Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.03.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на девети февруари 2018год.,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Валентин Бойкинов
при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 897 по
описа за 2017год, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Чл.625 и следв. от
Търговския закон.
Молителят З.“Б.В.И.Г.“АД е сезирал съда с искане за откриване на
производство по несъстоятелност на „С.М.К." АД/ с предишно наименование „Л.М.“АД/
Молителят твърди, че има изискуемо парично
вземане в размер на 3 360 253,02 лева, представляваща неизплатени месечни
вноски по Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014год. за периода от
31.05.2015год. до 30.04.2016год. Твърди се, че съгласно договора ответникът е
следвало да заплати дължимата цена за периода от 31.05.2015год. до 30.04.2016год., което той
не е сторил.
Твърди се, че сключената между
страните сделка- Договор за прехвърляне на вземане има за предмет вземане на
цедента З.“Б.В.И.Г.“АД, произтичащо от Договори за индивидуален срочен депозит
№№ 35247/06.08.2013год. и 38764/10.12.2013год.; Договор за срочен депозит
№40674/10.05.2014год. и Договор за разплащателни банкови сметки, които договори
представляват абсолютни търговски сделки по см. на чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ във
вр. с чл. 2, ал.2, т.3 от ТЗ, а това от своя страна според молителя обуславя и
търговския характер на отношенията между цедента и цесионера във връзка със
сключения договор за цесия.
Предвид неизпълнението на задълженията на
цесионера да заплати уговорената продажна цена в било образувано ВАД №
3/2016год. по описа на Международен арбитражен съд при Сдружение Алианс за
правно взаимодействие по което дело е постановено Решение, с което „Л.М.“АД е
осъдено да заплати на З.“Б.В.И.Г.“АД сумата на 3 360 253,02 лева,
представляваща неизплатени месечни вноски по Договор за прехвърляне на вземане
от 31.10.2014год. за периода от 31.05.2015год. до 30.04.2016год.; сумата 340
434,36 лева, представляваща законна лихва върху главницата по Договора за прехвърляне на вземане за
периода от 02.03.2016год.; сумата 110928,25 лева, представляваща направени в
арбитражното производство разноски. Претендират се за дължими и направените в
хода на производството за издаване на изпълнителен лист пред СГС разноски в
размер на 40 939,88 лева и сумата 96 913,07 лева, представляваща разноски по
образуване и водене на изп.дело № 86/2017год. на ЧСИ В.П., с рег.№ 879 на КЧСИ
с район на действие- ОС Ловеч.
Молителят поддържа, че длъжникът
е неплатежоспособен по смисъла на Чл.608 от Търговския закон, тъй като е спрял
плащанията и не е в състояние да погаси изискуемо парично задължение по
търговска сделка. Поради това прави искане за постановяване на решение по реда
на Чл.630 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността на
длъжника и да се определи началната й дата и да се открие производство по несъстоятелност. При
условията на евентуалност се поддържа и наличието на свръхзадълженост като
допълнително основание за откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника.
Ответникът „Л.М.“АД в срока по Чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, с който се оспорва искането за
откриване на производство по несъстоятелност поради съображенията изложени в
отговора.
С определения преди приключване
на първото съдебно заседание и на осн. чл. чл.629, ал.4 от Търговския закон
съдът е конституирал като присъединени кредитори и „Л.“АД, *** банка“АД/н/, В.П.Т.,
И.Н. И.-Р., Българска търговско промишлена палата, „В.А.Д.П.Б.“АД и З.“Б.Ж.В.и.г.“АД.
Съдът след като се съобрази с доводите на молителя и обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и приетите заключения на вещите лица съобразно разпоредбата на Чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото между страните не се спори, а и от
представения по делото и приет като доказателство Договор за прехвърляне на
вземане от 31.10.2014год. между З.“Б.В.И.Г.“АД,като цедент и „Л.М.“АД, като
цесионер, се установява, че цедентът е прехвърлил в полза на цесионера цялото
свое вземане в общ размер на 4 474 949,16 лева, което има към „К.т.б.“АД
и което произтича от следните договори за индивидуален срочен депозит :
по Договор № 35247 за индивидуален срочен
депозит от 06.08.2013год.- вземане по главница и лихва в размер на
531 112,25 лева;
по Договор № 38764 за индивидуален срочен
депозит от 10.12.2013год.- вземане по главница и лихва в размер на
3 132 916,67 лева ;
по Договор № 40674 за индивидуален срочен депозит
от 10.05.2014год.- вземане по главница и лихва в размер на 767 708,33 лева;
по банкова разплащателна сметка IBAN ***, вземане в размер на 41 545,49 лева и
по банкова разплащателна сметка IBAN ***,
вземане в размер на 1 666,42 лева.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора цесионерът купува
описаните в договора вземания на обща цена от 3 579 959,33 лева,
която е платима от цесионера на цедента в срок от 18 месеца от извършване на
прихващане, отразено в съответните банкови операции на вземанията, които
цесионерът придобива с този договор към „К.т.б.“АД и негови задължения към
банката, на 12 равни месечни вноски, като изплащането на същите започва след
шестия месец, считано от извършване на прихващането.
Между страните не се спори, а и се установява,
че по повод образувано ВАД № 3/2016год. на Международен арбитражен съд при
Сдружение Алианс за правно взаимодействие е постановено Решение от
16.12.2016год., с което „Л.М.“АД е осъдено да заплати на З.“Б.В.И.Г.“АД сумата
от 3 360 253,02 лева, представляваща неизплатени месечни вноски по
Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014год. за периода от
31.05.2015год. до 30.04.2016год., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба- 02.03.2016год. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 110 928,25 лева, представляващи
направени в арбитражното производство разноски.
Не се спори, а и се установява, че въз основа
на Решение от 16.12.2017год. е образувано ч.т.д.№ 345/2017год. на СГС,
ТО,16с-в, по което е издаден изпълнителен лист от 18.01.2017год.
Не се спори, а и се установява, че въз основа
на изпълнителен лист от 18.01.2017год. е образувано изп.дело № 86/2017год. по
описа на ЧСИ В.П., рег.№ 879 на КЧСИ с район на действие – съдебния район на ОС
Ловеч.
От приетата и неоспорена в тази й част
съдебно-икономическа експертиза се установява, че вземането на З.“Б.В.И.Г.“АД от „Л.М.“АД към 01.03.2017год. е в размер на
3 949 468,58 лева, която сума включва сумата от
3 360 253,02 лева/представляваща неизплатени месечни вноски по
Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014год. за периода от
31.05.2015год. до 30.04.2016год./; сумата от 340 434,36 лева/представляваща
законна лихва върху главницата от 02.03.2016год. до 01.03.2017год./, както и общо
сумата от 248 781,20 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски
в арбитражното производство, производството по издаване на изпълнителен лист и
за направените в хода на изпълнителното производство разноски.
От заключението на вещото лице се установява,
че „Л.М.“АД е извършил плащане единствено по първата падежирала вноска в размер
на 192 437,63 лева, като още първата вноска със срок за плащане
31.05.2015год. не е била издължена в цялост, като последното наредено плащане е
било извършено на 09.02.2015год.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза изготвена от вещото лице З.Д., което съдът кредитира изцяло като
обективно и професионално изготвено се установява, че стойността на краткотрайните
активи към 31.12.2015год. възлиза на 34 591
хил. лева. Съгласно Балансът на „Л.М.“АД към тази дата структурата на
краткотрайните активи е следната :
Краткотрайни материални запаси в размер на
7 448 хил. лева, представляващи 9,5% от общите активи на дружеството, в
т.ч- суровини и материали- 743 хил. лева; продукция – 2 655 хил. лева;
стоки в наличност- 4 050 хил. лева.
Краткосрочни вземания в размер на 26 864
хил. лева, представляващи 34,4% от общите активи на дружеството в т.ч. –
вземания от клиенти и доставчици- 23 201 хил. лева; вземания от
предприятия от групата- 2 хил. лева и други вземания- 3 661 хил. лева.
Отчетени налични парични средства в размер на
279 хил. лева, представляващи 0,4% от общите активи на дружеството, в т. ч. –
касови наличности- 231хил. лева; касови наличности във валута- 3 хил. лева;
разплащателни сметки- 40 хил. лева и парични еквиваленти- 5 хил лева.
От заключението на вещото лице се установява,
че стойността на краткотрайните активи към 31.12.2016год. възлиза на 53 460 хил. лева. Съгласно Балансът на „Л.М.“АД
към тази дата структурата на краткотрайните активи е следната :
Краткотрайни материални запаси в размер на 4
120 хил. лева, представляващи 7,6% от общите активи на дружеството, в т.ч-
суровини и материали- 700 хил. лева; продукция – 1 243 хил. лева; стоки в
наличност- 2 177 хил. лева.
Краткосрочни вземания в размер на 47 223 хил.
лева, представляващи 87,0% от общите активи на дружеството в т.ч. – вземания от
клиенти и доставчици- 13 401 хил. лева; вземания от предприятия от групата- 5 хил.
лева и други вземания- 33 817 хил. лева.
Отчетени налични парични средства в размер на
2 117 хил. лева, представляващи 3,9% от общите активи на дружеството, в т. ч. –
касови наличности- 339хил. лева; касови наличности във валута- 1 хил. лева;
разплащателни сметки- 111 хил. лева; парични еквиваленти- 1 хил. лева и
блокирани парични средства- 1 1665 хил. лева.
По отношение структурата и стойността на краткосрочните
задължения на „Л.М.“АД от заключението на вещото лице се установява, че основен
дял в структурата на пасивите на „Л.М.“АД към 31.12.2015г. и 31.12.2016г. са
имали краткосрочните задължения на дружеството, както следва : към 31.12.2015год.
възлизащи на 40 131 хил. лева и представляващи 51,3 % от общите пасиви и
към 31.12.2016год. възлизащи на 56 447 хил. лева и представляващи 104,0%
от общите пасиви.
При това положение коефициентите на общата
ликвидност, разбирана като съотношение на краткотрайните активи към
краткотрайните задължения на дружеството по данни от баланса към 31.12.2015год.
е бил 0.8620; а към 31.12.2016год. е възлизал на 0,9471.
Финансовата автономност разбирана като
показател за финансовото състояние на фирмата- нейната способност да посреща
дълготрайните си задължения към 31.12.2015г. възлиза на 0,0596, а към
31.12.2016год. на – 0,0387 при общ норматив от 0.33/ с оглед изискването
собственият капитал да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се
осигури възможност за разплащане за дълъг период от време/. За анализирания
период на 2016г. дружеството има отрицателен коефицент на финансова
автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал.
Коефицентът на задлъжнялост е показател,
реципрочен на показателя за автономност. Коефицентът на задлъжнялост към
31.12.2016год. също е отрицателна величина, защото собственият капитал е
декапитализиран и показва задлъжнялостта на
„Л.М.“АД.
В заключението си вещото лице изрично е
посочило, че не му е бил представен междинен финансов отчет към 01.03.2017год.-
датата на завеждане на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, както и такъв към датата на изготвяне на експертизата и
предоставянето й в съда на 20.11.2017год.
В открито съдебно заседание от 28.11.2017год.
по искане на процесуалния представител на ответника и на осн. чл.201 от ГПК
съдът е допуснал изслушване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза със
задача вещото лице да даде заключение по вече поставените му въпроси като
съобрази представения от ответника в това съдебно заседание междинен счетоводен
баланс към 31.03.2017год.
При изпълнение на допусната допълнителна
задача вещото лице уточнява, че всъщност ответникът е предоставил единствено
синтетична Оборотна ведомост за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017гд., като
аналитични и други счетоводни разшифровки от счетоводната система на ответното
дружество не са му били предоставени.
Видно от заключението на вещото лице в
годишния финансов отчет към 31.12.2016год. задълженията към доставчици и
клиенти са посочени изцяло като краткосрочни задължения, но при изготвяне на
отчета към 31.01.2017год. задълженията към доставчици са разделени, като част
от тях в размер на 3 374 хил. лева са посочени като краткосрочни задължения,
а 3 178 хил. лева като краткосрочни задължения. Това счетоводно отразяване
според вещото лице е некоректно тъй като наличието на неизплатени задължения
към доставчици и клиенти от предходната година не означава, че същите следва да
бъдат класифицирани като задължения със срок над 1 година. Съдът изцяло
кредитира този извод на вещото лице, тъй като тази група задължения са
изискуеми, освен в случаите когато с договор, споразумение или по друг начин
страните са се споразумели за отсрочване или разсрочване за следващи периоди,
каквито доказателства не са представени нито на вещото лице, нито на съда.
Във връзка с тези констатации, експертизата е
извършила анализ на дейността на дружеството и показателите за периода към
31.01.2017год., съобразявайки описаните констатации по некоректното отнасяне на
посочените като задължения към доставчици като дългосрочни задължения и
вземайки предвид тяхното отнасяне като краткосрочни задължения, изискуеми
задължения със срок до 1 година.
На следващо място, вещото лице е констатирало,
че при изготвянето на предходното заключение не са му били предоставени
оборотни ведомости и аналитични разшифровки на вземанията и задълженията
на „Л.М.“АД за анализирания период.
При изготвянето на допълнителното заключение на вещото лице е
била предоставена Оборотна ведомост към 31.01.2017год., в която се съдържат
салдата по сметките към 31.12.2016год., послужили за изготвяне на Баланса към
31.12.2016год. и представляващи начални салда към 01.2017год.
При извършения анализ на оборотната ведомост
вещото лице е констатирало, че отчетените като вземане от повече от 1 година
суми към 31.12.2015год. при изготвяне на отчета към 31.12.2016год. всъщност са
били отнесени като други краткосрочни вземания до 1 година. Така са посочени и
при изготвения баланс към 31.01.2017год., което също според вещото лице
представлява некоректно счетоводно отразяване.
От анализа на представената му оборотна
ведомост към 31.01.2017год. вещото лице е констатирало, че сумата от
33 622 хил. лева, посочена като краткосрочно вземане към 31.01.2017год.
представлява салдо по с/ка 651 „Вземания по нефинансови разходи за бъдещи
периоди“ в размер на 33 109 631,03 лева, като това салдо по същата
сметка към 31.12.2016год. е в размер на 33 329 512,01 лева, т.е
вземането към 31.01.2017г. не следва да бъде посочено като краткосрочно вземане
до една година.
Освен това, така отчетените по с/ка 651
„Вземания по нефинансови разходи за бъдещи периоди“ представляват извършени
разходи от дружеството, за които се очакват приходи в един бъдещ период, а не
представляват вземане, така както е отчетено в баланса.
Тази сума според вещото лице е следвало да
бъде посочена в балансите като разходи за бъдещи периоди и не следва да
участва при изчисляване на коефицентите за ликвидност.
Също така съгласно предоставена на вещото лице
Справка за общите задължения на „С.М.К.“АД/ с предишно наименование „Л.М.“АД/,
общият размер на задълженията на дружеството, плащанията по които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител, актуални към 16.10.2017год. възлизат на
622 392 хил. лева, в т. число остатък главница- 72 141,96 лева и
остатък лихва 550 250,04 лева.
По отношение на отчетените в баланса към 31.01.2017год.
налични парични средства вещото лице средства вещото лице счита също така, че
следва да бъдат изключени и „блокираните“ парични средства в размер на
1 665 хил. лева.
Във връзка с горните констатации вещото лице и
изчислило вариант на коефицентите на ликвидност към 31.12.2016г. и
31.12.2017г., като сумата 33 622 хил. лева се отнася като вземане над 1
година/представляваща разходи за бъдещи периоди/; като краткосрочно задължение
е отнесена начислената лихва от НАП в размер на 550 хил. лева, както и отнасяне
на блокираните парични средства като дългосрочен финансов актив в размер на
1 665 хил. лева.
При това положение коефицентите на ликвидност
към 31.12.2016год. следва да бъдат следните : обща- 0,3185; бърза- 0,2455;
незабавна- 0,0080 и абсолютна- 0,0080;
Към 31.01.2017год. : обща- 0,2854; бърза-
0,2084; незабавна- 0,0082 и абсолютна- 0,0082.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За да
бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на Чл.608,
Чл.625, ал.1 и Чл.631 от Търговския закон, съответно и от Чл.742 от Търговския
закон,а именно : Да е подадена от компетентния по смисъла на Чл.613 от
Търговския закон молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на Чл.625 от
Търговския закон лице, съответно от лицата по Чл.742,ал.2 от Търговския закон;
длъжникът да е търговец по смисъла на Чл.1 от Търговския закон; да е налице
изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на Чл.608,ал.1 от Търговския закон/евентуално да се
установи свръхзадължеността му съгласно Чл.742,ал.1 от Търговския закон, ако
той е корпоративно търговско дружество/; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно/арг. от
Чл.631 от Търговския закон/.
От
друга страна неплатежоспособността съгласно Чл.608,ал.1 от Търговския закон е
обективно състояние.Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява
своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване
на производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от определени
категории кредитори, чийто вземания произтичат от сделки, свързани с
търговската дейност на длъжника или са публични вземания, свързани с тази
дейност, или представляват частни държавни вземания.
В настоящия случай съдът намира,
че са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл.608, ал.1 ТЗ, а
именно: лицето спрямо, което се иска откриване на производство по
несъстоятелност да е търговец; да съществува парично задължение, което
произтича от търговска сделка; то да е изискуемо и длъжникът не е в състояние
да го изпълни.
Първата от предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 Търговския закон, е
задължението към молителя да произтича по търговска сделка, за което правно
релевантни са качеството на длъжника, като търговец и търговския характер на
сделката, от която произтича вземането, като съгласно чл. 286, ал.1 Търговския
закон търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с
упражняваното от него занятие.
Договорът за продажба на вземане
от 31.10.2014год. на който се позовава първоначалният кредитор „З.Б.В.И.Г.“АД безспорно
не е в кръга на посочените в чл.1, ал.1 ТЗ абсолютни търговски сделки, като
обстоятелството, че прехвърленото с нея вземане се отнася до търговски сделки,
а именно до вземанията на това дружество от „К.т.б.“АД по Договори за
индивидуален срочен депозит от 06.08.2013год. и 10.12.2013год. и Договор за
откриване на разплащателни сметки са търговски сделки по см. на чл.1, ал.1, т.7
от ТЗ във вр. с чл.2, ал.2 от Закона за кредитните институции, не означава, че с
това и вземането по договора за цесия автоматично ще покрие обективния критерий
на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ. Този извод следва от ограничителния характер на
цесията- цесионерът придобива само едно вземане, но не става едновременно с
това и страна в правоотношенията между цедента и длъжника, произтичащи от договорите за индивидуален срочен депозит и
за разплащателна банкова сметка, ***та.
Но независимо от това, че
договорът за цесия не представлява абсолютна търговска сделка, съобразно
въведения от законодателя субективен критерий /чл. 286, ал. ТЗ/, сделката все
пак следва да се определи като търговска с оглед извършването й от търговец при
осъществяване на дейността му по занятие. Налице е необорване от страна на ответника
на презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ. Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в процеса
на осъществяване на търговската му дейност, т. е. да е свързана с упражняваното
от него занятие, за да се приложи субективния критерий. След като ответникът
твърди, че конкретната сделка не попада
в кръга на този критерий, той следваше
да опровергае законовата презумпция и да докаже, че сделката не се намира в
причинна връзка с упражняваното от него търговско занятие, нещо което той не
успя да стори в хода на настоящия процес. В настоящия случай от съдържанието на
договора за цесия- чл.11, ал.1 се установява, че целта на сключването на договора
е била с придобитите в резултат на него вземания от КТБ/н/ цесионерът „Л.М.“АД да погаси чрез прихващане свои
съществуващи задължения към банката, произтичащи от договори за кредит между
него и КТБ. Това обстоятелство не е спорно по делото, напротив в отговора на
молбата на присъединения в хода на делото като кредитор по чл.629, ал.4 от ТЗ „К.т.б.“АД/н/
ответникът изрично оспорва наличието на изискуемо вземане по договори за кредит
поради това, че то е било погасено чрез изявление за прихващане с насрещни вземания,
които са били придобити от него по договори за цесия, вкл. и по силата на процесния
договор за продажба на вземане. Фактът на извършеното осчетоводяване на
погасяването на задължението на „Л.М.“АД чрез прихващане се установява и от приетото
и неоспорено в тази част заключение на вещото лице. От друга страна, очевидно
отпуснатите кредити са били предоставени на ответника с цел осигуряването на
оборотни средства и обезпечаване на инвестиционните намерения на кредитополучателя,
които са били насочени към развиването на определена търговска дейност. От това
следва несъмнения извод, че ответникът в качеството си на търговец е сключил
договора за цесия именно във връзка с упражняваното от него занятие тъй като
чрез нея е възнамерявал да извърши погасяване чрез прихващане на съществуващо
задължение по една друга, безспорно
търговска по обективните си признаци сделка- договорът за банков кредит.
Но дори и да не се приеме
горното- че целта на сключването на
договора за цесия е била да се погаси съществуващо задължение по абсолютна
търговска сделка, което обстоятелство да определя и цесията като търговска
сделка по см. на чл.286, ал.1 от ТЗ, то сделката следва да се определи като
търговска, съобразно въведеният от тази разпоредба субективен критерий, тъй
като ответникът не успя да опровергае в хода на настоящия процес произтичащата
от чл.286, ал.3 от ТЗ презумпция- че сключеният договор не се намира в причинна
връзка с упражняваното от него занятие.
Предвид горното налага се извода,
че Договора за прехвърляне на вземане от 31.10.2014год. сключен между „З.Б.В.И.Г.“АД
и „Л.М.“АД е търговска по характера си сделка и следователно молителят
представлява активно легитимирана страна, която разполага с правото да иска
откриване на производство по несъстоятелност по см. на чл.625 от ТЗ.
От основното заключение на вещото
лице Зл. Д. / на л. 428 от делото/се установява също така, че към 31.05.2015год.
ответното дружество е имало непогасени задължения по този договор за цесия в
размер на 3 360 252,97 лева,
съобразно приетия от страните погасителен план към договора за цесия.
На следващо място от заключението
на вещото лице се установява, че още първата вноска със срок за плащане
31.05.2015год. не е била издължена в цялост от ответника, като последното
наредено плащане е било извършено на 09.02.2015год.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се
установява и третият от кумулативните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността,
очертани в разпоредбата на Чл.608, ал.1
Търговския закон, тъй като от една страна безспорно се установи наличието на
изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка, а от друга страна той не
ангажира доказателства в настоящия процес това негово изискуемо задължение да е
било погасено.
С оглед установяването на наличие
на изискуемо вземане произтичащо от търговска сделка- договорът за цесия,
сключен с първоначалния молител между „З.Б.В.И.Г.“АД съдът не дължи произнасяне
по въпроса за наличието на изискуеми ликвидни вземания по договорите на
останалите присъедини в хода на делото по чл.629, ал.4 от ТЗ кредитори, тъй
като наличието на изискуемо вземане на основния молител представлява достатъчна
предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника.
От събраните в хода на делото доказателства
се установява също така, че е налице и последният елемент от фактическия състав
– длъжникът да не е в състояние да изпълни изискуемото парично задължение,
произтичащо от търговска сделка. Това е така, тъй като ответникът не ангажира
доказателства, от които да се обори презумпцията на ал.2 от Чл.608 на ТЗ.
Неплатежоспособността е едно от
двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността. Тя е обективно трайно
икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени от закона
изискуеми парични вземания.
С оглед установяване на състоянието на
неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието на длъжника има достатъчно налични краткотрайни активи, с които
да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват
за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена
част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. По отношение
на дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, принципът е, че те не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй
като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило
работа.
Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова
продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год./, краткосрочни финансови
активи /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, придобивайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента /показателя/ на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
/съотнасяне/ към краткосрочните задължения /текущите задължения/ на определена
част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от тях. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно
действащо предприятие този показател е най-динамичен /както беше посочено,
наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят
многократно вкл. и в един и същи ден/.
Тъй като при осъществяване на
дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи
при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по
начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието
на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието притежава
краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да
формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално
ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да
бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването
на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на
предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай,
предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения
чрез останалите елементи на краткосрочните активи. Така например, ако
материалните запаси са непродаваеми, от значение за преценката на възможността
на предприятието да изпълни текущите си дългове ще бъде не коефициентът на
обща, а на бърза ликвидност, при изчислението на който се вземат предвид всички
краткотрайни активи без материалните запаси. Следва да се съобрази и реалната
ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните
вземания.
Коефициентът на финансова
автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението
на собствения към привлечения капитал /базов 0.33/, съответно на привлечения
към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са
носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на
наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не
отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения
капитал, са краткосрочни / текущи и съответно се покриват при реализацията на
краткотрайните активи.
В настоящия случай от приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към още към 31.12.2015год.
коефицентът на общата ликвидност, т.е съотношението на краткосрочните активи
към краткосрочните задължения и която е показател за способността на
дружеството да извършва своите текущи разплащания към кредиторите възлиза на
0.8620 при общ норматив за този показател, за какъвто се приема коефицентът
1.00. От своя страна коефицентите за финансовата автономност на
дружеството-длъжник, която е показател за финансовата му способност да посреща
дълготрайните си задължения и при норматив от 0.33% е с коефицент от 0.0596, което
от своя страна навежда на извода, че още към този момент дружеството длъжник не
е имало възможност за разплащане с кредиторите си за дълъг период от време. От
заключението на вещото лице се установява, че към 31.12.2016год. показателят на
общата ликвидност възлиза на 0,9471, т.е отново е под референтните стойности на
общата ликвидност.
Същевременно от допълнителното
заключение на вещото лице се установява, че на базата на извършения от вещото
лице анализ на оборотната ведомост към 31.01.2017год. то е констатирало, че отчетените
като вземане от повече от 1 година суми към 31.12.2015год. при изготвяне на отчета
към 31.12.2016год. и междинния баланс към 31.01.2017год. всъщност са били
отнесени като други краткосрочни вземания до 1 година. Съдът кредитира извода
на вещото лице, че е налице некоректно счетоводно отразяване от страна на длъжника
по отношение на сумата 33 329 512,01 лева като краткосрочно вземане тъй като
видно от обясненията дадени при разпита му в с.з от 09.02.2018год., това представляват
реално направени разходи/платено
авансово възнаграждение по договор/, поради което същите не представляват
краткотрайни активи и не участват при изчисляване на показателите за
ликвидност. Съдът не кредитира тезата на ответника изложена в писмената му
защита, че „на ръководството на дружеството е била известна информацията, че
договорът за който е извършено авансовото плащане бил прекратен и са налице
обстоятелства, които правят вземането реализируемо в кратък срок, което е дало
основание това вземане да се класифицира като текущо съгласно изискванията на §
66 от МСС 1“. Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си
за развалянето на съществуващ двустранен договор с негов контрагент вследствие
на което да е възникнало задължението за реституция на даденото съгл. чл.88 от ЗЗД, респ. доказателства, че договорът е прекратен като страните са се
споразумели платената авансово цена/възнаграждение от ответника да му бъде
върната обратно. В тежест на ответника съгл. разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК
беше да ангажира доказателства в подкрепа на тези факти, доколкото те са
обуславящи за предприетия от него начин за осчетоводяване на тази стойност като
краткосрочно вземане, но по делото не се представиха доказателства за
прекратени договорни отношения с трети лица, което да обуслови правото на
длъжника да претендира връщане на даденото по договора. Предвид изложеното
съдът кредитира извода на вещото лице, че стойността 33 329 512,01
лева към 3.12.2016год. е следвало да бъде коректно осчетоводена по с/ка 651
„Вземания по нефинансови разходи за бъдещи периоди“ и като такава да бъде
изключена от стойността на краткотрайните активи и че не следва да участва при
изчисляване на коефицентите за ликвидност. Също така според заключението на
вещото лице съгласно баланса на „Л.М.“АД към 31.12.2016год. и 31.01.2017год. са
налице отчетени блокирани/запорирани/ парични средства в размер на
1 665 000 лева, които според него следва да бъдат отнесени като
дългосрочен финансов актив и като такъв да бъдат изключени от изчисляването на
показателите за ликвидност. Съдът кредитира и този извод на вещото лице тъй
като за длъжника не съществува възможност да извършва текущи разплащания на
своите кредитори посредством запорираните по сметки в различни финансови институции парични
средства, т.е те не могат да изпълнят
основното си предназначение да гарантират запазване платежоспособността на
фирмата в качеството им на най-ликвидни активи.
Във връзка с горните констатации на
вещото лице и изчисления от него алтернативен вариант на коефицентите на ликвидност
към 31.12.2016г. и 31.01.2017г., като сумата 33 622 хил. лева се отнесе като
вземане над 1 година/представляваща разходи за бъдещи периоди/ и отнасяне на
блокираните парични средства като дългосрочен финансов актив в размер на 1 665
хил. лева се установява, че коефицентът на общата ликвидност към 31.12.2016год.
възлиза на 0.3185, а към 31.01.2017год./датата на изготвяне на междинния
счетоводен баланс/ възлиза на 0.35/ и то без да се вземат предвид включените от
вещото лице като краткосрочни задължения и оспорени от ответника начислени
лихви от НАП за публични задължения по Справка-декларация от 14.03.2017год. в
размер на 550 хил. лева/. Показателите за ликвидност са количествена характеристика на способността
на дружеството да изплаща текущите си задължения, и когато изчислените
коефициенти на обща,бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица/както
е при всички случаи и в настоящия случай/, това е показател за недоброто
финансово състояние на дружеството и за наличието на обективното състояние на
неплатежоспособност.
Ответникът с оглед съществуващата
по силата на чл.608, ал.3 от ТЗ оборима презумпция и с оглед на процесуалното
му задължение по чл. 154, ал.2 от ГПК не ангажира доказателства, че след
последния съставен от него и представен на вещото лице междинен финансов отчет
към 31.01.2017год. е настъпило подобряване на финансовото му състояние и
оздравяване на предприятието, които да изключват извода за наличието на обективно състояние на
неплатежоспособност, следващ по категоричен и безспорен начин от основното и
допълнително заключение на вещото лице.
От всичко изложеното до тук
следва да се направи извода, че дружеството е с декапитализиран собствен
капитал и че то е неплатежоспособно- не разполага с необходимите парични
средства в брой и по банкови сметки, както и с други бързоликвидни активи, за
да изплати задълженията си като неговите затруднения нямат временен характер. С
оглед изложеното съдът намира, че са налице всички кумулативни елементи от
сложния фактически състав на неплатежоспособността и длъжникът е изпаднал в
това обективно състояние, което е общо състояние за откриване на производство
по несъстоятелност. Като начална дата на неплатежоспособността следва да се
приеме датата 31.12.2015год., какъвто извод недвусмислено следва от
заключението на вещото лице. Същевременно както се посочи по-горе към този
момент краткотрайните активи на дружеството не са били достатъчни за покриване
на всички негови краткосрочни задължения, което сочи за наличието на
обективното състояние на неплатежоспособност на ответника.
Съдът намира, че следва да бъде
постановено решение със съдържанието по Чл.630, ал.1 от Търговския закон като
съответно назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Едновременно с постановяването на
решението следва да бъдат и допуснати и
предвидените в разпоредбата на Чл.630, ал.1, т.4 от Търговския закон
обезпечителни мерки- общи запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника.
За временен синдик на дружеството
следва да бъде назначена Е.Г.Т., със служебен адрес гр.С., ул.“*******, която
следва са ангажира доказателства, че отговаря на изискванията на Чл.655 от
Търговския закон и следва да даде писмено съгласие за назначаването си. На
същата следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1 000 лева месечно.
Първото събрание на кредиторите следва
да се насрочи на 17.04.2018год. от 11.00 часа, което ще се проведе в Съдебната палата, гр.София.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и с
оглед на направеното искане ответникът „С.М.К." АД/ с предишно
наименование „Л.М.“АД/ следва да бъде осъден да заплати разноски по делото,
както следва : на „Б.В.И.Г.“АД- 142 800 лева; на „Б.Ж.В.И.Г.“АД-
75 978,80 лева; „В.А.Д.П.Б.“АД- 18 077, 60 лева; „Л.“АД- 250 лева.
Водим от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.М.К." АД/ с предишно наименование „Л.М.“АД/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание Чл.630 ТЗ по
молба на „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА НАЧАЛНАТА ДАТА на неплатежоспособността -31.12.2015год.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „С.М.К." АД/ с предишно наименование „Л.М.“АД/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
НАЗНАЧАВА за
временен синдик Е.Г.Т., със служебен адрес гр.София, ул.“******* с месечно
възнаграждение в размер на 1000 /хиляда /
лева, на основание чл.630 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „С.М.К."
АД/ с предишно наименование „Л.М.“АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на „С.М.К." АД на 10.04.2018год. от 9.30
часа. Събранието ще се проведе в Съдебната палата зала, гр.София, бул.”*****,
СГС, на основание чл.630 ТЗ.
ОСЪЖДА „С.М.К."
АД да заплати на осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски по производството на „Б.В.И.Г.“АД-
142 800 лева; на „Б.Ж.В.И.Г.“АД- 75 978,80 лева; „В.А.Д.П.Б.“АД- 18 077, 60
лева; и на „Л.“АД- 250 лева.
Решението подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър при Агенция
по вписването, за което да се предприемат необходимите мерки от назначения
временен синдик, на основание Чл.622 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване по общия ред на Гражданско-процесуалния
кодекс, на основание с Чл.613а, ал.1 ТЗ в 7 дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
СЪДИЯ