Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
гр. д. № 5588
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 72792/15.04.2020 г. по гр. д. № 62527/2017 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), ГО, 66
състав, е осъдена Н.М.С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „*******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***: сумата от 5000,15 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена
в периода от 01.08.2014 г. до 30.11.2016 г. в топлоснабден имот, а именно: ап. №
1, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № 135683, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.09.2017
г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата над 5000,15
лв. до пълния предявен размер от 7332,75 лв.; сумата от 700 лв., представляваща мораторна
лихва върху уважената част от главницата за топлинна енергия, дължима за
периода от 15.09.2014 г. до 27.07.2017 г., като е отхвърлен искът за разликата
над 700 лв. до пълния предявен размер от 1301,75 лв.; както и сумата от 21,59 лв., представляваща
цена на услуга дялово разпределение, извършена в периода от 01.08.2014 г. до
30.11.2016 г., като е отхвърлена изцяло исковата претенция за сумата от 4,02
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение.
Осъдена е Н.М.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1659 лв., направени по
делото разноски.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба вх. № 5062936/01.06.2020 г. от ответницата Н.М.С., чрез назначения ѝ
особен представител адвокат Й.А., срещу решението в частите, с които са уважени исковете,
с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Сочи се, че исковете са недоказани по основание и
размер, съдът неправилно е приел, че между страните е налице облигационно
правоотношение само поради факта, че ответницата е носител, заедно с други
лица, на вещното право на ползване на имота. По делото липсва договор за
продажба на топлинна енергия, освен това в процесния имот не се прилага
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, не може да се установи и
публикуването на общите условия на ищеца в един местен и в един централен
всекидневник. Излагат се доводи, че СРС неправилно е кредитирал съдебно -
техническата експертиза по делото, ищецът не е представил доказателства дали
общият топломер е преминал задължителна проверка по Закона за измерванията (ЗЕ)
от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, а представените
„свидетелства“ са частни документи, без материална доказателствена сила. Ищецът
не е представил доказателства и за топлофицирането на обекта, за свързването му
към системата за топлоснабдяване, за присъединяването на абонатната станция в
сградата - етажна собственост към топлопреносната мрежа, въз основа на какъв
акт, взето ли е по надлежния ред със съответното квалифицирано мнозинство от
общото събрание на етажната собственост решение за това. Няма доказателства, по
които да се установи по несъмнен начин ползването на услугите на ищцовото
дружество и потребената топлинна енергия от ответницата. Не е представен и
отчетен картон за ежемесечно отчитане на топломера и общия водомер за битово
горещо водоснабдяване в абонатната станция съгласно чл. 5, ал. 11 от Общите
условия на ищеца. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
акцесорния иск, като се оспорва, че съобщенията към фактурите са публикувани на
интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД (с препращане към оспорването в отговора на
исковата молба). Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в
обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. №
5074941/17.06.2020 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ж.Г., с
доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена
без уважение, а решението в обжалваната част - да бъде потвърдено. Претендират
се разноски.
Първоинстанционното решение в частите, с които е отхвърлен искът за
главница за топлинна енергия за разликата над 5000,15 лв. до пълния предявен
размер от 7332,75 лв., отхвърлен е искът за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над 700 лв. до пълния предявен размер от 1301,75
лв., и е отхвърлена исковата претенция за сумата от 4,02 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, не е обжалвано от
ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2020919/07.09.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******,
ап. № 1, с
която ищцовото дружество е поискало от съда да осъди ответницата като клиент
на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.
к. „*******, ап. № 1, с абонатен № 135683, да заплати на ищеца сума в общ размер на 8660,11 лв., от които 7332,75 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.
05.2013 г. до
30.11.2016 г., отразени в обща фактура №
**********/31.07.2014 г., обща фактура № **********/30.09.2015 г., обща фактура
№ **********/31.07.2016 г., сумата от 1301,75 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 27.07.2017 г., сумата от 21,59 лв. -
представляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 06.2014 г. до м. 11.2016 г., и 4,02 лв. - лихва за забава за периода от 08.08.2014 г. до 27.07.2017 г.
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците
от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът поддържа, че
ответницата е клиент на доставената в
процесния имот през процесния период топлинна енергия, ползвала е доставената
до имота топлинна енергия в количества, качество и на стойност, за които са
предявени исковете, и не е заплатила стойността ѝ, както и че в имота „Т.С.“
ЕАД е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за което също
се дължи възнаграждение. Ищецът претендира уважаване на вземанията му, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
Исковата молба е връчена на ответницата на 11.02.2019 г., чрез назначения ѝ
особен представител адвокат Й.А., и в по срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор вх. № 5041262/11.03.2019
г., в който
се
оспорват
исковете
по основание и размер. Оспорва се ответницата да е материално легитимирано
лице да отговаря по предявените искове, с доводи за липса на облигационна
връзка между страните. Сочи се, че ответницата не е клиент на топлинна енергия
за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД - няма доказателства да е подала молба за
откриване на партида, не е била вещен ползвател или собственик на процесния
имот през процесния период. Твърди се, че нотариалният акт за дарение № 87/1994
г. е нищожен, тъй като липсва заверка на подписи и съдържание от нотариус и не
е издаден в предписаната форма, оспорва се автентичността на нотариалния акт с
искане ищецът да бъде задължен да го представи в оригинал. Излагат се и доводи,
че по отношение на сградата, в която се намира процесният имот, не се извършва
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, сградата никога не е била
присъединявана към топлопреносното предприятие, не са представени и
доказателства, че Общите условия за продажба на топлинна енергия в гр. София от
„Т.С.“ ЕАД са били публикувани, поради което се поддържа, че не са породили
действие. Посоченият абонатен № 135683 не е ясно дали касае процесния имот,
поради което не обвързва ответницата. Възразява се и за погасяване на сумите по
давност. Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства. Моли се за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани.
По делото е прието Удостоверение от „Географска информационнна система
- София“ ЕООД изх. № 68-00-317/19.03.2015 г. в уверение на това, че настоящ
адрес: ж. к. „Илинден“, **, вх. А, Б, В, Г, Д и Е се отнася за многофамилна
жилищна сграда с шест входа, отразена с идентификатор 68134.1106.1.4 в КККР,
одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, попадаща в кв. 58 по плана на м.
„ж. к. Разсадника - Бежанци“, находяща се на бул. „Александър Стамболийски“,
район „Красна поляна“ - Столична община, със следните стари адреси: ж. к.
„Разсадника“, бл. 113 с вх. А, Б, В, Г, Д и Е и бул. „Александър Стамболийски“ **
с вх. А, Б, В, Г, Д и Е.
По делото е приет Констативен протокол № РЗ-644/21.03.2008 г., издаден
от директора на ТР „Земляне“, подписан за „Топлофикация София“ АД и за
потребителите - от председателя на етажната собственост - Н.Г., съгласно който
в сградата на адрес: ж. к. „Илинден“, **, вх. А не се прилага дялово
разпределение на топлинната енергия, тъй като потребителите не са сключили
писмен договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ за извършване на
тази услуга.
По
делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том ХLI, нот. д. № 809/1994 г., видно от който на 11.04.1994 г. М.Т.Г.,
Т.М.Я.и Н.М.С. са дарили на малолетните И.К.С. и Я.К.С., внуци на първия,
племенници на втората и дъщери на третата, действащи чрез своя родител и
законен представител К.И.С.апартамент № 1, на първи етаж, вх. А, в жилищна
сграда на бл. 113 в гр. София, бул. „*******, заедно с мазе № 15 и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
като дарителите са си запазили за себе си заедно и поотделно правото на
безвъзмездно ползване на имота до края на живота си.
По делото са приети нотариално заверена и вписана в Служба по
вписванията декларация от 18.10.2002 г. от Т.М.Г., с която последната се е
отказала от правото си на ползване върху горепосочения имот, и заявление от Т.М.Г.
рег. индекс № Г-5931/14.04.2015 г., с което последната е уведомила „Т.С.“ ЕАД
за вписания отказ от право на ползване по отношение на процесния имот, във
връзка с партида № 135683.
По делото е прието съобщение рег. индекс № Г-5931/27.04.2015 г. от „Т.С.“
ЕАД до Н.С., с копие до Таня Герова, с която дружеството е уведомило, че от м.
04.2015 г. Н.С. е вписана като титуляр на партида с аб. № 135683 за заплащане
на топлинната енергия за апартамент № 1, находящ се на адрес: ж. к. „Илинден“, **,
вх. А (стар адрес: бул. „*******), в качеството на ползвател на имота. Посочено
е, че към 23.04.2015 г. неизплатените задължения към „Т.С.“ ЕАД за имота са в
размер на 14986,32 лв., в т. ч. 12035,12 лв. главница и 2951,20 лв. лихва за
просрочие, като ответницата е поканена да заплати задълженията в 7 - дневен
срок от получаване на писмото, с посочване, че в противен случай дружеството ще
предприеме мерки за събиране на вземанията по съдебен ред.
Видно от приложените обратни разписки писмото е получено от Т.Г.на
07.05.2015 г., а спрямо Н.С. е останало неполучено.
По делото е приет списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна
сграда в бл. 113, ул. „*******, вх. А, в който списък срещу апартамент № 1 на
първи етаж е посочен М.Т.Г., за който е положен подпис.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в град София, приети с Решение по т. 11 от
Протокол № 26/18.09.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД
и одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т. 1 от Протокол №
53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По делото са приети съобщение към фактура № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон
01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. на обща стойност 2323,05 лв. с ДДС, съобщение
към фактура № **********/30.09.2015 г. за 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г. на обща стойност 238,85 лв. с ДДС и извлечение от счетоводството на
ищцовото дружество за аб. № 135683 от 27.07.2017 г. с дължими суми за период
30.06.2014 г. - 01.12.2016 г. както следва: 7354,34 лв. - главница и 1305,77
лв. - лихва (общо 8660,11 лв.).
От
приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно - техническата
експертиза (СТЕ) (изготвена въз основа на материалите по делото и допълнително
изискани от вещото лице от „Т.С.“ ЕАД - справка от съобщенията към фактури на
абоната за процесния период, главни отчети и изравнителни сметки на абоната за
процесния период, от ТР „Земляне“ - справка от показанията на общия топломер,
акт за разпределение на кубатурата, акт за изключване на отоплението на
стълбището, документи за метрологична проверка на общия топломер, данни за
абонатната станция и данни за технологичните топлоотделяния на абонатната
станция),
неоспорена от страните, се установява, че поради липса на избрана фирма за
дялово разпределение (според Констативен протокол от 21.03.2008 г.) дяловото
разпределение на ТЕ се извършва от доставчика на ТЕ - „Т.С.“ ЕАД и ТЕ се
разпределя съгласно т. 9 от Методика за разпределение на ТЕ в СЕС, приложения
към Наредба № 16-334. Топлинната енергия за отопление на имот се разпределя пропорционално
на коригираните отопляеми обеми на абонатите. Абонатът заплаща и ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Поради липса на водомер ТЕ за БГВ
за процесния имот се начислява служебно на „брой лица“ с разходна норма
140л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР броят на потребителите е бил - 2
бр. Създадени са служебни неподписани от абоната главни отчети. Абонатната
станция на процесната сграда е нова, автоматична, подменена е през м. 12.2011
г. Общият топломер № 60097895, а по - късно № 60098309 се отчита по електронен
път в 0 часа на първо число на месеца. От справката от топлорайон „Земляне“ се
вижда, че технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Топломер №
60097895 е монтиран на 20.09.2012 г., като преди това е проверен на 17.09.2012
г. - „Е.Т.“ ЕООД, този топломер е демонтиран на 22.08.2014 г. и е заменен с
топломер № 60098309, демонтираният топломер е проверен на 26.08.2014 г. - „Т.“
ЕАД. Топломер № 60098309 е монтиран на 22.08.2014 г. като преди това е проверен
на 18.08.2014 г. - „Т.“ ЕАД и на 16.08.2016 г. - „Т.“ ЕАД. Заключението за
направената проверка на оправомощената от ДАМТН лаборатория е „съответства“. Пълният
отопляем обем на имота по проект съгласно Акт за разпределение на кубатурата е
199,40 куб. м., от които 179,05 куб. м. имот и 20,35 куб. м. общи части.
Отоплението на стълбището е изключено безсрочно на 21.01.2000 г., видно от Акт
за изключване от тази дата, представен от ТР „Земляне“. Коригираният отопляем
обем на абоната е 179 куб. м., през процесния период в имота няма изключени
радиатори, приспаднат е само отопляемият обем от частта на стълбището, която се
пада на абоната с оглед идеалните части - 20,35 куб. м. Според вещото лице
сумата (главница), която абонатът дължи за ТЕ е 7 284,42 лв., както
следва: за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. - 2065,20 лв. (1922,64 лв. по
фактури и 142,56 лв. за доплащане по изравнителните сметки) и за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2016 г. - 5219,22 лв. (4924 лв. по фактури и 356,81 лв. за
доплащане по изравнителни сметки). Всички суми са без предишни просрочени или
неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви и са
изчислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и измененията ѝ, в сила от
01.06.2014 г. Според вещото лице при изготвяне на изравнителната сметка за
2014/2015 г. са допуснати неточности при въвеждане на данните в графата
„Фактурирана ТЕ“ - в същата графа е записано, че фактурираните суми за
отопление са 1522,30 лв., а това не е вярно видно от справката на „Т.С.“ ЕАД, в
която е отбелязано, че тази стойност е 1583,75 лв. Това води до грешка от
-61,45 лв. Според експерта обаче резултатът от допуснатата грешка не оказва
влияние на дължимата от абоната сума за ТЕ, защото тя се определя по данните от
изравнителната сметка, записани в графа „Действително потребена ТЕ“.
От изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ),
неоспорена от страните, се установява, че сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г. на обща стойност 7305,91
лв. не са погасявани. От тази сума 6785,01 лв. са начислени по фактури (за
отопление общо - 3872,99 лв., за топла вода - 2973,64 лв., минус 61,62 лв. -
корекция за м. 11.2014 г.), прибавени са 522,76 лв. - резултат от изравнителни
сметки за процесния период и са приспаднати 23,45 лв. - изравнение за период
2015/2016 г. и са начислени 21,59 лв. - суми за дялово разпределение по фактури
от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г. От датата на изпадане на ответника в забава
до 27.07.2017 г. размерът на законната лихва върху главницата 7305,91 лв. е на
стойност 1302,07 лв., като изчислението по месеци е посочено в таблица от
вещото лице.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По
правилността на решението в обжалваната част с оглед конкретните
оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ,
вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД -
иск за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за
дяловото й разпределение и обезщетение за забава на плащане на същите,
отговорност за плащането на които се твърди, че ответницата носи пред ищеца като
вещен ползвател на имота за процесния период.
За
да се уважат главните искове по делото следва да се установи, че за процесния период
между ищеца и ответницата е съществувало валидно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу
задължение на ответницата да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил
точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент на
разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради
което и за ответницата е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на процесните главници. По отношение на акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава в
плащането на главниците ищецът следва да установи, че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната
лихва възлиза именно на спорните суми. Ответницата следва да докаже своите
възражения, наведени в отговора на исковата молба.
Действащата към периода на облигационните
отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в
Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.)
- отм.
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е
дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна и
електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности, обслужващи
основните.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в действалата
към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Съдът приема за
установено по делото от приетата неоспорена от страните справка на ГИС - София, че сградата, в която е
процесният имот
- гр. София, ж. к.
„Илинден“, **, вх. А е със
стар административен адрес: гр. София, бул. „*******, вх. А.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответницата отговаря пред ищеца за заплащането на стойността
на доставената топлинна енергия в имота през процесния период. От приетия по
делото нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 87, том ХLI, д. № 809/1994 г. (който е в предвидената в закона
форма), се установява,
че на 11.04.1994
г.
(преди процесния период)
ответницата,
заедно с Таня Янкова и Мирко Геров е продала процесния топлоснабден имот, като
си е запазила съвместно с останалите продавачи правото на ползване върху целия
имот безвъзмездно и пожизнено. По делото няма данни вещното право на ползване на
ответницата да е било погасено, поради което съобразно посочените нормативни
изисквания именно ответницата - лице с учредено вещно право на ползване върху
имота, има качеството на клиент на топлинна енергия, доставяна до имота през
процесния период и е задължена за плащане на доставената до имота топлинна енергия (при липса на
конкретни оплаквания във въззивната жалба по размера на задълженията, до който
следва да отговаря ответницата като един от вещните ползватели на имота). Не се твърди и не се
установява през процесния период трето лице да е било в облигационни
правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия, изключващи
правоотношението между ищеца и вещния ползвател на имота за процесния период. Съгласно чл.
57, ал. 1 ЗС ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и
другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ (отм.), респ. чл.
153, ал. 1 ЗЕ при учредено
ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е носителят на правото, т. е. вещният ползвател. С
оглед императивната разпоредба на чл.
153, ал. 1 ЗЕ въпросите относно
подаването на заявление - декларация и откриване на партида на титуляра или на друго лице имат
само счетоводно значение и не обуславят друг извод относно страните по
облигационната връзка. Така събраните
доказателства установяват, че между страните през процесния период е съществувало
валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия и отговорността на
ответницата
към ищеца за заплащането на топлинната енергия може да се ангажира. Договорът с
топлофикационното дружество възниква по силата на закона, при наличие на качеството
вещен ползвател на ответницата, а общите условия уреждат съдържанието на това
правоотношение, поради което съдът приема за неоснователни доводите във
въззивната жалба, че по делото не е доказано договорното правоотношение между
страните.
Неоснователни са релевираните доводи
относно влизането в сила на Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребителите на топлинна енергия за
битови нужди. Според решение № 189/11.04.2011
г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о. съгласно
разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ (отм.) (приложима
за продажба на електрическа енергия при
публично известни обши условия)
предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването
им най - малко в един централен
и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията
общи условия най - малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже
влизането в сила на представените в първоинстанционното производство
Общи условия за продажба на топлинна енергия. В посоченото
решение на ВКС е прието, че не съществува пречка, ако
на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да
бъдат посочени в съдебното решение. В случая
приложими са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ - броя от
10.02.2014 г. и вестник „19 минути“,
в сила от 12.03.2014 г., и Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., приложени и по
делото, като въззивникът не твърди и не установява наличието на други
публикувани ОУ с различно съдържание от представените. Договорното правоотношение
по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното
предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ,
без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по
гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Разпоредбата
на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените
в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не установява да е
упражнила това право срещу Общите условия на
„Т.С.“ ЕАД от 2014 г. и 2016 г., поради
което настоящият съдебен състав намира, че ги е приела.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават извод, че за
исковия период между ответницата Н.М.С. и
топлопреносното предприятие е съществувало валидно облигационно правоотношение
с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището,
и съответната част от стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Въззивният
съд намира за неоснователно възражението на въззивника, че по отношение на
сградата, в която се намира процесният имот, не се прилага дялово разпределение
на топлинна енергия. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва
от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
В случая съгласно заключението на СТЕ, което съдът кредитира като пълно и
обосновано, се установява, че услугата дялово
разпределение се е извършвала от „Т.С.“ ЕАД, при липса на
сключен писмен договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ за
извършване на тази услуга, поради което и правилно
е приетото от районния съд, че ищецът
има право на възнаграждение за услугата дялово разпределение. С
оглед приетото заключение на съдебно - техническата експертиза въззивният съд приема, че
услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответницата,
поради което претенцията за заплащането на тази услуга е установена
в своето основание, а нейният размер е установен със заключението на
неоспорената съдебно - счетоводна експертиза на 21,59 лв., поради което
правилно този иск е уважен от СРС в претендирания размер и за периода м. 08.2014 г. -
м. 11.2016 г., при съобразяване на възражението
за изтекла погасителна давност.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните
по делото доказателства, вкл. от заключенията на съдебно - техническа и съдебно -
счетоводна експертизи, които съдът кредитира изцяло като обосновани, задълбочени
и неопровергани от другите събрани доказателства, по делото е установено, че
през процесния период в имота е доставяна и потребявана за отопление на имот,
БГВ и сградна инсталация топлинна енергия. По оплакванията за липса на
доказателства за въвеждане в експлоатация
на абонатната
станция в
сградата съдът приема, че предмет на
установяване в настоящото производство е
цената на доставената топлинна енергия,
доставката на която се установява от
експертното заключение по СТЕ. Пускането на
абонатната станция
в експлоатация
и наличието на разрешение и съответно на
взето решение за това не влияе на дължимостта на
процесните суми. Въз основа на
материалите по делото и след справка в ТР „София“ - справка от показанията на
общия топломер, акт за разпределение на кубатура, данни за абонатната станция и
данни за технологичните топлоотделяния на абонатната станция и протоколи за
метрологичен контрол на общия топломер в абонатната станция, вещото лице по СТЕ,
е приело, че абонатната станция е нова, автоматична, общият топломер се отчита
по електронен път в 0 часа на първо число на месеца чрез електронно устройство,
като технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество; общият топломер
през процесния период съответства на одобрения тип. Според заключението на съдебно - техническата експертиза монтираните
в абонатната
станция топломери са преминали метрологични
проверки и отговарят на изискванията на Закона за
измерванията, като проверките са направени от оправомощена за това от ДАМТН
лаборатория, като това заключение е направено не само на база документите от ищеца, но и от допълнително
изисканите от вещото лице, т. е. оплакванията на въззивника, че по делото не е
доказана изправността на общия топломер, са неоснователни, при липса на каквито
и да било данни, които да поставят под съмнение експертното заключение. По делото
са събрани достатъчно доказателства, сочещи на изправност на общия топломер в абонатната
станция, на нейната експлоатационна годност, както и че топломерът е преминавал
метрологични проверки. От заключението се установява също, че претендираните
суми като стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно коригирания отопляемия обем на
имота и действащите през процесния период цени. Този извод е направен не само въз основа на едностранно съставените от ищеца частни
документи (извлеченията от сметки и съобщенията към фактури), но и въз основа
на документите, предоставени на вещото лице от топлофикационния район. Предпоставка за
уважаване на исковете е фактическата доставка на топлинна енергия в съответното
количество и качество, което обстоятелство се установява от приетото по делото
експертно заключение по съдебно - техническата експертиза. Следователно се
налага изводът, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия, чиято
стойност е начислена в съответствие с действащите за исковия период Закон за
енергетиката и Наредба за
топлоснабдяването. Възражението, че исковете са неоснователни, тъй
като не е представен отчетен картон за ежемесечно отчитане на топломера и общия
водомер за битово горещо водоснабдяване в абонатната станция съгласно чл. 5, ал.
11 от Общите условия на ищеца, е заявено за първи път във въззивната жалба,
поради което е преклудирано и настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по
него.
От заключението на СТЕ се установява
стойността на доставената топлинна енергия - 5219,22 лв., като правилно СРС е
кредитирал именно това заключение и е съобразил своевременно релевираното от
ответницата възражение за погасяване на вземанията по давност. Във въззивната
жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания относно размера на главницата
за топлинна енергия, както и относно начина на изчисляване на погасителната
давност, поради което тези въпроси са извън предмета
на въззивната проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269 ГПК.
Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът приема за основателна
претенцията по чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД до размера и за периода,
посочени в първоинстанционното решение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В случая
вземанията за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.07.2014 г. са
погасени по давност, поради което погасени по давност са и акцесорните
претенции за лихви върху главницата за топлинна енергия, дължима за посочения
период.
За непогасения по давност период според приетия от СРС - 01.08.2014 г. - 30.11.2016 г. са действали общите условия на топлопреносното дружество, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКВР, в сила от 12.03.2014 г. (приложими за периода м. 08.2014 г. - м. 07.2016 г. вкл.) и общите условия на топлопреносното дружество, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м. 08.2016 г. (приложими за периода м. 08.2016 г. - м. 11.2016 г.).
Съгласно Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени
с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от общите
условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 -
дневен срок от датата на публикуването ѝ на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. За разлика
от предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за
забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ, обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 2
(по общата фактура), ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33 - в 30 -
дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30
- дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал.
1 ОУ), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за
заплащане цената на ТЕ в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,
т. е. ответницата не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните
фактури, а само върху задълженията по общите фактури. В случая по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
ищеца (например констативни протоколи) за датата на публикуване на
общата фактура на интернет страницата му, поради което не може да се установи
дали ответницата е изпаднала в забава, респективно от кой момент. Поради това и
при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, която в случая носи
ищецът, следва да се приеме, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода м.
08.2014 г. - м. 07.2016 г. вкл. също е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена. Лихва би се дължала единствено за неплатените суми
за топлинна енергия за м. 08.2016 г. - м. 11.2016 г., за който период са
приложими ОУ/2016 г. В случая обаче СРС не е присъдил главници за топлинна
енергия за посочените месеци, а се е ръководил само по заключението на СТЕ,
което е изследвало периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. Поради това лихва не
се дължи и за неплатените суми за топлинна енергия за м. 08.2016 г. - м.
11.2016 г. Предвид изложеното въззивният съд приема, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното
решение в тази част следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход
на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която в тежест на
ответницата са възложени разноски над 904,25 лв. до 1659 лв., за
първоинстанционното производство.
За възивното
производство на „Т.С.“ ЕАД, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба,
следва да се присъди сумата от общо 351 лв. (определена по съразмерност от сумата
от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство (определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП),
както и от сумата от 300 лв. - депозит за особен представител на ответницата). Въззивникът
не е претендирал разноски и такива не му се следват.
С оглед изхода на делото ответницата
следва да бъде осъдена да внесе по сметка на Софийски градски съд сумата от
100,43 лв. – разноски за държавна такса по въззивната жалба съразмерно с
отхвърлената ѝ част, а „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдено да внесе по
сметка на Софийски градски съд сумата от 14 лв. – разноски за държавна такса по
въззивната жалба съразмерно с уважената ѝ част.
Предвид изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 72792/15.04.2020 г. по гр. д. № 62527/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 66 състав, в обжалваната част, с която е осъдена Н.М.С., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. „*******, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 700 лв.,
представляваща мораторна лихва върху уважената част от главницата за топлинна
енергия, дължима за периода от 15.09.2014 г. до 27.07.2017 г., както и сумата
над 904,25 лв. до присъдените 1659 лв. – разноски
в производството пред СРС, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.М.С., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. „*******, осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата
от 700 лв., представляваща мораторна лихва върху уважената част от
главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2014 г. до
27.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 72792/15.04.2020 г. по гр. д. № 62527/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 66 състав, в останалата обжалвана част, с която е осъдена Н.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***: сумата от 5000,15 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена
в периода от 01.08.2014 г. до 30.11.2016 г. в топлоснабден имот, а именно: ап.
№ 1, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № 135683, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.09.2017
г. до окончателното плащане, сумата от 21,59 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение,
извършена в периода от 01.08.2014 г. до 30.11.2016 г., и сумата от 904,25 лв., направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. „*******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр.
с чл. 273 ГПК сумата от 351 лв. (триста петдесет и един лева) - разноски във
въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. „*******, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 100,43 лв. - държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 14 лв. - държавна такса за разглеждане на
въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска за главница за топлинна енергия и
лихва за забава в изплащането ѝ подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а в останалата част - с която е
присъдена сумата от 21,59 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение, извършена в периода от 01.08.2014 г. до 30.11.2016 г., е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.