РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100193 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *. Излагат се твърдения, че между * и
ищеца е сключен Договор за кредитна линия от *, по силата на който на последния е
предоставена сумата от 3000 лв. Изтъква се, че поради неизпълнение на задължението на
ищеца, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и на 21.09.2010г. в полза на банката са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите от 3068,29 лв. - главница,
693,72 лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2009г. до 20.09.2010г. и 34,07 лв. -
наказателна лихва за периода от 20.09.2009г. до 20.09.2010г. Навеждат се доводи, че за
горепосочените вземания спрямо * е образувано изпълнително дело *, което е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изтъква се, че в хода на принудителното изпълнение с
договор за цесия от 06.12.2013г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени на
ответника както и че същите са недължими тъй като след издаване на заповедта за
изпълнение е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД давностен срок. Ищецът твърди, че в
Централния кредитен регистър на БНБ е вписан като длъжник на ответника за вземания за
главница и лихви в общ размер на 8432 лв., независимо че се е позовал на давността по
договора за кредитна линия, което се явява пречка да сключи нов договор за банков кредит.
С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника горепосочените вземания, както и
да го осъди да заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Признава прехвърлянето на вземанията по
1
договора за кредитна линия и липсата на задължение да ги отписва при погасяването им по
давност, като отправя искане за постановяване на решение, с което исковата претенция да
бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между ищеца и * е сключен Договор за кредитна линия от *с кредитен лимит от 3000 лв.
Поради неизпълнение на длъжника кредитът е обявен за предсрочно изискуем като в полза
на банката на 21.09.2010г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по *, за
сумите от 3068,29 лв. - главница, 693,72 лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2009г. до
20.09.2010г. и 34,07 лв. - наказателна лихва за периода от 20.09.2009г. до 20.09.2010г. По
молба на първоначалния кредитор е образувано изпълнително дело *, а с договор за цесия от
06.12.2013г., вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ответника. През есента на
2021г. ищецът кандидатствал за кредит като в хода на проучването установил, че в
Централния кредитен регистър на БНБ е вписан като длъжник на ответника за вземания за
главница и лихви в общ размер на 8432 лв. по договора за кредитна линия. В резултат на
това той подал заявление до * за коригиране на информация в регистъра с оглед погасяване
по давност на вземанията. Ответникът отговорил, че информацията е подадена коректно тъй
като вземането е дължимо и предложил сключване на споразумение за разсроченото му
погасяване. Поради информацията за налични задължения в Централния кредитен регистър
на БНБ, искането на ищеца за отпускане на кредит било отказано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим тъй като ищецът има правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията, които са вписани като
дължими от него в Централния кредитен регистър на БНБ, реално са погасени по давност.
Процесните вземания не са установени със съдебно решение, поради което срокът на
погасителната давност е пет години за вземането за главница и три години за вземането за
лихви. По делото липсват доказателства в хода на образуваното изпълнително дело
давността да е прекъсвана съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД като е налице признание на
ответника, че не е предприемал действия за принудително изпълнение срещу ищеца. От
гореизложеното се достига до извода, че след прехвърляне на вземанията по договора за
кредит със сигурност е изтекъл срокът по чл. 110 от ЗЗД. В резултат на това, те са погасени
по давност и са недължими, поради което предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1090,32 лв., представляващи направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът не е предприел действия за принудително
събиране на погасените по давност вземания, но е оспорил основателността на предявения
2
иск за несъществуването им поради изтекла погасителна давност. Това води до
неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, смисълът на която е ответникът да
не се натоварва с разноски, когато поведението му нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството е оспорил правата на ищеца. Възражението му за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като същото съответства на размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на *, че * с ЕГН: ********** *, не дължи поради
погасяване по давност сумата от 8432 лв. /осем хиляди четиристотин тридесет и два лева/,
представляваща сбор от задължения за главница и лихви по Договор за кредитна линия от *,
сключен с *, прехвърлени с Договор за цесия от 06.12.2013г. на *.
Осъжда *, да заплати на с ЕГН: ********** *, сумата от 1090,32 лв. /хиляда и деветдесет
лева и тридесет и две стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3