№ 156/01.07.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Николай Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №395 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.Н.Р. *** против
Решение №260027/02.03.2021г., постановено по анд №510/2020г. по описа на РС Димитровград.
Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които довели
до ограничаване на правата на жалбоподателя. От РС Димитровград не били
изяснени факти от съществено значение за установява на мястото на извършване на
нарушението – не било ясно къде е разположен пътният знак и автомотизираното
техническо средство. С представената от административнонаказващия орган снимка
на мобилното АТСС не можело да се изясни къде се е намирало и дали това място
отговаря на посоченото в протокола. Твърди се, че АТСС се намирало малко след
кръстовището, а съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни
знаци, важат до следващото кръстовище, а автомобилът бил заснет след
преминаване на кръстовището. Така не били спазени разпоредбите на ППЗДвП и
Наредба №8121з-532/12.05.2015г., свързани с коректно попълване на протокола,
както и относно установяване на мястото, на което бил разположен уредът за
измерване. В издадения фиш имало създадено объркване, тъй като били изписани
противоположни посоки – в посока към Хасково и в посока към Димитровград. Това
също било съществено нарушение на правилата в административнонаказателното
производство, тъй като при възприемане на фактическата обстановка имало
невъзможност да се прецени посоката, както и какво точно е имал предвид
органът, когато е посочил двете посоки. Неясна била волята на органа и по
отношение отчетения толеранс от 3 процента, по какъв начин и по каква методика
било изчислено. Не било посочено във фиша дали подлежи на обжалване, в какъв
срок и пред кой съд, което било отделно нарушение на чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН.
Липсвала дата на издаване на електронния фиш, което препятствало преценката по
чл.34 от ЗАНН. Административното нарушение било установено на 07.07.2019г., а
жалбоподателят узнал за електронния фиш на 02.10.2020г. и бил изтекъл крайния
срок за връчване съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН на 07.01.2020г. Обжалвания ел.фиш
бил издаден и след преклузивния срок на чл.34, ал.1 от ЗАНН, което било
достатъчно за неговата отмяна – от датата на извършване до датата на връчване
бил изминал период от над 1 година. Иска да бъде отменено обжалваното решение,
като бъде постановено решение, с което да бъде отменен електронния фиш.
Ответната страна по касационната жалба – ОД МВР
Хасково, не вземат становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура - Хасково предлага решението на РС
Димитровград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград е
потвърдил Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, сер.К №2975544, издаден от ОД МВР Хасково, с който на Д.Н.Р. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП
и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба от 100,00 лева, като
законосъобразен. Не са
установени от съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние
било безспорно установено и доказано. Приел е, че на 07.07.2019г.
било установено от служители на ОД МВР Хасково техническо устройство ARH CAM-S1
№11743ba за измерване скоростта и заснемане на автомобили, движещи се по
ПП-I-5, км. 285+809 - разклон за завод Язаки, в посока от гр.Димитровград към
гр. Хасково, като в 14,29ч. била засечена
скоростта –
88 км/ч и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил Пежо 307 с рег.№ *** при въведено ограничение на скоростта в тази посока от
60км/ч. с пътен знак В-26. Съдът е направил извод, че процедурата по издаване на ел.фиш била проведена
правилно и съобразно изискванията на чл.189, ал.4, като безспорно били
установени предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност,
както и били налице изискуемите елементи в акта. Обосновал е и извод, че
нарушенията на правилата за движение могат да се установяват с мобилно
техническо средство, като в тази насока правилата на процедурата са уредени в
Наредба №8121з-532
от 12.05.2015г. на МВР. В
конкретния случай съставеният ел.фиш за налагане на глоба отговарял на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като представеният снимков материал е
ценен като годно веществено доказателство, както и приложения като писмено
доказателство Протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата. Видно от тях били мястото и
времето на извършване на нарушението, с какво АТСС било заснето, посоката на
движение, ограниченията на скоростта и другите изисквания. Обсъдено е и че
самото техническо средство е в достатъчна степен индивидуализирано, както и че
е от одобрен тип и преминало последваща проверка за изправност и техническо
съответствие с одобрения тип. Относно авторството на деянието, съдът е обсъдил
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, както и че не е приложена законовата
презумпция на чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото е постъпила декларация от
собственика относно управлението от друго лице на съответната дата. Обсъдени са
възраженията на жалбоподателя относно липса на реквизити в електронния фиш,
като изрично е посочено, че административнонаказващият орган няма задължение да
изпраща приложения към ЕФ при неговото връчване, както и че липсват
доказателства за връчването на ЕФ. Прието е, че като цяло изложените от
жалбоподателя възражения не са от характера на съществените такива, които да
налагат отмяната на ЕФ.
Като краен
извод въззивната
инстанция приема, че нарушението
е надлежно установено.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция намира, че
фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като споделя
изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Видно от събраните по делото
доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на
пар.6, т.65, б.Б от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство –
индивидуализирано като ARH CAM-S1 №11743ba. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Настоящата инстанция счита, че обжалваният Електронен
фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, като
възраженията на жалбоподателя в тази насока, касаещи липса на реквизити по чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН са
неоснователни. Относно твърдението, че АТСС се намирало малко след кръстовището
и автомобилът бил заснет след преминаване на кръстовището, където вече не
важало ограничението, то следва да се има предвид, че действително в
административната преписка се съдържа снимков
материал съобразно изискването на чл.10, ал.3 от Наредбата. Но от установеното
относно положението на АТСС не може да бъде правен извод, че засича скоростта
на автомобили след влизане в кръстовището, доколкото е насочено към такива,
които влизат в кръстовището. Позиционирането на АТСС в конкретния случай не
може да бъде и друго, тъй като следва да се отчита необходимо разстояние между
АТСС и проверяваните автомобили. Отново във връзка с изясняване на фактическата
страна касационната инстанция счита, че не няма противоречиви твърдения относно
посоката на движение, защото изрично се посочва в ЕФ, че автомобилът се движи в
посока към Хасково, а АТСС е насочено в посока към Димитровград, т.е. там от
където идва автомобилът, а не там на където е насочено неговото движение. В този смисъл изводите на РС Димитровград за
липса на допуснати процесуални нарушения са правилни и обосновани и се споделят
от настоящата инстанция.
В случая се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, според
която за осъществяване на контрол на участниците
в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
При установеното попълване на реквизитите
в протокола по чл.10 от Наредбата, както и представената снимка от клип, която
е и с изображение на номера на автомобила, няма обосновано съмнение относно
извършеното нарушение.
В Протокол
за използване на АТСС, Приложение към чл.10, ал.1, се установява дата на
използване – 07.07.2019г., а от попълнените в протокола данни по несъмнен начин
се потвърждават данните за място за контрол, съответно началния и крайния час
на работа, посока на движение на контролираните МПС, при което не се
констатират непълноти, противоречия или разминавания в съдържанието на
протокола. В снимката от заснетия клип освен автомобилът и неговият
регистрационен номер са отразени локацията с GPS
координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост. Няма разминавания и в отбелязаната
измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и
толеранс от 3км/ч в полза на жалбоподателя, като изложените възражения от
жалбоподателя не внасят съмнения относно съставомерните елементи на нарушението.
Касационната инстанция не споделя доводите
на жалбоподателя за приложението на чл.34 от ЗАНН. Електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Именно от
спецификата на електронния фиш се изхожда при преценката относно приложимостта
на сроковете по чл.34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на
електронни фишове. В този смисъл в настоящия случай е неприложима разпоредбата
на ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института
на давност за погасяване на административнонаказателното преследване в
производството по издаване и обжалване на електронните фишове намират
приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК
обикновената давност е три години, а абсолютната - четири години и половина. В
конкретния случай, деянието е извършено на 07.07.2019г. и няма изтекла погасителна
давност, поради което и няма допуснато твърдяно от жалбоподателя съществено
процесуално нарушение.
Решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е
постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260027/02.03.2021г., постановено по анд №510/2020г.
по описа на РС Димитровград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, сер.К №2975544,
издаден от ОД МВР Хасково, с който на Д.Н.Р. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП
и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба от 100,00 лева
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.