РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 17.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието
на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2748
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът С.Л.С.
чрез пълномощника си адвокат К. твърди, че между него и ответника А.Г.П.,
вписан като адвокат в Адвокатска колегия – Пазарджик, е бил сключен договор, по
силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца правна помощ и
съдействие за припознаване, а впоследствие и осиновяване на дете. Твърди, че е
заплатил на ответника исканата от него сума в общ размер на 11 579,05 лв.,
но ответникът не изпълнил задълженията си по договора, поради което ищецът
развалил договора с изпращане на нотариална покана. С прекратяване на договора
заплатената по него сума се оказала дадена на отпаднало основание, поради което
моли да бъде осъден ответникът да му я заплати, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
Ответникът А.Г.П. не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В съдебно
заседание на 17.01.2020 г. ищецът чрез пълномощните си е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като
установи, че на ответника са указани последиците от неспазване на правилата за
размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без да
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид
вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 и чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага
мотивите си за него.
Предмет
на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, вр.
чл. 87 ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание – поради разваляне на
договор за правно обслужване и съдействие.
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи предоставянето на сумата на ответника и развалянето на договора.
В тежест на ответника е да установи чрез пълно и главно доказване наличието на основание за задържане на сумата, включително изпълнение на задълженията по договора.
От представените
по делото писмени доказателства – договор за правно обслужване и съдействие от
21.08.2017 г., който е двустранно подписан и не е оспорен от ответника, и
платежни нареждания от 22.08.2017 г. и 21.12.2017 г. на стойност 11 579,05
лв., платени в полза на ответника, може да направи извод за валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил
задълженията си, а от нотариална покана, връчена чрез нотариус М. М. – че
ищецът е упражнил правото да развали договора поради неизпълнение. Ответникът
не твърди, нито ангажира доказателства да е изпълнил задълженията си по
договора или да е възстановил сумата на ищеца. При тези данни съдът прави извод
за вероятна основателност на иска, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 11 579,05 лв., която ищецът му е
предоставил на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото разноските на ищеца следва да се поемат от ответника.
По изложените
съображения и на основание чл.
239, ал.1 и чл.
238, ал.1 ГПК Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Г.П. *** да заплати на С.Л.С., ЕГН ********** ***
сумата от 11 579,05 лв., която
ищецът му е предоставил на отпаднало основание – договор за правно обслужване и
съдействие от 21.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба – 03.07.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Г.П. *** да заплати на С.Л.С., ЕГН ********** *** разноски по делото за държавна такса в размер на 463,16 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 190 лв.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
В едномесечен срок
от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен
съд – Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240 ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: