№ 234
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ненова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20221100900465 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20220309115012 на „С.“ ООД срещу отказ рег. №
20220224095646-2/02.03.2022г., постановен по заявление обр. А4 с вх. № 20220224095646 на
дружеството, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията е отказано вписване на обстоятелства по поле 19 – съдружници (заличаване на
Р.К.К. като съдружник) и поле 24 – прехвърляне на дружествени дялове, по партидата на
„С.“ ООД, с ЕИК *********, след сключването на 28.01.2022г. на договори за прехвърляне
на дружествени дялове, с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието,
между съдружника Р.К.К. и съдружниците „П.Л.С.“ АД (12 дяла, всеки на стойност от по 50
лева), „Д.“ ЕООД (49 дяла, всеки на стойност от по 50 лева) и Д.Я.Ц. (59 дяла, всеки на
стойност от по 50 лева) или всички притежавани от Р.К.К. дялове на стойност 6 000 лева,
при което „П.Л.С.“ АД вече притежава дялове на стойност от 14 600 лева, „Д.“ ЕООД -
дялове на стойност 16 450 лева и Д.Я.Ц. – дялове на стойност 16 450 лева.
Към заявлението са били представени документ за внесена държавна такса;
договорите за прехвърляне на дружествени дялове от 28.01.2022г.; нов дружествен договор;
решения на съдружниците – юридически лица, чрез компетентните органи, за придобиване
на допълнителни дяловете; протокол от общо събрание на съдружниците за приемане на
изменения в дружествения договор и съгласие с прекратяване на участието на съдружника
1
Р.К.К.; декларации по чл. 13, ал. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ; пълномощно за адвоката, подал
заявлението.
Не е била представена декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ на управител на
дружеството, нито от напускащия съдружник и прехвърлител по договорите да прехвърляне
на дяловете.
Заявлението е било отхвърлено, тъй като не са били представени декларации по чл.
129 от ТЗ. На основание чл. 22, ал. 5, вр. чл. 21, т. 4 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е
било указано представянето на такива документи, но това не е било направено. Били са
посочени решения на съдилищата в подкрепа на посоченото от длъжностното лице по
регистрация изискване.
Жалбоподателят възразява, че постановеният отказ е при неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон и по-специално чл. 129, ал. 2, вр. 1 от ТЗ. Длъжностното
лице не е съобразило факта, че прехвърлянето на дружествени дялове се извършва от един
съществуващ съдружник в дружеството на други съдружници, което по силата на ТЗ и
дружествения договор се извършва свободно. Жалбоподателят сочи, че това разбиране се
подкрепя и от практиката на българските съдилища, в това число и Софийски градски съд,
за което също са посочени и представени съдебни решения.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания отказ като незаконосъобразен и указване
на длъжностното лице по регистрацията да извърши заявеното вписване.
Агенция по вписванията оспорва жалбата с подаден отговор, в който са развити
съображения по същество, идентични с тези по постановения отказ.
По жалбата съдът намира следното:
Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с
необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По същество подадената по делото жалба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ (доп. – ДВ, бр. 102 от 2017г., в сила от
22.12.2017г.), дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на
дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при
спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми
трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения
2
дял.
От буквалното, но и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ в
допълнената й от 22.12.2017г. редакция следва, че изискването за изплатени изискуеми
трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите при прехвърляне на дружествен дял касае хипотезата на
прехвърляне на трето лице, а не от един съдружник на друг. Самото изискване граматически
е отнесено към втората хипотеза на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ТЗ – прехвърляне на дружествен
дял на трети лица, както и изискването е с оглед целта на закона – да се ограничи
прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при съществуващи изискуеми частни и
публични задължения на дружество с ограничена отговорност или еднолично такова
дружество във връзка с трудови правоотношения. В подкрепа на това тълкуване са и
Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-
39/06.07.2017г.), съгласно които с допълнението на чл. 129 от ТЗ се е целяло прекратяване
на порочната практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати
на работници) да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които
кредиторите не могат да съберат вземанията си и по който начин вече бившите собственици
се освобождават от пасивите на фирмата и остават всичките й задължения на новия
собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново. За
автентичната воля на законодателя в този смисъл може да се съди и от обсъжданията при
приемането на допълнението на закона на първо и второ четене от Народното събрание – с
очертана цел на допълнението основно недобросъвестен работодател да не може да
прехвърли своите дялове и фирми на трето лице, което очевидно е неплатежоспособно.
В случая исканите вписвания са във връзка с прехвърлени дружествени дялове от
един съдружник в дружество с ограничена отговорност на друг (трима от останалите
четирима съдружници) и изискванията на чл. 129, ал. 1 от ТЗ да се удостоверяват изплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, съответно липсата на такива, е неприложимо. В този смисъл не
е имало основание за даване на указания и отказ за вписване поради непредставянето на
декларации по чл. 129 от ТЗ – от управителя на дружеството и от прехвърлителя по
договорите за прехвърляне на дружествени дялове – съдружник в дружеството.
Спорният отказ за вписване, обоснован с приложение на разпоредбата на чл. 129 от
ТЗ, е незаконосъобразен и оплакването на жалбоподателя в този смисъл е основателно.
Отказът следва да бъде отменен изцяло, с указания да бъде извършено вписване на
заявените за вписване обстоятелства, с обявяване на изменения дружествен договор.
С оглед вече установената съдебна практика за необжалваемост на решенията на
окръжен съд от Агенцията по вписванията в тези случаи (отмяна на обжалван отказ),
настоящото решение е окончателно (така по определенията на състави на ВКС на РБ, ТК, по
ч.гр.д. 1250/2021г., ч.т.д. № 1292/2021г., ч.т.д. № 1569/2021г., ч.т.д. № 1603/2021г., ч.т.д. №
3
1641/2021г., ч.т.д. № 1647/2021г. и др.).
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20220309115012 на „С.“ ООД, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. София, район „*******, отказ рег. № 20220224095646-
2/02.03.2022г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията,
постановен по заявление обр. А4 с вх. № 20220224095646.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.
Решението е окончателно (чл. 537, ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4