Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 225
гр. В.Т., 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд В.Т. – пети състав, в съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 561 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
на „Поликомерс СГ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. В.Т., х.Т.Б. № 11Б, представлявано от управителя
А.Г.В., против Ревизионен акт № Р-04000417005416-091-001/23.03.2018 г. на ТД на
НАП В.Т., изцяло потвърден с Решение № 115/15.06.2018 г. на директора на
Дирекция „ОДОП” В.Т., с който за 2010 г. е намалена декларираната загуба от
1 404 616,11 лева на 1 239 993,51 лева; за 2011 г.
допълнително е определен корпоративен данък в размер на 19 610,12 лева и
са начислени лихви за просрочие в размер на
11 917,45 лева; за 2012 г. е намалена декларираната загуба от
212 847,67 лева на 26 042,92 лева и са начислени лихви за просрочие на авансови вноски в размер на 4 214,56
лева; за 2013 г. е определен допълнително корпоративен данък в размер на
40 363,03 лева и са начислени лихви за просрочие
общо в размер на 16 467,85 лева, в това число лихви върху допълнително
установения корпоративен данък в размер на 16 308,16 лева, лихви върху
декларирания корпоративен данък в размер на 41,75 лева, както и лихви за
невнесени авансови вноски общо в размер на 117,94 лева; за 2014 г. е определен
корпоративен данък за внасяне в размер на 7 886,21 лева, в това число
допълнително установен в размер на 6 264,09 лева и деклариран, но невнесен
1 622,12 лева, и са начислени лихви за просрочие
общо в размер на 7 321,06 лева, в това число лихви върху допълнително
установения данък в размер на 1 894,39 лева, лихви върху декларирания
невнесен и внесен със закъснение корпоративен данък в размер на 5 066,28
лева, както и лихви за невнесени авансови вноски в размер на 360,39 лев; за
2015 г. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 45 180,98
лева, в това число допълнително установен в размер на 25 500,93 лева и
деклариран, но невнесен 19 680,05 лева и са начислени лихви за просрочие общо в размер на 9 913,94 лева, в това число
лихви върху допълнително установения данък в размер на 5 115,46 лева,
както и лихви за невнесени авансови вноски в размер на 850,69 лева.
Жалбоподателят моли
ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като в
производството са допуснати съществени неточности при тълкуването и прилагането
на относимите правни норми. Изразява несъгласие със
заключението на възложената в хода на ревизионното производство експертиза и оспорва
истинността на същото по отношение на съдържанието. Възразява срещу начина на
преобразуване на финансовия резултат. Намира за нарушени основни принципи на
данъчния процес и твърди, че подходът на ревизията да предполага, вкл. по реда
на чл. 122 от ДОПК, наличието на облагаеми доставки и тяхната данъчна основа е
в пряко противоречие с принципите на пропорционалност и неутралитет. Съмнява се
в техническите параметри и годността на програмния продукт, използван от
администрацията за събиране на данни.
В съдебно заседание
оспорването се поддържа от процесуалния представител *** К., който навежда
доводи и за нищожност на РА поради недоказаност компетентността на органите по
приходите, издали РД и РА в резултат на направеното изземване в хода на
производството. Прилага подробни писмени бележки по делото. Претендира
присъждането на разноски по представен списък на разноските в размер на 7 790
лв.
Ответник жалба – директорът
на Д”ОДОП” гр. В.Т., чрез процесуалния си представител х.В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по
съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Счита, че РА е валидно издаден и не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност, както и че констатациите на
органите по приходите се потвърждават от събраните в хода на делото
доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира в полза на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град В.Т. при ЦУ на НАП присъждането
на разноски, в размер на 4 510,18 лева, изчислени съобразно материалния
интерес по делото, за които представя списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, включително тези в ревизионната преписка, приема за установено
следното:
Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен
акт № Р-04000417005416-091-001/23.03.2018 г. на ТД на НАП – В.Т., потвърден с
Решение № 115/15.06.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” В.Т..
Ревизията на „Поликомерс СГ“ ЕООД е възложена
със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000417005416-020-001/18.08.2017 г., издадена като електронен документ и
подписана с квалифициран електронен подпис в условията на заместване на титуляра М.Д.– началник Сектор, от В.П.– главен инспектор
по приходите. Ревизията е повторна, доколкото заповедта е съставена по повод
Решение № 229/11.08.2017 г. на Дирекция „ОДОП“.
С
нея е определен обхватът на производството – установяване на задължения за
корпоративен данък за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2015 г., както и съставът на ревизиращия екип с ръководител – В.А.–
главен инспектор по приходите. ЗВР е връчена по електронен път на 25.08.2017 г.
видно от удостоверението от ИС „Контрол“ и от тази дата тече определеният
тримесечен срок за приключване на производството.
Със
ЗИЗВР № Р-04000417005416-020-002/15.09.2017г. и ЗИЗВР №
Р-04000417005416-020-003/20.11.2017г., и двете в електронен формат, подписани с
квалифициран електронен подпис от титуляра М.Д.–
началник Сектор, първоначалните параметри на ревизията са изменени досежно един от членовете на ревизиращия екип и срокът на
ревизията, който е удължен с два месеца – до 25.01.2018 г. Изземването на
преписката от ревизора Е.И.и възлагането на правомощията й по конкретната
ревизия на П.Д.– главен инспектор по приходите, е сторено на основание чл. 7,
ал. 3 от ДОПК поради трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения
(лечение в болнично заведени, претърпяна хирургична операция и дългосрочно
отсъствие по болест съгласно Болничен лист № Е20178783435/22.06.2017 г., № Е
20171443341/18.09.2017 г., № Е20171588609/17.10.2017 г., №
Е20176015910/16.12.2017 г., № Е20176016192/15.01.2018 г. и №
Е20176016372/14.02.2018 г.) с Решение № Р-04000417005416-098-001/15.09.2017 г.
на М.Д.– началник Сектор при ТД на НАП – В.Т..
Началник
Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – В.Т. М.Д.е оправомощена
да издава ЗВР по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК по силата на Заповед №
6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – В.Т..
Със
същата заповед е уредено, че при законоустановеното й
отсъствие тя следва да бъде замествана от В.П.. Видно от извадката от ПП „Хермес“ на ТД на НАП – В.Т. на 18.08.2017 г. М.Д.е ползвала
един ден платен отпуск, за което е била съставена Заповед № 5529/16.08.2018 г.
на директора на ТД на НАП – В.Т.. Поради законоустановеното
отсъствие на титуляра първоначалната ЗВР е издадена
от заместника П..
В
хода на ревизията са предприети следните процесуални действия:
С
Протокол № Р-04000417005416-ППД-002/25.08.2017 г. е приобщен Протокол №
П-04000416133304-073-001/26.01.2017 г. за проверка и анализ на данни в
електронен формат на „Поликомерс СГ“ ЕООД, както и
всички приложени към него доказателства, които установяват трайни факти и
обстоятелства, свързани с дейността на дружеството от значение за ревизирания
период.
Сред
приобщените доказателства са и Протоколи № АА0110773/22.07.2016 г., №
АА0006725/22.07.2016 г. и № АА000006828/22.07.2016 г., съставени в хода на предходна
оперативна проверка в три от обектите на „Поликомерс
– СГ“ ЕООД – кафе-бар „Роял“, гостилница „Кура миа“ и
ресторант „Панорама“, при която на основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК е извършено
обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически
носители.
С
Протокол № 1184712/25.08.2017 г. са приобщени документи, събрани в хода на предходната
ревизия, приключила с отменения от ДОДОП РА №
Р-04000416003823-091-001/17.05.2017 г. Извършено е посещение в счетоводния офис
на дружеството, за което е съставен Протокол № 1184711/25.08.2017 г.
До
задълженото лице са адресирани ИПДПОЗЛ № Р-04000417005416-040-001/22.08.2017 г.
и № Р-04000417005416-040-002/11.10.2017 г., в отговор на които е уведомено, че
изисканите документи са представени при първата ревизия. По електронен път са
представени договори за заем, документи за предаване и връщане на суми и счетоводни
регистри.
Предприети
са насрещни проверки на заемополучателите А.В., „Валекс ВВ“ ЕООД, „Поликомерс-Г“
ЕООД, „Сид хидар“ ЕООД и О.Ф.К.,
резултатите от които са отразени в нарочно съставени протоколи за извършени
насрещни проверки.
С
Акт за възлагане на експертиза № Р-04000417005416-01-001/22.11.2017 г. е
възложена експертиза за определяне на пазарните лихви на заеми по договори,
сключени между ревизираното лице и други физически и юридически лица.
Изготвеното заключение е прието с Протокол №
Р-04000417005416-145-001/19.12.2017 г.
Въз
основа на така събраните доказателства, ревизията е установила, че в рамките на
процесния период основната дейност на „Поликомерс – СГ“ ЕООД е питейни заведения, хотелиерство и
ресторантьорство, която е упражнявана в няколко обекта: комплекс „Извора“ – с.
Арбанаси, хотел „Премиер“ – гр. В.Т., офис гр. В.Т., х.Т.Б. № 11Б, ракиджийница
– с. Шемшево, паркинг – гр. В.Т., басейн – гр. Дряново, механа „Извора“ – с.
Арбанаси, гостилница „Кура миа“ – гр. Горна О.,
коктейл-бар „Роял“ – гр. В.Т. и ресторант на хотел „Премиер“ – гр. В.Т..
„Поликомерс – СГ“ ЕООД има регистрация по ЗДДС от 1998 г. Има
регистрирани 13 ЕКАФП. Оперира с банкови сметки в евро и лева в Първа
инвестиционна банка, ОББ и Уникредит Булбанк. Дружеството
е извършвало и хазартна дейност.
При
проверка и анализ на данните, събрани чрез обезпечаване на доказателства в
електронен формат по отношение на три от търговските обекти на „Поликомерс – СГ“ ЕООД – коктейл бар „Роял“, гр. В.Т.,
гостилница „Кура миа“, гр. Горна О. и ресторант в
хотел „Премиер“, гр. В.Т., е установено, че за ревизирания период са налице
несъответствия между продажбите, отчетените в програмните продукти, обслужващи
заведенията, и тези, отчетени чрез ЕКАФП в счетоводството на дружеството.
Тоест, установени са продажби, за които не са издадени фискални бонове на
стойност както следва: за кафе-бар „Роял“ – 34 399,41 лева с ДДС, за гостилница
„Кура миа“ – 2 911,78 лева с ДДС и за ресторант
„Премиер“ – 35 228,96 лева с ДДС.
Допълнително
е констатирано, че за м. 07.2013 г. част от отчетения оборот от фискалното
устройство на гостилницата в размер на 9 246,69 лева не е намерил отражение
в приходните сметки на „Поликомерс – СГ“ ЕООД. С
Протокол № П-04000416133304-073-001/26.01.2017 г. на органите по приходите е
дадена възможност на „Поликомерс – СГ“ ЕООД да
начисли ДДС върху така констатираните стойности на укритите приходи от
извършени доставки на стоки. Корекцията е извършена чрез подаване на коригираща
справка-декларация ведно с дневници за покупки и за продажби за данъчен период
м. 10.2016 г., в която е начислен ДДС върху неотчетените приходи в общ размер
на 13 631,15 лева.
Вън
от горното е намерено, че от „Поликомерс – СГ“ ЕООД
са предоставени редица дългосрочни заеми без обезпечение на значителна стойност
на свързани и несвързани физически и юридически лица без да са начислявани
лихви, дори в случаите, в които такива са уговорени.
По
силата на Договор от 10.11.2010 г. за паричен заем от „Поликомерс
– СГ“ ЕООД е даден заем в размер на 250 000,00 лева на А.В. (майка на
управителя на дружеството). Сумата е предадена в брой видно от РКО №
68398/10.11.2010 г. С анекс от 20.11.2010 г. е уговорен срок за връщане –
31.12.2020 г. и лихва 5 % на годишна база без капитализация. Не са намери данни
за пълно или частично връщане на заема.
Съгласно
Договор от 05.01.2011 г., ПКО № 38/05.01.2011 г. и квитанция към него за
125 000 лева и ПКО № 37/05.01.2011 г. и квитанция за 350 000,00 лева,
дружеството е дало паричен заем за 5 години на свързано лице – „Валекс ВВ“ ЕООД, в общ размер на 475 000,00 лева при
договорена лихва 6 % на годишна база, дължима след падежа. Видно от банкови
извлечения от сметката на „Валекс ВВ“ ЕООД на
19.04.2012 г. са върнати 8 000,00 лева, на 04.06.2012 г. – 12 000,00
лева и на 17.07.2012 г. – 5 500,00 лева. Няма данни за връщането на
останалите 449 500,00 лева, както и за плащането и счетоводното
начисляване на лихви.
Видно
от Договор № НСТ-6211-0009-0/28.02.2006 г. за предоставено обезпечено парично
финансиране /кредит/ между „Хипокредит“ АД и „Валекс ВВ“ ЕООД, „Поликомерс –
СГ“ ЕООД е поръчител. Според вносна бележка от 05.02.2015 г. от поръчителя „Поликомерс – СГ“ ЕООД по сметката на „Хипокредит“
АД в Си банк са внесени 100 000,00 лева.
От
„Поликомерс – СГ“ ЕООД на „Валекс
ВВ“ ЕООД са предоставени и други заеми по 78 договора в общ размер на 765 600,00
лева и договорена лихва 10 %, както следва: за 2012 г. 24 броя по 9 500,00
лева или общо – 228 000,00 лева; за 2013 г. – 12 броя по 9 800,00
лева и 12 броя по 9 600,00 лева, общо – 232 800,00 лева и за 2014 г.
– 18 броя по 11 600,00 лева и 12 броя по 8 000,00 лева, общо –
304 800,00 лева. Към всеки договор са изготвени РКО в два екземпляра – по
един за всяка от страните. Няма данни за връщане и начисляване на лихви.
Ревизираното
дружество е предоставило заем и на друго свързано лице: „Поликомерс
– Г“ ЕООД. По сключения Договор от 26.09.2007 г. заемната сума е
430 000,00 лева. С Анекс от 23.10.2009 г. е предвидена лихва 5 % на
годишна база без капитализация, която е дължима към 23.10.2019 г. заедно с
връщане на главницата. Видно от РКО № 53919/26.09.2007 г. сумата е броена на заемополучателя, а според РКО № 16/23.10.2009 г. е
направено частично връщане в размер на 130 000,00 лева.
Сключен
е Договор за паричен заем от 12.11.2009 г., с който „Поликомерс
– СГ“ ЕООД предоставя на „Сид хидар“
ООД заем в размер на 105 000,00 лева за срок от 5 години, като няма
клауза, в която да е уговорена лихва. За получаването е съставен ПКО №
4/12.11.2009 г. Главницата е върната на 18.11.2010 г., за което е съставена
разписка. Липсват данни за договаряне, начисляване и плащане на лихва.
Заемни
отношения се установяват и между „Поликомерс – СГ“
ЕООД и О.Ф.К. съгласно договори за паричен заем от 10.01.2006 г., от 14.04.2006
г. и от 16.06.2006 г., всеки от които за 200 000,00 лева. И в трите
договора е посочено, че срокът за връщане са конкретни дати през 2009 г. и че
лихвите ще бъдат предмет на анекс. С допълнителни споразумения от 2009 г. срокът
за връщане по всички договори е удължен до 2011 г., но лихви не са уговорени.
Приложени са ПКО № 3519/18.01.2011 г., разписка от 15.06.2011 г. и разписка от
15.07.2011 г. за връщане на главниците. Липсват данни за начисляване и плащане
на лихви.
Между
„Поликомерс – СГ“ ЕООД и Н.Р.П.е сключен Договор за
паричен заем от 06.10.2008 г., по силата на който дружеството е предоставило на
британския гражданин сума в размер на 500 000,00 лева за срок до
06.10.2013 г. Към 31.12.2015 г. заемът не е върнат. Не се доказва да е
уговорена, начислена или платена лихва.
Съгласно
Договор от 26.05.2010 г. „Поликомерс – СГ“ ЕООД е
предоставило на М.Д.С. паричен заем от 100 000,00 лева, за което е
уговорена лихва 10 %. Няма доказателства за връщане на заема.
Изброените
факти са установени въз основа на цитираните писмени доказателства, събрани в
хода на ревизията (договори, разписки, приходни и разходни касови ордери и
банкови извлечения), както и обезпечените доказателства от и на технически
носители (от програмните продукти, обслужващи търговските обекти на
ревизираното лице, от заведеното счетоводство и от ЕКАФП).
По
тези констатации ревизиращите са формирали извод, че в три от търговските
обекти на дружеството са налице неотчетени приходи и съответно недекларирани
продажби в счетоводството и в отчетните регистри на „Поликомерс
– СГ“ ЕООД. Тоест има несъответствие между реално продадените стоки и осчетоводените
и декларирани такива.
На
следващо място е направено заключение, че в счетоводството на заемодателя не са
отчетени приходи от лихви дори за заемите, за които такива са били договорени. Налице
са първични счетоводни документи за върнати суми по парични заеми, които не са
били осчетоводени за съответните периоди. В заключение е прието, че в
счетоводството на дружеството са налице неотчетени приходи от лихви и от
продажби в трите заведения.
Тези
факти са квалифицирани като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни
за укрити приходи, и т. 4 – водената счетоводна отчетност е непълна и не дава
възможност за установяване на основата за облагане с корпоративен данък.
Горното е станало повод ревизията да премине по особения ред на чл. 122 от ДОПК
и основата за облагане с корпоративен данък за ревизирания период да бъде
определена по аналог, за което задълженият субект е информиран с Уведомление №
Р-04000417005416-113-001/03.11.2017 г.
На
„Поликомерс – СГ“ ЕООД по електронен път са изпратени
уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04000417005416-139-001/03.11.2017 г., както и ИПДПОЗЛ №
Р-04000417005416-040-003/03.11.2017 г. С искането е заявено представянето на
декларации за имуществено състояние на „Поликомерс –
СГ“ ЕООД за всяка от ревизираните години. Такива не са представени.
След
извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.
122, ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8, 9, 10, 13 и 16 от ДОПК, неотчетените приходи от
лихви са изчислени въз основа на дадената от експертизата пазарна лихва, а
неотчетените приходи от продажби, за които не са издадени фискални бонове, са
изчислени след съпоставка на данните от програмните продукти в търговските
обекти и тези от фискалните устройства.
При
това положение членовете на ревизиращия екип – В.А.– ръководител, и П.Д.–
главен инспектор по приходите, са изготвили под формата на електронен документ Ревизионен
доклад № Р-04000417005416-092-001/31.01.2018 г., който е връчен електронно на 02.02.2018 г.
В срока, удължен по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е подадено възражение, с което се оспорва заключението на експертизата,
наличието на укрити приходи и начина на преобразуване на финансовите резултати.
Възражението
е обсъдено и отхвърлено като неоснователно, а предложените с РД задължения са
установени с РА № Р-04000417005416-091-001/23.03.2018 г., изготвен от органите
по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – М.Д.– възложила ревизията, и В.А.– ръководител на
ревизията, които са го подписали с квалифицирани електронни подписи.
РА е връчен електронно на 27.03.2018 г. на „Поликомерс – СГ“ ЕООД. При съставянето на РА компетентните
органи са приели, че само наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК – данни за укрити приходи, е достатъчно основание за определяне на
основата за облагане по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Ревизираното
лице, останало недоволно от определените задължения, е оспорило РА по
административен ред като с жалбата се преповтарят възраженията срещу РД (които
са аналогични с тези в настоящата жалба).
С
Решение № 115/15.06.2018 г. директорът на Д „ОДОП“ – В.Т. е потвърдил в цялост
РА. Решението е връчено по пощата на 09.07.2018 г. видно от известието за
доставяне.
Последвало
е оспорване на РА по съдебен ред, за което чрез решаващия орган е подадена
жалбата на 23.07.2018 г., въз основа на която е образувано настоящото
административно дело.
Доказателствената тежест е разпределена още с
определението за насрочване на делото в открито заседание. В тази връзка като
писмени доказателства са приобщени материалите, съдържащи се в ревизионна
преписка изх. № 1455/30.07.2018 г. на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В.Т. представляващи 5 бр. папки с общо 853
листа и Писмо № 5841/09.11.2018 г. ведно с разпечатки от програмен продукт.
По
реда на чл. 193 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК по
искане на жалбоподателя е открито производство по оспорване истинността (автентичност
и вярност) на протоколите за приобщаване на доказателства и на приобщените
такива, с които са обезпечени доказателства: Протокол №
Р-04000417005416-ППД-002/25.08.2017 г., Протокол №
П-4000416133304-073001/26.01.2017 г., Протокол № АА0010773/22.07.2016 г. (за
кафе-бар „Роял”), Протокол № АА0006725/22.07.2016 г. (за „Кура миа”), Протокол № АА0006828/22.07.2016 г. (за ресторант
„Панорама“).
По
делото е изслушана съдебно-компютърна експертиза, заключението на която е
прието без оспорване. Вещото лице специалист „Компютърна техника“ е анализирал
доказателствата в ревизионната преписка, извършил е проверки в търговските
обекти на жалбоподателя, осъществил е контакт с фирма „Датекс“ относно
използвания в заведенията програмен продукт „Мистрал“, събрал е информация от
ТД на НАП – В.Т. и е изследвал контролните оптични дискове, изготвени в процеса
на обезпечаване на доказателствата. В резултат на това е установил, че информацията
по оспорените протоколи и дисковете към тях кореспондира по съдържание със
съдържанието на контролната информация от дисковете, съхранявани в ТД на НАП – В.Т.,
и всичко съвпада. Обезпечаването на доказателствата е станало чрез копиране от
конкретно локализирано местоположение на обслужващите компютри при гарантирана
автентичност на информацията върху преносими устройства. Обобщеният протокол №
П-4000416133304-073001/26.01.2017 г. е подписан с професионални и валидни към процесния момент електронни подписи на служителите на НАП,
посочени в него – В.В., И.П.и М.Х.. Използваният от
НАП програмен продукт за достъп и анализ на данни „Арбутус“
не променя данните, а само ги анализира. Програмата „Мистрал“, с която се
обслужват търговските обекти на „Поликомерс – СГ“
ЕООД отчита приходи чрез модул „Продажби“. Към всеки компютър, на който е
инсталирана програмата, има включено печатащо и фискално устройство, които се
управляват от програмата, като след приключване на всяка поръчка, в програмата
се отразява плащане.
По
отношение на гостилница „Кура миа“ съдебно-компютърна
експертиза намира, че сумата на приходите за м. 01 и м. 11.2013 г. по касов
апарат е по-висока отколкото сумата, изписана в обобщения протокол № П-4000416133304-073001/26.01.2017
г., което общо за 2013 г. възлиза на 2 614,10 лева. Програмният продукт на
жалбоподателя осигурява възможност за експортиране на информация към
счетоводната програма „Бизнес навигатор“, но тази функция не се ползва от
ревизираното дружество. За целите на осчетоводяването жалбоподателят е въвел
практика на определен период (10 дни или месец) да се разпечатва отчет, към
който да се прикрепят необходимите документи и комплектът да се предава за
осчетоводяване.
Съгласно
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза РА, съдържащ се в
електронен файл Р-04000417005416-091-001_ORGES.pdf, е подписан с квалифицирани електронни
подписи от служителите, посочени в него като издатели – М.Д.и В.А., чиито
подписи са валидни към момента на полагането им.
Във
връзка с оспорване истинността на заключението на оценителната експертиза от
ревизионното производство като свидетел е изслушано вещото лице Д.М..
Свидетелката посочва, че при определяне на пазарните лихви на заемите,
предоставени от „Поликомерс – СГ“ ЕООД на физически и
юридически лица, е ползвала информация от търговски банки, до които е отправила
запитвания с конкретни параметри, но полученият отговор е представлявал размер
на лихвен процент в обобщен вид. Уточнява, че данните не били предоставени в
писмена форма, а самата тя си е водила записки при лично посещение на място,
поради което няма писмени данни за ползвания сравнителен материал. Отделно е
ползвала информация и от сайта на БНБ, която била съпоставена с получените от
другите банки проценти.
За
установяване на фактите въз основа на какви обезпечения и при какви
обстоятелства е договорен размерът на лихвите по договорите за заем,
предоставени от „Поликомерс – СГ“ ЕООД, са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Р.М.Д. и А.С.В..
Свидетелят
Д. е управител на „Валекс ВВ“ ООД и твърди, че между
двете дружества има дългогодишни отношения, доколкото „Валекс
ВВ“ ООД е закупило с кредит от „Хипокредит“
парк-хотел „Дряново“, за което „Поликомерс – СГ“ ЕООД
е станало поръчител. Работата на хотела била циклична и при недостиг на
средства били ползвани заеми от поръчителя, които се договаряли различно – без
лихва, с лихва от 6 % или от 10 %. Твърди, че има частично върнати заеми. А
целта на заемането на парични средства била заемополучателят
да не изпадне в неплатежоспособност, което да доведе до предсрочна изискуемост
на кредита от „Хипокредит“, който понастоящем
възлизал на около 320 000 евро. Заемът от кредитната институция бил
обезпечен освен с поръчителството и с ипотека върху хотела.
Свидетелката
В. потвърждава, че през 2010 г. е получила безлихвен заем от „Поликомерс – СГ“ ЕООД в размер на 250 000 лева, като
мисли, че е върнала 80 000 лева през 2018 г. В. заявява, че за обезпечение
са служели притежаваните от нея недвижими имоти, които не помни по вид и брой,
и банкови сметки, но ипотеки и запори не били правени.
По
делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, основното заключение по
която е прието без оспорване от страните. На вещото лице е поставена задача да
посочи размера на пазарната лихва по договорите за заем, във връзка с които е
увеличен финансовият резултат, като отчете данни и информация за реално
сключени сделки на кредитиране между сходни по характеристики страни. За целите
на работата си вещото лице е изискало информация от Уникредит
Булбанк АД, Банка ДСК АД и Юробанк България АД, като
в съдебно заседание уточнява, че първите две банки са предоставили писмено становище
за диапазон на лихвения процент, а третата е предоставила информация за конкретно
договорен лихвен процент, като и трите банки са отчели спецификата на
кредитополучателите – наличие на активи, вземания, рисков профил, ликвидност и
прочие.
Въз
основа на така предоставените стойности, експертизата е изчислила пазарната
лихва за всяка от посочените години като среднопретеглен
лихвен процент и е дала следните показатели по години: за 2010 г. – 12,76 %, за
2011 г. – 12,55 %, за 2012 г. – 12,39 %, за 2013 г. – 11,89 %, за 2014 г. –
11,23 % и за 2015 г. – 10,81 %. Съобразявайки неплатените остатъци по дадените
от „Поликомерс – СГ“ ЕООД заеми и установената
пазарна лихва, вещото лице е изчислило сумите на лихвите по години за всеки от
спорните заеми, които представляват неотчетени приходи: за 2010 г.
191 529,39 лева, за 2011 г. 221 444,27 лева, за 2012 г.
209 577,08 лева, за 2013 г. 208 821,10 лева, за 2014 г.
219 716,33 лева и за 2015 г. 236 734,92 лева.
Предмет
на допълнителна съдебно-икономическа експертиза е преизчисляването на финансовите
резултати по периоди в три варианта според лихвата по договорите за заем – при минималния
лихвен процент, при 6 % и при 10 %. Допълнителното заключение в тази част е
оспорено от ответника по съображения, че лихвеният процент е хипотетично
посочен от жалбоподателя.
На
база на направените от вещото лице констатации за пазарната лихва, експертизата
е преизчислила финансовите резултати на дружеството
по периоди и в основното заключение е стигнала до извод, че за периодите 2011
г., 2012 г. и 2013 г. допълнителните задължения за корпоративен данък са в
размер, по-висок от този по РА. Допълнителната експертиза се е занимала с
преизчисляване на размера на дължимата лихва за допълнително определения данък
за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., като отделно са посочени не само лихвите върху
невнесени задължения за корпоративен данък, но и дължимите суми за авансови вноски
и за невнесен в срок деклариран корпоративен данък и др. При това положение,
вещото лице дава заключение, че за ревизираните периоди от 2011 г. до 2015 г.
допълнителните задължения за корпоративен данък и лихви са в по-висок размер в
сравнение с определените с РА: за 2010 г. няма дължими данъчни задължения, за
2011 г. данък за довнасяне 19 610,12 лева и лихви – 11 917,45 лева,
за 2012 г. лихви върху невнесени в срок авансови вноски 4 214,56 лева, за
2013 г. – лихви за невнесен в срок корпоративен данък – 41,75 лева, лихви върху
невнесени в срок авансови вноски 19,29 лева, лихви по чл. 89 от ЗКПО 98,65
лева, корпоративен данък за довнасяне 40 363,03 лева, лихви върху
допълнително определения данък – 16 308,16 лева, за 2014 г. лихви за
невнесен в срок корпоративен данък 5 066,28 лева, лихви върху невнесени в
срок авансови вноски 348,30 лева, лихви по чл. 89 от ЗКПО 12,09 лева,
корпоративен данък – 7 886,21 лева и лихви върху него – 1 894,39
лева, за 2015 г. – лихви за невнесен в срок корпоративен данък 3 947,79
лева, лихви върху невнесени в срок авансови вноски 215,88 лева, лихви по чл. 89
от ЗКПО 634,81 лева, корпоративен данък за довнасяне 45 180,98 лева и
лихви върху него 5 115,46 лева.
Във
връзка с оспорените констатации за укрити приходи и данните, че водената
счетоводна отчетност е непълна и не дава възможност за установяване на основата
за облагане с корпоративен данък, по искане на жалбоподателя основната
съдебно-икономическа експертиза е проверила счетоводството на „Поликомерс – СГ“ ЕООД. Направен е извод, че само за 2012 г.
и 2013 г. счетоводната отчетност на дружеството отговаря на Закона за
счетоводството и на приложимите счетоводни стандарти. За тези периоди е посочено,
че е налице съответствие между данните в годишните регистри, въз основа на
които са съставени счетоводните отчети. Не са установени данни за извършени
продажби, но неотчетени приходи, както и получени парични средства, които да не
са документално обосновани. Направен е извод, че е нарушен принципът на
начисляването по чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч, тъй като не са отчетени приходи от
лихви. Установено е, че инсталираните софтуер и програми в търговските обекти
на дружеството нямат връзка със счетоводния софтуер „Бизнес навигатор“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно разпоредбата на
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното
лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
мотиви:
При извършване на задължителната проверка по чл.
160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентен
орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради
което обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Спазени
са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и
чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с квалифицирани електронни подписи.
В съдържанието на заповедите за възлагане на
ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен
подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен
от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) електронен подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само
квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно
чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван
електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл. 24 от
ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за
проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на
подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги
води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен
подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения
и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в
чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни
услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на
удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за
квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
Крайният
акт на ревизията не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Ревизията е
възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Всички
ЗВР, ЗИЗВР, както РД и РА са съставени от органи, в чиито правомощия попадат
съответните действия. Валидността на електронните документи, включително
подписването им с редовни КЕП, се потвърждава от наличните в преписката извадки
от Публичен регистър на електронните подписи, както и от изслушаните по делото
основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2
от ДР на ДОПК.
Предвид посочената по-горе нормативна уредба в чл.
28 от ЗЕДЕП и чл. 37 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни
услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на
удостоверителни услуги, настоящият състав счита, че ЗВР, РД и РА са подписани
от лицата които са посочени с квалифициран електронен подпис и издадените от
тях документи вкл. и РД и РА са валидни такива и не са налице основания да се
считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. Следва да се отбележи
за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на
същите на хартиен носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма
за създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях.
Следователно, не се установяват пороци, касаещи
формалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му.
Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.
РА
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, и е
съставен от компетентния състав по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Неоснователно
се поддържат от жалбоподателя съображения за нищожност поради направеното в хода
на административното производство изземване на ревизионната преписка. Правните и
фактическите основания, както и законосъобразността на предприетата процедура
са надлежно доказани и неоспорими предвид подробно изследваната по-горе
фактическа обстановка. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и
издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК, както и на РА – по
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. РА е изготвен в допустима от закона форма като
електронен документ, верифициран с квалифицирани електронни подписи, и съдържа
всички реквизити по смисъла на чл. 120 от ДОПК. Следователно, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност, както и компетентността на
издателите на РА.
Оплакванията
за процесуална незаконосъобразност, поддържани от жалбоподателя, също са
неоснователни, тъй като не е налице проява на съществено нарушаване на
правилата на ревизионното производство. Съществени са само онези пропуски,
които биха довели до недостоверно установена обстановка и то при положение, че
не са поправими понастоящем, както и тези, които компрометират правото на
защита на ревизираното лице. Видно от преписката и събраните в настоящото производство
доказателства, жалбоподателят е реализирал правата си в пълен обем. Относимостта и значението на събраните доказателства за
определяне на данъчните задължения на ревизираното лице е въпрос по съществото
на спора и дори и да се приеме, че са допуснати пропуски в ревизионното
производство при събирането и/или обсъждането на доказателствата, за
ревизираното лице е съществувала процесуалната възможност да предяви
аргументите си в този смисъл пред горестоящия
административен орган и пред съда. По аргумент от чл. 160, ал.
1 от ДОПК съдът в настоящото производство е инстанция по същество и
следва да реши въпроса дължи ли се определеният с РА данък и ако да – дали в
посочения размер.
Преценката на съда и анализа на събраните по
делото доказателства сочи, че ревизионното производство правилно е проведено по
особения ред на чл. 122 от ДОПК. Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството
по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. Посочените основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК са
обосновани в резултат на анализа и съвкупната преценка на констатациите от
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, подробно
коментирани по-горе в решението. Органите па приходите правилно са формирали
извод, че са налице данни за укрити приходи от дейността на „Поликомерс – СГ“ ЕООД в кафене „Роял“, гостилница „Кура миа“ и ресторант „Премиер“, както и по повод
неначисляването на лихви при отпускани заеми на физически и юридически лица.
Тези обстоятелства са потвърдени и от изслушаните по делото съдебно-компютърна
и съдебно-икономическа експертизи.
Във връзка с несъгласието на оспорващия, че предпоставките
за облагането по аналог са доказани, следва да се обърне внимание, че според стриктното
граматическо тълкуване на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизията се провежда по
посочения ред и при наличието само на данни в тази насока, което е достатъчно
основание. Така и по повод възраженията, че констатираните в РД предпоставки по
чл. 122, ал. 1 от ДОПК са редуцирани при съставянето на РА, съдът следва да се
има предвид, че наличието само на една от предпоставките, изброени в чл. 122,
ал. 1 от ДОПК дава възможност на приходния орган да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа.
При доказано наличие на поне едно от тези
обстоятелства, в рамките на оперативната самостоятелност на компетентните
органи е преценката дали да преминат към облагане по аналог или по общия ред. Противно
на твърденията, наведени в писмената защита, данните за укрити приходи засягат
всички ревизирани периоди и по аргумент от чл. 122, ал. 4 от ДОПК ревизията е преобразувала
финансовия резултат за всички периоди и е определила основи за облагане, където
са доказани предпоставки за това.
Несъгласието на оспорващия с изводите на приходния
орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на ревизията, като в негова тежест
е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите
констатации на органа по приходите. От процесуална гледна точка са спазени
както особените правила при ревизиране по чл. 122 и сл. от ДОПК – доказани са
предпоставките за това, обсъдени са относимите за
случая обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизираното лице е уведомено
по реда на чл. 124 от ДОПК и му е предоставен срок за представяне на доказателства
и вземане на становище, така и принципите
на данъчното производство въобще. Дали да се възползва от тези процесуални
възможности стои изцяло в пределите на организираната от задължения субект
защита.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че процедурата по издаване на оспорения
РА, е съобразена с приложимите за случая правила и не са допуснати нарушения,
засягащи законосъобразността му.
В резултат на законосъобразно определените по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчни основи за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г.
и 2015 г. са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер
на 113 040,34 лева (в това число допълнително установен данък 91 738,17
лева и деклариран, но невнесен – 21 302,17 лева) и лихви в общ размер на 49 834,86
лева (в това число лихви върху допълнително определения данък – 35 235,46
лева, лихви върху деклариран, но невнесен данък – 9 055,82 лева и лихви за
невнасяне на авансови вноски в срок и лихви по чл. 89 от ЗКПО – 5 543,58
лева). Така установените задължения не бяха опровергани в хода на съдебното
производство, поради което материалната законосъобразност на РА не е
разколебана.
Първият спорен момент по съществото на спора касае
неотчетените от жалбоподателя лихви по предоставени заеми на юридически и
физически лице. Оспорва се както основанието за начисляване, така и размерът на
определената пазарна лихва. Приходната администрация е приела на основание т. 8.2,
б. „а“ от Счетоводен стандарт 18 „Приходи“, че в случая приходът от лихви (създаден
от ползването на актив на дружеството – парични средства, от други лица – заемополучатели) се начислява текущо пропорционално на договорения
срок независимо от начина на договаряне на падежа на лихвите (времевата база,
която отчита ефективния доход от актива). Липсата на такова текущо начисляване
на лихви по дадените заеми е квалифицирано като отклонение от данъчното
облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 16, ал. 1
и ал. 2, т. 3 от ЗКПО.
Това правно основание за начисляването на лихви и за
увеличението на финансовия резултат се споделя в пълнота от настоящия съдебен
състав. Изложените в писмената защита на жалбоподателя съображения за правната
същност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД са правилни, но не може да се
възприеме разбирането, че отклонение от облагането на лихви би било валидно
само за сключени договори със свързани лица на „Поликомерс
– СГ“ ЕООД, което освен това не било кредитна институция. Свободата на
договаряне на жалбоподателя не е ограничена от чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО,
който за данъчни цели предвижда ред за облагане на неосчетоводени приходи от
лихви, които е икономически обосновано да бъдат договорени. Нормата е
императивна, съдържа необорима презумпция и е специална по отношение на чл. 240
от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от Търговския закон. От принципната възможност за
сключване на безлихвени заеми, която търговското и облигационното право
позволяват, не може да се обоснове неприложимост на специалната материалноправна данъчна норма относно третирането на тези
заеми за целите на данъчното облагане. Действителното реализиране на приходи от
лихви също е без значение в случая, а противно на оплакванията на жалбоподателя
дадената правна квалификация не изисква наличието на свързаност между
заемодателя и заемополучателите, за да е налице
отклонение от данъчното облагане.
По смисъла на чл. 16, ал. 1, вр.
ал. 2, т. 3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването
или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва
към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени
заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на
кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.
Законовото определение на пазарната лихва е дадено
в нормата на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и противно на възраженията на оспорващия
тя не е тълкувана разширително при съставянето на РА.
В този смисъл, за да се отговори на въпроса дали е налице отклонение от данъчно
облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО следва да се
отговори дали е налице отклонение от размера на пазарната лихва към момента на
сключването на сделката (отпускането на заемите), като се съобразят
обстоятелствата, включени в законово установената дефиниция.
По делото не спори, а от събраните гласни и
писмени доказателствени средства се потвърждава, че паричните
средства са предоставени към момента на сключване на договорите, поради което
те са ползвани, респективно приходът от лихви следва да се начислява от момента
на ползването на заемите. Част от договорите са безлихвени, а с друга част е
уговорена лихва, което означава, че дружеството заемодател има изгода, като
приходът от лихви може да бъде надеждно изчислен, поради дефинираност
на размера на заемите и на лихвите.
При безлихвените заеми към О.К., Н.П., „Сид Хидар“ ООД и сумата от
100 000 лева на „Валекс ВВ“ ЕООД, отклонението от
данъчното облагане е безспорно предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. По отношение на останалите – „Поликомерс – Г“
АД, А.В. и „Валекс ВВ“ ООД, изслушаната по делото
съдебно-икономическа експертиза потвърждава, че лихвеният процент по договорите
се отличава от пазарната лихва към момента на сключване на сделките, като е
договорен под пазарните нива.
По аргументи, аналогични на тези в писмената
защита на оспорващото дружество, съдът не кредитира експертизата, изготвена в
хода на ревизията, тъй като видно от заключението и от разпита на вещото лице в
съдебно заседание, за изготвянето на същата не са приложени методите от Наредба
№ Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени. Неясни и недоказани по същност и произход са
ползваните сравними неконтролирани цени, а лихвеният процент на отпусканите
кредити, който БНБ обобщава и качва на сайта си съгласно изискванията на ЗБНБ,
представлява обобщена статистическа информация, която не прецизира
количествените и качествените характеристики на отделните сделки като съществен
елемент на пазарната лихва съобразно дефиницията по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
Ето защо, за разкриване на обективната истина и
решаване на спора по същество съдът цени приетата без оспорване по делото,
изготвена компетентно и обективно съдебно-икономическа експертиза, която за
определяне на пазарните лихви е съобразила критериите по смисъла на § 1, т. 32
от ДР на ЗКПО и е използвала нормативно регламентиран метод от Наредба № Н - 9
от 14.08.2006 г. На тази база е даден среднопретеглен
лихвен процент, представляващ пазарната лихва за всяка от ревизираните години,
който варира между 10.81 % и 12,76 %. Тези показатели несъмнено обосновават
извода за отклонение от данъчното облагане дори при договорите, с които е
уговорена лихва – 5%, 6% или 10%. За пълнота следва да се подчертае, че експертизата
бе назначена и изслушана по искане на самия жалбоподател, а свидетелските
показания на Р.М.Д. и А.С.В. по
никакъв начин не променят изводите на вещото лице и не влияят на дадения размер
на пазарните лихви, поради което не следва да бъдат кредитирани.
За преодоляване на отклонението от данъчното
облагане, съдът приема определените от вещото лице неотчетените приходи от
лихви съобразно пазарната лихва за всеки от ревизираните периоди и установените
неплатени остатъци по заемите, предоставени на О.К., Н.П., „Поликомерс
– Г“ АД, А.В., „Сид Хидар“
ООД и „Валекс – ВВ“ ООД, както следва: за 2010 г. в
общ размер на 185 557,17 лева, за 2011 г. – 216 444,27 лева, за 2012
г. – 188 200,83 лева, за 2013 г. – 164 418,88 лева, за 2014 г. –
168 393,85 лева и за 2015 г. – 171 974,92 лева. Към тези изчисления
експертизата е добавила и установените с РА неосчетоводени приходи от лихви по
договори за заем с М.С.и с „Валекс ВВ“ ЕООД (78
договора) с уговорен лихвен процент – 10%, приет от органите по приходите като
близък до пазарния размер: за 2010 г. – 5 972,22 лева, за 2011 г. –
10 000 лева, за 2012 г. – 21 376,25 лева, за 2013 г. – 44 402,22
лева, за 2014 г. – 73 782,48 лева и за 2015 г. 86 560 лева. Така общо
установените неотчетени приходи от лихви по договори за заем възлизат на
191 529,39 лева за 2010 г., 226 444,27 лева за 2011 г., 209 577,08
лева за 2012 г., 208 821,10 лева за 2013 г., 242 176,33 лева за 2014
г. и 258 354,92 лева за 2015 г., които съществено надвишават определените
с РА такива.
Другият спорен въпрос по делото касае установените
укрити приходи от продажби в три от търговските обекти на „Поликомерс
– СГ“ ЕООД. Констатациите на ревизията за разминавания между данните от
програмния продукт, обслужващ търговските обекти, и ЕКАФП, са дали основание да
се приеме, че от „Поликомерс – СГ“ ЕООД са укривани
приходи от продажба на стоки, за които не са издавани фискални бонове, на
стойност 34 399,41 лева с ДДС за кафе-бар „Роял“, 2 911,78 лева с ДДС
за гостилница „Кура Миа“ и 35 228,96 лева за
ресторант „Панорама“. Стойността на извършените продажби се потвърждава от
изслушаната по делото съдебно-компютърна експертиза, която гарантира
автентичността на обезпечената информация.
Извършените от приходната администрация действия
по обезпечаване на доказателствата са редовни, а събраните доказателства са
годни да удостоверят обективираните в тях данни. Нещо
повече, доброволното начисляване от „Поликомерс – СГ“
ЕООД на ДДС върху неотчетените продажби (предмет на облагане с корпоративен
данък в настоящото производство) е косвено доказателство за това, че
дружеството само признава тяхното извършване. Липсата на конкретни възражения и
аргументи от страна на жалбоподателя относно основанието, метода на начисляване
и размера на неотчетените приходи (извън съображенията против обезпечаването на
доказателства) също предполага индиректно приемане на обстоятелствата. Изтъкнатите
в жалбата възможности за създаването на процесните записи
в обслужващите търговските обекти програмни продукти – дублиране, служебно
вписване и прочие, не са доказани от оспорващото дружество, поради което
фактическите констатации в РА не са оборени. При това положение, съдът споделя извода
на ревизията за увеличаване на финансовия
резултат на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК като се прибавят неотчетените
приходи от продажби в трите търговски обекта.
Съдебно-икономическата експертиза потвърждава
размерите на тези неотчетени приходи: за 2010 г. – 2 587,83 лева, за 2011
г. – 9 321,68 лева, за 2012 г. – 11 926,71 лева, за 2013 г. –
20 058,77 лева, за 2014 г. – 9 851,88 лева и за 2015 г. – 8 479,09
лева, като констатираната от съдебно-компютърната експертиза по-голяма стойност
на укритите приходи в сравнение с тази, посочена в протокола за обезпечаване на
доказателства за гостилница „Кура Миа“, не е дало
отражение в преизчисленията на вещото лице икономист
с оглед законовия принцип на чл. 160, ал. 5 от ДОПК да не се влошава
положението на ревизираното лице при обжалване.
С оглед изложеното съдът намира за законосъобразен
механизма, приложен от приходната администрация за определяне на данъчните
основи на „Поликомерс – СГ“ ЕООД за облагане с
корпоративен данък, като към декларираната от жалбоподателя данъчна основа са
прибавени неотчетените приходи от лихви и неотчетените приходи от продажби в
търговските обекти. Взети са предвид отстъпките по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО,
приспаднати са загуби от предходни години и направените авансови вноски. Същата
схема е следвало и вещото лице икономист при изготвяне на допълнителното
заключение на експертизата, което съдът намира за обективно, професионално и
пълно.
Съобразно установения размер на пазарните лихви, определените
с РА неосчетоводени приходи от лихви по договори за заем с уговорен лихвен
процент 10% (М.С.и „Валекс ВВ“ ЕООД) и констатираните
от ревизията неотчетени приходи от продажби е преизчислен финансовият резултат
по периоди. Така са сметнати корпоративният данък за довнасяне, лихвите за просрочие върху него, лихвите върху невнесени авансови
вноски, лихви по чл. 89 от ЗКПО, които съществено надвишават задълженията,
установени с РА.
Видно от преизчисленията
от допълнителното заключение на СИЕ по задачи № 6 и № 7 от основното
заключение, на л. 207 – 2013 от делото за периодите на 2011г. – 2015г.,
експертизата дава заключение за допълнителни задължения за КД и лихви върху
него в по-висок размер от определените с РА, поради което следва да бъдат
потвърдени, дадените с РА такива. Както според експертизата, така и според РА
за 2010 г. „Поликомерс – СГ“ ЕООД няма дължими данъчни
задължения. За 2011 г. по РА корпоративният данък възлиза на 19 610,12
лева, а по експертизата – на 23 576,60 лева. За 2012 г. с РА не са
установени задължения, а според експертизата същите са в размер на 865,61 лева.
За 2013 г. ревизията определя данък в размер на 40 363,03 лева, а вещото
лице икономист – 41 568,09 лева. За 2014 г. според РА данъкът е
7 886,21 лева, а според съдебно-икономическата експертиза – 9 489,42
лева. За 2015 г. по РА – 45 180,98 лева, а по заключението на СИЕ –
46 363,45 лева. Тоест, за периодите 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и
2015 г. в хода на съдебното оспорване се доказаха допълнителни задължения за
корпоративен данък и лихви върху него в по-висок размер в сравнение с РА, но по
аргумент от чл. 160, ал. 5 от ДОПК съдът не може да промени установения
по-благоприятен за лицето данъчен резултат, поради което жалбата се явява
неоснователна.
Като акцесорни вземания се потвърждават и установените с РА
лихви върху допълнително определения данък, лихви върху невнесени в срок
авансови вноски, лихви за невнесен в срок корпоративен данък и лихви по чл. 89
от ЗКПО.
При
този изход на делото, с оглед направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът следва да присъди такива на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в минималния размер
от 4 510,18 лева съгласно Наредба №
1/09.07.2004г. на Висш адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161
от ДОПК, Административен съд В.Т., пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Поликомерс СГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. В.Т., х.Т.Б. № 11Б, представлявано от управителя А.Г.В., против Ревизионен
акт № Р-04000417005416-091-001/23.03.2018 г. на ТД на НАП В.Т., изцяло
потвърден с Решение № 115/15.06.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” В.Т., с който за 2010 г. е намалена декларираната
загуба от 1 404 616,11 лева на 1 239 993,51 лева; за 2011
г. допълнително е определен корпоративен данък в размер на 19 610,12 лева
и са начислени лихви за просрочие в размер на
11 917,45 лева; за 2012 г. е намалена декларираната загуба от
212 847,67 лева на 26 042,92 лева и са начислени лихви за просрочие на авансови вноски в размер на 4 214,56
лева; за 2013 г. е определен допълнително корпоративен данък в размер на
40 363,03 лева и са начислени лихви за просрочие
общо в размер на 16 467,85 лева, в това число лихви върху допълнително
установения корпоративен данък в размер на 16 308,16 лева, лихви върху
декларирания корпоративен данък в размер на 41,75 лева, както и лихви за невнесени
авансови вноски общо в размер на 117,94 лева; за 2014 г. е определен
корпоративен данък за внасяне в размер на 7 886,21 лева, в това число
допълнително установен в размер на 6 264,09 лева и деклариран, но невнесен
1 622,12 лева, и са начислени лихви за просрочие
общо в размер на 7 321,06 лева, в това число лихви върху допълнително
установения данък в размер на 1 894,39 лева, лихви върху декларирания
невнесен и внесен със закъснение корпоративен данък в размер на 5 066,28
лева, както и лихви за невнесени авансови вноски в размер на 360,39 лев; за
2015 г. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 45 180,98
лева, в това число допълнително установен в размер на 25 500,93 лева и
деклариран, но невнесен 19 680,05 лева и са начислени лихви за просрочие общо в размер на 9 913,94 лева, в това число
лихви върху допълнително установения данък в размер на 5 115,46 лева, лихви
върху декларирания невнесен корпоративен данък в размер на 3947.79лв., както и
лихви за невнесени авансови вноски в размер на 850,69 лева.
ОСЪЖДА
„Поликомерс СГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. В.Т., х.Т.Б. № 11Б, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика” - гр. В.Т. при ЦУ на НАП
разноски по делото в размер на 4 510,18 лева (четири хиляди петстотин и десет лева и
осемнадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: