НОХД №  1035/2016 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подсъдимия К.Т.С., ЕГН **********  е  за  престъпление по чл.211 във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук.А и Б  от  НК за това, че на 12.07.2015 г., в Затвора – гр. Пазарджик,  с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А.А.Д. ***, че ако му даде 200 лв.,  ще я упълномощи да тегли пари от банковата му  сметка, с лимит 5 000  месечно, като му изпраща пощенски записи в затвора, ще уреди синът й – Николай Маринов Дурлов, изтърпяващ присъда лишаване от свобода в Затвора-гр. Пазарджик,  да  започне работа, като по този начин му се намали размера на наложената присъда, както и че ще може да си вземе от неговата сметка, парите, които му е дала, както и още 100 лв., възнаграждение за услугата, и с това й е причинил имотна вреда, в размер на 200 лв., като престъплението е извършено при опасен рецидив.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество  в хода на съдебните прения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник. Признава се за виновен по обвинението, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и се отказва от събирането на доказателства за тези факти. Лично е чрез защитника са пледира за минимално наказание ЛС.

С протоколно определение на съда пострадалата А.Д. бе конституирана като частен обвинетел по делото. Същата пледира за постановяването на осъдителна присъда, съобразно поисканото от прокурора.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подс. К.С. е осъждан общо 16 пъти с присъди влезли в сила в периода 1998г. – 2014г.

С определение на РС- Свиленград по НОХД № 781/2009 г.,  в сила от 28.12.2009 г.,  на подс. С. е определено при условията ан чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание по присъди по НОХД № 92/2003 г. на РС- Чирпан,  НОХД № 111/2003 г. на РС- Чирпан, НОХД  № 24/2002 г. на РС- Чирпан, НОХД 617/02 г., на РС- Стара Загора,  НОХД № 184/03 г. на РС- Чирпан, НОХД №  1698/02 г. на РС- Пловдив, НОХД 541/06  г. на РС- Стара Загора, НОХД № 319/2006 г. на РС- Чирпан, НОХД 135/07 г. на РС- Чирпан и НОХД № 573/2008 г. на РС- Свиленград  в размер на 12 години лишаване от свобода. На основание чл.24 от НК, това наказание е било увеличено с три години, при което С. е следвало да изтърпи общо наказание от 15 години лишаване от свобода. Със същото определние е постановено е отделно изтърпяване на наказанието наложено по НОХД № 84/1998 г. на РС- Чирпан, в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Началото на общото наказание е от 16.06.2004 г.

С определение по РС-Гълъбово по ЧНД № 253/2014 г., в сила от 30.12.2014 г. е било присъединено изцяло наказанието лишаване от свобода, в размер на 8 месеца, наложено на подс.С. по НОХД № 232/2014 г. на РС- Гълъбово, към неизтърпяната част от общото наказание  от 15 години лишаване от свобода, а именно в размер на 3 години 4 месеца и 3 дни и било определено общо наказание, в размер на 4 години и 3 дни, с начало на наказанието 05.10.2013 г.

Подсъдимия С. изтърпявал наказанието си в затвора в гр.Стара Загора, но през 2015 г. бил  преместен в Затвора в гр.Пазарджик. Той бил в едно отделение със св.Николай Дурлов, който също изтърпявал наказание лишаване от свобода.

На 12.07.2015 г. на св.Дурлов му предстояло свиждане с родителите, което обстоятелство той споделил с подсъдимия предния ден. Тогава подс.С. заявил, че му трябват пари, с които да плати на адвокат за изготвяне на пълномощно, с което да упълномощи друго лице да  тегли пари от сметката му и да му ги изпраща в затвора.  Заявил, че има много пари в сметката си, но не може да ги тегли, тъй като е в затвора. На 12.07.2015 г., непосредствено преди самото свиждане на св.Н.Дурлов, подсъдимият отишъл при него  и му дал мобилен телефон. Казал му да се обади на майка си и да й каже да извика за свиждане и него. Св. Н.Дурлов позвънил на майка си - св. А.Д. и провел разговор, при който разбрал, че храната, която тя и баща му носят е повече от разрешените 5 килограма за един лишен от свобода. Тогава Дурлов казал на майка си да поиска свиждане и с подс. С., за да може да вземе цялата храна. Св.А Д. се съгласила и заявила за свиждане св.Николай Дурлов, а съпругът й – св.Марин Дурлов заявил за свиждане подс. С..

След това св.Н. Дурлов и подс. С. били изведени за свиждане с родителите на първия. Разговора между лишените от свобода с техните близки се осъществявал чрез телефон, тъй като лишените от свобода и посетителите били отделени със стъклена преграда. Св.Н Дурлов пръв разговарял с майка си, като й казал, че подс. С. познава много хора и ще му помогне да започне работа в затвора, както и ще го пази от други затворници. Обяснил, че С. не може да тегли пари от банковата си сметка, тъй като е в затвора и я помолил да му преведе сумата от 200 лв., за да наеме адвокат, който да изготви пълномощно на нейно име да тегли пари от сметката и да му ги изпраща в затвора. След  това със св.А Д. разговарял подс. С.,  който също разказал, че има много пари в банковата си сметка и има право да тегли по 5 000 лв. на ден, но не може да направи това, тъй като се намира в затвора. Поискал от св.А Д. да му изпрати 200 лв., с които да плати на адвокат, който да изготви пълномощно, с което да упълномощи нея  да тегли пари от сметката му и да му ги изпраща след това в затвора. Казал й, че след изготвяне на пълномощното, може да си вземе обратно дадените 200 лв. от сметката му, както и още 100 лв., като възнаграждение за направената услуга. Обещал също, че ако се съгласи, ще съдейства на сина й да започне работа в затвора, като така ще има възможност да излиза от килията и ще може да му се намали престоя в затвора. Заявил, че има връзки сред отрядните, надзирателите и началниците в затвора. След това подс. С. разговарял със св.М. Дурлов и повторил същото. Св.А Д. се съгласила с предложеното от подсъдимия и му казала, че ще изпрати парите с пощенски запис.

За времето от 12.07.2015-16.07.2015 г. подс. С. звънял многократно по телефона  на св.А Д., като се интересувал, защо парите все още не са изпратени.

На 16.07.2015 г. св.А.Д. изтеглила кредит в размер на  350 лв. и на същата дата превела сумата от 200.00 лв. на подс.С. с телеграфен запис. Парите постъпили по сметка на подс. С. в затвора на 17.07.2015 г. След като изпратила парите, св.А Д. звъняла няколко пъти на подс. С., но той не отговарял.

След получаването на парите подс. С. започнал да избягва контакти със св. Н.Дурлов. При един от разговорите на св. Н.Дурлов с майка му, той разбрал, че тя е изпратила 200.00 лв. на подс. С. и че от тогава не го е чувала. След този разговор св. Н. Дурлов разговарял с подс. С. и поискал да върне парите на майка му. С. заявил на св. Н.Дурлов да каже на майка си, че е дал парите на самия него и така нямо да имат проблеми. Св.Н. Дурлов обаче не се съгласил с това.

На 25.01.2016г. св.А.Д. подала писмена молба до затворническата администрация в Затвора-Пазарджик, в която описала случилото се. След извършена проверка Началника на Затвора-Пазарджик сезирал писмено РП-Пазарджик.

По повод на всичко това на 11.03.2016 година било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването подс. С. решил да върне сумата от  200 лв. на св. А.Д.. На 14.04.2016 г. той подал молба до началника на затвора да бъде изтеглена сумата от 200 лв. от сметката му и да бъде изпратена на А.Д.. С преводно нареждане до ТБ „ОББ” АД- клон Пазарджик било наредено плащане на сумата от 199.56 лв. от  К.С. на А.Д. и с разписка № 7/19.04.2016 г., на същата била изплатена сумата от 194, 46 лв., след удържане на такса за превода.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа   самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието, а именно показанията на свидетелите М.Дурлов, А. Д. и Н.Дурлов, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът изцяло кредитира събраните по делето писмени и гласни доказателства, т.к. са обективни,  хронологично точни, взаимно допълващи се и очертават по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият К.С. е осъществил престъпния състав на  чл.211, във връзка с чл.209 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1, буква А и буква Б от НК, като на 12.07.2015 г., в Затвора – гр. Пазарджик,  с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А.А.Д. ***, че ако му даде 200 лв.,  ще я упълномощи да тегли пари от банковата му  сметка, с лимит 5 000  месечно, като му изпраща пощенски записи в затвора, ще уреди синът й – Николай Маринов Дурлов, изтърпяващ присъда лишаване от свобода в Затвора-гр. Пазарджик,  да  започне работа, като по този начин му се намали размера на наложената присъда, както и че ще може да си вземе от неговата сметка, парите, които му е дала, както и още 100 лв., възнаграждение за услугата, и с това й е причинил имотна вреда, в размер на 200 лв. на 16.07.2015г., като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е, че с користна цел, а именно да си набави имотна облага и посредством измамливите си действия, подробно описани по-горе, на 12.07.2015г. е въвел в заблуждение и е мотивирал пострадалата Д. да извърши акт на имущестевно разпореждане. Практически той е поддържал заблуждението у Д. докато тя не му е превела парите, т.к. на няколко пъти й се е обаждал по телефона и я е питал защо няма превод. В резултата на всичко това на 16.07.2015г. пострадалата превела със запис сумата от 200 лева на С., като с това той й е причинил имотна вреда в същия размер.

Подс.С. е бил наясно със съдебното си минало, при което е съзнавал, че извършва настоящото деяние при условията на опасен рецидив, т.к. го върши в момент, когато е осъден и изтърпява едно общо наказания от 15 години лишаване от свобода, както и че предстои да изтърпи отделно и още едно наказание от 8 месеца лишаване от свобода, на което е осъден по НОХД № 232/14г. на РС-Гълъбово.

 Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява, същият е осъзнавал, че участва в изпълнението на престъплението - въвежда и поддържа заблуждение у пострадалата, по описания по-горе начин и обстоятелства, като целта му е била користна и с поведението си е причинил вреда на измамената в посочения вече размер.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

      За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието – измама, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел ІV-ти на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”.

Конкретно извършеното от подс.С.  деяние също е със завишена степен на обществена опасност предвид времето, мястото и начина на извъшване – демонстративно, с чувство за безнаказаност и в момент, когато деецът се намира в затвор, където се очаква да се въздейства на неговата личност превантнивно, т.е. да бъде поправен и превъзпитан.

Подсъдимият С. е личност с висока степен на обществена опасност. Както вече се посочи, осъждан е многократно за тежки умишлени престъпления и изключително негативно охарактеризиран, като лице с трайно изразени престъпни навици, проявяващ изключителна престъпна упоритост и извършващ престъпления с демонстративно чувство за безнаказаност.

      Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия - незачитането на установения в страната правов ред, правото на собственост и в желанието му да се облагодетелства бързо по неправомерен, включително  престъпен  начин.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство за подсъдимия съдът прецени направеното самопризнание, изразеното разкаяние за стореното, ниският размер на причинените имуществени вреди и фактът, че до постановяване на присъдата е репарирал изцяло вредите на пострадалата.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са миналите осъждания, които не са обективен елемент на състава и не влияят на правната квалификация опасен рецидив, а това са тези подробно посочени в справката за съдимост на позиция от № 1 до № 5. Отегчаващи са още и негативните характеристични данни.

С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в случая е налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – ниската стойност на причинените имуществени вреди и фактът на тяхното цялостно репариране, при наличието на което и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът индивидуализира наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК и наложи на подс.С. наказание под минимума предвиден в закона, като го осъди на една година лишеване от свобода, което намери за съответно на тежестта на извършенвото и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

Както вече се посочи и по-горе, настоящото престъпно посегателство С. е извършил след като е бил осъден с множество влезли в сила присъди /подробно описании в началото/, по които с определение на РС- Свиленград по НОХД № 781/2009 г.,  в сила от 28.12.2009 г.,  при условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 12 години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК, с три години или наказание в общ размер от 15 години лишаване от свобода.

Настоящото деяние е извъшено и след осъждането на С. на 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 232/2014 г. на РС- Гълъбово, което с определение по РС-Гълъбово по ЧНД № 253/2014 г., в сила от 30.12.2014 г. е било присъединено изцяло към неизтърпяната част от общото наказание  от 15 години лишаване от свобода, а именно в размер на 3 години 4 месеца и 3 дни и било определено общо наказание, в размер на 4 години и 3 дни.

Накрая следва да се каже и това, че подс.С. е извършил настоящото деяние преди да е изтърпял горепосочените наказания, т.к. по общото наказание от 15 години лишаване от свобода има остатък от 2 години, 1 месец и 2 дни, видно от справката за правното положение от затвора-Пазарджик /лист 15 от съдебното дело/, а наказанието от осем месеца не е привеждано в изпълнение.

При тези данни е видно, че  са  налице основанията на чл.27 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, т.к. престъплението по настоящото дело е извършено по време и преди изтърпяването на горкоментираните наказанияе.

При това положение съдът намери, че следва да присъедини изцяло наказанието от една година лишаване от свобода по настоящото дело към неизтърпяната част от общото наказание от 15 години лишаване от свобода с остатък 2 години, 1 месец и 2 дни, както и към неизтърпяното наказание от 8 месеца лишаване от свобода по НОХД №232/2014г. на РС – Гълъбово, като се определи общо наказание в размер на три години, девет месеца и два дни.

Предвид миналите осъждания на подс.С. на лишаване от освобода за престъпления от ОХ, то е неприложим института на условното осъждане по смисъла на чл.66 от НК.

      На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода в затвор.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: