Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
29.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №14379/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от “О.Б.“
ООД срещу „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата в общ размер на 4151,15лв., представляваща стойност на
начислена ВиК услуга – количество вода от 1396куб.м,
за която е издадена фактура №************/*****., за периода от 01.02.2018г. до 23.10.2018г.
Твърди се в
исковата молба, че с постановление за възлагане от 27.10.2014г., издадено по изп. дело №20127160401160, по описа на ЧСИ Николай
Георгиев, влязло в законна сила на 08.11.2017г., ищцовото
дружество, представлявано от управителяД.А., станало
собственик на терен с площ 4445кв.м, съставляващ ПИ с идентификатор ************с
адрес гр.Варна, ЗПЗ, ведно с изградения в него „Сити Автоцентър“,
състоящ се от хале 1 и хале 2. Дружеството било въведно
в имота на 29.01.2018г., за което бил съставен протокол за въвод
във владение. Тъй като към него момент процесният
имот не бил годен за експлоатация, поради липса на централно ел. табло и ел.
захранване, тези обстоятелства били отразени в протокола. Впоследствие на
24.10.2018г. управителят на ищцовото дружество подал
заявление във ВиК – Варна за прехвърляне на партида и
същевременно възразил срещу записаните показания на водомера. Въпреки това,
ответното дружество издало фактура №************/*****. на стойност 4151,15лв. и едновременно с това
изпратило писмо- известие „потвърждение за салда“ , с искане процесната сума да бъде потвърдена, като дължима в полза на
дружеството в 7-дневен срок. В тази връзка на 18.03.2019г. ищецът депозирал
заявление вх.№ВП-602/18.03.2019г., с което оспорил да има такова задължение, а
именно в размер на 4151,15лв.,
представляваща стойност на начислено количество вода от 1396куб.м за периода от 01.02.2018г. до
23.10.2018г. На 26.08.2019г. било преустановено предоставянето на ВИК услуги в
обекта на потребление. Твърди се, че ищецът не дължи посочената сума, тъй като
не е потребител такова количество вода. Не била спазена процедурата за
отчитането на потеребеното количество вода, като не
било ясно дали същата е реално отчетена или начислена служебно. В заявлението
за прехвърляне на партидата бил посочен един номер, без номер на водомер, а във
фактурата друг номер на партида. Това осуетявало възможността да се прецени
дали процесната сума е по партида и за водомер в
обекта на потребление. Не ставало ясно защо водомера е с два брояча и какво
отчитат те, твърди се, че същият не е метрологично годен, от одобрен тип. Сочи,
че ако такова количество вода все пак е преминало действително през водомера,
то същото е потребено в период преди ищецът да стане
собственик на имота. Сочи, че страна по облигационното правоотношение с ВИК е
предишния собственик. Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане
на сторените разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД,
в който се оспорва предявеният иск,
като неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена вода.
Оспорва, че ищецът не е възразил срещу записаните показания в подадено
заявление №42024/24.10.2018г., тъй като бил налице негово подпис. Ищецът не
подал възражение по реда на чл.40 ал.2 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, а
възразил едва на 18.03.2019г. в отговор на изпратеното му писмо за потвърждение
на салда. Твърди, че се касае за реално доставена и потребена
вода в процесния имот, като видно от карнет по
партида с аб. 1733521 на 01.02.2018г. са отчетени
показани на двойнотарифния водомер от 1195куб.м и
от380куб.м, което било удостоверено с подпис на лице, осигурило достъп на
инкасатора. Именно тези показания впоследствие били потвърдени с подписа на
управителя на ищцовото дружество. Оспорва се
твърдението за липса на несъответствие по номер на партидата, тъй като в резулат на подаденото заявление била открита нова такава.
Твърди се, че водомера е метрологично годен. Твърди, че фактурираното
количество вода е дължимо за период през който ищецът е собственик на имота,
респ. е ползвател на ВиК услугите в него - от
01.02.2018г.до 23.10.2018г. Неоснователно било позоваването на нормата на чл.64
ал.1 от ОУ по отношение на това кое лице дължи плащането на ползваните ВИК
услуги. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и се
претендират сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли
за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ответното
дружество да установи пълно и главно дължимостта на
сумата за потребено и незаплатено количество вода,
респ. основанието и размера на вземането си. В тази връзка: че е
предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в
твърдяния обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор.
Страните не
спорят, че ищецът е собственик на процесния водоснабден
имот, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, както и че е
въведен в имота на 29.01.2018г., за което бил съставен протокол за въвод във владение. Не е спорно и че на 24.10.2018г. ищецът
е подал заявление №42024 за прехвърляне на партидата заведена преди това на
името на С.Т.Е.П. ООД; че е издадена процесната
фактура №************/*****. на стойност 4151,15лв за ползвани ВиК услуги в ищцовия имот е за
период на потребление 01.02.2018г.-23.10.2018г., както и обстоятелството, че
ищецът е подал заявление на 18.03.2019г., с което е оспорил, че
представляваното от него дружество има задължения към ВиК
в размер на процесната сума.
По делото е
представен препис от заявление №42024/24.10.2018г. за прехвърляне на партидата.
Ищецът е оспорил, че поставеният подпис срещу вписания текст „показание с което
съм съгласен“ е негов.
В тази връзка
съдът по искане на ответната страна допусна изготвяне на съдебно – почеркова експертиза, заключението по която съдът цени,
като обективно и мотивирано от вещото лице. От него се изяснява, че подписът е
изпълнен и принадлежи на управителя и представляващ ищцовото
дружествоД.А.А..
Извън
установеното с експертизата, съдът намира, че дори и да бъде направен извод
различен от по – горния, а именно, че длъжникът изобщо не се е подписал срещу
показанията или умишлено е зачеркнал своя подпис в израз на несъгласие с
декларирането, то в ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор никъде не са
предвидени правни последици от липсата на такъв подпис. Налице е обаче
процедура по реда на чл.40 ал.2 от Наредба
№4/14.09.2004г. на МРРБ, при която е предвидено, че „възражения срещу определено заплащане на
изразходваното количество вода могат да се правят писмено пред оператора в
7-дневен срок от изтичането на срока за плащане.“ Т.е. след като издадената
фактура за процесното вземане е била със срок на
плащане до 29.12.2018г., то най- късно до 07.01.2019г. ищецът е следвало да
оспори и възрази писмено срещу дължимото й заплащане. Видно от представените
доказателства и неоспорвано от страните е обстоятелството, че това той е сторил
в един доста по – късен момент, а именно на 18.03.2019г., което е извън
предвидения за това срок.
За несъстоятелно
се приема и твърдението на ищеца, че той не е потребил
процесното количество вода и че същото е потребено в период преди той да стане собственик.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител", регламентирано
в § 1, ал.1, т.2, б."а" от ДР на Закона за регулиране на В и К
услугите-потребители са юридически или физически лица-собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Т.е. от
момента на придобиване правото на собственост върху конкретен недвижим имот
лицето придобива и качеството „потребител" на В и К услуги. Имотът е
присъединен към В и К мрежата и в него се ползват В и К услуги. Фактурираното
количество от 1396м3 вода е дължимо за периода от 01.02.2018г. до 23.10.2018г.,
през който период ищецът е собственик на имота (включително е въведен във
владение на същия), респ. и ползвател на В и К услугите в него. Видно от
представените карнетни листина
01.02.2018г., 19.04.2018г. и 23.10.2018г. са отчетени редовни показания на двойнотарифния водомер, при оказан достъп до водомера и
срещу поставени подписи в карнета. Показанията
на водомера са отчитани регулярно в присъствие на лице, оказало достъп до
водомера на инкасатора на съответната дата. За удостоверяване на извършения
отчет и отчетеното показание, това лице се е подписало в карнета, поради което
се дължи плащане на преминалото през водомера количество вода.
Възражението за ответника, с което се
оспорва метрологичната годност на процесния водомер,
също не може да бъде споделено, като основателно. Видно от приобщения
констативен двустранен протокол/л.50/ на 14.12.2015г. е поставен нов водомер в
имота на ищеца. Ако и да е имало опасения у ответника
за метрологичната
годност на водомера
за периода на потребление на вода от 01.02.2018г. до 23.10.2018г., за който е
издадена процесната фактура, то съгласно чл. 16, ал.
5 ОУ всяка от страните може да повдигне въпроса за метрологичните
характеристики на средството за техническо измерване, като за целта инициира
проверка на средството чрез метрологична експертиза. По делото липсват данни за
провеждане на тази процедура. Поради тази причина, съдът намира, че в качеството му на потребител за ищеца е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално
доставени и отчетени по предвидения в
Общите условия ред.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са - 300лева юк.възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 300лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от “О.Б.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата в общ размер на 4151,15лв., представляваща стойност на
начислена ВиК услуга – количество вода от 1396куб.м,
за която е издадена фактура №************/*****., за периода от 01.02.2018г. до 23.10.2018г.
ОСЪЖДА „О.Б.“ ООД “,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, сумата от 300лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: