№325
гр. Силистра, 10.07.2020г.
Силистренски окръжен съд, в закрито
заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
разгледа докладваното от съдия Д.
Стоева ч.гр.д .№ 81/2020г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 437/14.02.20г.,
постановено по гр.д. № 1821/2019г. по описа на СРС, е оставена без разглеждане
исковата молба, предявена от Т. В.К., с
ЕГН **********, против „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД /неточно посочено „БДСК“ ЕАД/ и е
прекратено производството по делото. Осъден е Т.К. да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ“ЕАД /неточно посочено „БДСК“ ЕАД/ сумата от 100 лв.- разноски по
делото.
Недоволен от това определение, е останал Т. В.К., който го обжалва в законоустановения
срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го
отмени, като върне делото на СРС.
СОС, като се запозна с делото и с
депозираната частна жалба, прие за установено, че частната жалба е основателна
по следните съображения:
СРС е прекратил производството по
делото, приемайки че исковата молба е нередовна, тъй като въз основа на
изложените в нея обстоятелства не може да се даде точна правна квалификация на
предявения иск- чл.424 или чл.439 от ГПК. Съдът е счел, че не следва да
провежда процедурата по чл.129 от ГПК, тъй като не е от значение коя от двете
хипотези е налице, предвид обстоятелството, че и при двете хипотези настоящото производство
е недопустимо
В исковата молба се твърди, че
ответникът - кредитор „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД е завел против ищеца изпълнително дело №
93/19г. по описа на ЧСИ Ервин Юсеин въз основа на изпълнителен лист от
28.05.2018г., издаден въз основа на
постановена по ч.гр.д.№ 49/2018г. по описа на СРС заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за посочените в исковата молба суми.
Твърди се също, че всички суми,
предмет на заповедното производство и изпълнителния лист, са изплатени от ищеца
в периода от края на м.март 18г. до края
на м. юни 2018г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение на 10.01.18г.,
и към момента на образуване на изпълнителното дело на 17.04.19г. /видно от
отбелязването в графа „образувано на“ на стр.6/, не са дължими.
Ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че е изплатил изцяло паричните вземания,
предмет на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 49/2018г. по описа на СРС.
СРС е приел, че при това положение Т.К.
разполага с правната възможност да оспори вземането на кредитора по исков ред,
когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства /чл.424 от ГПК/ или да оспори вземането чрез иск при вече образувано изпълнително
производство /чл.439 от ГПК/, но не и с правната възможност, на която той се
позовава – общата разпоредба на чл.124 от ГПК.
Приел е също, че исковата молба е
нередовна, тъй като въз основа на изложените в нея обстоятелства не може да се
даде точна правна квалификация на предявения иск- чл.424 или чл.439 от ГПК, но
не следва да провежда процедурата по чл.129 от ГПК, тъй като не е от значение
коя от двете хипотези е налице, понеже и при двете производството е
недопустимо.
Настоящата инстанция споделя доводите на СРС,
че в моментът, до който длъжникът би могъл да предизвика производство по
разглеждане на неговите правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и
правоотлагащи възражения, е краят на предоставения му двуседмичен срок за
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, която обективира
предявените спрямо него вземания и фактите, включително и правопогасяващи
такива, настъпили преди изтичането на двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК,
не биха могли да послужат като основание на иска по чл.424 от ГПК или чл. 439 ГПК, тъй като са могли и е следвало да бъдат изтъкнати от длъжника в
производството по чл. 422 ГПК, явяващо се продължение на процедурата по
снабдяване с изпълнително основание на кредитора, резултат от възражението,
което длъжникът е бил длъжен да подаде, ако е възнамерявал да се позове на тези
факти. Те обаче са неотносими към настоящия казус.В случая липсват както
твърдения, така и доказателства, сочещи твърдените от ищеца правопогасяващи
факти да са настъпили преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 414, ал.2 ГПК,
/от делото не става ясно кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжника-ищец/,
както и да са настъпили преди приключване на съдебното дирене.
Правопогасяващите факти, които сочи ищецът /извършено плащане
на дълга/, по негови твърдения в исковата молба, са настъпили в края на м. юни
2018г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение на 10.01.18г. и
изпълнителния лист на 28.05.18г., както и преди образуване на изпълнителното
дело на 17.04.19г.
Съгл. 439 от ГПК след влизането в сила на
заповедта за изпълнение страните по издадения въз основа на нея изпълнителен
лист могат да възразят срещу вземането единствено на основания, настъпили след
издаването му, както е в случая.
В иска по чл. 439 ГПК длъжникът може
да се позове само на възражения за обстоятелства, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, като видно от изложеното в исковата молба, ищецът се позовава на
извършено от негова страна плащане след приключване на съдебното дирене по
ч.гр.д. № 49/18г. по описа на СРС – с издаването на заповед за изпълнение №
116/10.01.18г., както и след издаването на изпълнителния лист въз основа на нея
на 28.05.18г.
Предвид изложеното до тук, съдът счита че въз
основа на изложените в исковата молба обстоятелства се налага извод, че е
предявен иск по чл. 439 от ГПК от длъжник, който оспорва изпълнението, като искът му се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Ищецът по този иск, в съответствие с чл. 127, ал.2 ГПК, е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с
тях, като е представил всички писмени доказателства, с които разполага и е
направил искане за снабдяване с други, които са от значение за спора.
Като е достигнал до обратен краен
извод, СРС е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и
делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № №
437/14.02.20г., постановено по гр.д. № 1821/2019г. по описа на СРС.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: