Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 235 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „К.“ АД ***, депозирана чрез адвокат С.И.от
Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 351/05.06.2019г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВАНД № 540/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 4/05.02.2019г. на директора на
РИОСВ – гр.Шумен, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда /в сила до 28.08.2019г. - ДВ бр.98/2018г./ на „К.“ АД е наложена имуществена санкция в размер на
10000 /десет хиляди/ лева.
Касаторът изразява
становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че актът е издаден
извън сроковете, уредени в чл. 34 от ЗАНН. Сочи още, че не е извършил вмененото
му нарушение на условията от издаденото му Комплексно разрешително. По тези
съображения отправя искане за отмяна на съдебното решение и на наложената
имуществена санкция, а в условията на евентуалност отправя претенция за връщане
на делото за разглеждане на друг състав на районния съд. В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се представлява.
Ответната страна, РИОСВ
– гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Н.Г., която
оспорва предявената жалба.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната
жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 4/05.02.2019г. на директора на РИОСВ – гр.Шумен, с което на
основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС на „К.“ АД
е наложена имуществена санкция в размер на 10000 /десет хиляди/ лева.
За да постанови съдебния си акт съдът е установил
следната фактическа обстановка:
На 12.07.2018г. „К.“ АД писмено уведомило РИОСВ – гр.Шумен, че е
продало цех Дивдядово на „Дени Трейд“ ЕООД. Тъй като в писмото липсвала
информация, относно изградените инсталации и съоръжения за производство на
тухли, на 17.07.2018г. административнонаказващият орган уведомил новия
собственик за задълженията му по чл. 117, ал. 4 от Закона за опазване на
околната среда, а именно, че при промяна на оператора новият оператор - юридическо
или физическо лице, поема правата и задълженията, съгласно чл. 14, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни.
В отговор на това,
„Дени Трейд“ ЕООД, известило РИОСВ-гр.Шумен, че е придобило само терен и
сгради, а изградените инсталации и съоръжения за производство на тухли са останали
собственост на „К.“ АД, *** и същите са демонтирани от имота от техния
собственик. В тази връзка, на 03.08.2018г., експерти при РИОСВ – гр.Шумен
извършили проверка на място на територията на площадката, на която била
разположена инсталацията за производство на тухли, които установили, че са
демонтирани тунелната пещ, цялото технологично оборудване от сушилно отделение
и от машинно отделение, премахнати са гумените транспортни ленти и площадките
за готова продукция, като с премахването на тунелната пещ е ликвидирана
инсталацията по условие 2 от Комплексно разрешително №128/2006г.
Констатациите от проверката били обективирани в Констативен
протокол №ИН-08/03.08.2018г. Въз основа на направените констатации, и
съобразявайки, че до 03.08.2018г. /датата на извършване на проверката/ в РИОСВ –
гр.Шумен не е постъпвал писмен документ от „К.“ АД, който да се счита за
изпълнение на условията 16.1 и 16.2 от комплексното разрешително, а именно
решение за прекратяване на дейността на инсталацията и план за закриване на
дейностите на площадката или части от тях, на 26.10.2018г., свидетелят И.Н.съставил
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ИН-04 за това, че „К.“
АД, в качеството си на оператор на действаща инсталация, чрез бездействие е
извършил административно нарушение, изразяващо се в това, че не е изпълнил
условията 16.1 и 16.2 от комплексно разрешително №128/2006г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за инсталация за
изработване на керамични продукти /тухли/, чрез изпичане в един брой тунелна
пещ, която е разположена в землището на кв. Дивдядово в Шумен, като е приел, че по този начин
дружеството е нарушило чл. 125, ал. 1, т. 2 от
ЗООС. При съставянето на АУАН, един от представляващите дружеството
вписал, че има възражения и ще депозира такива по същество в 3-дневен срок. Писмени
възражения действително са били депозирани,
но били счетени за неоснователни от наказващия орган, който постановил
впоследствие и процесния санкционен акт.
При така установената фактическа обстановка и след
като е съобразил приобщените писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че
не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта
и на наказателното постановление. В тази насока, въззивната инстанция е посочила,
че актът е издаден в унисон с императивните изисквания на ЗАНН, включително и с
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съдебният състав е извел и решаващия извод
относно безспорната доказаност на неизпълнението, приписано на дружеството,
като е обсъдил приложените писмени доказателства, в това число приобщените
нотариални актове за прехвърляне на процесния имот, както и показанията на
разпитаните в хода на въззивното производство свидетели. Въз основа на това,
съдът е приел, че санкционираното дружество е допуснало описаното в акта и в наказателното
постановление нарушение на съответните правила от издаденото му Комплексно
разрешително, поради което е потвърдил правораздавателния акт.
Настоящият съдебен състав споделя установената от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на
императивния законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с
необходимите реквизити. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 34 от ЗАНН. В
случая неизпълнението, което се вменява на касатора, касае неизпълнение на
задължение, произтичащо от условия по издаденото Комплексно разрешително. Изпълнителното
деяние на административното нарушение, описано в наказателното постановление, е
осъществено под формата на бездействие. От обективна страна нарушението е
налице през целия период, в който задълженият субект - дружеството в качеството
си на оператор на действаща инсталация, не е изпълнил задължения, произтичащи
от комплексното разрешително, до датата на изпълнение на задължението. В
настоящия случай по делото е безспорно установено, че към момента на проверката,
03.08.2018г., касаторът не е изпълнил
условия, визирани в Комплексното разрешително и подробно описани в наказателното
постановление, поради което правилно контролните органи са вписали именно тази
дата като дата на извършване на нарушението. В допълнение към изложеното,
следва да се отбележи, че касационната инстанция не споделя твърдението на
касатора, че актът е съставен повече от две години след извършване на
нарушението – фактите по делото сочат, че нарушението е установено в резултат
на подадено уведомление от „К.“ АД за продажбата на цех Дивдядово от юли 2018г.
В хода на последващите проверовъчни действия са събрани доказателствата, въз
основа на които органите на РИОСВ са формирали извод, че е налице нарушение на
условия от Комплексното разрешително, включително и чрез извършването на
проверка на терен, при която е установено демонтирането на съответните
съоръжения, без предхождащо го изпълнение на условията от разрешителното. При
предходно извършените проверки, на протоколите от които се позовава касаторът,
не е установено демонтиране, поради което не би могло да се възприеме
становището на санкционираното лице за наличие на допуснато съществено
процесуално нарушение. До аналогичен извод е достигнал и районният съд.
Правилни и законосъобразни са и изводите на въззивната
инстанция за наличие на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността
на дружеството. По несъмнен начин се установява, че касаторът се явява оператор
на действаща инсталация, разполагащ с издадено му Комплексно разрешително № 128/2006г.
за инсталация за изработване на керамични продукти /тухли/ чрез изпичане в един
брой тунелна пещ, разположена в землището на гр. Шумен, кв. Дивдядово. В
разрешителното са разписани задълженията, които операторът следва да съблюдава.
Част от тях са и условията 16.1 и 16.2, възпроизведени текстово в
констативно-съобразителната част на НП. Отново в разрешителното е дадена
дефиниция на понятието „прекратяване на дейността“ /условие 6.6. и съответно на
„временно прекратяване на дейността на инсталации/ съоръжения“/. Именно при
взето решение за прекратяване на дейността за оператора се поражда задължението
да уведоми РИОСВ, посочвайки предвидената дата и да предостави План за
закриване на дейностите. Фактите по делото сочат с категоричност, че това не е
сторено от касатора. Видно от приобщените доказателства, санкционираното лице е
отчуждило имота, визиран в разрешителното, като от страна на купувача е получен
отговор, че инсталациите и съоръженията за производство на керамични изделия не
са били предмет на сделката и същите са демонтирани от касатора. Премахването
им е установено от органите при извършената проверка от 03.08.2018г.
Демонтирането е възприето в разрешителното именно като проявление на
прекратяване на дейността на оператора, законосъобразното осъществяване на
което разрешителното обвързва с изпълнение на визираните условия. В тази
връзка, както правилно е отбелязал и районният съд, по безспорен начин е
установено, че жалбоподателят през 2003г. е придобил недвижим имот с налични в
него постройки и съоръжения, които впоследствие са станали обект на Комплексно
разрешително №128/2006г., като в нотариалния акт изрично е посочено, че обект
на продажбата, освен поземления имот е цялото налично технологично оборудване,
необходимо за производството на тухли. В същото време при отчуждаване на
посочения недвижим имот през лятото на 2018г., в нотариалния акт липсва текст,
относно покупко-продажба на технологични съоръжения за производство на тухли,
включително и на тунелна пещ. Правилно предходният състав е констатирал, че в
документите, съпътстващи сделката между „К.“ АД *** и „Дени Трейд“ ЕООД не се съдържа информация
за заплащане от купувача за придобити технологични съоръжения за производство
на тухли, включително и тунелна пещ. Това от своя страна кореспондира с
представеното пред органите на РИОСВ уведомление от „Дени Трейд“ ЕООД. При това
положение закономерно съдът е счел, че не е налице надлежно изпълнение на
изискванията по уведомяване на контролните органи – по делото е представено
писмо от 02.04.2013г., изходящо от „К.“ АД, с което се иска временно
прекратяване на експлоатацията. Искането е обосновано с наличието на криза на
пазара, с което се мотивира претенцията за запечатване на цеха и машините
поради очертаващия се дълъг престой на цеха. Това писмо само по себе си обаче
не покрива изискванията на условията по Комплексното разрешително – за
прекратяването на работата на инсталациите или на части от тях, съгласно
условие 16.1, е необходимо контролните органи на РИОСВ да бъдат уведомени с
посочване на датата, от която се планира това прекратяване. Такава не е
посочена от касатора в цитираното по-горе писмо. Самото писмо е от 2013г. и до
датата на извършване на проверката, последваща предоставената информация за
отчуждаването на имота, пред контролните органи не е представено изискуемото
Решение за прекратяване на дейността на инсталацията, съпътствано от съответния
План за закриване на дейностите. Тези обстоятелства са съобразени от районния
съд, който е достигнал до правилен извод, че дружеството е допуснало нарушение
на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС,
подлежащо на санкциониране по реда на чл. 164, ал. 1 от същия закон.
Понастоящем разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, изискваща спазване на
условията в комплексното разрешително е отменена, но текстът `и е възпроизведен
в новата разпоредба на чл. 123в от ЗООС. Съобразен с обсъжданата редакция е и
санкционният състав на чл. 164, ал. 1 от закона, въздигащ в административно
нарушение именно нарушаването на чл. 123в от посочения нормативен акт. В случая
не е налице изменение, което да бъде тълкувано като „по-благоприятен“ за дееца
закон, поради което наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и в контекста на новите законови положения.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 351/05.06.2019г.,
постановено по ВАНД № 540/2019г. по описа на Районен съд – град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.11.2019г.