№ 1369
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ в публично заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110104327 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.415 от ГПК, вр. чл. 240, и чл.99 от ЗЗД от „Е.М.” ЕООД, ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление: гр.*******, ул. „*******,
представлявано от Р.М.-Т. срещу Д. М. М. ЕГН ********** с адрес
гр.*******, за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца по
Заповед за изпълнение № 262540/22.12.2020г., постановена по ч.гр. дело №
16362/2020г. на ВРС, 18 състав, сумата от 509.31 лв., представляваща част от
общо дължима главница в размер на 1521.12лв., дължими по Договор за
потребителски кредит от 19.05.2009 г., сключен между „Ю.Б.“ АД ЕИК
******* и длъжника, вземането по които е прехвърлено от страна на „Ю.Б.“
АД ЕИК ******* на Е.М. ЕООД ЕИК ******* с договор за цесия от
18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена
1
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законово установения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.04.2009г. е сключен Договор
за потребителски кредит между Ю.Б. АД, с ЕИК ******* - ОТ ЕДНА
СТРАНА, и Д. М. М. ЕГН ********** - ОТ ДРУГА СТРАНА КАТО
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата на който Кредиторът е отпуснал на
длъжника/длъжниците кредит в размер на 1580лв. със срок за погасяване 98
месеца.
След усвояването на кредитния лимит, кредитополучателят не е
извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което общото
му задължение възлиза на 1796.29лв.
На 18.01.2016г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между Ю.Б. АД и „Е.М." ЕООД, по силата на който
задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит от
19.05.2009г., е изкупено от „Е.М. ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му
с изпращане на писмо-уведомление от дата 15.04.2020г. Със съобщаването на
цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
Същият не е изпълнил.
В исковата молба се претендира само част от главницата, която е за
период от 5 години преди дата на подаване на заявлението в съда, т.е. се
формира от главниците по изискуемите вноски след 18.12.2015г. до крайната
дата на кредита 19.07.2017г. /от вноска 79 с падеж 19.12.2015г. до вноска 98 с
падеж 19.07.2017г./
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131
от ГПК. В него се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че по делото
липсват доказателства за цесия на конкретното вземане с точна
индивидуализация. Моли за отхвърляне на иска и за разноски. Предлага
доброволно уреждане на спора.
В с.з. от 08.10.2021г. ответникът чрез процесуалния си представител,
2
надлежно упълномощен с права за разпореждане с предмета на делото, прави
ПРИЗНАНИЕ на иска.
Ищецът поддържа иска и моли за произнасяне по реда на чл. 237 от
ГПК.
Всяка от страните прави изрично изявление, че не претендира никакви
разноски по заповедното или исковото производство.
Съдът приема за установено следното:
Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска: налице е признание на иска,; не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК, поради което съдът,
основавайки се на признанието, следва да постанови решение, с което да
уважи исковата претенция.
Разноски не се претендират.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че Д. М. М. ЕГН ********** с адрес гр.******* ДЪЛЖИ НА „Е.М.”
ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.*******, ул.
„*******, представлявано от Р.М.-Т. , по Заповед за изпълнение №
262540/22.12.2020г., постановена по ч.гр. дело № 16362/2020г. на ВРС, 18
състав, сумата от 509.31 лв., представляваща част от общо дължима
главница в размер на 1521.12лв., дължими по Договор за потребителски
кредит от 19.05.2009 г., сключен между „Ю.Б.“ АД ЕИК ******* и длъжника,
вземането по които е прехвърлено от страна на „Ю.Б.“ АД ЕИК ******* на
Е.М. ЕООД ЕИК ******* с договор за цесия от 18.01.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 415 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4