Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
23.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав,
в открито заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Дарина Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1961 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ.
Ищцата Д.К.К. *** твърди, че ответникът „БГконсулт
Ро“ ЕООД е бивш неин работодател, при когото изпълнявала длъжността „технически
секретар“ по силата на сключен на 07.02.2011 г. трудов договор. Поддържа, че
със заповед № 28/ 01.09.2017 г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ,
трудовото й правоотношение било прекратено поради намаляване обема на работата,
считано от 01.09.2017 г. Сочи, че след прекратяването му не била започвала
друга работа. Твърди също, че към датата на прекратяване на трудовия договор
ответникът не й бил заплатил трудовото възнаграждение за месец август 2017 г. в
брутен размер от 1024,53 лева, обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползвания платен годишен отпуск за 20 дни от 2016 г. и 11 дни от 2017 г. в
общ размер на 1380,80 лева, както и обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ за
оставане без работа за срок от един месец в размер на 1024,53 лева – за периода
от 01.09.2017 г. до 01.10.2017 г. Поддържа, че за посочените суми се снабдил
със заповед № 4829/10.11.2017 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 8017/2017 г. по описа на Районен съд - Русе, която била връчена на
ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на последния, че й дължи сумите
по издадената заповед за изпълнение. Предоставилият безплатната правна помощ на
ищцата адвокат претендира и присъждането на възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „БГконсулт Ро“
ЕООД не е депозирал писмен отговор без да е направил искане делото да се гледа
в отсъствие на негов представител. В заповедното производство заповедта за
изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което липсва мотивирано възражение по чл.414 от ГПК, което да играе ролята на
отговор на исковата молба съгласно разясненията по т.11.а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В
проведеното по делото първо (и единствено) съдебно заседание от 10.10.2018 г., за
което ответникът се счита редовно призован на 12.09.2018
г. на основание чл.50, ал.2 от ГПК, същият не изпраща представител.
Съдът е изпълнил процесуалното си задължение по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК като в преписа от разпореждането по чл.131 от ГПК е указал
на ответника неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен
отговор в срок. В депозираната молба с вх. № 40793/08.10.2018 г. процесуалният
представител на ищцата е поискал постановяването на неприсъствено решение срещу
ответника.
Като взе предвид представените писмени доказателства
съдът намира предявените искове вероятно основателни. Налице са всички
изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Видно от договора за правна помощ, процесуалният
представител на ищцата й е предоставил безплатна правна помощ, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА му се дължи възнаграждение в минималните размери по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Възнаграждението, на основание чл.7, ал.1, т.1, in fine вр. ал.2, т.2 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. следва да се определи за всеки иск поотделно в размер на по 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. в общ размер на 930,10 лева.
В тежест на ответника, на основание чл.78, ал.6
вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, е и дължимата държавна такса по всеки от исковете в
общ размер на 155,23 лева. От тази сума следва да бъде приспадната сумата от
68,60 лева, за събирането на която в заповедното производство, на основание
чл.77 от ГПК, е постановено определение № 323/11.01.2018 г., по което е издаден
и изпълнителен лист. Така ответникът дължи заплащането по сметка на съда на
сумата от още 86,63 лева – държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „БГконсулт Ро“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“Църковна независимост“ № 2, ет.1, представлявано от
управителя Иван Пламенов Иванов, че дължи на Д.К.К., с ЕГН **********,***,
сумата от 1024,53 лева – неизплатено
брутно трудово възнаграждение за месец август 2017 г., сумата от 1380,80 лева – обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 11 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., сумата от 1024,53 лева – обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставане без
работа за периода от 01.09.2017 г. до 01.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 08.11.2017 г. до окончателното им изплащане, за
които вземания по ч.гр.д. № 8017 по описа за 2017 г. на Русенския районен съд е
издадена заповед № 4829/10.11.2017 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „БГконсулт Ро“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат В.С.С., с ЕГН **********, със
служебен адрес ***, сумата от 930,10
лева – възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на ищцата.
ОСЪЖДА „БГконсулт Ро“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати по
сметка на Районен съд – Русе сумата от 86,63
лева – държавна такса.
Настоящото неприсъствено решение, на осн.чл.239,
ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/