Производството е по реда на Глава XXVIII,
чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по внесено от РП-Дупница
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК на непълнолетния обвиняем Д.И.
***, с ЕГН **********, за извършено от
него престъпление по чл. 133, във вр. с чл. 129, ал. 1, вр.
с ал. 2, вр. с чл. 63, ал.1, т.4 и т. 6 от НК.
В предложението се сочи, че на
02.03.2019г. около 00.00 часа в гр. Дупница, в кафене, находящо
се на ул.“ Академик П. Динеков“ № 35, е причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на Г.В.А., изразяваща се в трайно отслабване на
зрението, като чрез нанасяне
на удар върху входната врата на заведението е счупено стъклото монтирано на
същата, част от което е попаднало в дясното око
на пострадалата, вследствие на това същата е получила
разкъсно-контузна рана на дясното око с пролабиране и загуба на вътреочна
тъкан на дясна очна ябълка с
перфоративна рана на склерата с пролабс на вътреочна тъкан, като макар и
непълнолетен Г. е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да
ръководи постъпките си – престъпление по чл. 133, пр.2 във вр. с
чл.129, ал. 1 вр. с ал. 2 вр. с чл. 63, ал. 1,т. 4 и т.6 от НК
Прокурора поддържа предложението и
предлага на обвиняемия да се наложи административно наказание "глоба"
в минимален размер.
Обвиняемият поддържа заявеното от него по
досъдебното производство и не оспорва предложението, освен в частта за вината,
в която твърди случайност на деянието си. Защитата на същия излага доводи за
наличие на случайно деяние с оглед определени обстоятелства свързани със
счупеното от обвиняеми стъкло, както и смекчаващи вината обстоятелства и иска
оправдаване на същия, алтернативно счита, че следва да му бъде определено
административно наказание „обществено порицание“, а не „глоба“, каквото е
исканото от прокурора. В последната си дума обвиняемият иска прекратяване на
делото и оправдаване.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните в хода на
наказателното производство доказателства , преценени по отделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемият Д.И. ***, живее на адрес: гр. Дупница, ул.
„Евтим Трайчев“ №59, същият е непълнолетен,
роден е на *** г., на 15 години към датата на деянието – 02.03.2019 г.,
българин, български гражданин, ученик, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 01.03.2019 г., около 23:00 часа обвиняемият тръгнал пеша
от дома си на ул. „Евтим Трайчев“ №59 с приятелите си
свидетелите: Х.Х., Г.И. и П.Д. към кафене находящо се в гр. Дупница, ул. „Академик П. Динеков“ № 35,
в което работели св. Н.Н. и живеещата на семейни
начала с него – пострадалата Г.А.. Посещението им било с намерение да изпият по
една бира, но след като пристигнали и
влезли вътре установили след разговор със свидетелката А., че поради късния час
заведението затваря и затова след като не били обслужени излезли отвън, за да
разговарят. През това време там пристигнала и майката на обвиняемия – св. Д.Б.,
която имала намерение да го прибере вкъщи. След пристигането и от заведението
излязъл свидетелят Г.Б., който бил видимо пиян и започнал да се заяжда с
майката на обвиняемия като я ритнал. Обвияемият Г. ядосан от случилото се
тръгнал да се разправя със свидетеля Б., но двамата били разтървани от
присъствалите на място приятели на обвиняемия, майка му и свидетелят П.Н., като
след това свидетеля Б. влязъл обратно вътре в заведението, където св. Н.Н. му сипал още едно питие. Малко по-късно, около 00:00
часа внезапно обвиняемия се измъкнал от успокояващите го отвън негови приятели
като се затичал бързо към входната врата на кафенето, която била дървена с
монтирано в горната и част стъкло, което било пукнато преди време и залепено с
тиксо, с намерение да се сбие със свидетеля Г.Б.. Стигайки до вратата Д.Г. я
блъснал с две ръце с всичка сила, за да влезе вътре
като от това се счупило и паднало поставеното на вратата стъкло, като парче от
същото попаднало в дясното око на пострадалата Г.А., която се намирала в
близост до вратата вътре в кафенето. Същата усетила силна болка в областта на
дясното си око, хванала се с ръце и видяла, че и тече кръв от окото като
изпаднала в шок и започнала да плаче. Същата получила от съприкосновението си с
парче от стъклото разкъсно-контузна рана в областта на дясното си око. Свидетелят Н., който бил в заведението
незабавно позвънил на тел. 112 като повикал линейка и полиция. На място
пристигнали служители на РУ-Дупница, а пострадалата А. ***, където и оказали
спешна помощ. Предвид тежестта на нараняването в областта на окото същата била
изпратена в ИСУЛ-гр. София, където била настанена в офталмологично отделение и
оперирана на следващия ден. След няколко дни била изписана от болницата, като и
бил насрочен контролен преглед.
От приетата по делото комплексна
съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещите лица – д-р Л. – съдебен лекар
и д-р М.– специалист по очни болести се установява, че вследствие на инцидента
пострадалата Г.А. е получила разкъсно-контузна рана
на дясното око с пролабиране и загуба на вътреочна тъкан. Дясна очна ябълка с
перфоративна рана на склерата с пролабс на вътреочна тъкан. Посочено е че
получените травматични увреждания се дължат на действието на предмети с остър
връх и режещи ръбове, каквито характеристики имат и счупените стъкла, като е
възможно да са получени по посочените от свидетелите време и начин. Според
вещите лица с нараняването се реализира медико-биологичния признак трайно
отслабване на зрението, като възстановителния период за същото е повече от 30
дни, без възможност към момента на изследването за категорична прогноза относно
пълното възстановяване на зрението на пострадалата.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, вкл.
заключението по изготвената и приета съдебно-медицинска експертиза. Сред тях са
показанията на разпитаните свидетели – А., Н. Н., П. Н., Б., Д., И., Х., Кр. Б.
и Г. Б., писмени доказателства и писмените доказателствени средства подробно
описани в описа към досъдебното производство, вкл. справки за съдимост
установяваща чистото съдебно минало на обвиянемия и характеристични такива за Д.Г. от МКБППМН,
които бяха приобщени към доказателствения материал по делото и прецени по реда
на чл. 378, ал. 2 и след прочитането им по чл. 283 от НПК.
Съдът
възприе и кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателства, тъй
като същите кореспондират изцяло помежду си - липсват съществени противоречия
между тях. Несъществените такива съдът отдава изцяло на различните
интелектуални, физиологични и други субективни ососбености на всеки от
свидетелите, но не и на опит за преиначаване на възприетите лично и
непосредствено факти. Преценени в съвкупност и след съпоставянето им едни
спрямо други, съдът приема, че същите, като дадени скоро след инцидента описват
пълно и цялостно фактическата обстановка по делото по безспорен и несъмнен
начин.
Събраните по делото доказателства по
категоричен и еднопосочен начин доказват извършеното от Г. непредпазливо
деяние, за което е внесено предложение от РП-Дупница същият да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При така установените фактически
констатации, съдът намира следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че
обвиняемият Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъплението по чл. 133, пр.2 във вр. с чл.129, ал. 1 вр. с ал.
2 вр. с чл. 63, ал. 1,т. 4 и т.6 от НК.
Безспорно е
установено, че на 02.03.2019 г., около 00:00 ч., в кафене находящо се в гр.
Дупница, ул. „Акад. П. Динеков“ №35, непълнолетният, но можещ да разбира свойството
и значението на деянието си и да ръководи постъпките си обвиянем
Д.Г., чрез блъскане със сила на входната врата на заведението е счупил стъклото
поставено върху вратата, като част от него е попаднало в дясното око на
пострадалата Г.В.А., от което и е причинено трайно отслабване на зрението за
период повече от 30 дни – престъпление по чл. 133, пр.2 във вр. с чл.129,
ал. 1 вр. с ал. 2 вр. с чл. 63, ал. 1,т. 4 и т.6 от НК
Ето защо съдът е на
мнение, че са налице всички елементи от състава на престъплението от обективна
страна – на първо място обект на същото са
обществени отношения, свързани със здравето и телесната неприкосновеност на
гражданите. В тази връзка налице е като престъпен резултат средна телесна
повреда изразяваща се в трайно отслабване на зрението за период повече от 30
дни по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК и т.8 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум
на ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков. Същата е реализирана
чрез изпълнително деяние осъществено от обвиняемия и представляващо физически
действия на субекта Д.Г. насочени към блъскане /удряне/ на гореописаната врата
и последвалото от тях счупване на разположеното върху нея напукано от преди
това и залепено с тиксо стъкло, част от което е попаднало в окото на
пострадалата А., като и е причинило посоченото по-горе травматично увреждане.
От субективна страна съдът намира, че
деянието е извършено от Георгиев по непредпазливост, във формата и на
небрежност, тъй като деецът, макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си в инкриминирания
момент, същият е вменяем и е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния
резултат от действията си, но въпреки това ги е извършил, при положение че е
имал психическата годност да се въздържи от това. Г. сам заявява, че е бил
наясно с това, че поставеното на процесната врата стъкло е било предварително
напукано, което е изисквало много по-голямо внимание от него при отварянето на
вратата, а не точно обратното – блъскането /удрянето/ и с всичка сила.
В тази насока с оглед на основния довод
на защитата за приложение на института на случайното деяние уреден в чл. 15 от НК следва да се отбележи следното:
Настоящият съдебен състав счита, че от
установените по делото факти и с оглед на събраните и анализирани
доказателства, поотделно и в съвкупност не се установяват предпоствките за
приложение на посочения наказателноправен институт, предпоставящ изцяло изключване вината на обвиняемия, поради
което и доводите на защитата в тази насока са изцяло неоснователни.
На първо място, съгласно практиката на ВКС - Решение
№ 246 от 03.01.2017 г. по н. д. № 943 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
1-во нак. Отделение, Решение № 98 от 07.07.2016 г. по н. д. № 375 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93
г., I н.о., докладчик съдията Никола Филчев, Решение № 767 от 11.11.1991 г. по
н. д. № 648 / 91 г., I н. о., докладчик член-съдията Марин Чернев и др.,
която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав се пояснява разликата между
„случайното деяние“ и „несъзнаваната непредпазливост“ или наричана още „престъпна
небрежност“. Случайно деяние по смисъла на чл. 15 от е обратната страна на
небрежността, каквато е налице в конкретния казус. Както при деянието,
извършено при форма на вина несъзнавана непредпазливост (престъпна небрежност),
така и при „случайното деяние“ по чл. 15 от , в съзнанието на дееца отсъстват
представи относно настъпването на общественоопасните последици, макар и
обективно същият да е причинил резултата. При
небрежността обаче, деянието е осъществено виновно, понеже деецът едновременно
е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния
резултат, докато при „случайното деяние“ отсъства едно от тези изисквания -
деецът изобщо не е бил длъжен или ако е бил длъжен, то не е могъл сам да
предвиди резултата. В случая обвиняемия Г., както сам заявява в хода на ДП и
пред настоящия съдебен състав е знаел, че поставеното стъкло върху процесната
входна врата на кафенето е било напукано, това се установява и от част от
останалите свидетелски показания, вкл. тези на св. Б.-негова майка, но въпреки
това не е положил усилие да отвори същата с небходимото внимание, а напротив
употребил е голяма по интензитет сила, което е довело до окончателното счупване
на стъклото, част от което е попаднало в окото на пострадалата А. и е причинило
съставомерния резултат. Г. е знаел също така и че в това време вътре в
заведението има хора, които могат да бъдат наранени при счупване на стъклото.
Както се посочи по-горе небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното
деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че
деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал
това. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата при
небрежността зависи: а) от конкретните обективни условия за извършване на
деянието и б) от индивидуалните особености на личността на дееца. В случая
съдът приема, че както конкретни обективни условия, така и индивидуалните
особености на личността на дееца – 15 годишен, нормално - социално и
интелектуално развит ученик, за който липсват каквито и да е данни за някаква
умствена изостаналост или други психични заболявания са налице и Д.Г. е бил в
обективна и субективна възможност да избере друго свое по-подходящо поведение.
По наказанието:
С оглед на изложеното, съдът прие, че обвиняемият
е осъществил състава на престъплението по чл. 133, пр.2 във вр. с чл.129,
ал. 1 вр. с ал. 2 вр. с чл. 63, ал. 1,т. 4 и т.6 от НК,
освободи го от наказателна отговорност и на осн. чл.78а, ал.6 НК му наложи
административно наказание "обществено порицание", което на основание
чл. 52 от НК да се изпълни чрез обявяване на решението на таблото за съобщения
в община Дупница, за срок от 1 /един/ месец.
Съдът приложи този институт, предвид че за
горното непредпазливо престъпление е предвидено наказание до една година
"лишаване от свобода" или "пробация". Обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван до сега от административна отговорност по реда на
чл. 78а НК. От горното престъпление, макар и резултатно, няма настъпили
имуществени вреди.
Съдът определи наказанието с оглед на
това, че същият е непълнотелен и съобразно вида, императивно предвиден в чл.
78а, ал. 6 от НК, като взе предвид и проявената критичност на последния към
противоправното си поведение. Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се
реализират целите на същото, визирани в чл. 36 НК.
По разноските:
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
обвиняемия Д.Г., следва да бъде осъден, да заплати по сметка на ОД на МВР –
Кюстендил сумата от 336,00 лв.
/триста тридесет и шест лева/ - разноски за съдебно-медицинска експертиза,
сторени в хода на досъдебното производство.
Съобразно изложените мотиви, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: