Решение по дело №1042/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на от С. М. М. С. – гражданин на [държава], [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: Регистрационно-приемателен център – Харманли, против Решение №УПХ-29/11.10.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката навежда твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като интервюиращият орган игнорирал факта, че причините лицето да напусне страната си по произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му поради съществуващия вътрешен въоръжен конфликт в Сирия. Напуснала страната си заради военните действия в [населено място], където живяла до 2019г. Съществувала реална опасност да претърпи тежки посегателства като цивилно лице, поради наличието на безогледно насилие в посочения район. Причините, накарали я да потърси международна закрила попадали обхвата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Ситуация в Сирия разкривала характеристиките на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 1 от Допълнителния протокол към Женевската конвенция от 12.08.1949г. относно защитата на пострадалите при вътрешни въоръжени конфликти. Сочи, че в множество свои решения ЕСПЧ посочвал, че отправната точка при разглеждане на исканията за международна закрила следвало да бъдат Женевската конвенция от 1951г. и Протоколът към нея от 1967г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Принципът „забрана за връщане“ бил главното основание за закрила на бежанците. Тази забрана се съдържала в член 18 от Хартата за основните права на ЕС, като в този смисъл бил и текстът по член 19 от Хартата. В член 2 и член 3 от ЕКПЧ била регламентирана абсолютна забрана на всяко връщане на лице, изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби, като тази защита била различна от защитата от преследване поради една от причините, посочени в Женевската конвенция от 1951г. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на член 3 от ЕКПЧ държавата носила отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице щяло да е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като молителят вече бил напуснал държавата на произход. Квалификационната директива уреждала също и субсидиарна закрила за лицата, които не можело да бъдат определени като бежанци, но които, ако били върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, щели да бъдат изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт. Във връзка с изложеното оспорващата твърди, че административният орган не се съобразил с решение от 17 февруари 2009 на Съда на Европейския Съюз по дело С-465/07 относно тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. Ситуацията в Сирия следвало да бъде възприемана като продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата, по смисъла на член 3 на четирите Женевски конвенции от 1949г. и Втория допълнителен протокол от 1977г. – съставна част на международното хуманитарно право, по които България била страна. Именно в този смисъл следвало да бъде произнасянето на ДАБ, но това не било така. Административният орган не се произнесъл и относно наличието или липсата на предпоставките на чл.4, ал.3 от ЗУБ във връзка с прилагане на принципа „забрана за връщане”. Последното представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като било част от гаранциите за защита на правата на лицата в производството и от съществено значение за разглеждане на молбата за международна закрила.

По изложените съображения оспорващата моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган с указания да разгледа молбата за закрила в производство по общия ред по ЗУБ.

Ответникът – Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС (В. И.), чрез процесуален представител, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващия.

Жалбоподателката се явява лично и заявява, че местността, в която е родена и живеела, имало военни действия. Те били причина за изпадането й в тежка депресия. Поради тези обстоятелства не желаела да се завърне в родината си и иска оспореното решение да бъде отменено.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №817700-2981/26.09.2024г. на ГД „Гранична полиция“ – Аерогари (л.79, 84), жалбоподателката, под името С. М., гражданин на [държава], поискала от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №3851/27.09.2024г., с рег. №УП-34890/27.09.2024г. на ДАБ, подадена с името С. М. М. С..

На 27.09.2024г., лицето е регистрирано в ДАБ, като в Регистрационен лист рег. № УП-34890/27.09.2024г. са посочени имената С. М. М. С., родена на [дата]. в Сирия, [населено място], обл.Хасака, със същия постоянен адрес, гражданин на [държава], етническа принадлежност – ***, религия – ****, професия – **, образование – **, [семейно положение], с документ за самоличност – *** №**************, издаден от Сирия на 24.11.2020г. и валиден до 23.11.2026г., и Карта за самоличност №********, издадена от Сирия на 08.09.2010г., валидна до 08.09.3000г. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на майката, бащата и братята на търсещата закрила, всички (с изкл. на един от братята) с местонахождение С..

Видно от Решение за настаняване №3825/27.09.2024г. с рег. № УП-34890/27.09.2024г. (л.60), молителката е била настанена в РПЦ – Харманли. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 27.09.2024г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег.№УП-34890/27.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел МПЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 27.09.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-34890/27.09.2024г. В хода на интервюто жалбоподателката е заявила, че потвърждава заявеното от нея при попълване на регистрационния лист. Споделила, че напуснала Сирия легално, със самолет, на 31.07.2021г. за Ирак, на гости, където останала около четири дни. След това се върнала нелегално в Сирия. На 20.08.2024г. тръгнала с кола от Дамас за Йордания, оттам транзит със самолет за Дубай, защото на 21.08.2024г. имала интервю за виза за България. Преминала интервюто и на 22.08.2024г. легално със самолет заминала за Дамас, Сирия. На 23.09.2024г., със самолет, легално, отново заминала за Дубай, за да вземе визата си. Останала там три дни и след това тръгнала с издадената виза за България, легално. Пристигнала на летище София на 25.09.2024г., след което я задържали. Последвало освобождаване на 27.09.2024г. Родена била в [населено място], обл.Хасака и там била до 2019г., след което със семейството й заминали за [населено място] и оттам напуснала Сирия. Преместили се, защото в района присъствали на „ДАЕШ“, страхували се. [населено място] бил на кюрдите и на редовната армия и обстановката там била неспокойна. Ислямистките групи били близо до града и от време на време имало сражения между тях и кюрдите. Последната размирица била преди шест месеца, когато Турция изстреляла ракети върху няколко села в област Камишли. Турските сили атакували понякога района, като лично тя виждала прелитащите ракети. Напуснала Сирия заради войната. Някой нейни познати пострадали от нея. Освен това, имала проблеми със семейството си, не й давали да учи и нямала никаква свобода. Посочила, че не е била арестувана или осъждана в страната си по произход или в друга държава, не членувала в политически партии или организации, нямала проблеми с властите в Сирия, нито такива, свързани с религията или етноса й, не била заплашвана и не й било оказвано насилие. Протоколът е подписан интервюираната, длъжностно лице на ДАБ и от преводач.

На 01.10.2024г. със С. М. М. С. е била проведена беседа, за което е съставен Протокол с рег. № УП-34890/01.10.2024г. (л.45), в хода на която тя заявила, че решила да дойде в България заради вуйчо си – Н. М., който бил във Варна. Той й изпратил покана и затова й дали виза от българското посолство в Дубай. Напуснала Сирия от страх и притеснение, породени от войната, както и от натиска, който й оказвало семейството.

С Решение №УПХ-29/11.10.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет молбата за предоставяне на международна закрила на С. М. М. С. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

На 18.10.2024г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателката, като последната е била запозната с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 21.10.2024г. Същата е процесуално допустима, подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. И., която е била определена със Заповед №РД 05 - 282/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.

Обжалваният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването му. Интервюиращият орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската й история, така и обстановката в страната й на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере мотивите на административния орган да откаже международна закрила.

Не се констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденката е регистрирана на 27.09.2024г., а оспореният акт е издаден на 11.10.2024г., т.е. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия интервюиращ орган при РПЦ - Харманли, с търсещата закрила е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ – в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр. второ от ЗУБ, такова становище не се изисква.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е регламентирал като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата е заявила като причина за напускане на Сирия военната обстановка и проблемите със семейството й. От изложената бежанска история на жалбоподателката е видно, че последната е живеела сравнително спокоен живот в Сирия, не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на молителката, вкл. неколкократното легално и доброволно напускане на Сирия, и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която С. М. М. С. е напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на търсещата закрила не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателката не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо нея или членове на семейството й по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно няма налице страх от преследване у С. М. М. С., който да се приеме за обоснован по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и т.2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай търсещата закрила въобще не е навела като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателката не е направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила, че не е била осъждана, не е имала проблеми с официалните власти.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут – тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващата.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г., като в свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C-465/07 Съда на Европейския съюз е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице по отношение на жалбоподателката.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на информацията, изложена в Справка с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка с вх. № ЦУ-1852/27.08.2024г. относно С. А. Р., двете на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официални писмени свидетелстващи документи, удостоверяващи, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в тях. От данните от тези справки и от информацията от общодостъпни източници, не може да се направи извода, че в конкретния случай са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на посочените в ЗУБ основания. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвените справки.

От информацията в Справка с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. се установява, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но от 2020г. насам конфликтът се намира в състояние на застой. Фронтовите линии остават относително стабилни и никоя от враждуващите страни не започва нова продължителна офанзива за превземане на територия. Конкретно се сочи, че фронтовите линии в Сирия към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Дамаск, Хомс и Хама, са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб, на границата с Турция, където били разположени десетки предимно ислямистки групи.

От Справка с вх.№ЦУ-1852/27.08.2024г. се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Така например в справката се сочи, че районът на Дамаск остава до голяма степен незасегнат от насилието, обхванало други части на Сирия и че специалните части на официалното правителство успяват да защитят столицата, като макар бунтовници да превземат предградията в ранните етапи на конфликта, те в нито един момент не успяват да напреднат към централните райони. Видно е от справката и че в тази район има значителен брой вътрешно разселени лица – към м. май 2023г. над 600 хиляди.

Обобщено, от информацията за Сирия става ясно, че случаи на насилие съществуват, но те не биха могли да се определят за достигащи такова високо ниво на интензивност за да се опреде насилието като безогледно. Дори и да се приеме обратното това не се отнася за всички региони на Сирия. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателката ще бъде изложена на тежки заплахи срещу живота или личността й поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Не се установяват данни за това понастоящем конфликтът в Сирия да е достигнал нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Сирия. Преди да напусне страната е работила като учителка, като изрично е посочила, че не е била жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу нея.

Съдът отчита, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай. От актуалните справки за положението в Сирия, а и другата общодостъпна информация за тази страна, става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, обосноваващи предоставяне на закрила.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в Сирия, данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на оспорващата не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против акта жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. М. С. – гражданин на [държава], против Решение №УПХ-29/11.10.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на оспорващата е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

На основание чл.85, ал.3 от ЗУБ, решението не подлежи на касационно обжалване.