Определение по дело №43854/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19276
Дата: 31 юли 2022 г. (в сила от 31 юли 2022 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20201110143854
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19276
гр. София, 31.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20201110143854 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************” ЕАД
срещу Т. АНГ. ГЮР. и Л. Г. ГЮР., с която са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Т.Г. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 373,47 лева – главница, от която сумата 363,45
лева, представляваща ¾ части от стойността на доставена топлинна енергия за стопански
нужди през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата 10,02 лева, представляваща ¾
части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата Т.Г. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 55,38 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до 08.07.2020
г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата Л.Г. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ
размер на 124,49 лева – главница, от която сумата 121,15 лева, представляваща ¼ част от
стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.03.2018 г.
до 30.04.2019 г., и сумата 3,34 лева, представляваща ¼ част от стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Л.Г. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 18,46 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до 08.07.2020 г.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото нямало подписан договор за
продажба на топлинна енергия. Но ответниците ползвали топлинна енергия в следния
1
топлоснабден имот, а именно: търговски обект ************, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******“, бл. 482, вх. Б, с абонатен № 403358, през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г.
Поради незаплащане стойността на ползваната топлинна енергия ответниците се били
обогатили неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължали връщане на онова, с
което са се обогатили, до размера на обедняването. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, в който услугата дялово разпределение на топлинна
енергия се извършвала от „*********“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество
начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота, собственост от ответниците, били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. Ежемесечно от топлофикационното дружество били издавани фактури с
дължимите суми за топлинна енергия, които следвало да бъдат заплащани най-късно до 20-
то число на следващия месец. Въпреки настъпването на падежа задължението не било
погасено. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2020 г. по ч. гр. д. № 31306 по описа за 2020 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците
възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от
ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Т. АНГ. ГЮР. и
Л. Г. ГЮР. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата от
никоя от тях.
В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
„*********” ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния имот, като трето лице – помагач. Съдът намира, че искането е своевременно
направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество,
доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за
упражняване на регресно притезание от страна на ищеца срещу него. Поради изложеното
съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните
и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. обстоятелството, че ответниците са били собственици на процесния имот през
исковия период, както и квотите им в съсобствеността;
2. обогатяването на ответниците чрез спестяване на разходи за заплащане на
доставената в процесния имот през исковия период топлинна енергия;
2
3. обедняването си поради неполучаване на стойността на доставената до имота на
ответниците топлинна енергия;
4. размера на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването;
5. количеството на реално доставената до процесния имот топлинна енергия, нейната
цена и размера на претендираното вземане;
6. поставянето на ответниците в забава за претендираните вземания и настъпването на
изискуемостта им;
7. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;
8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните от ищеца суми,
както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде задължено третото лице – помагач да представи изброените в исковата молба
документи. По доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе
в първото по делото съдебно заседание.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „*********” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „************
представлявано от управителя Н.Г.Ж., като трето лице-помагач на страната на ищеца
„**************” ЕАД по предявените от него искове.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено спрямо ответницата Т.Г. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ
размер на 373,47 лева – главница, от която сумата 363,45 лева, представляваща ¾ части от
стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.03.2018 г.
до 30.04.2019 г., и сумата 10,02 лева, представляваща ¾ части от стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Т.Г. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 55,38 лева, представляваща лихва за забава
3
върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до 08.07.2020 г.; иск с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Л.Г.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 124,49 лева – главница, от
която сумата 121,15 лева, представляваща ¼ част от стойността на доставена топлинна
енергия за стопански нужди през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата 3,34
лева, представляваща ¼ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата Л.Г. съществуването на вземане на ищеца за
сумата в общ размер на 18,46 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.05.2018 г. до 08.07.2020 г.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. обстоятелството, че ответниците са били собственици на процесния имот през
исковия период, както и квотите им в съсобствеността;
2. обогатяването на ответниците чрез спестяване на разходи за заплащане на
доставената в процесния имот през исковия период топлинна енергия;
3. обедняването си поради неполучаване на стойността на доставената до имота на
ответниците топлинна енергия;
4. размера на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването;
5. количеството на реално доставената до процесния имот топлинна енергия, нейната
цена и размера на претендираното вземане;
6. поставянето на ответниците в забава за претендираните вземания и настъпването на
изискуемостта им;
7. размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;
8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да докажат, че са заплатили претендираните от
ищеца суми, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦИТЕ, че към „**************“ ЕАД са избрани
4
обществени посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани, да
разясняват правата и задълженията им във връзка с предоставяните от „**************“
ЕАД услуги и във връзка с възникнали с дружеството спорове. Обществените посредници
могат да бъдат открити на адрес: гр. София, ж. к. „Борово“, ул. „Ген. Стефан Тошев“
№ 26, бл. 223А, магазин 3.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 31306 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60-ти състав.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице – помагач, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в
първото по делото съдебно заседание да представи посочените в исковата молба документи.
По доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, съдът ще се произнесе
в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 17.10.2022 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на третото лице-
помагач – и препис от исковата молба и приложенията към нея.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ , че най-късно в първото по делото
открито съдебно заседание може да вземе становище по предявените искове и по
направените доказателствени искания, както и да посочи и представи доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5