№ 10050
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110172595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца „ФИРМА“ ЕАД с вх. № 240279/07.11.2022 г., с
която се иска изменение на протоколно определение от 31.05.2022 г., с което са
присъдени разноски за оказана безплатна правна помощ, постановено по гр.д. №
72595/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав.
В указания срок не е постъпил отговор по молбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за неоснователна.
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска – в случая – в
едноседмичен срок, считано от връчване на препис от определението.
Видно от материалите по делото и служебна справка в деловодната система на
съда, разпечатка на която се прилага по делото, препис от определението не е връчван
на ищеца. Предвид липсата на данни за връчване, включително за изпращане на
съобщение за постановеното определение, то съдът следва да приеме, че молбата е
подадена в срок.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по
правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната
инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е
необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ (в този смисъл например цитираното от
1
ищеца Определение № 102 от 5.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 149/2019 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Боян Балевски). В случаите на осъществена правна помощ без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА, наличие на заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липсата на данни, които да го опровергават, както и при разпределяне
отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК, то
съдът следва да присъди в полза на упълномощения адвокат безплатна правна помощ
(в този смисъл например Определение № 515/02.10.2015 г. на Първо ТО по ч. гр. д. №
2340/2015 г.; Определение № 163/13.06.2016 г. на Първо ГО на ВКС по ч. гр. д. №
2266/2016 г., Определение № 70/08.02.2017 г. по ч. т. д. № 2445/2016 г. на ВКС, ТК, II
т. о, Определение № 144 от 29.03.2019 г. По гр. Д. № 2483/2018 г., г. К., ІІІ Г. О. НА
ВКС).
Въз основа на изложените съображения съдът намира, че не са налице основания
за преосмисляне на преценката му, че в случая са налице предпоставките на чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., съответно не са налице основания за изменение на протоколното
определение от 31.05.2022 г., с което са присъдени разноски за оказана безплатна
правна помощ, постановено по гр.д. № 72595/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав.
Предвид изложените мотиви обаче съдът констатира, че в протоколното
определение от 31.05.2022 г., с което са присъдени разноски за оказана безплатна
правна помощ, постановено по гр.д. № 72595/2021 г. по описа на СРС, 56-ти състав, е
допусната очевидна фактическа грешка, като вместо в полза на упълномощените
представители в заповедното и исковото производство, възнаграждения са присъдени в
полза на страната. Констатираният порок подлежи на отстраняване по реда на чл. 247
ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка на ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в протоколно
определение от открито съдебно заседание, проведено на 31.05.2022 г., като вместо
„ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ....., да заплати на И. Б. Т., ЕГН: **********
сумата в размер на 360 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
с включено ДДС в настоящото производство и сумата от 60 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение с включено ДДС, направено в заповедното
производство по ч.гр.д. № 55511/21 г. по описа на СРС, 56 състав“
да се чете „ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ....., да заплати на адв. К. И. Б.,
ЕГН ********** сумата в размер на 360 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение с включено ДДС в настоящото производство и на адв. Н.И.И., ЕГН
********** сумата от 60 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с
включено ДДС, направено в заповедното производство по ч.гр.д. № 55511/21 г. по
описа на СРС, 56 състав“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 240279/07.11.2022 г., с която се иска
изменение на протоколно определение от 31.05.2022 г., с което са присъдени разноски
за оказана безплатна правна помощ, постановено по гр.д. № 72595/2021 г. по описа на
СРС, 56-ти състав.
2
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3