№ 1111
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330201797 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 558148-F568684/28.01.2021г. на
** на Дирекция Обслужване на НАП Пловдив, с което на „И.С.”ЕТ, ЕИК
*********, адрес ** е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / ПЕТСТОТИН/ лв. за
нарушение по чл.125, ал.5, вр.ал.3, вр. с чл.179, ал.1, пр.3 от ЗДДС.
Търговецът жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата
и в съдебно заседание от повереник. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли
да бъде потвърдено процесното НП.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Търговецът жалбоподател бил регистрирано по ЗДДС лице. С оглед на
това и всеки месец представял СД и информация от отчетните регистри по
чл.124 ЗДДС в ТД на НАП Пловдив. За данъчен период м.05.2020г. обаче не
подал информация от регистрите до 15.06.20г. Това било установено от
свид.В.Н. на 16.06.20г. Така за горното на 04.09.20г. срещу търговеца
жалбоподател в отсъствие на негов представител бил съставен АУАН №
F568684 за нарушение по чл.125, ал.5, вр ал.3 ЗДДС. Същият бил връчен при
условията на отказ на 14.12.20г., а въз основа на него било издадено и
атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свидетеля В. Б. Н., разпитана в съдебно заседание
пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени
по делото- АУАН, Протоколи за посещения на адрес – 2бр., обратна разписка
за явяване за съставяне на АУАН, които Съдът възприема и кредитира като
последователни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но сочи
невъзможност да изпълни задълженето си по обктивни причини. Като такива
сочи влошено здравословно състояние. Това възражение не се споделя от
настоящата инстанция, тъй като от една страна в настоящия казус с
процесното НП е наложено административно наказание имуществена санкция
на търговец, а последната поначало не предвижда наличието на вина. Касае се
за обективна отговорност към държавата за неизпълнение на задължение. На
следващо място само по себе си наличието на заболяване на физическо лице
също не е обективна пречка, а е налице субективна такава. А в правото
извинителна е само обективната невъзможност да се изпълни определено
задължение. В процесния казус то не е за действие, което е от незаместимо
лице. На следващо място твърди се, че в администартивнонаказтелното
производство са допуснати съществени нарушения на правилата по
провеждането му. И това възражение не е основателно според съда.
Действително АУАН е съставен в атсъсвие на представител на търговеца, но
той е бил надлежно поканен да се яви в ТД НАП за съставяне на АУАН.
Поканата е връчена на 11.08.2020г. В този смисъл като не се е явил, той сам
се е поставил в състояние да не присъства при съставянето на акта. На
следващо място действително акта следва да се връчи на нарушителя, но
2
последния е в правото си да откаже да го получи. В процесния казус с подпис
на едни свидетел е удостоверено именно това на 14.12.20г. Самият
жалбоподател сочи в жалбата, че през месец 12.20г бил посетен от служители
на НАП , но понеже бил под карантина, той отказал да получи документи от
тях. Наличието на карантина само по себе си обяснява защо е направил отказ,
но не го извинява. Несъстоятелно е твърдението, че не разбрал защо го търсят
служителите, тъй като след като са го посетили за връчване на акт, то
необяснимо би било да не му го предоставят. Всъщност именно това е била
целта на посещението им и след като са го намерили на адреса, няма никаква
логика в твърдението, че не разбрал причината за посещението им. Не е
имало никаква пречка и без да излиза от дома си, да получи екземпляр от
акта, но е предпочел да се скрие зад наложената карантина. Така обаче сам се
е поставил в положение да не разполага с екземпляр от констативния акт,
което също е негово право.
Не на последно място следва да се има предвид, че в случая
нарушението касае фиска, а освен това периодите по ЗДДС за подаване на
информация от отчетните регистри са кратки, а от там и всяко закъснение се
явява съществено. Следва да се посочи, че в настоящия казус информацията
от регистрите не е била подадена и към датата на съставяне на акта. Без
значение е , че СД е нулева. Като не се подаде в срок, това обстоятелство си
остава неизвестно за администрацията към съответния момент. Ето защо
случая не би могъл да се квалифицира като маловажен, както се иска от
жалбоподателя. Отново следва да се посочи, че наличието на решение от
ТЕЛК касае не задължения субект, а неговия представител, поради което няма
как това обстоятелство да е относимо към настоящия спор. Не са нужни и
някакви особени мотиви в НП за неприлагане нормата на чл.28 б.а ЗАНН, тъй
като чл.57 от с.з не изисква това. Самото нарушение не е резултатно, а на
просто извършване, в случая чрез бездействие. Факта, че е за първи път е
отчетено чрез налагане на минимална санкция.
При тези факти настоящата инстанция намира, че действително от
страна на търговеца жалбоподател е извършено административно нарушение,
предмет на разглеждане по настоящото дело. Без съмнение неподаването в
срок на информация от отчетните регистри е самостоятелен състав на
административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.3 от ЗДДС, а
3
актосъставителя и наказващия орган правилно са приложили закона.
Последния правилно е преценил приложението на санкционната разпоредба
на чл.179, ал.1, пр.3 от с.з. Правилно е определен и размера на наложеното
наказание на петстотин лева и като вид – имуществена санкция.
В хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на производствените правила, което да са
довели до опорочаване на процесното НП.
С оглед този изход на делото на основание чл.63, ал.3 ЗАНН НАП има
право на разноски за юрисконсултско обслужване. В случая минималните
такива от 80 лева настоящата инстанция намира за съответни на извършената
защита. ето защо тази сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 558148-
F568684/28.01.2021г. на ** на Дирекция Обслужване на НАП Пловдив, с
което на „И.С.”ЕТ, ЕИК *********, адрес ** е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / ПЕТСТОТИН/ лв.
за нарушение по чл.125, ал.5, вр.ал.3, вр. с чл.179, ал.1, пр.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „И.С.”ЕТ, ЕИК *********, адрес ** да заплати на НАП сумата
от 80 лева разноски по делото за юрисконсултско обслужване пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4