№ 13199
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110128419 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Б. Б. В. с ЕГН:
**********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 635,46 лв., -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.01.2022 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 15.02.2022 г. по ч.гр.д. № 586/2022 г. по описа на СРС, 171 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена.
Ответникът, Б. Б. В., е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва иска.
Приложил е доказателства за извършено в полза на ищеца плащане на цялата искова
претенция.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца признава, че след завеждане на
делото ответника е погасил всички свои задължения, като претендира осъждане единствено
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия. Доколкото ответникът не оспорва да е съсобственик на
имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия, че същият се намира в сграда,
която е топлоснабдена и на основание чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл. 153 ЗЕ има
качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от
същия закон е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
за битови нужди и без изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за
дялово разпределение, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за
процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за
установено по делото възникването на облигационно отношение между страните по договор
за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества за топлоснабден имот
- АП. ..., ГР. С-ИЯ, Ж.К. Н- ..., БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АБ.№..., задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на длъжника. Налице
е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер. Видно от приетите по
делото 6 броя платежни нареждания, ответникът е превел на ищеца сума в общ размер на
847,29 лв., включваща дължими главници, мораторни и законни лихви за исковия период,
както и съдени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство. Този факт на погасяване на цялото задължение чрез плащане в
хода на делото се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Поради правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се отхвърлят.
Доколкото обаче ответникът е дал повод за завеждането им с извънпроцесуалното си
поведение, като не е платил, след като е били поканен извънсъдебно, преди предявяване на
иска, по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в размер на 75 лв. (25 лв. - държавна такса
и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение) за исковото производство.Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ...., срещу Б. Б. В. с ЕГН: **********, по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на за сумата от 635,46 лв., - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
2
от 15.02.2022 г. по ч.гр.д. № 586/2022 г. по описа на СРС, 171 състав, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Б. Б. В. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .... на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 75,00 лева - разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3