Определение по дело №86/2020 на Окръжен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

 

Номер ………………           Година  2020                        Град Варна

 

Варненският окръжен съд                            Наказателно отделение

 

На десети февруари                       Година две хиляди и    двадесета

 

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ НАНКИНСКА

                     ЧЛЕНОВЕ : ТРАЙЧО АТАНАСОВ

                              КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия  Трайчо Атанасов

ВЧНД № 86 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

 

Предмет на проверката е определение на Районен съд Варна, шести наказателен състав, постановено на 02.01.2020 г. по ЧНД № 5549/20 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор при ВРП от 13.11.2019г.  за прекратяване на наказателното производство по д.п. №  263/18г. по описа на Първо РУП при  ОД на МВР – Варна.

Срещу цитираното определение е постъпила жалба от г-жа Н.Ш.М. имаща характер едновременно на свидетелски показания, опит за анализ на доказателствата и завършваща без отправено искане до съда

За да се произнесе съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция прецени следното :

Досъдебно производство  № 263/18г. по описа на Първо РУ при  ОД на МВР – Варна е образувано на 07.02.2018г. с постановление на прокурор при ВРП  с оглед престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.

По делото са извършени действия по разследването като са събрани свидетелски показания и множество писмени доказателства.

С оглед на данните за налично психично заболяване у пострадалата г-жа М. в хода на разследването е била назначена СПЕ – л.178-181 от д.п. от заключението на която се установява, че г-жа М. страда от психично заболяване „Параноидна шизофрения“ и за инкриминирания период тя е била в състояние на продължително разстройство на съзнанието и не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на освидетелстваната не и позволява да дава достоверни показания и да участва пълноценно в наказателното производство. Експертизата е изготвена на 30.08.2018г.

На 15.05.2019г. – л.252 по д.п. е била назначена Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която е потвърдила наличието на психично заболяване у г-жа М., както и факта, че към момента на изготвяне на заключението тя не може да дава достоверни показания и да участва в наказателното производство. Посочено е и че в психичния и статус има установени психопатологични феномени, които променят качествено съзнанието и и нарушават базовите и психични годности за участие в наказателния процес.

С постановление от 10.10.2019г.  на разследващ полицай – л.269 от д.п. на осн. чл.102 ал.2 от НПК на г-жа М. е назначен особен представител в лицето на адв.Светослав Христов от АК – Варна.

С постановление от 18.11.2019г. прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24ал.1 т.1 от НПК. Копие от постановлението е връчено на г-н Ш.Ш.М. – баща на Н.М. и на адв.С. Х..

Във ВРС на 26.11.2019г. е постъпила саморъчна жалба от г-жа Н.М. със съдържание идентично със жалбата пред ВОС в която липсва отправено до съда искане.

ВРС е счел, че жалбата е процесуално допустима и се е произнесъл по същество.

Тази преценка не се споделя от състава на ВОС.

Съгласно правната доктрина и константната съдебна практика пострадалия от престъпление може да участва в наказателният процес лично само ако е процесуално дееспособен. За случаите когато лицата са недееспособни и не могат лично да защитят своите права и законни интереси е предвидена процедурата по чл101 от НПК, правилно приложена от органите на разследването в хода на досъдебното производство. Закона не е предвидил изискване съответното лице да е било поставено под пълно, или частично запрещение по реда на чл.5 от Закона за лицата и семейството.

Въпреки наличието на две Съдебно психиатрични експертизи установяващи, че г-жа М. поради заболяването си не може да участва пълноценно в наказателното производство, ВРС е счел, че изготвената лично от нея жалба е процесуално годна да произведе целените с нея последици, ако и такива в нея да не са посочени, т.е. първоинстанционният съд е приел че жалбоподателката  може лично да упражнява правата на пострадалия по чл.75 от НПК.

Решението на ВРС да разгледа жалбата и да я реши по същество нарушава правата на пострадалата г-жа М. в две насоки -  от една страна липсата на процесуална дееспособност и надлежна помощ от адвокат и е попречило да разбере същността на процедурите и да анализира правилно събраните по делото доказателства, а от друга е била лишена от възможността да прецени коя от процедурите за обжалване на постановлението на прокурора да избере – тази по чл.243 ал.4, или по чл.243 ал.10 от НПК.

Определението на ВРС следва да бъде отменено. С оглед на охраняване на правата на пострадалата делото следва да бъде върнато на ВРП за връчване на препис от постановлението за прекратяване на г-жа М. с указание, че при желание да обжалва постановлението на прокурора следва да се свърже с особения си представител – адв.Светослав Христов от АК – Варна, който да изготви съответната жалба.

 

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция на осн. чл.243 ал.8 от НПК

 

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение от 02.01.2020г, постановено по реда на чл.243, ал.5 от НПК по ЧНД № 5549 по описа на ВРС за 2019 г.

Връща делото на ВРП за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на настоящият съдебен акт.

 

Определението е окончателно и не подлежи на последващ контрол.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ :