Р Е Ш Е Н И Е
№
261319
гр. Варна, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 20809
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Б.В.С., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв.Р.Д. – *** срещу О.В., с административен адрес гр.***, с
която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
Сумата от 15000 /петнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на счупване на
тазова кост при падане в необезопасена шахта на ***г. в гр.***, в района на
Паметника на Българо-съветската дружба, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на вредата – 10.11.2018г. до окончателно плащане
на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. около 19:30 часа при посещение на парка – паметник Българо-съветска дружба в гр.*** ищецът се разхождал с приятели в частта до паметника. Приятелите на ищеца седнали на едно от последните стъпала. Алеята била със ширина около 4-6 метра и била тъмна – нямало осветление. Когато тръгнал да обиколи паметника, ищецът изведнъж пропаднал с левия си крак в отворена шахта с диаметър около 0,80 м. и дълбочина 1 метър. Ищецът започнал да вика за помощ. Непознати минувачи го чули и отишли при него, а след това повикали приятелите му. Докато дойдат приятелите на ищеца, той се почувствал много зле, почувствал силна болка в областта на горната част на левия крак – не можел да помръдне, викал от болка и се изпуснал по голяма нужда.
Приятелите на ищеца дошли и му помогнали да излезе от дупката. Тогава той разбрал, че не може да стъпва с левия си крак и се налага да го закарат до болница. Ищецът постъпил спешно в болница МБАЛ „***“ АД с диагноза „счупване на ацетабулума, закрито в ляво“ /ацетабуларните счупвания на таза били счупвания в областта на ямката, където навлиза главичката на бедрената кост/. Във връзка с травмата на ищеца била направена операция от 13:00 до 14:00 часа под местна анестезия и под рентгенов контрол било извършено закрито наместване на тазови кости.
Престоят на ищеца в болницата бил от ***г. до ***г., като при изписването му била назначена 40-дневна екстензия. През това време ищецът бил на легло и имал необходимост от обслужване. Едва след този период ищецът започнал да става и да ходи с проходилка и патериците.
Във връзка с претърпяната травма на ищеца били издадени последователни болнични листи за болнично лечение и след това домашен режим на лечение за общо 130 дни до ***г. През тези дни ищецът бил в много тежко състояние – претърпял болки и страдания, изразяващи се в ужасни боли при счупването, болки при възстановяването – непосредствено след отминаване на ефекта на анестезията при операцията и следващите дни от травмата на тъканите около счупването, поставянето на екстензията и от опъването на крайника с екстензия. Освен това ищецът изпитал неудобство и дискомфорт от невъзможността да се обслужва сам – бил на легло и се наложило да ангажира човек, който да се грижи за основните му нужди, хигиена, лекарства и храна.
Ищецът бил с ТЕЛК с водещо заболяване неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения.
Мястото на инцидента било пешеходна алея до Паметника на българо-съветската дружба в „Парк-паметник на българо-съветската дружба“, находяща се в регулационните граници на гр.***, собственост на ***. Ремонтът, обезопасяването и поддържането на парка, в който се намирала шахтата били задължения на ответната община. Вредите настъпили поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника по обезопасяване и поддръжка на инфраструктурата.
Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната суми, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Оспорва се на посочените в исковата молба дати и място да е съществувала неравност, която да е в причинно-следствена връзка с падането на ищеца. Общината можело да поддържа, изгражда и ремонтира провод на техническата инфраструктура, но законодателят не случайно предвидил това да се осъществява и от съответното експлоатационно дружество. В качеството си на собственик, без значения в чия собственост се намира мрежата и нейните елементи /шахти, капаци и др./, поддръжката и ремонтирането на мрежата било задължение само и единствено на съответното експлоатационно дружество, а не на общината. Единствено собственикът имал право да възстановява устойчивостта на своята собственост. Пасивната процесуална легитимация била от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, поради което било необходимо установяването на собственика на процесната шахта, за която се твърди, че е причина за инцидента.
На следващо място следвало да се установи дали резултатът е необходимо следствие от деянието, което се вменява като противоправно или на поведението и невниманието на ищеца. Пешеходната дейност била нормална човешка дейност, която не е толкова рискова, съпоставена например с управлението на МПС. Тази дейност не била рискова и следвало да се осъществява с нужното внимание. Следвало да се установи точното място, на което е осъществен инцидента, както и наличието на неравност, в какво се изразява тя, за да се прецени дали същият е по повод противоправно поведение на ответника.
Моли за отхвърляне на иска изцяло като недоказан и неоснователен и присъждане на разноски. В условията на евентуалност моли за значително намаляване размера на обезщетението съобразно правилата визирани в чл.52 ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика. Въвежда се и възражение за съпричиняване.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора по нея и претендират присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
представена с исковата молба Епикриза от МБАЛ „***“ АД се установява, че ищецът
е постъпил за лечение на ***г. в 21:19 часа и изписан на ***г. в 14:00 часа. На
ищеца е поставена диагноза „счупване на ацетабулума, закрито в ляво“ и на ***г.
е направена операция по закрито наместване без вътрешна фиксация – тазови кости
/л.7/.
Ищецът
е представил и четири броя болнични листи издадени в периода от ***г. до ***г.,
с които са ищеца е предписан режим на лечение включващ 10 дни болничен режим и
120 дни домашен режим /л.8-11/.
С
експертно решение от ***г. на ТЕЛК при IV- та МБАЛ – *** ЕАД на ищеца е определена 60% трайно
намалена работоспособност за период до
01.10.2023г., като в мотивите за определяне на този процент е посочено, че за
състояние след фрактура на ацетабулума в ляво /м.11.2018г./ е определена 20%
трайно намалена работоспособност /л.88/.
По
делото са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Т.Ч.Н.
и Н.И.Н.
В
показанията си св.Т.Н. твърди, че познава ищеца от 12-15 години и ходят заедно
на концерти, събират се в една компания, приятели са. В деня на инцидента с
ищеца имало футболна среща на „***“. Свидетелят взел ищеца и негов приятел от ***
и заедно отишли на стадион „Тича“. Вечерта след мача свидетелят завел ищеца и
приятеля му да си вземат дюнери, а след това да се качат на паметника да видят
гледката. Това било по тъмно, между 8 и 9 часа.. Свидетелят спрял колата на „паркингче“
на 20м. от горната площадка на паметника. От колата до паметника тримата се
придвижвали „по луна“ и застанали до стъпалата. Ищецът не седнал, а излязъл
някъде назад. Ищецът още в колата търсел тоалетна, но имало 5 минути от
дюнерите до паметника, а и можело да иска да говори по телефона. Свидетелят и
другия приятел на ищеца започнали да ядат дюнерите и си говорели. По едно време
пристигнали минувачи и казали „вашия приятел плаче и вика отстрани на паметника
в една дупка“. Когато отишли да видят, ищецът бил до половината в дупката.
Дупката била дълбока около 80 см. и имало боклуци в нея. Половината тяло на
ищеца било вътре, наклонено на страни. Ищецът бил висок между метър и осемдесет
и два метра и тежал 150 кила, но плачел и имало петно до него. Свидетелят и
другия приятел на ищеца му помогнали да отиде до колата, сложили найлон или
хавлия на седалката и го закарали в спешното отделение на Окръжна болница. Там
медицинските сестри го приели „наакан, напишкан на една носилка“. Ищецът стоял
в болницата 10-12 дни. Свидетелят няколко дни поред ходел да го види в
болницата, а след това ходели хора от агитката на „***“. В болницата ищецът
изпитвал силни болки, санитарките го избягвали защото бил много тежък и чаршафа
му бил много изцапан. Ищецът плачел, бил вмирисан, не можел да става. Последният
ден свидетелят помогнал четирима човека да качат ищеца в частна линейка за да
го закара в ***. На следващия ден свидетелят позвънил на ищеца и той му казал,
че левскарите го качвали пеша по стъпалата.
Свидетелят
Н.Н. заявява, че познава ищеца покрай мачовете на „***“. Когато се запознали
през 1996г. ищецът живеел в ***, а след това се преместил в ***. Свидетелят се
върнал от *** и на ***г. случайно се видели с ищеца на гарата във ***. Заедно
посетили мача, а след това свидетелят казал, че ще си хване влака през ***, а
ищеца и друго момче казали, че ще ходят някъде на плажа. На *** свидетелят
посетил ищеца в дома му в гр.***. Ищецът бил неподвижен и казал, че
домоуправителя му помага. Не можел да става от леглото и бил на подлога.
Свидетелят ходел да помага на ищеца – да пазарува, готви и обгрижва. Ищецът
имал проходилка. Казал, че постепенно трябва да се раздвижва, но много трудно
се движел в стаята. В края на декември свидетелят и ищеца тръгнали пеша до
„Кауфланд“, който се намирал на около 1.6 км. от жилището на ищеца, но това
продължило четири часа и половина. Ищецът казал, че го е страх да не падни и
повече нямало да ходи до там. След инцидента ищецът се променил много и започнал
изключително много да се страхува да не падне. Трудно се възстановил, отказвал
да ходи пеша и още не можел да преодолее това, което му се е случило.
По
делото са допуснати и изслушани съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа
експертиза, за установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства.
В
заключението си по СМЕ вещото лице посочва, че на ***г. ищецът получил счупване
на тазобедрената ямка в ляво. Описаното травматично увреждане било в резултат
на удар с или върху твърд, тъп предмет реализиран в областта на лявата
тазобедрена става. Същото обусловило трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца. След изписване била
назначена 40 дневна директна екстензия, която несъмнено довела до нарушение на
нормалния дневен режим. След сваляне на последната се извършвало раздвижване,
след което постепенно натоварване и движение с патерици. Предвид значителния
период от травмата, към момента на изготвяне на заключението функцията следвало
да е възстановена напълно. Ищецът имал предшестващо заболяване –
неинсулинозависим захарен диабет, което нямало връзка с травмата от инцидента.
Съдът
кредитира заключението на вещото лица като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л.78-80/.
В
заключението на назначената СТЕ се посочва, че съоръжението довело до увреждане
на ищеца представлявало стоманено бетонна канализационна шахта с диаметър 700
мм., с неустановена дълбочина поради нахвърляни в нея битови отпадъци като
светлата височина била приблизително един метър. Шахтата била част от
канализационен клон най-вероятно за отвеждане на отпадни води от разположените
в зоната на паметника складови и други помещения. Процесната шахта се намирала
в ПИ с ид. № ***, който по данни от КК на гр.*** бил публична общинска
собственост. От „***“ ООД постъпило писмо, с което заявяват, че
предназначението на изобразените от вещото лице шахти върху извадка от КККР за
имот с ид. № *** е неизвестно за дружеството, което не било собственик на
шахтите и нямало ангажимент по отношение на поддръжката им.
Съдът
кредитира заключението на вещото лица като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л.82-87/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За уважаване на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание 49 вр. чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване положителните факти, на които се позовава, включително получаването на описаната в исковата молба травма в резултат на падане в отворена и необезопасена шахта на ***г. в района на „Парк-паметник на българо-съветската дружба“ гр.***, настъпването на твърдените неимуществени вреди – претърпени болки и страдания по вид, степен и интензитет с твърдените в исковата молба, твърдяното противоправното деяние – неизпълнение на задълженията на ответната община за поддържане на инфраструктурата на „Парк-паметник на българо-съветската дружба“ гр.***, както и причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Ответникът носеше доказателствена тежест за установяване на наведените възражения, че при наличие на необезопасена шахта, тя е била собственост на трето за спора лице, както и че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т.Н., който е присъствал непосредствено преди и след настъпване на инцидента се установява къде и по какъв начин е настъпила травмата на ищеца – падане в отворена и необезопасена шахта в района на „Парк-паметник на българо-съветската дружба“ гр.***. Свидетелят е незаинтересован пряко от изхода от спора, дава показания под страх от наказателна отговорност и за пряко и непосредствено възприети факти и обстоятелства и твърденията му са последователни и се подкрепят от другите събрани по делото доказателства – заключенията по назначените съдебни експертиза, медицинските документи и показанията на другия разпитан по делото свидетеля. От заключението на вещото лице О. се установява конкретното разположение на шахтата, в която е паднал ищеца на ***г., която и към момента на изготвяне на заключението отново е отворена и необезопасена, видно от снимковия материал към заключението.
Твърдението на ответника, че при наличие на необезопасена шахта, то същата е собственост на трето за спора лице останаха недоказани в производството.
Задължението за поддържане
и обезопасяване на процесната шахта е на ***. На първо място шахтата се намира
в имот, който е публична общинска собственост. На основание §7, ал.1, т.7 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и
местната администрация именно общината е собственик на съоръженията от водоснабдителната
и канализационната система, които обслужват само територията на съответната
община и задължението на ответника е да поддържа тази структура. На следващо
място дори да се приеме тезата на ответника, че задължението за поддържане и
почистване на процесната шахта е на оператора на водоснабдителните системи, то ***
се явява възложител на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД и отново носи
отговорност за настъпилите вреди от неизпълнение на задължението за поддържане
на шахтата. След като задължението за поддържане и обезопасяване на шахтата, в
която ищеца е паднал е на ***, то последната се явява възложител на работа по
смисъла на чл.49 ЗЗД. Доколкото в хипотезата на чл.49 от ЗЗД не се изисква да
се установи виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено от
ответника да поддържа в изправност и безопасност територията на „Парк-паметник
на българо-съветската дружба“ гр.***, включително и намиращите се шахти в тази
територия, то налице е причинно-следствена връзка между това неизпълнение
и настъпилото увреждане.
По делото не се установи и
противоправно поведение на ищеца, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, поради което и възражението на ответника за съпричиняване
се явява неоснователно.
Настъпилите от падането наранявания за ищеца – счупване на тазобедрената ямка в ляво се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
По посочените съображения съдът намира исковата претенция за доказано основание.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди, то същите на основание чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи обезщетението за същите по справедливост. Съгласно посочената норма и трайно установената съдебна практика по същата обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на вида и характера на увреждането, начин на причиняването му, последиците за здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. В настоящия случай от СМЕ и гласните доказателства се установява, че ищецът е претърпял счупване на тазобедрената ямка в ляво, което е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца. След изписването е била назначена 40 дневна директна екстензия, която довела до нарушение на нормалния дневен режим. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът в продължителен период след инцидента не можел да става от леглото, а след това му отнело доста време и раздвижването с проходилка. Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в контузни рани и подобно на процесното счупване би изживял негативни емоции, включително и твърдените от свидетелите болки и страдания на ищеца. Нещо повече, самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото същото се формира като обективна последица от причинената телесна повреда, поради което уврежданията и трудностите, които е имал ищеца, са дали негативно отражение на общото му физическо и душевно състояние. В съответствие с установените конкретно претърпени болки и страдания от физическо естество, а също и изживения стрес и търпените неудобства от ищеца, обемът и интензитетът на търпените от него болки и страдания, както и неудобствата от назначената директна екстензия за период от 40 дни, трайното затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца и установяването на последици от инцидента при извършения преглед от ТЕЛК при IV-та МБАЛ – *** ЕАД през м. ***г., настоящият съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е такова в размер на 10 000 лв. Обезщетение в посочения размер следва да е достатъчно да компенсира действителния обем на болките, страданията и битовите неудобства, които пострадалия е изпитвал и продължава да изпитва като последица от процесната злополука, като за разликата до пълния претендиран размер от 15 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК страните имат право на поискани и доказано сторени по делото разноски. Ищецът е направила разноски в общ размер на 2550 лева, като съобразно уважената част от исковите претенции следва да му бъдат присъдени такива в размер на 1700 лева. Ответната *** е направила разноски в размер на 150 лева депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лева. Съобразно отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на *** лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.С., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на счупване на тазова кост при падане в необезопасена шахта на ***г. в гр.***, в района на Паметника на Българо-съветската дружба, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на вредата – 10.11.2018г. до окончателно плащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 10000 лева до пълния претендиран размер от 15000 лева.
ОСЪЖДА ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.С., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.В.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с административен адрес гр.*** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: