2017 г. на Б.И.Б.– *** е удължен срокът за
извършване на ревизията до 05.09.2017г. и е променен член на ревизиращия екип.
С последваща ЗИЗВР № Р-04000417003347-020-003/04.09.2017 г. на същия орган по
приходите отново е удължен срокът за извършване на ревизията до 03.11.2017 г.
В хода на ревизията е установено и не се спори, че за ревизирания период
от 2014 г. до 2016 г. жалбоподателят е местно лице съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в България и същият е данъчно задължен за
придобити доходи от източници в България и от чужбина. В качеството си на ЕТ „Даница
Д.С.” е извършвал стопанска дейност - ресторантьорство - в обект Механа
„Извора“ с. Арбанаси, общ. В. Търново, ул. „Константин Русевич" №2;
отдаване под наем на търговски обект - кафе „Империал“ на „Андива" ООД;
хазартна дейност от игрални автомати в гр. Силистра. Назначените по трудови
договори работници варират от около 20 през зимните месеци, до около 30 през
летните месеци на годината (в РД неправилно е посочено - 66 лица по трудови
договори). През ревизирания период е регистриран по ЗДДС.
Преди образуването на настоящото
ревизионно производство на ЕТ „Даница - Д.С.“ са извършени няколко проверки във
връзка с отчитането на дейността на обект Механа „Извора“ в с. Арбанаси. При
първата проверка, обективирана в Протокол № АА0202145/12.10.2016 г., органите
по приходите са установили, че в обекта на ревизираното лице се използва
програмен продукт за отчитане на продажбите, по лиценз от „Елтур 95" ООД,
с монтирани две компютърни конфигурации и два нефискални принтера. ЕКАФП, който
не бил свързан с програмния продукт. По време на проверката приходните органи
направили консумация в механата, за която не бил издаден касов бон и при
проверка установили по-голяма касова наличност от стойността на отчетения
оборот по ЕКАФП.
За установеното нарушение е съставен АУАН № F277239/14.10.2016 г.
Протоколът от оперативната проверка и актът за нарушение са приобщени в
ревизионното производство с Протокол № Р-04000417003347-ППД-003/06.06.2017 г.
Органите по приходите са констатирали, че установеното нарушение е индикация за
укриване на приходи чрез неотчитане на всички извършени продажби от обекта.
На 10.11.2016 г. е последвала втора оперативна проверка от органите по
приходите в обекта на жалбоподателя в с. Арбанаси, с участието на специалисти
от отдел „Информационни системи" при ТД на НАП – Велико Търново,
документирана в Протокол сер. АА № 0233675/10.11.2016 г. При проверката е
установено, че отчетеният оборот съвпада с касовата наличност. На проверяващите
органи е представен паспорт на ЕКАФП и договор за сервизна поддръжка с „Ека Сервиз"
ООД, валиден до 14.02.2017 г. Установено е, че за регистриране на продажбите в
обекта се използва програмен продукт /ПП/ „Bar and Restaurant“ (B.A.R.B.Q ),
както и че в обекта се намират два компютъра (единият от които сървър) за
регистриране на продажбите без използване на интернет.
На основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК са извършени действия за обезпечаване
на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители. На
основание чл. 40, ал. 3 от ДОПК, базата данни от програмния продукт „Bar and
Restaurant“, отчитащ продажбите в обекта (отразено във файлове Danni.JPG и
DanniServer.JPG) са копирани в директория на диска на сървъра. Формирани са
контролни суми MD5 и SHA256 (файл md5sha256.txt) за файловете подлежащи на
копиране, което е извършено посредством инсталирана програма на устройство с
преносима (флаш) памет. Файловете
с данни и файла с контролните суми са копирани на устройство с преносима памет.
Копираните бази данни са записани на три броя финализирани оптични
носители (SD-R), като на представител на проверяваното лице е предаден диск с
идентична информация, като тази, представена на ревизиращия екип. Действията са
документирани в Протокол сер. АА № 0006813/10.11.2016 г., с Приложение № 1 -
неразделна част от него, приобщен към настоящата ревизия с Протокол №
Р-04000417003347-ППД-003/06.06.2017 г. Изготвените в хода на проверката
Протокол сер.АА № 0233675/10.11.2016 г. и Протокол сер. АА №
0006813/10.11.2016 г. са приобщени в ревизионното производство с Протокол №
Р-04000417003347-ППД-002/06.06.2017 г.
С Резолюция за извършване на проверка /РИП/ №
П-0400041699564-ОРП-ООШ4.11.2016 г., във връзка с обезпечената по реда на чл.
40 от ДОПК информация, е била възложена проверка за анализ на данни в
електронен формат, приключила с Протокол № П-04000417003347-073-001/30.05.2017г.,
който е приобщен в ревизионното производство с Протокол №
Р-04000417003347-ППД-001/06.06.2017 г., ведно с всички събрани при проверката
доказателства.
Извършено е разчитане на базата данни от обезпечената информация чрез ПП
Arbutus, като извършващият проверката орган по приходите е установил, че в нея
са налични записи, както за периода, в който обектът е стопанисван от ЕТ
„Даница-Д.С.", така и за предишни периоди. Установени са 4 записа от 2001
г., 119 записа от 2002 г. и 52997 записа за периода от 01.01.2013 г. до
10.11.2016 г. За целите на проверката са взети предвид данните за
периода от 01.12.2014 г. до 10.11.2016 г., регистрирани в таблици BONHEAD и
OTCHCONT на програмния продукт.
На задълженото лице е връчено ИПДПОЗЛ изх. №
П-04000416199564-040-001/15.11.2016 г., с което е изискано да представи справка
за извършените продажби по месеци в обекта в табличен вид, месечни справки по
образец, за отчетения оборот по ЕКАФП в обект Механа „Извора“ с определено
съдържание и т.н.
В отговор на искането от задълженото лице са представени изисканите
справки, заведени в ТД на НАП В. Търново с вх.№ 37252/29.11.2016 г.
В хода на проверката е установено, че използваният от ревизираното лице
програмен продукт за отчитане на продажбите в Механа „Извора“ е внедрен от
предишния наемател на обекта, с Протокол № П-04000416199564-П73-001/24.01.2017
г. за целите на проверката на ЕТ „Даница-Д.С.", от друго данъчно
производство (проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Поликомерс
СГ" ЕООД) са приобщени ИПДПОТЛ № П-04000416133304-041-001/27.09.2016 г. до
„Елтур 95“ ООД и отговор на искането, заведен с вх. №31551/04.10.2016г. относно описание на таблиците и релативните връзки
между тях, касаещи извършени продажби чрез въпросния програмен продукт.
От селектирана база данни на обезпечената информация от приходните
органи е установено, че отчетените в програма B.A.R.B.Q продажби /обороти/ са
диференцирани (посредством различни маркери в полето NPL 1) в следните отделни
групи, в зависимост от отразения вид на плащането към съответната продажба: „в
брой лева" - маркер „1"; „по сметка" - маркер „2"; „кредит
гост" - маркер „3"; „кредит мероприятие" - маркер „4";
„кредитна карта" -маркер „6"; „VP" - маркер „7"; „безплатно"
- маркер „9" и „блок маса" - маркер „10". В полето FISKAL
Boolean всички записи са маркирани с F, което означавало, че продажбите не са
приключени с издадени фискални бонове от свързано фискално устройство. Направен
е извод, че последното обстоятелство кореспондира с констатацията, направена
при извършените преди това оперативни проверки, че регистрираният в обекта
ЕКАФП не е свързан с намиращите се в обекта компютри, използвани за работа с
ресторантьорската програма.
Въз основа на събраната информация, съдържаща се в базата данни на
програмния продукт, отчитащ продажбите, е направен извод, че продуктът
представя реално извършените продажби в ресторанта. Направена е съпоставка
между общата сума на установените продажби по база данни от продукта за управление
на продажбите в обекта с
обезпечена информация, с данните за общата сума на продажбите, декларирани в
представената от ЕТ „Даница-Д.С.“ справка по т. 1 от ИПДПОЗЛ, в резултат на
което са установени разлики по продажни цени с ДДС в размер на 625 254,50 лв.
за данъчни периоди от м.12.2014г. до м.10.2016г. Направен извод за наличие на
неотчетени приходи от продажби.
С писмо вх. № 3804/06.02.2017 г., по описа на ТД на НАП - В. Търново,
във връзка с връчено в хода на извършваната проверка ИПДПОЗЛ П-04000416199564-040-002/24.01.2017
г., жалбоподателят е дал обяснения относно разминаванията между отчетените
продажби с ресторантьорската програма и тези, отчетени в счетоводството. От
жалбоподателя с писмо вх. № 5493/21.02.2017 г. по описа на ТД на НАП В. Търново
са представени писмени обяснения от „Елтур 95“ ООД (доставчик на ПП „BarBQ“) и
„БИЗЗАРТ" ЕООД (с което дружество ЕТ Даница-Д.С.“ има сключен договор за
поддръжка и сервиз на компютърни конфигурации и периферни устройства).
В хода на проверката с Акт за възлагане на експертиза №
П-04000416199564-01-001 /15.03.2017 г. е възложено изготвянето на
компютърно-техническа експертиза, приета с Протокол №
П-04000416199564-145-001/12.05.2017 г., според която в обезпечената база данни
не са констатирани липсващи данни и информационни низове, както и информация,
която да е изтрита. Относно записите с дати от 2001 г. и 2002 г. е установено,
че са придобили грешна дата и че в действителност се отнасят за периода от
07.04.2015 г. до 06.06.2015 г. В експертизата подробно са описани всички
записи, придобили грешни дати, като са посочени номерата на съответните отчети,
верните дати, сумите по отчетите и начинът на плащане.
На ревизираното лице е връчено ИПДПОДЛ изх. №
Р-04000417003347-040-001/06.06.2017 г., с което, освен търговската и счетоводна
документация, са изискани справки за извършените продажби за ревизираните
периоди, включваща данни за артикул, количество, единична продажна цена и
стойност; документи за извършените продажби на основание изготвената справка, и
копие на актуално за ревизираните периоди „меню" за клиентите в обекта.
От ревизирания субект с писмо вх. № 16997/20.06.2017 г. и вх. № 17522/23.06.2017 г. са дадени писмени
обяснения и са представени по опис изисканите документи и справки.
С ИПДПОТЛ изх. № Р-04000417003347-041-001/21.08.2017 г. е изискано от
дружеството „Ека Сервиз" ООД, извършващо сервиз и поддръжката на касовия
апарат в обект Механа „Извора" с. Арбанаси, да представи контролната лента
на ЕКАФП на технически носител /КЛЕН/ за целия ревизиран период.
В отговор по електронен път са изпратени три файла, съответно: на КЛЕН
№1 за период от 01.12.2014 г. до 09.01.2016 г., на КЛЕН №1 за период от
30.01.2016 г. до 09.10.2016 г., и на КЛЕН № 2 за период от 10.10.2016 г. до
31.10.2016 г., като е пояснено, че на 10.10.2016 г. КЛЕН № 1 бил сменен поради
показан дефект, и че от същия не са могли да бъдат разчетени данни за периода
от 9 до 30 януари 2016 г. и от 28 февруари до 9 март 2016 г.
В отговор на връчено ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000417003347-040-002/25.08.2017
г., от ревизираното лице са представени счетоводни документи, опис на фактури,
издадени от ЕТ „Даница-Д.С.“, доказателства за извършени плащания, като са
представени и допълнителни писмени обяснения от 15.09.2017г.
Въз основа на извършения анализ на данните, отразени в събраните в хода
извършените проверки и в настоящата ревизия документи и писмени обяснения и
след анализ на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, приходният орган е
намерил, че са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1,
т. 2, от ДОПК, а именно - данни за укрити приходи или доходи. Прието е, че
установените в хода на ревизията разлики между отчетените с ресторантьорската
програма и декларираните чрез ЕКАФП и справки-декларации за ДДС продажби,
безспорно представляват данни за укрити приходи. Според приходните органи,
съпоставката на данните от електронния носител потвърждава и доказва хипотезата
за укрити приходи, като наличната информация позволява точно пресмятане на
обема на отчетените и неотчетени търговски сделки и безспорно определяне
размера на укритите приходи по дни и отчетни периоди. Органите по приходите са
приели, че жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец, е извършил
продажби без да бъдат отчетени приходи от такива продажби и без да бъде
начислен дължимият ДДС. Посочено е още, че при извършена оперативна проверка за
последния ревизиран период е констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и
чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ - неиздадена касова бележка
от ЕКАФП, за което на лицето е съставен АУАН.
За констатациите на приходната администрация относно наличието на
основания за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към
облагане по аналог, ревизираният е информиран с уведомление по чл. 124, ал. 1
от ДОПК изх. № Р-04000417003347-113-001/09.10.2017 г., с което ревизираното
лице е уведомено, че основата за облагане с данък по ЗДДС за периода от
01.12.2014 г. до 31.10.2016 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Последвното е получено по електронен път на 09.10.2017 г., ведно с
уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04000417003347-139-001/09.10.2017 г., а с ИПДПОЗЛ изх.№ №
Р-04000417003347-040-003/09.10.2017г. са изискани попълнени декларации по чл.
124, ал. 3 от ДОПК за ревизирания период относно имуществото, вида и размера на
направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни
органи на юридически лица.
В указания срок задълженото лице не е представило попълнени исканите
декларации. Впоследствие от
ревизираното лице са представени писмени обяснения с вх. № 30836/06.11.2017 г., в които възразява по
отношение на направените от органите по приходите констатации за укрити
приходи.
Ревизиращите органи са извършили
допълнителен анализ на всички доказателства във връзка с изразените от
ревизираното лице съображения в писмените обяснения, при което са намерили за
основателни част от направените възражения. След допълнителен анализ на информацията в ресторантьорската програма на
механа „Извора“, ревизиращият екип е определил основата за облагане с ДДС на
недекларираните (укритите) приходи от продажби, като е взел предвид записите с
номенклатури „В брой лева", „Кредитна карта“ и „По сметка“. От тяхната
обща стойност, която представлява продажна цена с включен ДДС, е приспадната
стойността на данъка (20%), в резултат на което е установен размера на
данъчната основа на продажбите (по месеци), отразени в ПП ,В.A.R.B.Q.“
Така установените месечни данъчни основи са сравнени с данъчните основи,
декларирани в съответните справки-декларации за ДДС. Установените положителни
разлики са приети за данъчни основи на укритите приходи. Върху тях е приложена
ставката на данъка за облагане от 20% и в резултат е определен допълнително
дължим ДДС за всички ревизирани периоди, с изключение на данъчен период м.
02.2015 г. Общата сума на допълнително начисленият ДДС за ревизираните данъчни
периоди е в размер на 89 361,09 лв. и са начислени лихви в размер на 16 783,44
лв.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № №
Р-04000417003347-092-001/28.11.2017 г., връчен по електронен път на 30.11.2017
г. на ревизираното лице. Срещу РД е подадено писмено възражение с вх. №
34929/13.12.2017 г. в срока по чл. 117, ал. 5, изр. второ от ДОПК.
Приемайки направеното от ревизираното лице възражение за неоснователно, на
основание констатациите в РД и приложените към него доказателства, органът по
приходите, възложил ревизията и ръководителят на ревизията са издали оспорения
в настоящото производство РА № Р-04000417003347-091-001/28.12.2017 г., връчен
на жалбоподателя на 30.12.2017 г.
Предвид установените данни за
недокументирани по съответния ред и неотчетени приходи от извършени облагаеми
доставки с РА за ревизираните периоди, органът по приходите е приел, че ревизираното
лице дължи допълнително ДДС върху данъчни основи общо равни на установените от
ревизията неотчетени приходи за периода от м.12,2014г. до м.10,2016 г.,
произтичащи от извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и от
извършени доставки към индивидуални клиенти на заведението, за които не е
издаден фискален бон от ЕКАФП. В резултат на това, с РА за всички ревизирани
периоди, с изключение на м. 02.2015 г., е доначислен ДДС за извършените
продажби общо в размер на 89 361,09 лв. и са начислени лихви върху него в
размер на 16 783,44 лв.
Недоволен от РА, жалбоподателят го е оспорил по административен ред с
жалба до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, който с Решение № 66/20.03.2018 г. го е
потвърдил като законосъобразен. Решаващият орган е намерил за правилно приложен
особения ред за облагане на лицето по чл. 122 от ДОПК, тъй като е констатирано
и доказано от ревизията данни за укрити приходи. Директорът на „ОДОП“ е намерил
за законосъобразен РА относно допълнително начисления ДДС в резултат на неотчетени
продажби от жалбоподателя.
Потвърдителното решение е съобщено на ревизираното лице по електронен
път на 21.03.2018 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган
на 03.04.2018г. видно от дадения входящ номер.
В хода на първото съдебното производство пред
административния съд са приети като доказателство материалите, съдържащи се в ревизионната
преписка, постъпили с писмо с вх. № 743/10.04.2018 година по описа на Дирекция
„ОДОП“- В. Търново и представените от ответника на хартиен носител заповеди на
директора на ТД на НАП, с които се определят органите по приходите, които са
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизиии и такива, които могат
да изпълняват функциите на ръководител на ревизия; длъжностна характеристика на
длъжността „Ръководно ниво 6Б“ и „инспектор по приходите, старши инспектор по
приходите, главен инспектор по приходите, изпълняващ функциите на ръководител
екип „Ревизии“, писмо по имейл адрес от жалбоподателя до инспектор по приходите
при ТД на НАП Велико Търново, удостоверение за извършено връчване по ел. път в
ИС „Контрол“, както и два броя CD с надпис ЕТ „Даница – Д. С.“, ЕИК *********,
при което се изготви опис на електронните данни, съгласно представен опис.
Като
веществени доказателства при първото разглеждане на делото са приети
представените от ответника два броя компактдискове със записани на тях ЗВР, РА
и РД, представени с молба с вх. № 3418/13.06.2018г., компактдиск - 1 брой, с
обезпечена информация с Протокол сер. АА№0006813/10.11.2016 г., със съответната
разпечатка на съдържащи се в него файлове, както и Заповед № 564/12.07.2016
година на директор ТД на НАП - Велико Търново.
При първото разглеждане
на делото, по искане от процесуалния представител на жалбоподателя е назначена и
изслушана съдебно-икономическа експертиза за изясняване на въпроса относно наличието и размера на
недекларираните от ЕТ „Даница – Д.С.“ приходи от продажби. Вещото лице е
направило съпоставка за всеки от данъчните период относно отчетените приходи от
продажба по номенклатури „Кредитна карта“ и „По сметка“ от компютърната
програма с данните от счетоводството на жалбоподателя.
Според основното
заключение е налице двойно облагане от страна на органите по приходите по
отношение на част от приходите от продажби: по номенклатура „кредитна карта“ за
м.12.2014г. със 48,50 лева; за м.01.2015г. със 1 443,37 лв., за
м.02.2015г. със 345,55 лв., за м.03.2015г. със 1 041,66 лв., за
м.04.2015г. със 1 769,60 лв. по номенклатура „кредитна карта“ и със
19 620,70 лв. по номенклатура „По сметка“; за м.05.2015г. по номенклатура
„кредитна карта“ е налице дублиране при облагането на стойност 6 054,90 лева, а
за номенклатура „по сметка" на стойност 19 293,10 лева; за м.06.2015г. по
номенклатура „кредитна карта“ със 2 700,10 лв. и по номенклатура „по
сметка" със 15 871,60 лв.; за м.07.2015г. по номенклатура „кредитна
карта“ със 6842,90 лв. и по номенклатура „по сметка" със 17 659,36 лв.;
за м.08.2015г. по номенклатура „кредитна карта“ със 7 188,07лв. и по
номенклатура „по сметка" със 17 063,44 лв.; за м.09.2015г. е налице
дублиране при облагането на стойност по номенклатура „кредитна карта“ със
2 815,59лв. и по номенклатура „по сметка" със 18 357,46 лв.; за
м.10.2015г. по номенклатура „кредитна карта“ със 2 278,55лв. и по
номенклатура „по сметка" със 17 516,31лв.; за м.11.2015г. по
номенклатура „кредитна карта“ със 2 574,30 лв. и по номенклатура „по
сметка" със 3 628,90 лв.; за м.12.2015г., м.01 и м.02. 2016г. по номенклатура „кредитна карта“ със
стойността съответно със 1 722,55 лв., със 182,80 лв. и със 610,65 лв.; за
м.03.2016г. по номенклатура „кредитна карта“ със 1 502,65 лв. и по номенклатура
„по сметка" със 420,00 лв.; за м.04.2016г. по номенклатура „кредитна
карта“ със 2 786,54 лв. и по номенклатура „по сметка" със
26 436,26 лв.; за м.05.2016г. по номенклатура „кредитна карта“ със
5 131,10 лв. и по номенклатура „по сметка" със 16 508,85 лв.; за
м.06.2016г. по номенклатура „кредитна карта“ със 4 560,95 лв. и по
номенклатура „по сметка" със 11 940,98 лв.; за м.07.2016г. по
номенклатура „кредитна карта“ със 8 022,05 лв. и по номенклатура „по
сметка" със 8 890,70 лв.; за м.08.2016г. по номенклатура „кредитна
карта“ със 7 715,85 лв. и по номенклатура „по сметка" със
22 355,26 лв.; за м.09.2016г. по номенклатура „кредитна карта“ със
6 561,75 лв. и по номенклатура „по сметка" със 19 297,70 лв. и
за м.10.2016г. по номенклатура „кредитна карта“ със 1 695,15 лв. и по
номенклатура „по сметка" със 7 245,10 лв.
В допълнителната СИЕ, при анализ на данните от
ресторантьорската програма по номенклатури, „Кредитна карта“ и „По сметка“ с
издадените от жалбоподателя фактури, осчетоводени по счетоводна сметка 411 –
„Клиенти“ и платени по сметка 503 – „Разплащателни сметки в лева“, вещото лице
е установило, че стойностите, отбелязани в ресторантьорската програмата са крайни за плащане (с включен ДДС), тъй
като фактури с такива окончателни стойности за плащане са платени от клиенти на
жалбоподателя.
Във връзка с
констатираното в основното заключение
дублиране при облагането, в таблица 3 от допълнителното заключение вещото лице
е установило, че дължимият от ревизираното лице косвен данък е общо в размер на
19 350,45 лв. (за м.12.2014г. в
размер на 680,17 лв.; за м.06.2015г. в размер на 763,69 лв.; за
м.07.2015г. – 1355,46 лв.;за м.09.2015г. – 744,84 лв.; за м.11.2015г. – 647,86
лв.; за м.12.2015г. -1981,36 лв.; за м.01.2016г. – 1055,09 лв.; за м.02.2016г.
– 141,35 лв.;м.03.2016г.- 3077,25 лв.; за м.04.2016г. – 302,37 лв.; за
м.05.2016г. -4029,12 лв.; за м.06.2016г. – 3212,88 лв.; за м.07.2016г.-1966,99
лв.; за м.08.2016г. – 2341,88 лв.; за м.09.2016г. – 5016,53 лв.; за м.10.2016г.
– 1435,55 лв.) и лихви 4 407,11 лв., изчислени до 24.11.2017г.
Назначена и изслушана е и
съдебно-компютърно техническа експертиза, която да отговори на поставените
въпроси в писмена молба от 15.11.2018г., като по делото е прието експертното
заключение.
Като писмени доказателства по настоящото,
второ разглеждане на делото, са приети материалите съдържащи се в адм. дело №
250/2018г. по описа на съда и Заверени
копия на Заповед за назначаване, преназначаване и длъжностна характеристика на Г.И.М.
– 6 листа; Заверени копия на Заповед за назначаване, преназначаване и длъжностна
характеристика на А.А.П. – 7 листа; Заверени копия на Заповед за назначаване,
преназначаване и длъжностна характеристика на М.П.Т. – 4 листа;
Организационно-управленска структура на ТД на НАП Велико Търново към м.
Изслушани са свидетелските показания
на М.П.Т., А.А.П. и Г.И.М.. Св. Т. изнася пред съда, че данните ги смъкнал
лично, както и контролното число върху диска. Вкарал данните в програмата
„Арбутус“, а анализът бил направен от служителите от „Ревизии“. По принцип
винаги с командировка били изпращани служителите на НАП. Св. П. потвърждава, че
при обезпечаване доказателствата с копиране на информацията върху носител,
действията по обезпечаване – действията по изтегляния на данните и копиране на
информацията били извършени от М.Т.. Действията на другите членове по протокола
били подробно описани в него и не са свързани с работа на компютър. Имало три
диска, от които един е за проверяваното лице. Св. М. също си помня проверката в
кафене Извора на село Арбанаси. Тогава копирали информация за обезпечаване на
информация от програмния продукт на фирмата. Копирането извършил Т.. Той
участвал в обезпечаване на доказателствата. Действията били описани в протокола
и приложенията към него, вкл. стъпките, които са предприети при описването на
информацията. Били командировани, като имало резолюция за извършване на проверка, в която е посочен обектът, който
трябва да посетят и да се извършат действията.
На основание чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с §2 от ДОПК на жалбоподателя с разпореждането за насрочване на настоящото дело
бе указано, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на
РА при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса фактическите констатации в него
се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства, поради което в
посочения случай, в тежест на жалбоподателя е обори констатациите на оспорвания
РА.
На ответника с разпореждането за насрочване на настоящото дело е
указано, че доколкото ревизионното производството е проведено по особения ред
на чл. 122 и сл. ДОПК, следва да докаже наличието на презумпционните
предпоставки по чл. 122, ал. 1, т.
2 от ДОПК, в т.ч. че са налице данни за
укрити приходи или доходи.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от
ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът
констатира, че обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
РА е валиден, като издаден от компетентен орган - органът, възложил ревизията и
ръководителят на ревизията съгласно приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, при спазване на формата, предвидена в чл. 120, ал. 1 от ДОПК.
Ревизията в възложена от
компетентен орган съгласно точка 3 от Заповед № 6/03.01.2017г. на директора на
ТД на НАП – В. Търново /л.352 от делото/, от орган по приходите и в кръга на
неговите правомощия съгласно представените Заповед за назначаване №185/18.05.2009г.
изпълнителния директора на НАП и длъжностна характеристика за длъжността
„Началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП (л.55-59 от делото). Определеният за
ръководител на ревизията орган по приходите също притежава необходимата
компетентност и правомощия съгласно Заповед № 438/11.05.2017г. и Заповед №
1109/18.10.2017г. на директора на ТД на НАП – В. Търново /л.48-49 от делото/,
както и Заповед за назначаване №90.4/07.07.2011г. на изпълнителния директора на
НАП и длъжностна характеристика за длъжността „инспектор по приходите, старши
инспектор по приходите, главен инспектор по приходите, изпълняващ функциите на
ръководител екип „Ревизии“ (л.60-64 от делото).
Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2
от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА съдържа
всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен
документ с квалифицирани електронни подписи. Ревизионен доклад №
Р-04000416009407-092-001/16.06.2017 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от
същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата
чл. 117, ал. 4 от ДОПК.
В съдържанието на заповедите за възлагане на ревизията, заповедите за
изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са
издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУО/, в
приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент (ЕС) № 910/2014/,
електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния
подпис използва, за да се подписва. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУО само
квалифицираният електронен подпис всякога има обвързващото всички значение на
саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУО, вр. с чл. 3, т. 12 от
Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни
подписи. От своя страна разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и
чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУО в различните им приложими при провеждането и
приключването на процесната ревизия редакции, създават задължения за доставчика
на удостоверителни услуги, по искане на титуляра да издава удостоверение за
квалифициран електронен подпис, както и да води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения.
В случая по отношение на електронния подпис на Б.И.Б.(орган, възложил
ревизията) във ЗВР, ЗИЗВР и РА от служебно извършената справка в публичния
регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги
„Борика банксервиз“ АД с уеб сайт http://www.b-trust.org/ (регистърът на
доставчиците на удостоверителни услуги, издаващи удостоверения за квалифициран
електронен подпис е публичен и е наличен на интернет-страницата на Комисията за
регулиране на съобщенията), лицето е имало валиден квалифициран електронен
подпис за ревизирания период. По отношение на електронния подпис на Н.К.К.
(ръководител на ревизията) в ревизионния доклад и ревизионния акт и на Ж.К.К.
(орган по приходите, част от ревизиращия екип) също имат валиден квалифициран
електронен подпис. Тази информация се потвърждава и от назначената при първото
разглеждане на делото съдебно-компютърна техническа експертиза, според която
ЗВР, двете ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис, от
посочените в тях лица, като едновременно с последните са притежавали
удостоверения за КЕП към датите на
издаването им.
Предвид цитираната по-горе нормативна уредба и въз основа на
заключението на вещото лице, което настоящият състав намира за безпристрастно и
компетентно дадено, цитираните документи са валидни такива и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. Следва
да се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен
подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на
хартиен носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма за
създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че обжалваният
РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като при издаването му са
нарушени принципите на обективност, добросъвестност и служебно начало
прогласени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. При издаване на обжалвания РА
приходната администрация стриктно се е придържала към основните начала на
данъчно-осигурителния процес и не са допуснати твърдените от жалбоподателя
нарушения на тези основни начала, които като краен резултат да правят
обжалвания ревизионен акт незаконосъобразен. В настоящия случай, жалбоподателят
е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е
предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се
е възползвал, видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи. От
преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им
изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите
органи по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да
са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и
не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на
ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен,тъй като
не е обективен. Няма основание да се приеме и че някое от действията на
приходната администрация, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти,
не в съответствие с реда и средствата предвидени за изясняване на
правнорелевантните факти по ДОПК.
На следващо място, относимостта и значението на събраните доказателства
за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора и дори и да се приеме,
че са допуснати пропуски в ревизионното производство при събирането и
обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице
да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган
и пред съда не е преклудирана на този етап. Обстоятелството, че оспорващият не
е доволен от събраните от приходния орган доказателства, процесуалното
поведение на ответника, не опорочава крайния акт на ревизията до степен, водеща
отмяната му. По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по
същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от
фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи
ли се определеният с РА данък и ако да, дали в посочения размер.
Предвид това, съдът намира, че при извършване на ревизията, както и при
постановяването на свързаните с това актове, приходната администрация е
действала в съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни
принципи в данъчно-осигурителното производство. От събраните по делото
доказателства не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения
при извършването на ревизията.
Не
се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Не е налице и твърдяното нарушение на процедурата по извършване на
проверка от органите по приходите, тъй като според разписаното в чл. 110, ал. 4
от ДОПК, не е предвидено изрично писмено
възлагане, която норма е специална по отношение на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП.
Извършените от приходната администрация
действия по обезпечаване на доказателствата на основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК
чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането й, са редовни, а събраните доказателства са годни да
удостоверят обективираните в тях данни. В конкретния случай, приложение намира
законово разписана възможност за събиране на доказателства в хода на
административното производство по чл. 54, ал. 3 от ДОПК, съгласно която органът
по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от
технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта,
като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат
в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези
лица упражняват дейността си.
Данните са свалени от информационните файлове на програмния продукт за
отчитане на продажби в стопанисвания от едноличния търговец обект в с. Арбанаси,
от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма.
Протоколът от проверките са съставени в присъствието на служител на
проверяваното лице, което е присъствало през цялото време на съответно
извършваната проверка и го е подписал без заявени резерви и възражения.
Протоколите за извършена проверка на органите по приходите в проверявания
търговски обект са официални документи, съставени по установения ред и форма от
органите по приходите в кръга на правомощията им, измежду които е бил и
служител от отдел "Информационни системи“ в ТД на НАП – Велико Търново.
Протоколи съставляват пълно доказателство за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50,
ал. 1 от ДОПК. Събраните при проверката доказателства и протоколите,
обективиращи извършените от органите по приходите действия, са надлежно
приобщени към настоящото ревизионно производство.
Съдът намира за неоснователно наведеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за изключване от доказателствения материал събраните при
проверката данни поради тяхното манипулиране. Видно от Приложение 1 към
Протокол сер.АА №0006813/10.11.2016г., от страна на органите по приходите са
взети необходимите технически мерки за запазване на автентичността на
копираната информация, чрез генерираните контролни числа MD5 и SHA256 за всеки
от тях. Няма основания да се счита че събраната информация в хода на проверката
е променена от приходния орган, който въпрос впрочем е бил предмет на проверка
по назначената съдебно – компютърно техническа експертиза. Според експертното
заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
контролните числа, вписани в протокола за обезпечаване на доказателства
съответстват с обезпечената информация, а снетата при проверката на 10.11.2016
г. от приходните органи информация от твърдия диск на компютъра в механа
„Извора“ в с. Арбанаси е идентична с тази, съхранявана в компютъра в момента на
свалянето й от органите на НАП, без да е извършвана някаква обработка. Вещото
лице е констатирало също, че при обработка на обезпечената информация от
органите по приходите, съдържаща се на техническите носители, чрез анализиращия
програмен продукт „Арбутус Аналайзер“, данните не са променили параметрите си
(т. 4 - 8 от заключението), т.е. след първоначалното записване информацията на
оптичния носител и след осъществения анализ чрез специализирания софтуер, иззетите при проверката данни не са
се променили, информацията не е манипулирана и е в първоначалния си вид. Заключението на СТЕ е прието без оспорване от
страните и се подкрепя от останалите доказателства по делото. Така обект на
проверка на експертите е била информацията, послужила като основание за
изводите на ревизиращите органи.
Не е спорно по делото, че на жалбоподателя е била извършена проверка за
анализ на данните в електронен формат от ползвания от жалбоподателя ПП
„Барбекю“, обезпечени по реда на чл. 40 от ДОПК, за която е съставен Протокол №
П-04000417003347-073-001/30.05.2017г. При проверката са установени разлики
между данните за общата сума от записите за продажби, отразени в базата данни с
обезпечена информация и данните за общата сума на продажбите, декларирани в
представената от жалбоподателя справка по т. 1 от ИПДПОЗЛ изх. №
П-04000416199564-040-001/15.11.2016г. Информацията от ПП „Барбекю“ за продадени
стоки по доставки и продажни цени, получени плащания и т.н., не кореспондират
със сумите от касовия оборот, отразени от ревизирания субект в дневниците му за
продажби и СД по ЗДДС.
Видно от данните по делото Протокол №
П-04000417003347-073-001/30.05.2017г. е приобщен в ревизионното производство с
Протокол №Р-04000417003347-ППД-001/06.06.2017г. Екземпляр от техническия
носител CD-Rс обезпечените от органите по приходите с протокол №
0006813/10.11.2016г. архивни данни от ПП „Барбекю“ на жалбоподателя се съхранява
в ТД на НАП В. Търново. Обезпечаването на доказателствата е станало в
присъствието на служител на ЕТ „Даница - Д.С., като лицето е получило копие от
оптичния носител и е подписало протокола без забележки. Няма спор, че
действията на органите по приходите по обезпечаването не са обжалвани по реда
на чл. 41 от ДОПК от страна на жалбоподателя.
Неоснователни предвид всичко гореизложено са
възраженията на жалбоподателя свързани с обезпечаването на доказателствата по
чл. 40 от ДОПК и твърденията за нарушения на нормата на чл. 111 от ДОПК.
Действията по обезпечаване на доказателства са действия по съхраняването им с
цел същите да бъдат използвани в процеса за установяване на задълженията на
лицата за данъци и осигурителни вноски, за доказване на факти и обстоятелства
от значение за облагането. Органите, компетентни за извършване на действия по
обезпечаване на доказателствата са органите по приходите при съответната
териториална дирекция на НАП. При изпълнение на служебните си задължения
органите по приходите имат право да обезпечават доказателства по реда на ДОПК.
Това право е изрично посочено сред правомощията на органите по приходите в чл.
12, ал. 1, т. 10 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 111 от ДОПК изисква нарочно
оправомощаване на органите по приходите за извършване на действията по чл. 40
от ДОПК. От представената в хода на настоящото съдебно производство Заповед №
564/12.07.2016г. на директора на ТД на НАП Велико Търново е видно, че са налице
доказателства за оправомощаване по смисъла на чл. 111 от ДОПК на органите по
приходите за извършване на дейностите по чл. 40 от ДОПК. Като писмени
доказателства по делото са приети и длъжностните характеристики на А. А.П., Г.И.М.
и М.П.Т.. Въпросните служители на ТД на НАП Велико Търново бяха разпитани като
свидетели в настоящото производство и потвърдиха, че за извършване на
действията по обезпечаването са били командировани, като действията по копиране
от компютрите на проверявания субект физически са извършени от единия от тях М.Т.,
заемащ длъжността главен експерт в отдел „Информационни системи“ при ТД на НАП
В. Търново. Същият не е орган по приходите, но е привлечен за участие в
действията по обезпечаване, събиране и проверка на доказателствата и изготвяне
на веществени доказателства в качеството му на специалист – технически
помощник, притежаващ необходимите знания и умения в съответната област на
основание чл. 68, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от същия кодекс
дава тази възможност, когато не може да участва служител на НПА. В случая,
предвид цитираната норма, при обезпечаване на доказателствата е участвал
служителят на НАП М.Т., като този факт е надлежно отразен в Протоколи серия АА
№ 0233675/10.11.2016г. и Протокол сер. АА № 0006813/10.11.2016г. са приобщени в
ревизионното производство с Протокол № Р-04000417003347-ППД-002/06.06.2017г. В
Протокол серия АА № 0233675/10.11.2016г. изрично е записано, че извършената
проверка е съвместна със служител от „ИС“, във връзка с предприети действия по
обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически
носител.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ДОПК, при
извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме
действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или изземване с опис на
ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и
чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на
автентичността й. При извършената на
10.11.2016г. проверка, при която са обезпечени доказателствата, приобщени
по-късно към доказателствения материал в ревизионното производства, са
изготвени три идентични копия на оптичния носител и действията са документирани
подробно в протоколите за предприети действия по обезпечаване на доказателства.
По аргумент от чл. 71 от ДОПК, този информационен източник е веществено
доказателствено средство и закрепените в него данни се смятат за създадени от
ревизираното лице, тъй като са доказани презумпционните предпоставки на чл. 54,
ал. 3 от ДОПК данните да се съдържат в компютри, намиращи се в търговския обект
на ЕТ „Даница - Д.С.“.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че
обезпечените доказателства са негодни
поради събирането им преди срока на ревизията. Съставените от органите по
приходите Протокол серия АА № 0233675/10.11.2016г. и Протокол сер. АА №
0006813/10.11.2016г. са приобщени в ревизионното производство с Протокол №
Р-04000417003347-ППД-002/06.06.2017г., а съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК
протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или
служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
Съдът кредитира заключението на вещото лице при
първото разглеждане на делото, което е описало начина на извършване на анализа
на базата данни, съдържащи се в техническите носители на иззетата информация от
обекта на жалбоподателя и функционалните характеристики на ползваните програмни
продукти. Същото е дало заключение, че обезпечената информация е автентична и
цялостна. Не се установява и манипулиране на иззетата информация. Същата е в
състоянието, в което е била в момента на изземването й, тъй като, съгласно
заключението на експерта, съвпадат записаните контролни числа и индивидуални
данни на всеки от файловете, сочещи последно извършени корекции на посочената
дата.
Приходните органи законосъобразно са провели
ревизията по особения ред, предвиден в ДОПК, като стриктно са спазили
процедурата за това, връчвайки на ревизираното лице уведомление по чл. 124, ал.
1 от ДОПК, с което са го уведомили, че основите за облагане с данък по ЗДДС ще
бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Установените в хода на
ревизията разлики между отчетените с ресторантоьорската програма и
декларираните чрез ЕКАФП и респ. справки-декларации по ЗДДС, безспорно
представляват данни за укрити приходи. Освен това, при извършената оперативна
проверка в обекта на ревизирания търговец е констатирано нарушение на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ с
неиздаването на касова бележка от ЕКАФП.
Според
чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия
по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е
подкрепено със събраните доказателства. Посоченото основание по чл.122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, е обосновано в резултат на
анализа и съвкупната преценка на констатациите от проверката и събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Установеното от
органите по приходите, че декларираните продажби от ревизирания търговец за
периода м.12.2014 г. – м.10.2016 г. са в много по-малък размер от тези,
установени в хода на извършената проверка и направен анализ, е предпоставка за
наличие на данни за укрити приходи. Както е при проверката в търговския обект,
обективирана в съставения протокол, в архивните данни на съответните програмни
файлове на информационния продукт, съществуват данни за ежедневни продажби и за
издадените фискални бонове. Установено е от приходните органи, че във
въпросната програма съществуват са две компютърни конфигурации и два нефискални
принтера, а ЕКАФП не е свързан с програмния продукт съответно не са отчитани
всички продажби в обекта. Извършените при проверката действия са имали за цел
да установят всички продажби в търговския обект на ревизирания търговец - тези
които са били насочвани към фискалния принтер, и тези които не са били
насочвани към съответното фискално устройство, и съответно не са намерили
отражение в отчетите от фискалните устройства и справки – декларации по ЗДДС за
съответните ревизирани периоди. Безспорно в случая са налице данни и
доказателства за извършени, но неосчетоводени от ревизирания субект сделки във
връзка с установената като работеща ПП „Барбекю“ Предвид установеното
несъответствие между размера на приходите, отчетени с фискалните устройства на
обекта и декларирани от дружеството от една страна и тези от базата данни,
установени в инсталирания софтуер с ПП „Барбекю“ за отчитане на продажбите от
друга страна, правилно от страна на приходната администрация се приема за
установено наличието на данни за укрити приходи. Действително софтуерът не е
фискално устройство по смисъла на Наредба № Н-18 на МФ, но същият безспорно е
използван в дейността на търговеца във връзка с осъществяване продажбите в
обекта, проверен от органите по приходите. В този смисъл и базата данни на този
програмен продукт в същността си касае именно „транзакциите“ по повод извършени
продажби в обекта, за управлението на осъществяваната търговска дейност в
който, същият са използва.
Жалбоподателят разполага с процесуална
възможност в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да
опровергае установените фактически констатации, като ангажира съответните
доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав,
както и да докаже, чрез пълно насрещно доказване, че размерът на облагаемата му
данъчната основа е друг, а не установеният от ревизиращите органи, което не бе
сторено.
Съдът намира, че данни в
програмния продукт отразяват извършени доставки, които са облагаеми такива по
смисъла на ЗДДС и независимо, че не съставлява счетоводен документ, съдържа
подробна информация за осъществените продажби и продажни цени, получени
плащания и т.н., поради което от съдържанието им обосновано могат да се
направят изводи, че са осъществени облагаеми доставки, невключени в отчета за
приходите и разходите към подадените ГДД и месечните справки-декларации по
ЗДДС. Следователно са налице укрити приходи, върху които не е начислен ДДС. В
подкрепа на този извода, че програмният продукт отразява извършени от
едноличния търговец продажби в стопанисвания от него обект в с.Арбанаси е и
констатацията на вещо лице по назначената СИЕ, според което за част от записите
има издадени фактури, включени в СД по ЗДДС за съответния данъчен период.
Органите
по приходите са изготвили таблица, в която помесечно за периода 01.12.2014г. до
31.10.2016г. са описали стойността на продажбите по данни от ПП „Барбекю“,
използвана в механа „Извора“ в с. Арбанаси, и декларираното от търговеца в СД
по ЗДДС за конкретния данъчен период, като са взели предвид записите от
номенклатури „В брой в лева“, „Кредитна карта“ и „По сметка“. От тяхната обща
стойност, която представлява продажна цена с включен ДДС, е приспадната
стойността на ДДС и получената сума е сравнена с данъчната основа, върху която
се начислява ДДС в СД по ЗДДС за съответния период.
Установено е, че за
периода 01.12.2014 – 31.10.2016г. в компютърната програма са отчетени продажби
на обща стойност 446 476,13 лева, които не са отчетени от дружеството като
приходи от продажби. Сумата представлява разлика между общата стойност на
отчетените продажби според данните в ПП „Барбекю“ с номенклатури „В брой в
лева“, „Кредитна карта“ и „По сметка“ и общата стойност на продажбите отчетени
от ЕКАФП и включени в СД по ЗДДС от търговеца. В резултат на това е с РА е
установен ДДС за довнасяне общо в размер
89 361.09 лв. и лихви върху тази сума общо в размер на 16 783.44
лв.
При ревизията, установените продажби от ПП
„Барбекю“, след анализ с ПП „Арбитус“ са съпоставени с установените декларирани
продажби по справки-декларации само от обект механа „Извора“ с. Арбанаси. Видно
от изготвената таблица на стр. 16 и 17 от ревизионния доклад, на практика
общата стойност на продажбите по месеци, установени в ПП „Барбекю“ е
диференциране на данъчни основи и ДДС, след което така изчислените данъчни
основи са съпоставени с данъчните основи на продажбите от търговския обект,
декларирани в отчетните регистри по ЗДДС. В резултат на съпоставката са
установени съществени разлики, показващи, че размерът на декларираните в
справките-декларации по ЗДДС продажби е много по-малък от размера на отчетените
в ПП „Барбекю“ реално извършени продажби. Това е обосновало извода, че
установените разминавания се дължат на неотчетени от страна на ЕТ на всички
осъществени продажби, т. е. че част от продажбите, платени в брой, не са
документирани с издаването на фискален бон от ЕКАФП, респ. не са декларирани в
отчетните регистри по ЗДДС и данъкът за тях не е разчетен с бюджета. Допълнително
установените данъчни задължения са определени върху данъчна основа,
представляваща разлика между всички извършени продажби, съгласно
ресторантьорската програма и тези, отчетени от него по в дневника за продажби и
СД по ЗДДС за всеки данъчен период.
Във връзка с възраженията на ревизираното лице,
органите по приходите са извършили допълнителен анализ на обезпечената
информация, при което са изключени записите с номенклатури „VIP“ и „Безплатно“, както и записите с номенклатури
„Блок маса“, „Кредит гост“ и „Кредит мероприятие“. При спазване на
горепосочения алгоритъм, на последващ анализ е направен и на записите с
номенклатура „В брой лева“, „Кредитна карта“ и „По сметка“. Ревизиращият екип е
определил основата за облагане с ДДС на недекларираните приходи от продажба,
като е взел предвид именно записите с номенклатура „В брой лева“, „Кредитна
карта“ и „По сметка“. От тяхната обща стойност, която представлява продажната
цена с включен ДДС, е приспадната стойността на данъка, в резултат на което е
установен размер на данъчната основа на продажбите по месеци, отразени в ПП
„Барбекю“. Така установените месечни данъчни основи са сравнени с данъчните
основи, декларирани от ревизираното лице в съответните справки-декларации по
ЗДДС. Установените положителни разлики са приети за данъчни основи на укритите
приходи. Върху тях е приложена ставка на данъка за облагане от 20% и в резултат
е определени дължимия допълнително ДДС. При изчисленията са използвани данни за
получените приходи с ДДС и на база установените неточни приходи с ДДС правилно е
определен дължимият ДДС и неотчетените приходи без ДДС.
При ревизията са определени две групи данъчни основи
на неотчетени продажби – едната от извършени доставки към индивидуални клиенти
на заведението, за които не е издаден фискален бон от ЕКАФП, а другата е свързана
с обясненията на ревизираното лице, че записите по номенклатура „VIP“ и „Безплатно“ в информацията от програмния
продукт, отразяват безплатна храна, предоставяне на управителя и на персонала. Ревизиращите
органи са приели, че са налице възмездни доставки по предоставяне на стока за
лично ползване на работници и служители на ревизирания търговец, по аргумент на
чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. За тях е определена данъчна основа в размер общо на
14 551.81лв., като от продажната цена, фигурираща в програмния продукт е
приспадната установената от ревизията търговска надценка, изчислена въз основа
на счетоводните данни на ревизираното лице. В резултат на това е начислен
допълнително ДДС в размер на 2910.36лв., като вещото лице по изслушаната при
първото разглеждане на делото СИЕ не е извършвало никакви изчисления във връзка
с данъчната основа на тези доставки.
Настоящата инстанция не кредитира заключенията на
вещото лице по изслушаната при първото разглеждане на делото основна и
допълнителна съдебно-икономическа експертиза по отношение на обстоятелствата,
че ревизиращите органи са допуснали дублиране на данните при облагането с ДДС
за ревизираните данъчни периоди, тъй като част от продажбите по
ресторантьорската програма били осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя
и за тях били издадени фактури от него, които са заплатени. Въпросното
заключение е оспорено от процесуалния представител на Д“ОДОП“ Велико Търново.
Самият извод за дублиране при облагането с ДДС по същество почива върху
неправилна преценка на доказателствата и върху неправилно възприемане от страна
на вещото лице на фактите по делото, извършения от страна на ревизиращите
органи анализ на обезпечената информация, съпоставката на резултата от този
анализ с останалите доказателства и най-вече със справките-декларации по ЗДДС
за процесните периоди.
Следва да се отчита обстоятелството, че при
извършения допълнителен анализ от ревизиращите органи са били уважени почти
всички възражения и твърдения на ревизираното лице, при което основата на
укритите приходи е намалена с размера на записите по номенклатура „VIP“ и „Безплатно“, „Блок маса“, „Кредит гост“ и
„Кредит мероприятие“. От друга страна в заключението на вещото лице по СИЕ се
констатират множество грешки. Така например за сумите от номенклатура „По
сметка“ в размер общо на 15 871.60лв. за м. 06/2015г., изброени на стр.
15-16 от допълнителното заключение, за които не е спорно, че има издадени от
ревизирания търговец фактури за продажби, експертизата не е определила
допълнително ДДС с мотива, че за всяка посочена в основната експертиза сума е
налице издадени фактура, с изключение на сумата 333.45лв., за която няма
издадени фактура. По този начин, в последната колона 10 от таблицата, в която
вещото лице изчислява размера на допълнителния ДДС, който се следва, не е
включен ДДС по цитираните на стр. 15 и 16 от допълнителното заключение фактури
в размер на 2645.27лв. В същата тази колона 10, на ред 7, вещото лице още
веднъж е приспаднало начисления от ревизираното лице ДДС за този данъчен период
в размер на 6784.50лв., в който отново се включва ДДС по тези издадени фактури
в размер на 2645.27лв.
Поради това посоченият в таблицата на стр. 18 от
допълнителното заключение резултат ДДС за довнасяне в размер на 2323.26лв. е
неправилен, като този подход е приложен от вещото лице и за другите данъчни
периоди, както и за сумите по номенклатура „Кредитна карта“. Друга грешка на
вещото лице е, че прави съпоставки и изчисления на база данните от РД, а както
се посочи по-горе, за някои данъчни периоди в РА е установен размер на ДДС за
доначисляване, различен от посочения в РД. Така вещото лице, в таблиците на
стр. 6-14 от допълнителното експертно заключение, неоснователно се е позовала
на данни от РД, при което е установило несъществуващи различия. Например, на
стр. 13 от заключението за данъчен период м. 07/2016г. се посочва, че с РД е
определен ДДС за довнасяне 4785.89лв., но не е съобразено, че с РА размерът на
ДДС за довнасяне за същия данъчен период е 4643.31лв. Аналогични са
несъответствията и за данъчни периоди 12/2014г., 08/2016г., 10/2016г. и др.,
което води до неправилни изчисляване на главници и лихви от страна на вещото
лице.
Неправилен е и посочения от вещото лице размер на
оставащи задължения от 19 350.45лв. в таблица 3 на стр. 15 от
допълнителното заключение. Колона 6 – Дължим ДДС според експертизата, в някои
периоди съдържа записи със знак минус, какъвто резултат по принцип е невъзможен
при дължим ДДС за укрити продажби. За тези периоди, на практика вещото лице е
извършило корекция в намаление на декларираните от самия ревизиран субект
данни, като намалява определения то самия него данък за внасяне или го превръща в данък за възстановяване.
Вещото лице неправилна е изчислило и лихвите към произволна дата – 24.11.2017г.,
която дата не съвпада нито с датата на издаване на РД, нито с тази на РА.
Настоящият състав не кредитира заключението на
основната и допълнителна СИЕ и относно наличието на „дублирани“ стойности и двойно
облагане от страна на органа по приходите по отношение на част от приходите за
продажби по номенклатура „Кредитна карта“ и „По сметка“. За необоснован намира
извода на вещото лице по допълнителната СИЕ, че стойностите, отбелязани в
ресторантьорската програма относно данните по номенклатура „Кредитна карта“ и
„По сметка“ са крайни стойности за плащане, тъй като фактури с такива
окончателни стойности са платени от клиенти на ревизирания търговец. Задълженията по ЗДДС, предмет на процесната
ревизия, се определят като резултат за всеки данъчен период, съгласно СД по
ЗДДС, като разлика между начисления данък за всички продажби и приспаднатия
данъчен кредит за всички покупки на задълженото лице. Ревизиращите органи
правилно са взели данните именно от СД по ЗДДС в частта относно начисления
данък и тези данни са съпоставени с установените от тях размери на данъчните
основи за съответните периоди от анализа на обезпечената информация в
ПП“Барбекю“. Вещото лице неправилно е извършило съпоставката си с данни от
счетоводството на ревизираното лице, доколкото подобна съпоставка не може да
доведе до извод за дублиране на начислен ДДС, тъй като меродавния размер на
начисления ДДС се намират в СД по ЗДДС. Не е налице двойно облагане, тъй като
записите в ПП „Барбекю“ не са съпоставяни със счетоводните сметки 501 „Каса“ и
503 „Банка“ на ревизираното лице, а са сравнени с данните от отчетните регистри
по ЗДДС, поради което необосновани и недоказани са твърденията, че
осчетоводените суми в банка в размер на 73.50лв. за 2014г., 38 707.68лв.
за 2015г. и 40 225.23лв. за 2016г. са обложени двойно.
Неприемливи са и фактическите изводи на вещото лице
за наличие на двойно облагане по ДДС. Твърденията, че за опредени продажби,
отчетени в ресторантьорската програма са издадени фактури от ревизираното лице,
които били заплатени, не са съобразени с съвкупния анализ на всички събрани
доказателства и установени факти и обстоятелства, при която са сравнени данните
за извършени продажби от ПП „Барбекю“ по номенклатури „Кредитна карта“, „По сметка“ и „В брой лева“
с тези по справки-декларации, за които вече е начислен данък. В последните
влизат както оборотите от ЕКАФП за съответния период, така и фактурите,
издадени от жалбоподателя на негови клиенти. По този начин с ДДС е обложена
само разликата, което изключва възможността за дублиране на облагане по
конкретни фактури. Посочените от вещото лице конкретни фактури са включени в
дневника за продажби на търговеца и тъй като именно декларираните данъчни
основи са сравнявани с данните от програмния продукт, то не е налице дублиране.
Неоснователно
в този смисъл вещото лице е приело, че за платените от клиентите суми „По
сметка“, за които жалбоподателят е издал фактури към „Балкантурист“ ЕООД, VIKING CATERING, GLOBAL
RIVER CRUISER. AMASONATA
GTBH и др., които фактури и суми вещото лице изброява в
таблиците на стр. 4-20 от основното заключение, е налице дублиране при
облагането с ДДС на сумите по тези фактури. В случай, че се твърди наличие на
фактури, които не са били отразени в дневника за продажбите, съответно в СД за
периода, то очевидно по тях не е начислен ДДС, при което отново не би било
налице двойно облагане, а неизпълнено задължение за начисляване на ДДС.
Предвид гореизложеното и предвиденото в чл. 124, ал.
2 от ДОПК, че фактическите констатации в него се смята за верни до доказване на
противното, каквото доказване не бе проведено, обжалвания Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000417003347-091-001/28.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – гр. В. Търново, с който за данъчни периоди по ЗДДС от 01.12.2014г. до
31.10.2016г. са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на
89 361.09лв. и лихви в размер на 16 783.44лв. е правилен и
законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден. Жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото е основателно искането на ответника
за присъждане на разноски. Дължимото съгласно чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение възлиза на 11356,02
лв., определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и защитения материален интерес за две
първоинстанционни и едно касационно производство.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161
от ДОПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.С., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, действащ като
ЕТ „Даница Д.С.” с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** против
Ревизионен акт /РА/ № Р-04000417003347-091-001/28.12.2017 г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден с Решение №
66/20.03.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди по ЗДДС от
01.12.2014г. до 31.10.2016г. са установени допълнителни задължения за ДДС общо
в размер на 89 361.09лв. и лихви в размер на 16 783.44лв.
ОСЪЖДА
Д.В.С., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, действащ като ЕТ „Даница Д.С.”
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. “Панайот
Цвикев“ № 29, ет. 3, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер
на 11356,02 лв. /единадесет хиляди триста петдесет и шест лева и две стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: