Определение по дело №81/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20203400500081
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

325

гр. Силистра, 10.07.2020г.

 

Силистренски окръжен съд, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА

                                           мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

                                                                       

разгледа докладваното от съдия Д. Стоева ч.гр.д .№ 81/2020г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 437/14.02.20г., постановено по гр.д. № 1821/2019г. по описа на СРС, е оставена без разглеждане исковата молба, предявена от Т.  В.К., с ЕГН **********, против „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД /неточно посочено „БДСК“ ЕАД/ и е прекратено производството по делото. Осъден е Т.К. да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД /неточно посочено „БДСК“ ЕАД/ сумата от 100 лв.- разноски по делото.

 Недоволен от това определение, е останал Т.  В.К., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като върне делото на СРС.

СОС, като се запозна с делото и с депозираната частна жалба, прие за установено, че частната жалба е основателна по следните съображения:

СРС е прекратил производството по делото, приемайки че исковата молба е нередовна, тъй като въз основа на изложените в нея обстоятелства не може да се даде точна правна квалификация на предявения иск- чл.424 или чл.439 от ГПК. Съдът е счел, че не следва да провежда процедурата по чл.129 от ГПК, тъй като не е от значение коя от двете хипотези е налице, предвид обстоятелството, че и при двете хипотези настоящото производство е недопустимо

В исковата молба се твърди, че ответникът - кредитор „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД е завел против ищеца изпълнително дело № 93/19г. по описа на ЧСИ Ервин Юсеин въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2018г., издаден  въз основа на постановена по ч.гр.д.№ 49/2018г. по описа на СРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените в исковата молба суми.

Твърди се също, че всички суми, предмет на заповедното производство и изпълнителния лист, са изплатени от ищеца в периода  от края на м.март 18г. до края на м. юни 2018г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение на 10.01.18г., и към момента на образуване на изпълнителното дело на 17.04.19г. /видно от отбелязването в графа „образувано на“ на стр.6/, не са дължими.

Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че е изплатил изцяло паричните вземания, предмет на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 49/2018г. по описа на СРС.

 СРС е приел, че при това положение Т.К. разполага с правната възможност да оспори вземането на кредитора по исков ред, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства /чл.424 от ГПК/ или да оспори вземането чрез иск при вече образувано изпълнително производство /чл.439 от ГПК/, но не и с правната възможност, на която той се позовава – общата разпоредба на чл.124 от ГПК.

Приел е също, че исковата молба е нередовна, тъй като въз основа на изложените в нея обстоятелства не може да се даде точна правна квалификация на предявения иск- чл.424 или чл.439 от ГПК, но не следва да провежда процедурата по чл.129 от ГПК, тъй като не е от значение коя от двете хипотези е налице, понеже и при двете производството е недопустимо.

 Настоящата инстанция споделя доводите на СРС, че в моментът, до който длъжникът би могъл да предизвика производство по разглеждане на неговите правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, е краят на предоставения му двуседмичен срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, която обективира предявените спрямо него вземания и фактите, включително и правопогасяващи такива, настъпили преди изтичането на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, не биха могли да послужат като основание на иска по чл.424 от ГПК или чл. 439 ГПК, тъй като са могли и е следвало да бъдат изтъкнати от длъжника в производството по чл. 422 ГПК, явяващо се продължение на процедурата по снабдяване с изпълнително основание на кредитора, резултат от възражението, което длъжникът е бил длъжен да подаде, ако е възнамерявал да се позове на тези факти. Те обаче са неотносими към настоящия казус.В случая липсват както твърдения, така и доказателства, сочещи твърдените от ищеца правопогасяващи факти да са настъпили преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал.2 ГПК, /от делото не става ясно кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжника-ищец/, както и да са настъпили преди приключване на съдебното дирене.

Правопогасяващите  факти, които сочи ищецът /извършено плащане на дълга/, по негови твърдения в исковата молба, са настъпили в края на м. юни 2018г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение на 10.01.18г. и изпълнителния лист на 28.05.18г., както и преди образуване на изпълнителното дело на 17.04.19г.

 Съгл. 439 от ГПК след влизането в сила на заповедта за изпълнение страните по издадения въз основа на нея изпълнителен лист могат да възразят срещу вземането единствено на основания, настъпили след издаването му, както е в случая.

В иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да се позове само на възражения за обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като видно от изложеното в исковата молба, ищецът се позовава на извършено от негова страна плащане след приключване на съдебното дирене по ч.гр.д. № 49/18г. по описа на СРС – с издаването на заповед за изпълнение № 116/10.01.18г., както и след издаването на изпълнителния лист въз основа на нея на 28.05.18г.

 Предвид изложеното до тук, съдът счита че въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства се налага извод, че е предявен иск по чл. 439 от ГПК от длъжник, който оспорва изпълнението, като искът му се  основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът по този иск, в съответствие с чл. 127, ал.2 ГПК, е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като е представил всички писмени доказателства, с които разполага и е направил искане за снабдяване с други, които са от значение за спора.

Като е достигнал до обратен краен извод, СРС е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, СОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № № 437/14.02.20г., постановено по гр.д. № 1821/2019г. по описа на СРС.

 

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване. 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         ЧЛЕНОВЕ: