Р Е Ш Е Н И
Е
№ 9
Гр. Разград, 22 януари 2021година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в
присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №119 по описа за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Варна срещу Решение № 331/04.11.2020г., постановено по АНД № 510/2020г. по описа на Районен съд – Разград, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 493854 – F499007/ 07.01.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Пилко“ ЕООД, гр.Разград за нарушение на чл.118, ал.8 от ЗДДС
във вр. с чл.3, ал.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006 на
МФ) на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си сочи, че
това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което
твърди, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила
атакуваното решение.
Прокурорът заключава, че жалбата е основателна, като развива доводи, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са ограничили правата на нарушителя. С оглед на
това предлага на съда да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за
ново разглеждане и произнасяне от друг състав на същия съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание
чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
Събраните по делото доказателства сочат, че срещу „Пилко“
ЕООД, гр.Разград е съставен АУАН № F499007/10.07.2019г.
за това, че при извършена проверка на 16.05.2019г. в бензиностанция, находяща
се в гр.Разград, стопанисвана от дружеството, данъчните служители са
установили, че не се отразяват в ЕСФП с отделен код „резерв 1“ зареждането на
гориво с отложено плащане и с отделен код „резерв 2“ зареждането на гориво за
собствени нужди. Този АУАН е съставен въз основа на Протокол за извършена
проверка сер. АА №0306779/16.05.2019г. В него е прието,
че с противоправното си поведение търговецът е осъществил нарушения на чл.118,
ал.8 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от
наказващия орган и при идентично описание на нарушението от фактическа и правна
страна, с процесното НП на основание чл.185, ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗДДС на уличеното юридическо лице е наложена имуществена санкция в
размер на 600 лв. С решението си Разградският районен съд е отменил това НП,
като в мотивите си е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН е
съставен в отсъствието на представител на наказаното дружество в нарушение на
предвидения в ЗАНН ред от една страна, а от друга страна наказващият орган в
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН не е разгледал и обсъдил подадените възражения.
Изложените от него съображения частично се споделят и от настоящата инстанция.
Съгласно правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, а когато се ангажира административната отговорност на юридическо
лице – в присъствието на неговия законен представител или на упълномощено от
него лице. Редът и фактическите действия са регламентирани в чл.43, ал.1 от ЗАНН, според който актът
се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В случая,
както от приложения АУАН, така и от показанията на актосъставителя се
установява, че той е съставен на 10.07.2019г. в офиса на НАП в гр. Русе в присъствието на А. И. Х., който се е запознал със
съдържанието му и го е подписал за „нарушител“. Лицето е било надлежно
упълномощено да представлява наказаното дружество, видно от приложеното към
делото пълномощно. С оглед на това настоящият състав на съда приема, че АУАН е
съставен в присъствието на представител на уличеното юридическо лице и при
спазване на предвидените в ЗАНН ред и условия. Приемайки противното Разградски
районен съд е достигнал до необоснован и неправилен извод.
При издаване на НП обаче е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията
и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. В казуса наказаното дружество е депозирало възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН (вх.№5952/12.07.2019г.). В НП обаче изрично е
посочено, че срещу АУАН не са постъпили възражения и не са изложени съображения
дали те са основателни или не и защо. Липсва резолюция върху тях или други
данни, които да сочат, че изобщо подадените в срок възражения са били предоставени на вниманието
на наказващия орган, че той е обсъдил същите и до какви фактически и правни
изводи е достигнал. Допуснатото процесуално нарушение се явява съществено, тъй
като е ограничило правото на защита на наказаното лице в хода на
административното производство.
В този смисъл е и решението на районния съд, което като валидно, допустимо
и правилно следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 331/04.11.2020г., постановено
по АНД № 510/2020г. по описа на Районен
съд – Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/