РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Силистра, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20233400500182 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от С. Д. П. с ЕГН
**********, чрез адв. Т. С. от СсАК, против решение № 172/24.03.2023 г. по гр.д.
№1172/2022 г.,на Силистренския районен съд, с което Е ОБЯВИЛ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по
реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по иска на Г. С. Г. с ЕГН ********** срещу него
ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР, сключен на през месец март 2019 година, с който Г. С. Г. с
ЕГН ********** продава на С. Д. П. с ЕГН ********** движими вещи (употребявана
селскостопанска техника), представляващи Фуражораздаващо ремарке „Straumann 7 00
multimix“ и Силажна машина „Пьотингер“ за сумата от 10 000.00 лева, ОСЪДИЛ ГО Е да
заплати на Г. С. Г. с ЕГН ********** сумата от 7500.00 /седем хиляди и петстотин / лева,
представляваща незаплатена част от продажната цена на движими вещи (употребявана
селскостопанска техника), представляващи Фуражораздаващо ремарке „Straumann 7 0 0
multimix“ и Силажна машина „Пьотингер“, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковата молба - 10.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1983.33 / хиляда деветстотин осемдесет и три лв. и 33 ст. / лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2020 год. до 09.08.2022 год.,
върху незаплатената част от продажната цена на движими вещи (употребявана
селскостопанска техника), представляващи Фуражораздаващо ремарке „Straumann 700
multimix“ и Силажна машина „Пьотингер“, присъдил е и съответни разноски.
Жалбоподателят счита, че решението на районния съд е порочно, изложил е
съображения за процесуални нарушения, касаещи обединяването в едно дело на особено
исково производство по глава тридесет и първа, част трета на ГПК и обикновени такива,
които водят до обезсилването му, поради което моли съда д го отмени и постанови ново
решение в този смисъл. Алтернативно се позовава на други процесуални нарушения,
свързани с това доколко признанието на иска е достатъчно за уважаването му, поради което
моли съда след отмяна на обжалваното решение да ОТХВЪРЛИ претенцията на Г. С. Г. за
1
обявяване на окончателен предварителният договор за продажба на употребявана
селскостопанска техника. Претендира и разноски. В с.з. пред тази инстанция се явява адв.
С., който поддържа жалбата.
По жалбата е постъпил отговор по реда на чл. 263 ГПК от страна на ищеца в
първоинстанционното производство Г. С. Г. с ЕГН **********, чрез адв. С. Н. от СсАК,
който счита, че същата е неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното решение,
претендира и разноски по делото за тази инстанция. В с.з. пред ОС се явява дав. Н., който
моли жалбата да бъде отхвърлена.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд е заявена искова претенция от ищеца Г. С. Г. с ЕГН
**********, против С. Д. П. с ЕГН **********, с която претендира съдът да постанови
решение, с което да обяви за окончателен сключения през месец март 2019 година с
ответника предварителен договор за продажба на движими вещи (употребявана
селскостопанска техника), представляващи Фуражораздаващо ремарке „Straumann 7 0 0
multimix“ и Силажна машина „Пьотингер“, както и да осъди ответника да му заплати сумата
от 7500 лева, представляваща незаплатена част от продажната цена на движимите вещи,
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1983.33 лева, представляваща обезщетени за забава за периода
от 01.01.2020 год. до 09.08.2022 год., върху незаплатената част от продажната цена на
движимите вещи. Претендира и разноски със законната лихва от деня на влизане в сила на
решението. Правното основание на исковете е по чл. 19, ал.3 ЗЗД и чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Настоящият въззиваем, в качеството си на ищец в първоинстанционното
производство, твърди, че през месец март 2019 година между него и ответника е сключен
предварителен договор за продажба на движими вещи подробно описани в исковата молба,
като била уговорена обща цена в размер на 10 000.00 лева, която ответникът, настоящ
въззивник, следвало да заплати на четири равни вноски по 2500.00 лева в срок до края на
2019 година. Ищецът предал вещите на ответника, който заплатил първата вноска от
2500.00 лева. Не последвали други плащания, а вещите все още се ползват от ответника,
поради което и ищецът завел настоящата искова молба. Пред РС се легитимира като
собственик на процесните вещи с представените от него договор за покупко - продажба на
употребявана селскостопанска техника от 20. 02. 2019 год., Фактура № 27 / 02. 12. 2016 год.
и договор за продажба на употребявана селскостопанска техника от 04. 05. 2017 год.
В първоинстанционното производство ответникът С. Д. П. не е подал писмен
отговор, а в първото по делото заседание пред РС, където се явил лично, не оспорил нито
проекто доклада по чл .146 ГПК, нито твърденията на ищеца, но оспорил исковете и
предложил да му върне вещите, предмет на предварителния договор, без да има претенции
за връщане на заплатената от него сума, тъй като счита, че едната от вещите е неизправна и
поначало нямал желание да я закупува, а интересът му бил свързан само с другата. Тъй като
ищецът настоявал, взел и двете, впоследствие разговарял с него и искал да му я върне, но
така и не се стигнало фактически до това. Вероятно, поради неползване на адвокатска
помощ, ответникът не е съумял в предвидените по ГПК срокове да организира адекватна
защита във връзка с оспорването на част от фактите, което е направил. Поначало са
противоречиви от една страна изявлението му, че няма възражения по доклада, а след това е
заявил, че оспорва исковете. С разпоредбата на чл. 133 ГПК е предвидено, че когато в
установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Съдебната практика на
ВКС по приложението на нормата приема, че в такава хипотеза се запазва възможността на
2
ответника да се брани чрез посочване на чисто правни съображения срещу наведените от
ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право, без да сочи
нови факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в доклада по чл.
146 ГПК и които са извън хипотезите в чл. 147 ГПК /решение № 228/20.12.2010 г. по т. д. №
530/2010 г. на ВКС, второ т. о. /. Ето защо, въпреки, че оспорва иска, ответникът в първата
инстанция е признал, че има договорка с ищеца в посочените от него параметри. Що се
отнася до твърденията му, че вещите са имали недостатъци и е желаел да ги върне в
предходен момент, то същите са недоказани, тъй като не са направени доказателствени
искания в тази насока нито пред РС, нито и в жалбата, като и в двата случая, дори и да
имаше такива, наличието на преклуция би препятстватала уважаването им.
От изнесените в исковата молба обстоятелства става ясно, че се касае за устен
предварителен договор, колкото и необичаен да е той в практиката, когато се касае за
продажба на дрижими вещи, тъй като за сключване на такъв договор не се изисква
специална форма както при продажба на имоти и МПС, но няма пречка и да се предприеме
и такава стъпка, в случай, че страните не са доуточнили всички параметри на окончателната
сделка. Че в случая се касае за такава хипотеза става ясно именно от обясненията на
ответника, които допълват тези на ищеца, че искал първо да се увери дали вещите са в добро
съС.ие че имал интерес само към едната вещ, но по настояване на ищеца взел и двете .
Безспорно е, без да са нужни други доказателства, че се касае за преддоговорни отношения,
но поради пасивността на ответника твърденията му за неизправност на ищеца са останали
недоказани, като същевременно от неговите показания става ясно, че устен предварителен
договор с уточнени параметри относно предмета на продажбата и цената, е имало. В тази
връзка уместно е позоваването на ТР № 4/2020 г., което , въпреки, че касае конкретно
хипотеза, при която ищец е неизправен купувач по предварителен договор, е относимо и в
настоящия случай, доколкото в решението е посочено, че в производството по този иск
следва бъде разрешен спорът между страните относно наличието на предпоставките за
сключване на окончателния договор, включително и спорните въпроси относно
съдържанието на поетите с предварителния договор права и задължения. В решението е
прието, че във всички случаи съдът, разглеждащ дело с такъв предмет, трябва да прецени
правното значение и последици на всички факти и обстоятелства,които са установени по
делото, и които могат да се приемат за относими към постигнатите между страните уговорки
за съществените условия на договора, както и за изпълнението на задълженията на всяка
една от страните. Ето защо, посоченото в жалбата, че предварителният договор не е
установен, не отговаря на изясената пред РС фактология.
В тази връзка следва да се подчертае и това, че е неоснователно и твърдението
на жалбоподателя, че доказаността на исковата претенция не следва да се основава само на
признанието на определени факти от ответника. Защото, освен признание на определени
факти, обясненията на ответника съдържат и отричане на други, доказването на които,
обаче, поради изложените вече причини, е преклудирано, а и самият той не е проявил
активност в такава насока.
Макар и посочен като първоначален довод във връзка с твърдението за
недопустимост на обжалваното решение, отклонението от съдопроизводствените правила
със съединяването в едно производство на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, доколкото е особено
исково производтво по ГПК и осъдителен иск по чл .79 ЗЗД, съдът ще го разгледа в края на
изложението си. Обилна е съдебната практика, при която се смесват конститутивни и
осъдителни искове, разглеждани по различен ред, като особено срещана хипотеза е
съвместно разглеждане на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД и претенция за заплащане на пълната цена.
В аналогична на настоящата хипотеза, ВКС с решение № 355 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1686/2011 г., IV г. о., ГК приема, че с уважаването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
предявен от продавач, без осъждане на купувача да му заплати продажната цена, не може да
се постигне предвидения от закона резултат. Осъждането да се заплати продажната цена не
3
следва да се разглежда като уважаване на отделен осъдителен иск, а като възпроизвеждане
на клауза на предварителния договор за покупко-продажба в съдебното решение.Тази
хипотеза също е спорна. Въпросът се засяга и в други съдебни актове на ВКС - Определение
№ 821 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2210/2014 г.III ГО,определение № 461 / 26.03.2014
по гр. дело№ 17836/2013 г. на ВКС, III ГО Така или иначе, въпросът е дискусионен и до
днес и не е намерил категорично решение, но е факт, че по отделни казуси ВКС е счел за
допустимо съединяването на производствата, а категорична позиция в обратния смисъл така
и не е заявена в съдебната практика, а по – скоро в теоретичните изложения по въпроса и
спорът е по – скоро да се прецени правното основания на осъдителния иск – дали касае чл.
79 ЗЗД или чл.200 ЗЗД или е „възпроизвеждане на клауза на предварителния договор за
покупко-продажба в съдебното решение“, а не недопустимото им разглеждане в едно
производство .
По изложените съображения съдът счита, че исковата претенция е
основателна и правилно е уважена от РС, поради което решението на първаат инстанция
следва да бъде потвърдено. Въззиваемият претендира разносик за тази инстанция , които
възлизат на 1260 лв. за адв. хонорар и следва да му бъдат присъдени. В случая не
претендира законна лихва върху тях от влизане на решението в сила.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172/24.03.2023 г. по гр.д.№1172/2022 г.,на
Силистренския районен съд .
ОСЪЖДА С. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на Г. С. Г. с ЕГН **********
сумата от 1260.00 / хиляда двеста шестдесет/ лева - разноски по делото пред тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касацинен съд на Република
България в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4