№ 122
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501851 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на особения представител на С.К.К. –ответник по гр.д. №
7439/2020 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
261059/06.08.2021 год. постановено по същото дело в частта ,с която е прието
за установено по отношение на въззивника ,че дължи на „Теленор България
„ЕАД сумата 262,96 лв. –представляваща месечни абонаментни такси и суми
за ползвани услуги ,сбор от 178,33 лв. по фактура от 05.10.2018 г.;0,80 лв. по
фактура от 25.20.2018 г.;66,84 лв. по фактура от 05.11.2018 г.;16,99 лв. по
фактура от 25.11.2018 г. ,ведно със законната лихва върху сумата от 262,96
лв. ,считано от 21.08.2020 г. до изплащане на вземането ,за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4831/2020 г.на БРС,както и в
частта ,с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца сумата 407,74 лв. –
разноски по делото (в исковото производство и 179,41 лв. – разноски в
заповедното производство .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за неправилно и необосновано,постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон .
1
Сочи се на първо място ,че ищцовите претенции не били установено
по несъмнен начин по размер и не са доказани като реално изпълнение и
реално доставени услуги .Фактурирането и завеждането на вземанията в
счетоводството на ищеца не са основание да се приеме ,че е налице реално
изпълнена услуга.Оспорва се изводът на съда ,че след като фактурите касаят
периоди от септември до ноември 2018 г. , а договорите са от м. март 2018 г.
,както и след като преди септември с.г. не се търсят месечни такси ,то следва
да се приеме ,че ответникът ги е заплащал и извънсъдено е признал ,че
получава мобилни услуги и има достъп до мрежата на оператора .Затова се
счита,че неправилно са преценени доказателствата ,а доказателства за
реално потребени услуги не са представени .
Моли се за отмяната на решението в атакуваната част и постановяване
на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции,като се претендират и
разноски .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В писмения отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ищец оспорва
въззивната жалба и счита ,че при постановяване на решението не са
допуснати визираните нарушения .Счита се ,че неизпълнените задължения на
ответника са доказани от събраните по делото доказателства ,в т.ч. писмени
такива ,обясненията на ищеца и заключението на вещото лице по
назначената счетоводна експертиза.Облигационната връзка между страните е
доказана от представените договори за мобилни услуги и допълнително
споразумение .От представените фактури ,които отразяват ползването на
мобилни услуги ,се установява ,че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си да предостави достъп до елетронната си наземна
съобщителна мрежа,установени са и извършените от потребителя обяждания
,продължителността на телефонните разговори и дължимата абонаментна
такса за съответния отчетен период ,което напълно съответства на
договореното между страните и се потвърждава и от заключението на вещото
лице –фактурите са осчетоводени и е водена редовно счетоводна отчетност
..В тази връзка са неоснователни възраженията на въззивника.Правилно съдът
е приел и че за периода преди септември 2018 г. ответникът е плащал
доброволно и съответно е признал извънсъдебно ,че получава моблни услуги
2
и има достъп до мрежата на оператора /не е доказано спиране на достъпа до
елетронната съобщителна техника/.
Моли се за потвърждаването на решението изцяло .В случай на
установяване на процесуални нарушения от първоинстанционния съд се моли
за назначаване на техническа експертиза.
Предявени са били установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД ,чл. 86 и чл. 92 ЗЗД ЗЗД .
Установено е било по делото ,че между страните е съществувала
облигационна връзка посредством сключен договор за мобилни услуги-с
предоставен мобилен номер ********** от 26.03-2018 г.,с уговорена
стандартна месечна абонамента такса от 16,99 лв. на месец с вкючено ДДС
,както и мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi .На същата дата
26.03.2018 г. е сключен и договор за мобилни услуги № ********* за
предоставяне на мобилен телефонен номер ********* с уговорена стандартна
абонаментна такса в размер на 20,99 лв. месечно ,както и мобилно
устройство ALKATEL U5 Blue.Сключено е и допълнително споразумение от
21.05.2018 г. към договор за моб.услуги ,според което за мобилен номер
********* влиза в сила нов абонаментен план с уговореа стандартна
абонаментна такса в размер на 36,99 лв. с вкл.ДДС месечно .
Твърдяло се е от ищеца ,че е изправна страна по тези договори по повод
предоставянето на мобилни услуги ,като ответникът до м. септеври 2018 г. е
извършвал плащания по издадените му фактури .Претендира се
установяване вземане на обща стойност 262,96 лв. . –представляващо
неплатени далекосъобщителни услуги –абонаментни такси и услуги за
периода от м. октомври 2018 г. до м. януари 2019 г. по шест броя фактури .,за
което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4831/2020 г. по описа на Бургаския районен съд
.,ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумата.Иска признаване дължимостта и
на сумата от 301,34 лв. –представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите съгласно договорените между страните условия
–поради неизпълнение задълженията на абоната /в тази част решението , с
което е отхвърлен иска за неустойка , е влязло в сила и не е предмет на
обсъждане в настоящото производство / .
3
Като доказателство за претендираните суми са представени 6 броя фактури
–за сочени отчетни периоди от 05.10.2018 г. до 25.11.2018 г. Имайки предвид
,че между страните няма спор относно сключените договори ,то съгласно
уговореното в тях абонатът дължи месечна цена на избрания абонаментен
пакет,предоставен му ползване за договорения срок .Съгласно Общите
условия за взаимоотношенията на ищеца с потребителите на мобилни
телефонни услуги ,неразделна част от индивидуалните договори с
потребителя /с които ответникът изрично се е съгласил с подписаната от него
декларация-съгласие при сключването на процесните индивидуални договори
/дружеството-ищец предоставя на ответника описаните мобилни телефонни
услуги и има право да получава месечна абонаментна цена,заплаща се всеки
месец,както и дължимата цена на всички използване от него услуги ,на
базата на ежемесечно отчитане и издаване на ежемесечни фактури ..С
договорите между страните е уговорено ,че ответтникът-абонат дължи
месечна цена на избрания абонаментен пакет,предоставен му за ползване за
договорния срок.И доколкото цената на абонамента е възнаграждение за
самото право на достъп до мрежата на оператора ,предоставено чрез
активиране на съответната СИМ-карта с уникален телефонен номер /чрез
който потребителят се разпознава от останалите участници в
мрежата/,доказването на тази представия на доставчика става със самото
позоваване на подписаните от потребителя договори за съответния
абонаментен план.С оглед на това съгласно подписаните договори само на
договорно основание се дължи цена за всеки избран абонаментен план.При
това положение първоинстанционният съд е приел ,че с представените по
делото договори за мобилни услуги,подписани от страните ,се установява
наличието на облигационни правоотношения между тях и доколкото в двата
подписани договора е посочен размерът на месечната абонаментна такса и
срокът на действие ,като номерата фигурират в приложенията към издадените
фактури ,то е установено наличието на валидно сключени между тях
договори за предоставяне на телекомуникационни услуги ,посочени в
исковата молба като основание за заплащане на търсените суми ,по които
именно са издадени и фактурите ,представени по делото .Съдът е констатирал
,че фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между
страните в договорите месечни абонаментни такси ,поради което е приел ,че
ответникът дължи възнаграждение за ползваните услуги ,подробно описани в
4
приложенията към фактурите.Затова е заключил ,че се дължи плащане от
ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери
,на които е настъпил падежъж за плащане – в размер общо на 262,96 лв.Без
значение е фактът дали абонатът – ответник е ползвал или не предоставената
мобилна услуга ,защото ,подписвайки договор за предоставянето й ,той се е
съгласил да заплаща месечна абонаментна такса за това .Тук не е необходимо
доказване на реално предоставяне на мобилната услуга ,тъй като става дума за
такса за предоставяне на достъп до електронната наземна съобщителна мрежа
на ищеца,след което на ответника е била предоставена възможност
използването на тази мрежа-факт ,който не се оспорва практически .али
наистина се е възползвал от тази услуга ,или не ,е без правно значение
относно дължимостта на ежемесечната такса за предоставената услуга .
С оглед на това изводите на първостепенния съд са правилни и
атакуваното решение следва да бъде изцяло потвърдено,като при този
резултат на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемото дружество следва
да се присъдят направените от него разноски в настоящото производство
.Искането за присъждане на разноските в заповедното и
първоинстанционното производство е неоснователно ,тъй като тези разноски
са присъдени с първоинстанционното решение .Пред настоящата инстанция
въззиваемото дружество е сторило разноски за плащане депозит за особен
представител на ответника-въззивник .Не са представени доказателства за
други разноски .
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261059/06.08.2021 г. постановено по гр.д.
№ 7439/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА С.К.К. ,ЕГН ********** от гр.*** к-с *** бл.*** вх.* ет.* ап.**
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление –гр.София ,район Младост ,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк
София,сграда 6,представлявано от Марк Слачик и Джейсън Кристос Кинг
,сумата 150/сто и петдесет /лева-разноски по делото пред въззивната
5
инстанция за депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6