Определение по дело №97/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№………/…..02.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                    ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

възз.търг.дело №97 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №3889/17.01.2019г., подадена от „Елитис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Симов № 3, представлявано от Л.Н.Р., срещу разпореждане № 51404/31.12.2018г., постановено по ч.гр.д. №19184 по описа за 2018 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя срещу солидарните длъжници „Лоренцо“ ЕООД, ЕИК *********, „Далия Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, ЕТ „Огито – О.А.“, ЕИК *********, Р.А.Х. с ЕГН **********, О.А.Х. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист за сумата 75000 евро,  представляваща задължение по договор за кредит, от които  50000 евро част от непогасена главница и 25000 евро част от непогасена договорна лихва.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че съдът е формирал неправилен извод за липса на особените изисквания на закона. Сочи се в жалбата, че със заявлението се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист на основание чл.417, т.3 и 6 от ГПК, а не на основание т.2 от същата разпоредба, поради което и не е необходимо кредиторът да притежава особеното качество на своя праводател. Твърди се, че представеният към заявлението нот. акт за договорна ипотека, договор за встъпване в дълг и договор за цесия представляват надлежни документи по чл.417 от ГПК, доколкото са редовни от външна страна и удостоверяват претендираното вземане. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №19184/2018г. на Районен съд - Варна е          образувано  по заявление вх. № 84962/21.12.2018г., подадено от „Елитис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Симов № 3, представлявано от Л.Н.Р. срещу солидарните длъжници „Лоренцо“ ЕООД, ЕИК *********, „Далия Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, ЕТ „Огито –О.А.“, ЕИК *********, Р.А.Х. с ЕГН **********, О.А.Х. с ЕГН ********** за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 75000 евро, представляваща задължение по договор за кредит, от които  50000 евро част от непогасена главница и 25000 евро част от непогасена договорна лихва.

В производството по чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали документът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е ликвидно и изискуемо вземане.

В настоящия случай заявителят твърди, че вземанията му като кредитор произтичат от нот.акт за учредяване на договорна ипотека в полза на банката от 24.07.2007г., договор за встъпване в дълг от 16.11.2017г. и договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2017г., представени към заявлението по чл. 417 ГПК и редовни от външна страна. Като документ от който произтича вземането, в т. 12 заявителят се е позовал на описаните договори, а в т.14 е дадена подробна информация относно произхода и размера на поетото от двамата солидарни длъжници задължение.

С оглед на това искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде квалифицирано като искане по чл. 417, т.3 и т.6 ГПК, а не по чл. 417, т. 2 ГПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд, поради което без правно значение е фактът, че заявителят не притежава особеното качество на своя праводател. Преценката на основателност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се извърши с оглед изискванията на чл. 417, т. 6 ГПК, т. е. налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. В нотариалния акт за договорна ипотека е обективиран договор за кредит между „ОББ“ АД в качеството му на заемодател и „Лоренцо“ ООД като кредитополучател и „ЕТ „Огито – О.А.“ като съдлъжник и ипотекарен длъжник за сумата 1500 000 евро, която следва да се върне в срок до 23.07.2027г.

При извършване на тази преценка настоящият състав намира, че нот. акт от 24.07.2007г. съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на кредитора и на вземането за главница, по отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - основание, от което произтича вземането /договор за кредит, обезпечен с ипотека/; размер на вземането за главница. Следователно, налице е определеност на обезпеченото вземане /чл. 170 ЗЗД/ като условие за действителност на договорната ипотека. Вземането произтича от облигационните отношения между страните, обективирани в самия нотариален акт, който удостоверява размера и изискуемостта на вземането, обезпечено с ипотеката. Представеният документ е предвидено от закон и редовно от външна страна изпълнително основание. В хипотезата на чл. 417, т. 6 ГПК документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е само ипотечният акт и съществуването на претендираното вземане следва да се установи именно от този акт. /Определение № 76 от 14.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 666/2010 г., IV г. о., ГК/

Въз основа на ипотечния акт се установява, че само вземането за главница е определено по размер в ипотечния акт, по отношение на вземането за лихва съответните разпоредби от договора за кредит са обективирани в нот.акт, но размерът не може да бъде счетен за определяем въз основа на извършваната в рамките на заповедното производство проверка. В договора за цесия, също посочен от заявителя като документ, от който произтича вземането, размерите на претендираните главница и лихва са посочени като стойност, но цесията произвежда само прехвърлително действие. Договорът за цесия удостоверява отношенията цедент – цесионер и не удостоверява задължението на длъжника, затова договорът за цесия не съставлява изпълнително основание по чл. 417, т. 3 ГПК и въз основа на него не може да се уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. /Определение № 768 от 3.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 707/2010 г., II т. о., ТК/

Същевременно договорът за цесия е произвел прехвърлителен ефект съобразно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, който гласи, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая към искането по чл. 417 ГПК са приложени уведомления до длъжниците, получени на 30.11.2017г.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че ипотечният акт, на който се позовава заявителят, установява съществуването на вземането за главница в размер на 1 500 000 евро, и обезпечаването на задължението с учредената договорна ипотека. От ипотечния акт се установява вземането от първоначалните длъжници – кредитополучателя „Лоренцо“ ЕООД и ЕТ „Огито – О.А.“, съдлъжник и ипотекарен длъжник.  По отношение на останалите длъжници, по отношение на които е отправено заявлението, вземането се установява от представения договор за встъпване в дълг от 16.11.2016г. с нотариална заверка на подписите.

По отношение  изискуемостта на цялото вземане, чийто краен срок на издължаване е 23.07.2027г., заявителят се позовава на настъпила предсрочна изискуемост. Съобразно константната съдебна практика на ВКС правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.  Правото за обявяване на предсрочна изискуемост изрично е посочено в договора за цесия като част от привилегиите и обезпеченията, които се прехвърлят с вземането.  Следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС в сходни случаи дори при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. /Решение № 204 от 25.01.2018г. на ВКС по т. д. № 2230/2016 г., I т. о., ТК/ В случая предсрочната изискуемост е обявена от цесионера, за което длъжниците са уведомени, видно от констативен протокол на ЧСИ от 07.09.2018г.

Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е основателна относно вземането в размер на 50 000 евро, представляваща част от непогасения размер на главницата от 922 273, 92 евро, както същият е посочен в заявлението след отчитане на постъпилите плащания. С оглед различните правни изводи на въззивната инстанция в тази част разпореждането на ВРС следва да се отмени и да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК По отношение на вземането за лихва в размер на 25 000 евро, представляваща част от 354 046,54 евро заявлението е неоснователно и съответно обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и на различно основание.

Следва в тежест на длъжниците да бъде възложено заплащането на сторените от заявителя разноски съобразно уважената част от заявлението в съответствие с представените списъци по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за заплащане, а именно за сумата 1955 лв., представляваща част от внесената държавна такса и сумата 4800 лв., част от заплатеното адв. възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 51404/31.12.2018г., постановено по ч.гр.д. №19184 по описа за 2018 година на ВРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлено подадено заявление от „Елитис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Симов № 3, представлявано от Л.Н.Р. срещу солидарните длъжници „Лоренцо“ ЕООД, ЕИК *********, „Далия Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, ЕТ „Огито – О.А.“, ЕИК *********, Р.А.Х. с ЕГН **********, О.А.Х. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист за сумата 50000 евро представляваща част от непогасения размер на главница от 922 273, 92 евро, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на „Елитис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Симов № 3, представлявано от Л.Н.Р. срещу солидарните длъжници „Лоренцо“ ЕООД, ЕИК *********, „Далия Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, ЕТ „Огито – О.А.“, ЕИК *********, Р.А.Х. с ЕГН **********, О.А.Х. с ЕГН ********** за СУМАТА 50000 евро представляваща част от непогасения размер на главница от 922 273, 92 евро, дължима по нот.акт за учредяване на договорна ипотека от 24.07.2007г., вписан в СВ – Варна с вх.рег. №21158 от 24.07.2007г., акт №46, том XVI, дело 1655, договор за встъпване в дълг от 16.11.2017г., с нот. заверка рег.№3290/16.11.2017г. и договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2017г., с нот. заверка рег.№7207/20.11.2017г., както и 6755 лв. разноски в заповедното производство, вкл. 1955 лв. държавна такса и 4800 лв. адв. възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 51404/31.12.2018г., постановено по ч.гр.д. №19184 по описа за 2018 година на ВРС, в останалата част.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: