Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 13.07.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на трети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №16526 по описа на
СГС за 2017 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.557 ал.1 т.1 КЗ .
С.Н.А. ЕГН ********** от гр.В.иска да се
осъди Г. Ф. да му заплати на основание чл.557 ал.1 т.1 КЗ сумата от 30 000
лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на
увреждания от ПТП на 16.08.2016 г , около 07,25 часа в гр.В.на ул.Пробуда по
вина на водач на МПС , който е напуснал местопроизшествието и не е установен ,
ведно със законната лихва от 05.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата
.
Ищецът твърди , че от ПТП е получил
счупване на горния край на лъчевата кост закрито вдясно , контузия на главата ,
лицето и кръвонасядания и ожулвания по
тялото . Изпитал големи болки и страдания и негативните последици от събитието
ще го съпътстват до края на живота му .
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер , включително и относно механизма на ПТП и че то е причинено
от неизвестен водач . Прави възражение
за съпричиняване – че ищецът е управлявал неотговарящ за изискванията на
чл.79 ЗДвП велосипед , които изисквания
са спирачки ; звънец и да няма друг
звуков сигнал ; устройство за излъчване
на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител
отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина
отзад; бели или жълти светлоотразители
или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя констативен протокол от
16.08.2016 г , според който е пострадал при ПТП като велосипедист от неизвестен
водач на МПС.
Ищецът представя протокол за оглед от
16.08.2016 г с албум .
С постановление от 03.01.2017 г по ДП
№340/16 г на Сектор ПП на МВР-В.Районна прокуратура-В.е спряла наказателното
производство , тъй като причинителя на ПТП не е открит .
Ищецът представя листове за преглед в
спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД от 16.08.2016 г , 17.08.2016 г и
26.08.2016 г .
Според епикриза от МБАЛ „Света
Анна-Варна“ АД , Клиника по ортопедия и травматология ищецът е постъпил на
17.08.2016 г и е изписан на 19.08.2016 г . Установено е счупване на горния край
на лъчевата кост , закрито вдясно . Извършена гипсова имобилизация за 28 дни . Ищецът
е имал стабилизация на прешлени преди инцидента , като в тази част не са
установени счупвания .
Ищецът представя медицинско
удостоверение №233/16 г от 20.08.2016 г на д-р С.М.–съдебен лекар към МБАЛ
„Света Анна-Варна“ АД. Според удостоверението ищецът има счупване на горния
край на лъчевата кост закрито вдясно , контузия на главата , лицето и
кръвонасядания и ожулвания по тялото .
Счупването на лъчевата кост обуславя трайно затруднение на движението на
дясната ръка за 1,5-2 месеца .
Ищецът представя болничен лист за
периода 17.08.2016 г – 18.09.2016 г .
Със заявление от 03.08.2017 г ищецът е
поискал обезщетяване от ответника като е представил вече описаните и
представени и пред съда документи .
С писмо от 04.09.2017 г ответникът е
отказал обезщетяване , тъй като не са доказани причините за ПТП и за
уврежданията .
Според молба от 15.01.2018 г ищецът
претендира лихви за забава считано от 05.09.2017 г .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.А.М. , ищецът като велосипедист се е движел плътно вдясно на
завой на пътя . При изпреварването му
автомобилът на виновния водач не осигурява достатъчна дистанция и го закача леко
, ищецът губи равновесие и пада от велосипеда . Ищецът не е имал светлотразителни дрехи и
светлоотразители на велосипеда , което помага за възприемане от голямо
разстояние .
В о.с.з на 03.07.2018 г вещото лице М.
уточнява , че произшествието е настъпило в светлата част на деня и водачът на
МПС е можел да го види . Въпреки това ако ищецът е имал светлоотразители
водачът на МПС е могъл да го види по-рано .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице доц.д-р Н.С. ; от ПТП ищецът е плучил оток , кръвонасядане и ожулвания на лявата хълбочна област на
тялото , контузия на десния лакът , счупване на главичката на дясна лъчева кост
; разкъсно контузна рана , кръвонасядане и ожулване на дясна челна област на
главата , на слепоочието и гърба ,
кръвонасядания и ожулвания на двете колена и на лява ръка . Уврежданията отговарят
на падане от велосипед след удар от МПС . Счупването на дясна лъчева кост е
трайно затруднение на дясна ръка за 1,5-2 месеца , а от останалите увреждания
ищецът се е възстановил по-рано . Няма данни за усложнения при възстановяването
.
В о.с.з на 03.07.2018 г вещото лице С.
уточнява , че обичайното възстановяване от счупването на лъчева кост е около
месец . Няма данни гипсът да е носен до месец декември 2016 г /повече от 4
месеца/. Ако беше носен толкова време би се стигнало до увреждане на ръката ,
тъй като тя трябва да се раздвижва , да се възстанови кръвообращението и
мускулната маса .
Според разпитания пред съда свидетел В.А./съпруга
на ищеца/ ; последният пострадал от ПТП на 16.08.2016 г . Имал много рани и
охлузвания , а дясната му ръка посиняла от лакътя до пръстите . Наложило се 3-4
месеца да е с гипсирана ръка . Не можел сам да се обслужва и да се храни . До
декември 2016 г не можел да работи като шофьор .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени е иск по чл.557 ал.1 т.1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от посоченото ПТП по вина
на водач на МПС , който е напуснал местопроизшествието и не е установен . Ищецът
твърди , че от ПТП е получил счупване на горния край на лъчевата кост закрито
вдясно , контузия на главата , лицето и кръвонасядания и ожулвания по тялото .
Правата на ищеца произтичат от
обстоятелството , че на територията на Република България е настъпило ПТП ,
причинено от неизвестно лице, вследствие на което произшествие са му причинени
травматични увреждания респ.неимуществени вреди /болки, страдания , битови
неудобства , уплаха и стрес / .
Механизмът
на ПТП е изяснен с протокола за ПТП ,
протокол за оглед с албум и заключението на САТЕ . Ищецът като велосипедист се
е движел плътно вдясно на завой на пътя
. При изпреварването му автомобилът на виновния неизвестен водач не
осигурява достатъчна дистанция и го закача леко , ищецът губи равновесие и
пада от велосипеда . Ищецът не е имал
светлотразителни дрехи и светлоотразители на велосипеда , което помага за
възприемане от голямо разстояние .
Нарушен е чл.20 ал.2 ЗДвП /несъобразена
скорост и пътни условия /. Виновният водач не е съобразил наличието на
ищеца-велосипедист на пътя , както и наличието на остър завой . При тези
условия МПС трябва да навлезе в завоя със скорост , която да му позволи без да
навлиза в лентата за насрещно движение да заобиколи велосипедиста . При
изпреварването е следвало да се осигури достатъчно разстояние до велосипедиста
– чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП ; както и да бъде внимателен към ищеца като велосипедист
и уязвим участник в движението – чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП.
Видът на уврежданията се доказа с описаните
по-горе листове за преглед на пациент в спешно отделение , епикриза ,
медицинско удостоверение и СМЕ .
Доказано е от ответника е възражението за съпричиняване от ищеца
, в частта му , че ищецът се е движел с велосипед , който не е имал
светлоотразители – чл.79 т.3,4 ЗДвП . Действително произшествието е станало през
светлата част на деня , но както се посочва в САТЕ , тъй като водачите на МПС
са длъжни да се движат с пуснати фарове наличието на светлоотразители би
помогнало ищецът да бъде забелязан от по-далечно разстояние . При наличната
фактическа обстановка /движение от велосипедиста вдясно на пътя , изпреварване
на завой и в светлата част на деня / приносът на ищеца е минимален и съдът
счита , че трябва да бъде определен на 5 %. Почти цялата вина за ПТП е на
виновния водач – принос от 95 %.
При доказан фактически състав на деликта
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението . При преценка по
чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат
на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на
паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени
в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната
съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО;
решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да
бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението /при по-леки ПТП/ следва да се
отчетат :
-
наличието на
посоченото по-горе счупване , което
е значително телесно увреждане и е причинило големи болки и страдания за около
месец ;
-
множество
охлузвания и кръвосядания , контузия на главата и лицето ;
-
възстановителен
период от около 1,5-2 месеца .
Като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-нисък размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
счупването на ищеца
е с малък обем , а останалите травми не са толкова сериозни ;
-
по-големите
затруднения и болки на ищеца са били около месец , а за рехабилитация няма
писмени доказателства ;
-
няма данни за
усложнения .
Размерът на вредите , който съдът приема
се основава на медицинската документация и СМЕ . Не се кредитират изцяло
показанията на свидетелката В.А./съпруга на ищеца/ , тъй като същите са
пристрастни . Наистина има косвени данни от справка от НОИ , че ищецът не е
работил до декември 2017 г , но не и какви са причините за това – представеният
болничен лист е само за един месец . Медицински е невъзможно ищецът да бил с
гипсирана ръка 4 месеца поради счупена лъчева кост , както и въобще няма данни
кога е свален гипса . Няма данни и за усложнения при възстановяване от
счупването . Очевидно невярно е и твърдението на свидетелката , че поради
счупената ръка ищецът „не е могъл да се храни“. С лява ръка – дори да не
водещата му – човек може да се нахрани .
Като съобразява така събраните
доказателства съдът счита , че като справедлив размер на обезщетението трябва
да се приеме сумата от 18 000 лева. Тази сума адекватно отстранява всички доказани
негативни изживявания /сегашни и бъдещи/ от описаните увреждания . С оглед приетия процент на съпричиняване на
ищеца трябва да се присъди сумата от 17 100 лева обезщетение за
неимуществени вреди .
Обезщетение от
30 000 лева за процесните увреждания би било прекомерно и не може да се
присъди . В практиката на САС и ВКС обезщетение
от 30 000 лева се присъжда за по-тежки счупвания , при които има
много по-продължителни болки и страдания и по-продължително възстановяване .
Основателно е уточненото
искане за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение от 05.09.2017
г до окончателното заплащане на сумата - чл.558 ал.1 изр.2 КЗ във вр.чл.497
ал.1 т.2 КЗ във вр.чл.496 ал.1 КЗ . На 04.09.2017
ответникът окончателно е отказал плащане на обезщетение .
С оглед изхода на спора ищецът дължи на
ответника сумата от 215 лева деловодни разноски /част от депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение/ .
Ответникът дължи на адвоката на ищеца
сумата от 815,10 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2
ЗАдв., съобразно уважената част от иска .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 883,50 лева – частта от държавна такса и депозити за експертизи , от
които ищецът е бил освободен , съобразно уважената част от иска .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф. *** БУЛСТАТ ******* да заплати на С.Н.А. ЕГН **********
от гр.В.на основание чл.557 ал.1 т.1 КЗ сумата от 17 100 лева
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на увреждания
от ПТП на 16.08.2016 г , около 07,25 часа в гр.В.на ул.Пробуда по вина на водач
на МПС , който е напуснал местопроизшествието и не е установен , ведно със законната
лихва от 05.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 17 100 лева до предявения размер от 30 000 лева ; ведно със законната
лихва от 05.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА С.Н.А. ЕГН ********** от гр.В.да заплати на Г. Ф. ***
БУЛСТАТ ******* сумата от 215 лева деловодни разноски по делото .
ОСЪЖДА Г. Ф. *** БУЛСТАТ ******* да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокат В. Й. Н. *** ЕГН **********
сумата от 815,10 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.
Ф. *** БУЛСТАТ ******* да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК
сумата от 883,50 лева такси и разноски в производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :