Решение по дело №94/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700094
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 104                                               25.10.2022 год.                                      Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                   МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Е. Енчев, разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 94 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Е. Н. Х. от гр. С., обл. Р.,  против Решение № 108 от 10.06.2022 год., постановено по АНД № 133 по описа за 2022 год. на Районен съд – Разград. С него съдът е потвърдил НП № 21-1873-000196 от 21.02.2022 год., издадено от Началник на сектор в РУ – Разград към ОДМВР – Разград, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора са наложени глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон. В жалбата и по същество се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни съображения. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е потвърдил наказателното постановление в частта му относно нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като той не е знаел за прекратената регистрация на автомобила, управлявал го е с убеждението, че е регистриран и, че има едномесечен срок да го регистрира на свое има в КАТ, поради което в случая липсва субективния елемент на нарушението – вината. На следващо място се излагат доводи, че установеното от фактическа страна нарушение на чл. 140, ал. 1, изр. първо, предл. първо от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е следвало да бъде санкционирано от наказващия орган по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а не по чл. 175, ал. 1, т. 1 от същия закон, която разпоредба предвижда наказание за управление на МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Според касационния жалбоподател по този начин и наказващият орган  и въззивния съд, като е потвърдил наказателното постановление, са допуснали нарушение на материалния закон. От съда се иска да отмени оспореното решение, като отмени и наказателното постановление, както и да присъди сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Разград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., счита жалбата за неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното, че на 06.12.2021 год. около 14.55 ч., в с. Дряновец, обл. Разград, по ул. „Йордан Стоянов”, до ОУ „Христо Ботев“, Е. Н. Х. е управлявал лек автомобил, „Ауди А3“ с рег. № ****** /нидерландски образец/, когато бил спрян за проверка от  служители на РУ – Разград към ОДМВР – Разград. При проверката било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред на територията на Република България, тъй като от представения придружаващ Свидетелството за регистрация на МПС /нидерландски образец/ документ № ********** било видно, че регистрационните номера на автомобила са с валидност до 25.06.2016 год., както и че водачът не носи контролен талон към СУМПС. Въз основа на горните констатации на Х. бил съставен АУАН серия АА № 211/21, бланков № 902836 от 06.12.2021 год. за извършени нарушения на чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Той подписал акта с отбелязване, че има възражения и ще представи документите на автомобила. С мотивирана резолюция рег. № 1873р-25984 от 08.12.2021 год. наказващият орган – началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Разград към ОДМВР – Разград, прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. По случая била образувана полицейска преписка № 1873 ЗМ-769/2021 год. по описа на РУ – Разград, в хода на която били събрани данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Материалите по преписката били изпратени на РП – Разград като преписка вх. № 215/2022 год. по описа на РП – Разград, която приключила с Постановление от 14.02.2022 год. за отказ да се образува досъдебно производство поради малозначителност на деянието. Постановлението било изпратено на Началника на РУ – Разград за приключване на административнонаказателната преписка по съставения АУАН. Въз основа на акта било издадено и обжалваното пред районния съд НП № 21-1873-000196 от 21.02.2022 год.

При така установените факти районният съд е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Приел е за безспорно установено, че на процесните дата и място жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставите на нарушения по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, и по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не е представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. По отношение на първото нарушение районният съд приел, че от една страна жалбоподателят е знаел за прекратената нидерландска регистрация на автомобила и от друга, че като правоспособен водач е следвало да  познава разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 год., и съответно да се сдобие с транзитни номера за придвижване на закупения от него нерегистриран автомобил. При тези правни изводи районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно и допустимо, но частично неправилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства. Несъмнено е, че на инкриминираните дата и място, при управление на МПС по път, отворен за обществено ползване, касаторът е спрян за проверка от органите по контрол на движението. Управляваният от него автомобил е бил с поставени регистрационни табели /нидерландски образец/ № ****** с валидност до 25.06.2016 год., тоест към момента на проверката същият не е бил регистриран по надлежния ред за движение по пътищата. Водачът пък не е носил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. При правилно установени факти обаче, въззивният съд е достигнал до неправилни правни изводи.

Второто нарушение, за което е наказан касатора по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е безспорно доказано. Като не е носил и съответно представил пред органите контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, той е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и правилно е бил санкциониран по чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон. Ето защо оспореното решение в тази му част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По отношение на първото нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП обаче, настоящата инстанция намира, че както наказващият орган, така и районният съд са допуснали нарушение на материалния закон. Съгласно тази разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. С приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са предвидени наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В мотивите си районният съд приема, че Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Според тази разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Предвид установената по делото фактическа обстановка действително Х.  е осъществил състава на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, тъй като е управлявал по път, отворен за обществено ползване, автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. Такова обвинение му е повдигнато от фактическа страна и със съставения срещу него АУАН. С потвърденото от районния съд наказателно постановление обаче, той е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който предвижда наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Такова нарушение не е установено с АУАН от контролните органи. Ето защо основателно се явява възражението на касатора, че административнонаказващият орган е приложил неправилна, несъответстваща на установеното нарушение, санкционна норма, като по този начин е нарушил материалния закон.

Като е приел противното и е потвърдил обжалваното пред него НП в тази му част районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменена т. 1 от НП № 21-1873-000196 от 21.02.2022 год., издадено от Началник на сектор в РУ – Разград към ОДМВР – Разград с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора са наложени глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 100 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 108 от 10.06.2022 год., постановено по АНД № 133/2022 год. по описа на Районен съд – Разград в частта, с която е потвърдена точка 1 от  НП № 21-1873-000196 от 21.02.2022 год. на Началник на сектор в РУ – Разград към ОДМВР – Разград, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на Е. Н. Х. от гр. С. са наложени глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ точка 1 от Наказателно постановление № 21-1873-000196 от 21.02.2022 год. на Началник на сектор към ОДМВР – Разград, РУ – Разград, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на Е. Н. Х. от гр. С. са наложени глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА ОДМВР – Разград да заплати на Е. Н. Х. от гр. С. сумата от 100 лв. /сто лева/ за разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                                                 2./п/